Значи ситуацията е класика в жанра – той оставя детето ни и мен заради...друга жена 
Минават месеци, през които се интересува малко или почти никак от детето. Разводът още не е факт документално, но за мен е сякаш вече реалност. И ...сега иска да се връща. Въпросът пред мен вече не стои поради ред причини като: не е за първи път, не го обичам вече (може би има просто нотка носталгия), а уважението и доверието ми към него нямат възстановяване. Ако иска да бъде баща на детето ни, все си мисля, че би могъл да полага усилия и след развода, въпрос на желание. Та се питам аз не друго, защото за себе си съм решила, че зная какво искам и то включва запазването на собственото ми самоуважение т.е. няма как той да получи обратно това, от което доброволно и против моето и на детето ни желание, се отказа, но толкова ли сам не знае какво иска? Не разбирам аз така как днес искаш с мен, после аз поставена на „холд” заедно с детенце, после – пак при мен... Ами да ме беше лъгал тогава, ама така, че да не разбера. А другата? Как хем я е искал достатъчно за да ни забрави за н-броя месеци, да планира развод и тн., хем сега, ако може някак, дай да забравим, скъпа, ти ще ми простиш и да продължим нататък? До вероятно следващият път. Не искам бе, нямам желание, никакво, само се питам ти ще знаеш ли някога какво искаш? Някакси ми се струва, че щях да го уважавам повече, ако не бе направил този експеримент със завръщането, не че би ми било по-хубаво, не че не би ме боляло, ама бих могла като че ли да разбера нещо от рода „объркал се е навремето с мен, сега срещнал жената на живота си и тн.”, изправя се пред мен и честно ми казва така и така стоят нещата, дай да се разведем и да си запазим уважението, че имаме дете, за което винаги ще сме отговорни и двамата.
Това беше, исках да си споделя чуденето
Минават месеци, през които се интересува малко или почти никак от детето. Разводът още не е факт документално, но за мен е сякаш вече реалност. И ...сега иска да се връща. Въпросът пред мен вече не стои поради ред причини като: не е за първи път, не го обичам вече (може би има просто нотка носталгия), а уважението и доверието ми към него нямат възстановяване. Ако иска да бъде баща на детето ни, все си мисля, че би могъл да полага усилия и след развода, въпрос на желание. Та се питам аз не друго, защото за себе си съм решила, че зная какво искам и то включва запазването на собственото ми самоуважение т.е. няма как той да получи обратно това, от което доброволно и против моето и на детето ни желание, се отказа, но толкова ли сам не знае какво иска? Не разбирам аз така как днес искаш с мен, после аз поставена на „холд” заедно с детенце, после – пак при мен... Ами да ме беше лъгал тогава, ама така, че да не разбера. А другата? Как хем я е искал достатъчно за да ни забрави за н-броя месеци, да планира развод и тн., хем сега, ако може някак, дай да забравим, скъпа, ти ще ми простиш и да продължим нататък? До вероятно следващият път. Не искам бе, нямам желание, никакво, само се питам ти ще знаеш ли някога какво искаш? Някакси ми се струва, че щях да го уважавам повече, ако не бе направил този експеримент със завръщането, не че би ми било по-хубаво, не че не би ме боляло, ама бих могла като че ли да разбера нещо от рода „объркал се е навремето с мен, сега срещнал жената на живота си и тн.”, изправя се пред мен и честно ми казва така и така стоят нещата, дай да се разведем и да си запазим уважението, че имаме дете, за което винаги ще сме отговорни и двамата.Това беше, исках да си споделя чуденето
.
.
- това е много вероятна причина за неговото желание наистина. 
/ добрите взаимоотношения в името на детето, често биха се сбъркали с нановоприпламнали искри...