Един безкрайно повтарящ се цикъл

  • 7 149
  • 80
  •   1
Отговори
  • Мнения: 141
Когато навремето (преди 2 години) започнах да вървя по трънливия път, нищо не подсказваше, че ще ритам толкова много бодили.
Сега се връщам назад и отчитам, че всеки път съм правила по една грешка, малко или много, но това се е оказвало фатално за благоприятното развитие на събитията.

Днес ви пиша, защото нямам никого около себе си, с когото да говоря.
Седя си в къщи пред компютъра и си плача от време на време.

Изглежда не можеше да забременея и започнах изследвания.
Направих всичко, което беше възможно да се направи, отмятах едно по едно и опитах с първата стимулация - преди 2 години.
Реших, че след като всичко изглежда наред, може пък да се случи по естествен път, без интервенции. Вярно, направих няколко експерименти с медикаменти, за да установя при кой има най-добра реакция. Напипах точната схема.

Първият път не стана, повторих стимулацията след 2-3 месеца.
Отново нищо. Търбите ми изглеждаха проходими, нямах аномалии, нямаше следи от каквото и да било при пробите, които изследваха, цикълът - редовен, спермограмата отлична, биопсии, кой знае какво още минах, реагирах изключително добре на стимулацията, фоликулите растяха ли растяха...

После реших да продължа с инсеминация. На пръв поглед нищо кой знае какво - отиваш, слагаш си инжекциите, правиш го - фасулска работа. Не се получи първата инсеминация. Може би не си седнах на задника десетина дни, без да правя нищо, а продължих да работя. Добре, рекох си - до тук три стимулации, все ще мога още една да стъкмя и бях сигурна, че ще стане. Просто всичко се развиваше като по учебник.

При втората инсеминация (4-то стимулиране) забременях. Спазвах приличен дневен режим и съсредоточих усилията си само върху това.
Загнездиха се в търбите ми два ембриона, във всяка една по един. Изтървах се за точно за един ден преди ултразвука.
Големите дози хормони понякога не ти позволяват да мислиш ясно. Дясната търба се спука и образува масивен вътрешен кръвоизлив.
След всичките разправии, които последваха, патологът заяви, че независимо от проходимостта на тръбите, е имало белези на излекувана инфекция, които са предизвикали това, което се случи - извънматочна бременност с близнаци. Добре, че не беше касапска операция, а лапароскопия.

Почивах 6 месеца, на седмия се върнах отново при същия доктор. Цикълът ми се върна редовен на 43-я ден от операцията, както винаги е бил.

Реших, че трябва да е ин витро този път. Едната тръба липсваше, а другата само на теория би могла да е проходима. Проверих я, разбира се. Изглежда се възстановявах чудесно. Бях в добро здраве и с точната психика за това, което щях да предприема.

Започнах 5-та стимулация.
Когато правиш стимулация за ин витро, всичко протича така бързо.
Докторите вече ме познаваха отвсякъде и това беше най-гладката и безпроблемна стимулация, която направих.  Фоликулите като че ли се бяха наговорили да нарастват едновременно и с подобни размери.
Извадиха 24, готови за оплождане. Докторът предложи оплождането да стане по естествен път, без инжектиране, без намеса.

Обаче това не стана. На втория ден решиха да преминат към план Б и да се намесят (твърде късно, предполагам). От всички инжектирани, 2-3 започнаха да се делят, после станаха 4 и с това се приключи.
В деня на планирания трансфер ми се обадиха, че ембрионите са спрели да се развиват и с това взаимното ни сътрудничество приключва.

Не знам дали ще чуя отново вести от ембриолога за евентуалните причини за този крах. В момента, в който всичко е загубено, никой не го е грижа повече за тебе. А на мене ми се щеше да знам кое беше грешното в случая - предположения дал господ.

Та, да си дойдем на думата - споделете с мене какво мислите.
Да я зарежа ли тая работа (а хич не ми се иска).
За финансовия крах не ме е чак толкова грижа, ще ги изплащам тези заеми, но физически дали ще мога да удържа на още манипулации?
И колко време би било уместно да оставя организма си да почине?
Изобщо, споделете всичко, за което се сетите от опит.
Аз ще говоря с доктора си отново, знам, че ще ми каже НЕЩО, но чакам да се разсее поне малко черното пред погледа ми и проклетата горчилка в устата.

Благодаря, че ме изслушахте.

# 1
  • Мнения: 7 718
Ти трябва да решиш. Необходимо ти е време.
Почини си малко, решението ще дойде само.
 Cry Cry Cry
Мъчно ми е, за теб, за мен, за много други момичета...

# 2
  • Мнения: 2 261
Много ми е мъчно за всичко което си преживяла.Не намирам думи да те утеша. CryВсе пак не се отказвай от борбата.С теб сме а и всички тук продължаваме да се борим.
УСПЕХ.
КОЛЕДА ИДВА.СТАВАТ ЧУДЕСА.

# 3
  • Мнения: 740
Чувството е ужасно, разбирам те  action032
Аз още не знам какъв път да поема, но все още вярвам, че път има...
А на Коледните чудеса аз лично не съм фенка, да ме прощават другите момичета

# 4
  • Враца
  • Мнения: 5 186
Ужасно много си изстрадала. Cry Cry Cry
Почини си малко, решението само ще дойде.
Намери си друг лекар може би.
И кураж, твоето чудо чака някъде там!

# 5
  • Мнения: 1 950
Преживяла си много Sad и все пак съм сигурна, че можеш да продължиш.
Почини си, аз на твое място бих почивала поне 6 месеца, а може би година, зависи и на колко години си.
Аз също мисля, че решението ще дойде само. При всички случаи обаче бих си помислила за смяна на екипа.
Някак си не много професионално ми се струва това да има 24 извадени яйцеклетки и накрая нито една оплодена. Може би ембриолозите имат обяснение, аз бих питала.

Късмет и успех каквото и да решиш  bouquet

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
вярвам, че след толкова старание и толкова натрупан горчив опит - нещата ще станат
не съм запозната с нещата - но тъй като няма основателна физическа причина да се откажеш - остава да прецениш психически дали можеш да понесеш още един опит
И не на последно място - финансово дали можеш сега да продължиш

Но каквото и да решиш - ако не почувстваш належаща нужда бих ти препоръчала да дадеш малко по-дълга почивка на тялото и сърцето си - със сигурност и двете са изтощени и имат нужда от нов заряд на сиа и енергия
Убедена съм, че ще почувства кога си готова - само не прибързвай

Прегръдки и вярвам, че въпреки, че тая Коледа няма да имаш подарък - то тя ще ти донесе мир и спокойствие в душата, с които ще продължиш борбата и най0-късно другата Коледа това ще даде резултати

# 7
  • София
  • Мнения: 7 242
Много съжалявам за това, което си преживяла Hug, но вярвам, че следващея път ще успееш. Първо обаче си почини и се възстанови хубаво, защото си преживяла много.
Може би трябва да смениш лекаря. Вярно е, че той вече те познава, но дали е добър специалист по репродуктивна медицина каквито са например д-р Владимиров и д-р Стаменов? Реагирала си много добре - 24 яйцеклетки е повече от добре и е нелепо, че не се е получила нито една качествен оплодена яйцеклетка, годна за трансфер. Не съм запозната, но причината може би е в наличието на антитела. Правила ли си такива изследвания? Понеже се опасявах от същото, при моя опит разделихме 6-те яйцеклетки на две /въпреки, че това беше голям допълнителен разход/ - 3, които да се оплодят по естествен път и 3 ИКСИ /да се инжектират/. Интересувах се дали е възможно първо всички да се оставят да се оплодят естествено и ако се види, че не става, едва тогава да се пристъпи кам ИКСИ, но ембриоложката ми обясни, че не е възможно - двата метода изскват различна първоначална обработка. Оплодиха се 4 /2 ИКСИ и 2 нормално/. Ембриоложката каза, че останалите две яйцеклетки са се оказали незрели т.е. при теб освен антитела е възможно пункцията да е станала по рано от необходимото, което обаче ми се струва малко вероятно, особено когато става въпрос за толкова голям брой. Но това са просто догадки и единствено лекар може да обясни причината.
А ти сама най-добре ще прецениш какво да направиш. Желая ти от все сърце успех Hug

# 8
  • Мнения: 110
Голяма прегръдка от мен! Ще се справиш .....толкова си силна !Възхищавам ти се!Успех   bouquet

# 9
  • София
  • Мнения: 6 356
както правилно е отбелязала catnadeen, щом няма физическа пречка да продължиш - остава само финансовият и емоционалният въпрос. на тях отговор тук, уви, трудно можеш да получиш.

на твое място аз не бих се отказала. бих си дала почивка на организма, ако възрастта позволява по-голяма пауза - може би дори година. бих помислила за смяна на екипа, ако нямам пълно и аргументирано доверие в него. при АРТ процедурите, с които си очевидно много добре запозната, особено когато няма проблем от страна на женската репродуктивна система (добри яйцеклетки, добър отговор) - ролята на ембриолога и средите, с които работи, е много, много важна. по-важна от тази на гинеколога.
аз лично знам един ембриолог в София, за чиито професионални качества, техника и консумативи мога да дам безлезервна подкрепа.

друго - ако не сте го направили досега, огледайте имунологичния фактор. консултирайте се с доцент Конова в Плевен.

познавам жени, забременели след 3-4-5 АРТ процедури. аз самата успях да родя едва след третото забременяване. рано е за отказване.

# 10
  • Мнения: 990
Незнам какво да ти кажа , освен , че ми е познато. Съжалявам , че си преживяла  всичко това и то без желания резултат. Преди близо две години минах долу-горе по-същия път и знам какво е . Слава Богу при мен в крайна сметка нещата се получиха и аз вече съм майка. Съгласна съм с момичетата , че ти трябва време за да вземеш решение. Не се отчайвай и бъди силна.   bouquet

# 11
  • Мнения: 141
Благодаря на всички Ви, че поговорихте с мен в един от “поредните” моменти!
Lali, права си, имам нужда да почина малко. Усещам как еволюирам с часове по отношение на това как възприемам случилото се, но все още не ми е “дошла” оная мъдрост, която ми трябва. Все още усещам чувствителни яйчниците си.

Valikir, благодаря ти. Два дни се опитвам да си събера мислите. Вече не е толкова непоносимо да съм сама в къщи, намерих приятели да си поговорим.
Ако не са те или ако не бяхте вие да ми кажете пет приказки, щях да се побъркам.
Прегръщам ти и ти пожелавам Щастието да те споходи по Коледа.

Simma, един ден просто ще те осени идеята, която ще сграбчиш, и няма да я пуснеш, докато не я реализираш – ще връхлети внезапно и ще ти донесе смисъла, от който се нуждаеш. Знам го, нали и аз така правя. Но трябва да го почувстваш, не просто да го правиш, защото така трябвало.

Wa wa, като размислих тези дни, реших, че ще е друг лекар, по ред причини.
Аз не живея в България и тук клиниките са в изобилие.
Упорито вярвах, че това е лекарят, който ме познава отлично, който направи операцията ми и при който направих всичките стимулации.
Моя грешка – хората винаги търсят второ мнение. А аз правя след дъжд качулка...
Не ми хареса реакцията му, когато му казах за моите планове. По принцип имах право да избирам между единичен опит и пакет от 3 опита, който е значително по-скъп. Но очаквах през януари да се преместим да живеем в друг град и реших, че е по-добре да платя за единичен опит. Тогава той каза с разочарование: Е, добре тогава, нямате проблеми, ще ви вземем парите.
О, не искам да си мисля нищо от онова, което ми мина през акъла, когато след време размислих върху тези негови думи. На днешно време медицината прави чудеса. Как ми се ще да вярвам, че тези чудеса са за да служат на хората, а не на нещо Друго.

Zvetun4o, все още не съм чула обяснението на ембриолога. Човекът неопределено мрънкаше и при 3-те телефонни разговори, които имахме. Чакам да ми се разсее мъглата пред погледа и ще потърся отново обяснение. Не очаквам да ми каже нещо изненадващо. По принцип, трябва да има един пост процедурен преглед и знам, че това ще стане, когато ми дойде цикъла, да предположа след около две седмици.
Но, вярвай ме, даже не ми се иска да се връщам там. Не знам. Ще видя...
Благодаря ти, че си с мен.

Catnadeen, след двойната извънматочна си помислих, че това моето си е живо проклятие. Но аз съм така силно мотивирана да го направя, че сякаш нямам друга цел в живота или всичко останало – професия, работа...изглежда на заден план. Това не значи, че го превръщам във фикс идея – просто осъзнато искам да стане.
Няма да избързам, това е сигурно. Просто ми беше любопитно от техническа гледна точка какви резултати биха могли да се очакват, когато последва стимулация след стимулация на 3-я, на 4-я, на 5-я, на 6-я  месец...т.е. как реагира организма. Колкото за Коледа, иска ми се да ми донесе повече мъдрост.

Лекси, не опират нещата до антитела. Поне това си направих труда.
То няма начин, след толкова ходене по мъките, ще ми се да знам, че съм елиминирала поне задължителните фоктори от списъка си.
А и друго – преди 6-7 месеца при последната инсеминация нямаше никакъв проблем да се оплодят два ембриона, без каквато и да е намеса на спринцофката...
Моят доктор обясни, че ако не стане естествено оплождане, възможно е да се премине към ИКСИ, но времето за това е ограничено, т.е. не може да чакаш три дни и да очакваш чудеса след това. Явно нещата опират до обработка и до време.
Знам, предстои ми да се дообразовам още малко по ембриология, но това е за добро. Гадното ми усещане е, че докторът ми подходи като че ли работи на ишлеме. Искрено ти благодаря за споделения опит.

Pisanka_1, имам една колежка, която всеки ден, преди да си тръгне идва при мене и ми казва: Искам си прегръдката! Защото я зарежда с положителна енергия и й става топло на душата. Искам да те прегърна както прегръщам нея.

Jam, единственото което знам засега е, че ще си платя за 3 опита, когато му дойде времето. Ако стане от първи път (де тоя късмет!), халал да са им парите, както казваше баба ми едно време. Знам, ще наблегна на ембриологията. Това ми беше малко мътна материя. Ех, нали затова плащаме тези огромни суми, за да може специалист да се погрижи за това. Но изглежда всяка една от нас трябва да стане половината доктор.
Няма да се откажа. Благодаря ти за споделения опит.

Мега-мама, хайде, обещавам един ден и аз да ти кажа, че съм успяла.
Така ЧУВСТВАМ, че ще стане...

# 12
  • Мнения: 1 612
Много съжалявам за това, което си преживяла! Силно те прегръщам и ти стискам палци за следващия опит!
А кога ще си готова - времето ще покаже. Сама ще усетиш и ще знаеш, че си взела правилното решение!

П.С. Моят опит инвитро завърши с аборт в много ранна седмица преди 11 месеца. Едва преди месец-два се почувствах готова за нов опит. Още лятото реших, че съм готова, но в последствие се оказа, че не е така.

ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ!

# 13
  • Мнения: 141
Днес за пръв път се почувствах гладна оттогава.
То какво да го коментирам - прости работи, ще каже някой...
Но когато започна да спя, да се храня и да живея като нормален човек, тогава и останалата мозайка бавно, полека-лека си идва на мястото.

# 14
  • Мнения: 141
Днес ходих на преглед за пръв път след изваждането на яйцата - 16 дни минаха оттогава.
Цикълът ми се възобнови на 12-я ден.
Яйчниците ми все още са леко уголемени, но не са вече чувствителни.
Докторът не можа да даде задоволителна причина за провалената фертилизация на яйцата, а само предположения.
Пусна още два теста:
- За мен: секрет от влагалището за наличие на ендотоксини или евентуално MRSA.
- За съпруга ми: анализ на спермата за MRSA и GBS.
Такива тестове са ми правени преди и всичко е било наред, но сега кой знае...

Големият въпрос засега остава - защо не се получи оплождането?
Иска ми се някой с подобен проблем (който при In Vitro е срещан относително рядко, в 5-10% от случаите) да сподели дали в крайна сметка се е стигнало до някакъв извод относно причините за това.

При условие, че всичко е наред с тестовете, вероятно ще изчакам да се възстанови организма ми и ще направя още едно IVF/ICSI.
А ако не е наред - става сложно.

Благодаря ви.

Общи условия

Активация на акаунт