Привет от запасняците:-)

Здравейте! За близо две години така и не се записах в темата "кои са кърмещите майки", а и особено редовен член на форума не съм  , но искам поне да споделя за финала на нашето кърмене. От две седмици съм в отбора на бившите кърмачки и то на тези, дето са останали учудени от факта  . Тъкмо бях загубила вяра, че "естественото отбиване" може да ми се случи скоро и дъщеря ми взе, че ме изненада. Беше болна за първи път след четири седмици ясла и беше на върха на щастието, че мама отново е с нея нон-стоп. Една вечер на майтап я зачекнах "Ти си вече голямо момиче, няма ли да се отказваш от циците?", а тя пусна гърдата, погледна ме сериозно и заяви "Не съм голямо момиче! Аз съм Цвети и искам цици!", след което продължи да суче  Смях се със сълзи!
На следващата вечер, обаче, разбра, че е време да се връщаме към яслите и започна да реве за щяло и нещяло. Легна си рано, като сукна два пъти, след което ми обърна гръб обидена и заспа. След няколко часа се събуди (тя по принцип много се буди нощем и много плаче) и като ме видя да се преобличам, за да легна да я успокоя, ми заяви "Не искам цици". Оттогава - нито дума по темата, никакъв интерес и изобщо - край! Не мога да повярвам, че това е същото дете, което не можеше да заспи по друг начин, а като ме нямаше за седмица през пролетта беше стигнала до там да търси една приятелка, която да носи цици, защото мама я няма 
Противно на очакванията ми, не се чувствам зле. Аз по принцип съм си нон-стоп в депресия, така че .... Още повече, че явно тя сама е решила как да компенсира нещата и откакто не суче, иска да я гушкам повече и по-начесто. Така и аз не се чувствам забравена, изоставена, ненужна...
Проблемът е, че макар и две седмици след края, все още чувствам дискомфорт. В началото мислех, че няма да има кой знае какви последствия, защото повече от година кърмя само вечер и количеството кърма вече беше съвсем символично. Но на втория-третия ден ми се наложи да се цедя в тоалетната в службата - по закона на всимирната гадост точно тогава ми дойде и цикъла, та гърдите ми съвсем се ошашкаха Следвах част от съветите в библиотеката и изцеждах по малко всяка вечер, като постепенно намалявах. Предполагам, че цялата работа има нещо общо с факта, че повечето ми проблеми с кърменето бяха свързани все със запушени канали - и то до доста късен етап, а не само в началото. Както и да е, надявам се да не направя някоя простотия баш сега....
Малко дългичко стана, но исках да окуража всички, които в една неотдавнашна тема (за дългокърмещите майки) бяха на моето мнение, че естественото отбиване  при тях не се задава на хоризонта. И да кажа, че и редовете на запасняците си имат своите предимства 
 
....
Дано при всички нещата да си дойдат по местата, когато вие и децата решите, а не по нечии чужди графици. Всичко добро! Радвам се, че бях част от "сектата", макар и не сред най-дейните й апологети.