Мъжки фактор и чувставата на мъжа

Ами това е начина, повтаряй му че той е важният и че го обичаш. Подкрепяй го. Мъжете в това отношение са мнооооого по-слабият пол
Нали знаеш, че като се разболее мъж в къщи и все едно идва края на света .. Бебета

А при Вас щом нещата са поправими, значи не трябва чак толкова да се отчайва. Питай го той би ли те оставил ако проблема беше у теб?

Абе, разглезили сме ги тия мъже

Миличка, нормална е реакцията му.
При нас беше по същия начин, затвори се в себе си, искаше да се разделяме, но всичко това отшумя за около месец. И сега му е тежко, но знае, че съм до него, че заедно ще се справим и ще направим всичко възможно да имаме деца.
Повтаряй му, че си с него не заради оплодителните му способности, а заради него като Човек.
Разкажи му за многото други двойки, които имат същия проблем, и които са успели. А щом нещата са поправими, значи действайте,  и кой знае чудеса стават, особено по Коледа

Ужасно е трудно и за двамата. Съчувствам ти искрено. Имам чувството, че повече ме заболя, че при него има проблем. Боли освен заради невъзможността да станат нещата ей така, а също и от това, че най-любимия ти човек страда и не можеш да помогнеш.
Не знам какво да се посъветвам... Бъди смела и не се вкисвай пред него. Много сили се изискват, зная. Но вие имате цел - вашето дете не е невъзможно. Ще стане, но след малко повече време и може би по-малко по-различен начин.
Втълпи му, че другите мъже имат деца, не защото това зависи от тях. Просто природа.
Никой не си го пожелава това за себе си. Но се пада на силните хора.
Това не е нещо, което не може да прави или зависи от него, а просто факт. От него зависи да е настойчив, да ходите при лекари, да правите необходимото за да се подобрят нещата. От него зависи да спре да пуши, ако го прави - задължително, при наличие на проблеми.
Не му позволявай да почва да се самосъжалява, той е един здрав млад мъж, независимо от резултатите в спермограмата.
Шансове имате, а това е най-важното!
Успех, подкрепяйте се и се борете заедно!

Благодаря ви момичета!
Май е вярно, че повече ме боли, отколкото ако проблема беше в мен. Никога не съм го виждала по-отчаян и съсипан като сега.
Аз няма да се предам или откажа от него, но ме е страх той да не го направи! Мисли си, че като има проблем и за сега не можем да имаме деца, то той не би трябвало да е с мен и е готов да ме "освободи" да си намеря мъж, от който мога да забременея и да бъда щастлива.
Говоря му, че дори и да нямаме деца, аз пак искам НЕГО!
ужасно е ! Незнам какво да правя. Чувствам се безсилна!!!

    И ние минахме по този път. И още го вървим. Трябва да си силна и ведра за двама. Повтаряй му, че си до него и заедно ще оправите нещата.  В крайна сметка е много важно да разбере, че изход има. А, щом го има - друго нищо няма значение. 
   Успех 

Новината за наличие на мъжки стерилтет е голям удар за всеки български мъж, тъй като израстват с градските легенди, че българите са "най-расовите" и т.н. ...
И съпруга ми преживя криза, въпреки, че е бил подготвен до някаква степен и сам отиде да си прави спермограма (братята му бяха вече с поставени диагнози). Ние си говорихме много за това как при мъжете е необходимо много малко както да се влошат, така и да се подобрят показателите на спермата, че всичко е поправимо и за всичко може да се намери решение. Това му вдъхна увереност и му помогна да говори за проблема и да потърси помощ.
marina_79, най-лошото, което може да се случи в момента е да се затвори до такава степен, че да откаже да търси рационален изход. Обясни му, че най-лесно е да те "освободи", но това няма да ощастливи нито него нито теб.
Искрено се надявам това му състояние да е временно и с подкрепата от твоя страна да излезе от емоционалната дупка.

Момичета, чета и плача, на работа съм, а все едно не съм тук! Тъжно ми е не заради проблема който откриха докторите, а заради любимия ми човек. По-безсилна никога не съм се чувствала!!!
Аз вярвам, че нещата ще се оправят и ще си имаме бебче някой ден, но той - НЕ! Когато му говоря, той какзва че не съм лекар и говоря така само за да го успокоя.
Боже много е трудно, тъжно ми е чак ме боли!

   Марина, не се поддавай на отчаяние и ти. Единият поне трябва да остане здраво стъпил на земята. Тук сме толкова много двойки с тежка степен на разни варианти на стерилитет. Доведи го да почете, да види, че нещата не са толкова зле.
   В края на краищата това, че човечетата му са слаби, не го прави непълноценен мъж. Просто природна особеност, за съжаление при много мъже. И за такива като нас науката е измислила какви ли не методи за оплождане. То не са инсеминации, то не са иксита, то не са биопсии... Варианти толкова много. А и лекарите са много съпричастни и търсят всякакви варианти, за да ни ощастливят.
   Преди 8-9 години, когато и ние разбрахме, че сме с мъжки фактор, поговорихме и си обещахме нито единия да не изпада в депресия заради този факт. А тогава още не беше много популярно иксито. Сега сме толкова напреднали в методите за оплождане, че депресията е напълно излишна и само би навредила още повече.
   Той трябва да се запознае с написаното от толкова много хора тук, за да се отрезви 1. че не е единствен и 2. че решението го има, трябва само да ги иска и да даде всичко от себе си, за да помогне за желания резултат.
   Моя мъж не обича чай, а за мед да не говорим. Да го видиш как по часовник си сърба чайчетата, лапа си лъжиците с бърканицата, пие си витамините, добавките, антибиотиците... И е оптимист, даже повече от мен, че от раз ще имаме 2 момиченца.
   Твоя мъж не мечтае ли за близнаци? Ако някога е искал близнаци, сега имате шанса да ги имате. Ако всичко беше по нормален път, едва ли имате голам шанс за близнаци. (това е в кръга на шегата, разбира се)
Спокойствието и оптимизма са големи помощници, това не трябва да се забравя!
Ще успеете!   

Мила, наистина е трудно и ти съчувствам много. Моят съвет е да му дадеш да разбере, че държиш повече на него отколкото на това по какъв начин ще имате дете. Борбата няма да е лесна, но когато човек иска нещо, то по един или друг начин ще го получи.

Марина, ако искаш сподели какви са резултатите ви. Какво сте направили като изследвания и лечения. Убеди го, че не винаги е нелечимо. Прочети повечето истории и му ги споделяй.
Първоначално моя нямаше никакъв интерес. Аз бях активната, четях, преразказвах. Сега наблюдавам, че помни. Уж историите му минаваха през ушите, а се оказа че помни в общи линии. Тук сме да си споделяме и помагаме. Опитът на другите ще му помогне много.

Най-трудно е, че в такъв случай не можеш спокойно да поплачеш пред него, защото това много повече засилва болката му. Пред него трябва да си силна и да го обичаш. Кажи му, че той е твоето семейство и дали ще има деца или не вие се обичате и ще сте заедно. Кажи му, че проблемът не е само негов, а Ваш и ще го решите заедно по един или друг начин! Те имат нужда да са сигурни, че това няма да промени чувствата им. Още повече става дума за здравословен проблем както всички останали - има доктори, има диагностика, има лечение.
Успех ви желая!

В петък ще правим нова спермограма и тогава ще имам по-актуални резултати, а преди малко беше на ехография на тестиси. Там всичко е наред, няма никакъв проблем. Това мноого ме успокои, както и него, защото си мислеше какви ли не глупости. Като направим новата спермограма ще пиша какви са резултатите и какво са ни изписали.
Благодаря ви много момичета!

Ето имате добра новина!
За да се съхраните моя съвет е да не мислиш какво би станало, ако нямате дете. Не го допускай изобщо в съзнанието си този вариант. Така ще го мотивираш повече. Мислете за конкретното изследване, какви са резултатите, едно по едно. На въпросите защо на нас, за съжаление никой не може да отговори. Аз приемам варианта, че защото сме достатъчно силни за да се преборим.

Питай го, ако проблемът беше в тебе, той щеше ли да те изостави?!
Как може такова нещо - на първо място сте създали семейство, не може при първите проблеми да се предава и да унива. И наистина ли ти няма вяра?! Ами колко още проблеми може да ви се случат занапред - трябва да съберете всичките си сили и да се борите за своето детенце.
И моят мъж имаше проблеми, но минахме през това - без за 1 секунда да се съмняваме, че ние сме си заедно и се обичаме.
Когато аз се притеснявах, че детето ни може да е глухо, понеже родителите ми са глухи, той ми каза "Ами ако е сляпо?! Кой ще е виновен и няма ли пак да си го обичаме?!"