Истинското приятелство -има ли го?

  • 3 351
  • 35
  •   1
Отговори
  • Мнения: 179
Дъщеря ми почти всеки ден като се приберем от детската градина ми обяснява как това момиче/момче и е приятел/ка ,как друго не и е приятел и как всеки ден все си има нови приятели.Разбира се при децата всичко засега е преходно и непредсказуемо,но аз се замислих наистина колко хора могат да се похвалят,че имат човек на когото могат да разчитат,да споделят, да им помогнат както и обратното -ти да помагаш,да разчитат на теб/не включвам съпруг/съпруга/.Аз имам две приятелки от много години на които знам,че мога да разчитам за всичко.Те се омъжиха,но това не попречи на нашите взаимоотношения.Даже и мъжете ни си допаднаха и се разбираме чудесно и често си купонясваме,дори и с децата./ пу пу ,да не ни е уроки / newsm62.Имала съм разочарования от други"мними" приятелки. Давах всичко от мен,а сега даже не ме и познават.Винаги оставах с чувството,че съм използвана.Често бях сама.Може би и затова нямам приятели от ученическите години.По този повод винаги казвам,че имам много познати и малко приятели.
 Иска ми се след време и дъщеря ми да има такива приятели,но как най-добре да и обясня как да отличава истинския приятел от използвача,двуличника ,лицемерника.За да не се разочарова като мен.Да споделите как е било при вас,как е сега........чакам.

# 1
  • София
  • Мнения: 1 807
Най-голямото ми разочарование от човек за когото мислех, че ми е приятелка беше миналата година.

Малко преди да родя, разбирайте седмица-две, въпросът с това кой ще ме замества докато съм в болнични и майчинство още седеше на дневен ред. И понеже имах една приятелка, която не можеше да си намери работа, защото не беше работила 3 години (след като роди) и е без опит, говорих с шефа да я вземе нея докато аз се върна. Смятах, че давайки й шанс да натрупа опит и да опресни английския си ще може да си намери постоянна работа по-лесно. Само, че тя много бързо ме забрави. Спря да ми вдига телефона, не идваше да ме види, все беше много заета и не можеше да говори като се обадех в работата, смени името на моя мейл с нейното, събра ми личните вещи и всякакви други такива. А и навсякъде разтръби, че тя е новият човек на това място. Което беше една от причините 4 месеца след раждането да се върна на работа. Но най-много ми тежи това, че я смятах за приятелка. Тази история за съжяление ме научи, че хлябът е по-силен от приятелството.

Стана много дълго, но понеже много ми тежи (все още) се радвам, че имах възможност да го споделя с вас.

# 2
  • Мнения: 1 809
И аз съм имала разочарования от "приятели" и сега вече имам  само една приятелка и много добри познати.С времето разбрах,че трудно се намират истински приятели и затова сега съм щастлива,че имам една такава.Надявам се да не получа поредното разочарование Rolling Eyes

# 3
  • Мнения: 4 473
Истинското приятелство - има ли го?

Много, много силно се надявам да е живо! Просто защото вярвам в него!


И преди съм писала по тази тема. За съжаление споделих доста горчив опит и не искам да го правя отново. Дори ме е страх да споделя за приятелите ми, страх да не се разочаровам за пореден път. Дано не се случва повече с никой от тях! А аз ще продължа да вярвам, да се надявам и да се раздавам!

# 4
  • София
  • Мнения: 985
Аз също съм имала доста разочарования от приятели. Може би не съм попадала на подходящи хора. Аз мисля , че всичко е до човек. Има хора , които стават за приятели и такива, които не стават. Истинското приятелство рядко съществува безкрайно и в повечето случай е преходно. Защото хората се променят, сменят месторабота , местожителство, омъжват се и т.н, срещат други хора със сходни интереси и малко по- малко най- близките и истински приятели всъщност почват да се срещат два пъти годишно на кафе и общо взето се оказва , че няма много какво да си кажат и  от дългите и искрени разговори е останал само спомен.
Имам няколко човека, за които мога да твърдя , че са ми много близки и споделям много неща с тях, но доколко е истинско приятелството ни  само времето ще покаже.

# 5
  • София
  • Мнения: 978
Всеки се е разочаровал от приятели, но нали тъкмо така самият човек може да прецени до каква степен е готов той самия да бъде приятел и да прости. Всеки прави грешки и е много лесно да загубиш приятел, по-трудното е да не го загубиш въпреки някои негови грешки.
Аз съм сигурна, че имам една истинска приятелка и един истински приятел, съвсем буквално направо на живот и смърт и съм много щастлива, че в живота ми има такива хора.

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Още не знам.

# 7
  • Мнения: 8 917
Има го, ДА!

# 8
  • Мнения: 2 211
Аз съм идеалист - човек и поради тази причина съм имала много разочарования от приятели. Въпреки всичко много ми се иска да съществува истинското приятелство и се надявам, че го има.

# 9
  • Мнения: 953
НЕ, всичко е въпрос на интерес. За което е много жалко. Аз доста съм се парила.

# 10
  • Стара Загора
  • Мнения: 1 448
Да, има го.Всеки се е парил от "приятелства", но все пак истинското такова съществува Peace.

# 11
  • Мнения: 823
Да има HugНо зависи кой как  разбира понятието приятел.За мен приятел е човек с когото можеш да споделиш абсолютно всичко,без да мислиш какво ще си помисли,да знаеш че и месеци да не сте се чували ако се обадиш веднага разговора ще протече така все едно вчера сте били заедно.Да не чакаш да ти се обажда всеки ден и да те пита как си и да се сърдиш защо излиза с този или онзи а не се обажда на теб.Имам приятелка от ученическите години и наистина мога да кажа ,че ми е истинска приятелка.Говорим си за всичко и ни е много хубаво когато сме заедно ,жалко че не можем често да се виждаме сами -и тя работи има семейство....Знам,че ако сега и се обадя и и кажа ,че имам проблем какъвто и да е веднага ще се отзове и от моя страна е същото Peace

# 12
  • Мнения: 2 309
Мнението ми по въпроса е многозначно...
Зависи,кой какво разбира или по-точно,какво търси от приятелството с даден човек.Лично аз имам една единствена приятелка,която обичам истински.Много ми е мило за нея!!!

Всяко следващо приятелство е свързано с общи интереси!!!

# 13
  • Майничка
  • Мнения: 12 482
Аз вярвам в приятелството. Никога не съм се разочаровала от приятел/ка. Но и никога не съм подхождала към хората, които имам щастието да нарека приятели с "голямата кошница" и се стремя да не ги товаря и те да не ме товарят с емоции и ситуации, които не бихме желали да изпитаме.

# 14
  • Мнения: 410
Приятелството е една привилегия,която малко хора могат да "притежават".За да имаш приятели и за да бъдеш такъв,трябва да умееш много неща.
Всеки е страдал от приятелите си или от така наречените "приятели"
И аз съм пострадвала от приятелите си,защото съм човек който се раздава за хората които обича.Но също така мога да кажа че имам истински приятели.Хора на които наистина мога да разчитам и те са мои приятели от доста години.Сега вече не се опитвам дори да градя приятелство,като че ли хората се промениха,всеки гледа да те използва,а когато имаш ти нуйда от нещо се затварят в бункерите си Crossing Arms Опитвам се да си обесня защо става така,може би човешката злоба е голяма,завистта заслепява или може би има нещо друго   newsm78
За жалост всички мои приятели са далече от мен и аз се чуствам доста самотна Sad Опитвам се да се сприятеля с някого,но не се получава.ИЗлизам с дъщеря си в близкия парк,там има много майки с деца,но всичките са на групички и не приемат чужд екземпляр в групичката си.Аз съм доста контактен човек,но виждам че няма смисъл да се опитвам да стане нещо приятелско.Страдам за моите приятели които не са физически до мен и ми липсват.Затова нека ценим истинките приятелства и да подминаваме тези които не си заслужават.
Дано децата ни не страдат от мними приятелства Peace

Общи условия

Активация на акаунт