За лъжата... Продължение

  • 1 682
  • 34
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 184
Мили мами. Намерих няколко теми относно лъжата на децата, тъй като това ме интересува много в момента  Sad. И аз от около 3 месеца /от както се роди бебо/ забелязвам, че дъщеря ми започва да послъгва. Не е нещо сериозно за сега, но вече започнахме да провеждаме разговори за лъжата и последиците от нея. Но аз съм затруднена малко и затова искам вашето мнение.
Лъжите на дъщеря ми са, че като си играе все някое дете или я хапе, или я удря - все тя мирно си седи, а другите са лоши. Това съответно не е така и в повечето случаи знам, че вината е у нея, но какво да й кажа като дойде и ми се оплаче? Не мога постоянно да й казвам, че не е хубаво да се удря и да каже на другото дете да не прави така. Какво ще си помисли тя: Виж я майка ми не си мърда пръста за мен и ме кара аз да се оправям с всичко  Cry. И не мога да отида да се скарам, като знам, че другото дете нищо не е направило. Но пък как да я набедя, че ме лъже. Така рискувам да не ми казва нищо в бъдеще.
На вас случвало ли ви се е подобно нещо и как процедирате в подобен случай. Много ще ми помогнете ако споделите мненията си  Hug.

# 1
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Ще следя темата с интерес, защото и моята дъщеря, въпреки, че  е доста малка, вече започна да ме послъгва Confused....

# 2
  • Мнения: 1 937
Струва ми се, че Рая просто ревнува, показва го в отношението си с другите деца, но понеже не иска да загуби твоята обич, използва лъжи.
Тя е само на три, според подписа ти. Разказвай за Пинокио, за лъжливото овчарче, продължавай да говориш, че не е хубаво да се лъже..., но най-вече, потърси начин да й покажеш, че с раждането на братчето й, чувствата ти към нея не са се променили...

# 3
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538

И аз така си мисля.
Прекарвай повече време с нея. Ако имаш възможност - излизайте само двете понякога.
Повтаряй и колко я обичаш постоянно, показвай и го всеки ден, но не я глези.
Опитай се да и покажеш, че вече е голяма и много важна за теб.

На тази възраст лъжата е по-скоро фантазиа..начин да изразят емоциите си.

# 4
  • Мнения: 1 134
Изглежда не е сигурна, че ще я защитиш, че ще си с нея както досега, че е все още така ценна за теб...
Доказвай й непръкаснато обратното.
Обясни й простичко и ясно, че единственото, което ще постигне така е да загуби приятелите си, да няма с кого да си играе и когато реално има нужда от твоята намеса ти няма да й вярваш. Няма страшно в това, че ще я разобличиш.
По отношение на лъжата прилагам едно - единствено правило: каквато и голяма беля да е станала, колкото и да ми е ядосано, изчаквам дъщеря ми да дойде сама и да ми каже. После й обяснявам, че ми е неприятно от стореното, но се радвам, че ми е казала истината, че не е скрила от мен и затова няма да се ядосвам.
Ефектът е голям, поне при нас. Първата работа, когато й се скарам за нещо е да каже: "Нали ще кажем на тате за белята? Аз сама ще му кажа!"
Може би,така избягва наказанието, малкото разбойниче, но вярвам, че целта оправдава средствата в случая.

# 5
  • Мнения: 544
На мен пък ми се струва, че търсите под вола теле Grinning

Ами, нормално е, всички деца се научават да послъгват. Вероятно го прави, за да не и` се караш за нещо станало, така бърза да прехвърли вината.

Какви са тези - майка ми не си мърда пръста за мен, не мога да каже че лъже....
Разбира се, че и казвам. И да, достатъчно е умна и голяма, за да се оправя сама в игрите.
Нали не искаш да отгледаш дете, на което все друг му е виновен Naughty

# 6
  • Мнения: 3 835
На мен пък ми се струва, че търсите под вола теле Grinning

Ами, нормално е, всички деца се научават да послъгват. Вероятно го прави, за да не и` се караш за нещо станало, така бърза да прехвърли вината.

Какви са тези - майка ми не си мърда пръста за мен, не мога да каже че лъже....
Разбира се, че и казвам. И да, достатъчно е умна и голяма, за да се оправя сама в игрите.
Нали не искаш да отгледаш дете, на което все друг му е виновен Naughty
Абсолютно съм съгласна. Ти като не й казваш, че те лъже, тя дали прави връзка м/у своето поведение и приказките за лъжата, който й разказваш?

# 7
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Въпросът е защо лъже?
Винаги търся причината, не рядко я намирам и тя никога не е маловажна.
Поне за мен е така.

Помня, че като дете винаги е имало нещо, което да ме накара да лъжа...не е било просто защото няма какво да кажа.

# 8
  • Мнения: 1 937
Разбира се, че трябва да се търси причината.

А и не ми стана ясно, какво имаше предвид angelica.
Как се оправя в игрите едно умно и голямо 2.5 г. дете?

Като реди в главата си алгоритми? Разсъждава за причинно-следствени връзки?

"Ще го ухапя този маймун, но ще е добре да прехвърля вината, пък и никой не ме е видял, така ще избягам от отговорност, за да не се скара мама. Следва убедително да излъжа, че не съм го направила аз"...

# 9
  • Варна
  • Мнения: 5 499
Разбира се, че трябва да се търси причината.

А и не ми стана ясно, какво имаше предвид angelica.
Как се оправя в игрите едно умно и голямо 2.5 г. дете?

Като реди в главата си алгоритми? Разсъждава за причинно-следствени връзки?

"Ще го ухапя този маймун, но ще е добре да прехвърля вината, пък и никой не ме е видял, така ще избягам от отговорност, за да не се скара мама. Следва убедително да излъжа, че не съм го направила аз"...

Точно това се опитвам да набия в главата на моят мъж, когато почне да се кара на дъщерята, че го лъже.
По темата и моята за почна да послъгва и да си измисля след като се роди малкият. Сега вече на 4 години много умело на моменти ги реди едни опашати и ме гледа с най-невинен поглед. Опитвам се да правя анализ на причината която е породила съответната лъжа. Най-често е начин да се прикрие поредната беля с цел да се избегне укор или наказание.
Много обичам като каже, не съм аз Ивчо го направи, като въпросният Ивчо в това време си е спял в кревата. Mr. Green

# 10
  • Мнения: 1 184
Въпросът е защо лъже?
Винаги търся причината, не рядко я намирам и тя никога не е маловажна.

И аз се опитвам да разбера от нея, какво я кара да лъже. Спрямо бебето тя не проявява никакви лоши чувства. Много го обича и решили някой друг освен мен или баща й да го вземе веднага скача като майка-квачка  Laughing. Предполагам чувства нещо подсъзнателно, което не може да го обясни. Що се отнася до страх от нас - не мисля, че това е проблема. За сега мисля, че се опитва да привлече внимание, но дано не продължи дълго. Ще опитам подхода с Пинокио. Дано се поучи.

# 11
  • Мнения: 512
Благодаря на всички ви за тази тема - и веднага се включвам!

Преди два дни синът ни за първи път (дали?) ни излъга за нещо и засега не разбирам каква е причината, въпреки дългите ни разговори. Ситуацията е следната - отскоро сме на градина, справяме се с адаптацията умерено зле, но като цяло свикваме вече. Най-любимото ни нещо там са часовете по футбол - от вечерта реве, че иска да ходи при "треньорния батко", сутрин реве, че часът е чак следобяд. Онзи ден, без видима причина, заяви "Искам да ме отпишете от футбол" и ние останахме като гръмнати.
Когато го питахме защо, отговори, че баткото го ударил. Сериозна работа... Седнахме с баща му да разнищим историята - сглобихме следната картинка: децата тичали в една посока, той тичал в обратната, баткото му направил забележка и след това го ударил (показа - по главата). Нашият се разревал и "сам се качил в групата при госпожата си". Дотук - ужас.
После, след подробни разкази, разказа, че баткото го завел до стаята (не се е качил сам), но пак настояваше, че го ударил. На мен не ми се вярваше, че е така - тези часове се заплащат отделно и смятам, че не биха си позволили да загубят "клиент", биейки децата, но не знам...
След още половин час Никола изведнъж каза, че сам паднал и се ударил, тичайки в обратната посока, че се разревал и баткото го върнал в групата му. Ами сега? Коя от историите е вярната?
Аз мисля, че не са го удряли, но как да разбера? Не бих могла да попитам, нали, кой ще си признае такова нещо?
Факт е, че вече не иска да ходи на футбол, а преди само за това говореше и едвам дочакваше дните с тренировки.
Как да постъпим?

# 12
  • Мнения: 25 449
От личен опит знам, че при това положение, колкото повече го разпитвате, толкова повече и по-противоречиви версии ще чуете.
Най-вероятно е детето даже и да не си спомня какво точно е станало и сега се опитва да налучка версията, която би ви задоволила най-добре.  Peace
Моят съвет е да оставите нещата така. Не го разпитвайте, оставете го да забрави. Като не иска да тренира, не го насилвайте. Скоро сам може пак да пожелае.  Peace
Нищо чудно детето да не е успяло да изпълни някаква задача и да се е почувствало засрамено и унизено от това.  newsm78 Ровейки в подробностите, вие само му припомняте неприятното изживяване и не го оставяте да забрави.

# 13
  • Мнения: 3 835
..........И не мога да отида да се скарам, като знам, че другото дете нищо не е направило. Но пък как да я набедя, че ме лъже. Така рискувам да не ми казва нищо в бъдеще.
На вас случвало ли ви се е подобно нещо и как процедирате в подобен случай. Много ще ми помогнете ако споделите мненията си  Hug.

Сега се сещам, че миналата година в детската градина, беше голям зор, да накарат дъщеря ми да лежи тихо и мирно в леглото, без да пречи на другите деца, докато спят. Непрекъснато мърдала, говорела, шушукала и т.н. И като я попитам вечерта, ти днеска спа ли, тя ми казваше: Не, защото другите деца ми пречеха! Weary Еее, това ако не е една опашата лъжа, здраве му кажи. Ама хич не съм се замисляла, ами в прав текст и казвах: Хич не ми ги разправяй такива. Много добре знам, че не е вярно и, че никой не ти е пречил. Точно обратното, най-вероятно ти си пречила на другите деца да спят. Същото поведение спазвам и при други подобни ситуаций, веднага и давам да разбере, че такива не ми минават. То иначе ако я оставя да си фантазира и да изкривява истината, както на нея и изнася, ще стане много сложно и в даден момент самата тя може да се обърка, кое е истина, кое лъжа, кое е правилно и кое не.

Последна редакция: ср, 08 ное 2006, 16:22 от teo7777

# 14
  • Мнения: 512
Разпитвахме го, само защото искахме да узнаем какво точно се е случило - явно на тази възраст няма гаранции, че ще чуем истината... На мен ми се иска просто той да осъзнае, че е обвинил друг човек в нещо, което е лошо - и че това може да има неприятни последици за този човек. Освен това, ако сляпо му се доверим на първата история и отидем и го смачкаме тоя предполагаем бияч на дечица - няма ли да покажем на детето, че може да ни манипулира така когато си поиска, само да наклевети някой - и готово, тати ще оправи работата!
Затова ми се стори важно да му обърнем внимание и да му дадем повече от един шанс да ни разкаже за случката, вероятно истината е някъде посредата...
Обаче пък продължава да не иска да ходи там...

Общи условия

Активация на акаунт