Как се случи-звъня аз на домофона, чувам, че той вика отвътре-ТАТИИИИИИИИ-да, ама не, МАМИ иде. При което почна да капризничи и да ме блъска и да се гуши с баба си, Пробвах да го прилъжа с новото колело, което е у дома, че и тате ще си е вкъщи по-късно, приказвах, обещавах-ТЦ! Стегнах багажчето, облякохме се, хайде навън-че като рееееевнааааа. НИЩО НЕ ПОМАГА. Свеки се показа на прозореца-върнах го, какво да сторя-и си тръгнах. Сега ще звънна на мъжа ми да пробва той да го прибере, но проблемът е, че точно днес си иде по-късно и се опасявам да не е вече легнал.
Докривя ми, признавам си, И пак да поясня-не от ревност.
Дали ме шкартира понякога щото аз най-си настоявам на моето, карам се и не позволявам всичко?
П.С. Добре, че ви има да се оплача, щото съпругът ми няма да ме разбере защо се тръшкам.