От близо месец бебко не иска да стои в количката при разходка. Преди толкова му харесваше, докато излезем и е заспал, а сега само като усети че е в нея и писва, ама пищи. ще кажете от количката е, не, и в къщи когато го оставя на леглото, в кошарата, в столчето за кола, постой-постой па ревне. Мислехме, че са колики, то и те още не са отшумели, но като го вземем и млъква. Когато излизаме, гледам да съчетая полезното с приятното - да напазарувам, да се видя с приятелки. Е, с това ново нещо от него мисията става невъзможна. Понякога се налага да бутам количка, отдолу сам сложила покупки и да нося него. Казват, че лошо съм го научила, ама не съм го учила аз, той сам си я въведе тая мода иначе реве, че обръща погледите на всички, че чак ми се притичват доброжелателки на помощ.
Ако има мами с моя проблем и които са се справили с него нека споделят.
Ако има мами с моя проблем и които са се справили с него нека споделят.
И ние сме почти така, с леки изключения - харесва й да се вози. Гръб, ръце и гърди не ми останаха. Аз пък обвиних майка ми, че я е научила на ръце, ама явно не е виновна. Някои бебета явно са си така. Ани дори и на ръце си крещи понякога. Аз приех, че е израз на някаква емоция. 
А ние дремваме по малко м/у всяко хранене и за това си мисля, че сме спали недоспали и от там става крив. 
Но имам близка приятелка, която по същия начин се беше видяла в приключение. Нейният дребосък, откакто стана на 40 дни, не искаше и да чуе за количка. Само като усетеше, че нещата отиват натам и се почваше неистов рев и писъци. Така и не успя да го накара да стои в количка. Всички й разправяха, че сама си била виновна и така си го е научила, а тя милата не знаеше какво да им каже и как да им обясни, че в случая не е точно така. Слава богу, че вече порасна и ходи. 
