Деца с разлика 8 години

Ние сме с 9 години разлика с брат ми. Ми аз го приех добре. Беше ми грозничък в началото  Харесваше ми това, че вече не ме обикаляха толкова много и имах повече свобода. 

Питай.

Живот и здраве мойте деца ще са с 7,5 г разлика. Ами така се случи какво толкова. Аз мисля 4е каквато и да е разликата между децата винаги ще има плусове и минуси. Няма идеялен вариант. Когато разликата им е по-голяма може би ще са по-самостоятелни, но ще видим.

Здравей!
Моите деца имат 6г. разлика и дъщеря ми въобще не беше доволна кого и казах ме ,че ще имаме бебе.А когато разбра че бебетата ще са 2 ги подаряваше на приятелките си още неродени.Още повече близнаците са момчета и нямат никакви допирни точки т.е.нямат общи игри.Много трудно свикна с тяхното присъствие в живота й/равност/.Сега постояно се карат и бият,лошото е,че каката ги дразни много и малките пищят и реват и боя е заформен.Много съм и говарила, че са малки ,неразбират,да ги заиграе ,да им чете.Просто на нея не и се занимава.От цялата тая работа аз само викам и бия и успокоителни пия.Надявам се като пораснат да се разбират и помагат.Времето ще покаже.Но колкото и да говориш децата са си такива.Дъщеря ми иска да е сама и всичко/внимание,любов/да е само за нея.
Със сестра ми имаме 7г.разлика,по- малка от мен и за това знам как се чуства дъщеря ми.Много се карахме и биехме и все аз го отнасях.Трябваше тя да стане на 15г.та да си говорим като големи хора.Сега се разбираме прекрасно.На мен ми тежеше тогава ,че нашите имаха предпочитания към нея,но с годините тази болка се притъпява и станах самостоятелен човек без някай да ми дава напътствия в живота.Просто никой не ме забелязваше.Сега си гледам децата сама и те знаят ,че ще се оправя,а върху сестра ми още треперят.
За това не искам да повтарям грешките на родителите си и гледам да обръщам максимално внимание на 3-те деца за да бъдат 1 ден единни и сплотени,да се обичат и уважават.
Дано с нещо да съм ти помогнала.Желая ти успех!

Боят е неизменна част от взаимоотношенията между деца. Не може да мине без него. Аз сега съм на 16 почти, а брат ми на 7. Ако видите какъв бой пада и зверене понякога. Но иначе си се обичаме много.     Според мен с течение на времето децата ще се заобичат и привържат едно към друго. Аз така съм свикнала с присъствието на брат ми, че като го няма вкъщи усещам, без да знам, че наистина го няма. Все едно лявата ми ръка я няма. 

моите са с 8г разлика.за сега съм доволна.баткото я гледа почти от раждането/когато спи например съм излизала да си свърша някоя работа/ходи до магазините,заиграва малката.сега вечер,когато я приспя ги оставяме двамата и излизаме на заведение.всичко е до характера на детето и дори да не иска да помага,поне се обгрижва почти самичък и от тази гледна точка ми е по-лесно.връзката им е силна-търсят се ,обичат се засега/за после не зная/тя много го забавлява.

Нашите са с 12 години разлика и сега малката върви все след кака си и не я оставя да учи. Иначе много се търсят,не могат една без друга.

Моите са с 6г. То където са 6, там са и 7 и 8 и 9г., според мен.
Аз съм супер доволна. Първа е щерката, а тя е(беше) едно много отговорно и добро човеченце. Много ми помага. Разчитам й и без нея понякога не се справям. Ето - признах си. Хем синчето си е направи кротък, ами ако не беше...

Не е лоша разликата, за майката и донякъде за децата. Моите се обожават и много рядко се бият и дразнят.  

И моите са с 8 години разлика 
Баткото много искаше да си имаме бебе и с нетърпение го чакаше. Активно участваше в подготовката за него, заедно сме купували бебешки дрехи и сме избирали име. Водех го с мен на някои от прегледите. Даже живееше с мисълта, че сме направили бебе специално заради него  За пола нямаше претенции. От една страна му се искаше момче, от друга казваше, че не било честно да съм сама момиче в семейството Като се роди малката той беше втория, след баща си, да види новороденото, черпи в училище, а в деня на изписването си остана в къщи. Много е горд с малката и навсякъде я показва и подчертава, че това е НЕГОВАТА сестра  Сега ни пита дали ще има трето и ако може да бъдело момче, а най-добре близнаци момче и момиче 
Взаимоотношенията им разбира се не са перфектни, той често я дразни, тя пък се навира непрекъснато в него и му разваля игрите, въпреки това се търсят един друг. В началото имаше ревност от негова страна, много внимание сме били обръщали на бебето, защо бебето спи в нашата стая, а той в неговата си и тем подобни, но с времето отмина. Рядко го моля да ми помага за малката, само ако има желание и гледам да не я използвам за извинение. Например, ако сме на гости и той се е заиграл, а трябва да си ходим, защото за малката е късно. Винаги измисляме друга причина. Мисля си, че така по-трудно ще осъзнае колко много се промени животът ни, след раждането на сестричето.

при моите момичета разликата е 10г.,в началото каката малко поревнува ,но сега е влюбена в сестричката си и много ми помага.беборана на свой ред също я обожава.   мисля,че разликата им е чудесна,защото каката е напълно самостоятелна и когато след 8,9г.отиде да учи някъде,малката ще е на 8,9г.и няма да ми е така мъчно,т.е ще си имаме пак компания у дома .когато малката спи помагам на каката с уроците     ,когато се затруднява,а баща и като се прибере проверява всичко и повече се занимава с ученичката.мисля си какво щях да правя ако и 2-те бяха малки? трудно щеше да бъде.да са ми живи и здрави на мама слънчицата!  

Със сестра ми сме с 9 години разлика, мъжа ми с неговия брат също. Сега и децата ни ще са с 8 години и половина разлика помежду си.
Надявам се да се справя с деликатната ситуация. Баткото е подготвен, но все пак не знае за какво става въпрос, понеже до сега не му се е случвало
Надявам се да има по-малко разочарования

и аз искам с такава разлика, дано ме огрее

Моите две момичета са с разлика 10 години, малкият е 9 години по-малък от средната и съответно с 19 от най-голямата. И двете страхотно се грижат за бебето. А двете непрекъснато се търсят и си споделят всичко. Ако най-голямата я няма няколко дни, по-малката само пита кога ще си дойде и брои часовете. А и каката казва, искам да се прибера в къща и първо ще прегърна двете сладурчета. Разбира се, че е имало и моменти на ревност, но децата трябва да бъдат внимателно подготвени за появата на бебето. Аз също съм ходила с тях да купуваме дрешки за чаканото бебче, да избираме количка, ваничка и прочие и съм се стремила да се съгласявам с техния избор. И още нещо много важно - с появата на бебето нищо в техния живот не бива да се променя. Затова и щом се роди едното, и после другото имах жена, която ми помага най-вече за бебето, за да мога аз да ги водя на английски, спорт, рождени дни на техни съученички, кино и прочие. Техният начин на живот не трябва да се променя кой знае колко с идването на малкия човек или поне да не им се натяква, че причината за всички промени е бебето. Съзнавам, че не всеки има възможност да вземе жена, но следва да се ангажират баби и татковци, така че промяната в ритъма на живот на по-голямото дете да е незначителна. Неговите интереси да не се променят. Като това не отменя междувременно да ги привиквате да се грижат едно за друго. Моите деца не мога да кажа, че се дразнят едно друго, отдавам го на по-голямата разлика. Смея да кажа, че уважават личната територия на по-големия. Когато кажа, че каките учат, малкият сякаш разбира и не им досажда (той е на 1 г и 6 м.) Така е и със средната ми дъщеря, щом й се каже, че кака има изпити и сега не може да играе с нея, тя си търси друга занимания и знае, че когато кака се освободи задължително ще й отдели време.

Сестра ми се роди 8г. и 10 дни след мен. Явно съм ревнувала, тормозех я, че не е дете на нашите, че е сядала на брадва и затова има цепка на дупето, че е намерена под зелка.... 
Тя пък изкара ужасен пубертет и смяташе, че аз и гаджето ми "миришем на застаряло"  и   че съм на страната на възрастните и хич не се разбирахме    После, когато работех, тя минаваше да ме види само за пари...
Чак когато аз забременях с второто, а тя с първото си дете намерихме общ език 
Сега обаче разчитам повече на мъжа си и на майка си, ако имам сериозен проблем, отколкото на нея 

Разликата между моите е 7 години. Не съм имала сериозни проблеми. Ина страшно искаше да има сестричка и като разбра, че бебето ще е момиче, направо изперка от радост Дребната в момента е на 1 г и 3 м и до сега само два пъти сме имали малки конфликт с каката. Обикновено става въпрос за битови дреболии от сотра "разкарай го това бебе от тука, че ми скъса тетрадката", а после почва да го преграща и целува и да се извинява, че се е държала грубо.