Просто искам да споделя, а ако някой има и предложение, добре дошъл 
Александра е втори клас (за къде, ползвай търсачката
) и се оказа, че не можем да се приспособим към класа.
В детската градина нямахме никакви проблеми, осен, че когато записвахме Никола ни попитаха: "И той ли е толкова буен? Такива като сестра му са (и слава Богу) едно на петилетка!" Малката се разбираше с всички деца. Е имаше: "Тя вече не ми приятелка!", но на другият ден приятелството се "подновяваше" ...
Неочаквано за нас в първи клас се оказа, че Александра почти няма приятели в класа, самоизолира се (вкл. се и "крие" в столовата) и все някой за нещо я удря! Класна й каза: "Аз такъв проблем не забелязвам да има. Александра е доста разхвърляна, но открита конфронтация с други деца не съм забелязала!". Въпреки това ми се наложи да говоря с двама родителя, дори лично с едно от децата. Учителката ме успокои, че във втори клас децата се променят, "поумняват" и конфликтите изчезват. Едвам дочакахме втори клас ...
Но ... пак ни биеха ... Александра непрекъснато се оплакваше, че някой я е удрял, ритал, настъпвал и т.н. Друг пък й взел албум със стикери, трети й разлял водата за пиене ... изобщо психически и физически тормоз ... Побъркахме се ... Говорихме с класната, тя каза, че такова нещо няма, Александра си играе с доста деца, е, има конфликти, но всичко е в рамките на нормалното за деца на 8 години. Говорихме и с един от родителите, той отрече и ... естествено си развалихме отношенията с него ... Класната обеща да организира родителска среща за да се изяснят нещата ... Изобщо драма ...
Докато ... ами Александра май преувеличава ... Забелязах, че в нейните разкази има разминаване, "натиснах" я и нещата се изясниха ... Просто на нея й се иска всички да са й приятели и когато това не става го приема болезнено ... Най дребното "сблъскване" в коридора за нея е побой, настойчивата молба да даде нещо се приема като заплаха и т.н.
Поне се успокоихме, че нещата не са толкова черни, извинихме се на класната, сега събирам смелост да се извиня на родителите, но ... добре де, Александра "прави от мухата слон", но нали "мухата" я има ... как да й помогна ... до колко мога да я "притискам", а ... дали пък от страх не сме в другата крайност, да "тушираме" нещата. Да, миналата година ходихме при психолог, ако е необходимо пак ще отидем ... Класната й се кълне, че "издевателства" няма, готова е и клетвена декларация да подпише, и външен за училището психолог да викне ...
Ами това е ... не знам къде е истината ... знам, че е там някъде ... За сега всичко е наред, освен за дразненици за друго не чуваме (надявам се, че няма, а не че не споделя) ... изобщо човек за да стане шофЕр държи изпит, а родител се става без курс дори ...
Александра е втори клас (за къде, ползвай търсачката
) и се оказа, че не можем да се приспособим към класа.В детската градина нямахме никакви проблеми, осен, че когато записвахме Никола ни попитаха: "И той ли е толкова буен? Такива като сестра му са (и слава Богу) едно на петилетка!" Малката се разбираше с всички деца. Е имаше: "Тя вече не ми приятелка!", но на другият ден приятелството се "подновяваше" ...
Неочаквано за нас в първи клас се оказа, че Александра почти няма приятели в класа, самоизолира се (вкл. се и "крие" в столовата) и все някой за нещо я удря! Класна й каза: "Аз такъв проблем не забелязвам да има. Александра е доста разхвърляна, но открита конфронтация с други деца не съм забелязала!". Въпреки това ми се наложи да говоря с двама родителя, дори лично с едно от децата. Учителката ме успокои, че във втори клас децата се променят, "поумняват" и конфликтите изчезват. Едвам дочакахме втори клас ...
Но ... пак ни биеха ... Александра непрекъснато се оплакваше, че някой я е удрял, ритал, настъпвал и т.н. Друг пък й взел албум със стикери, трети й разлял водата за пиене ... изобщо психически и физически тормоз ... Побъркахме се ... Говорихме с класната, тя каза, че такова нещо няма, Александра си играе с доста деца, е, има конфликти, но всичко е в рамките на нормалното за деца на 8 години. Говорихме и с един от родителите, той отрече и ... естествено си развалихме отношенията с него ... Класната обеща да организира родителска среща за да се изяснят нещата ... Изобщо драма ...
Докато ... ами Александра май преувеличава ... Забелязах, че в нейните разкази има разминаване, "натиснах" я и нещата се изясниха ... Просто на нея й се иска всички да са й приятели и когато това не става го приема болезнено ... Най дребното "сблъскване" в коридора за нея е побой, настойчивата молба да даде нещо се приема като заплаха и т.н.
Поне се успокоихме, че нещата не са толкова черни, извинихме се на класната, сега събирам смелост да се извиня на родителите, но ... добре де, Александра "прави от мухата слон", но нали "мухата" я има ... как да й помогна ... до колко мога да я "притискам", а ... дали пък от страх не сме в другата крайност, да "тушираме" нещата. Да, миналата година ходихме при психолог, ако е необходимо пак ще отидем ... Класната й се кълне, че "издевателства" няма, готова е и клетвена декларация да подпише, и външен за училището психолог да викне ...
Ами това е ... не знам къде е истината ... знам, че е там някъде ... За сега всичко е наред, освен за дразненици за друго не чуваме (надявам се, че няма, а не че не споделя) ... изобщо човек за да стане шофЕр държи изпит, а родител се става без курс дори ...
...А някакви си мъгали да я пипнат ... това си е направо оскверняване по-лошо и от побой ... 
се промени, стана по-буен, вечно е в средата на конфликта, било в училище, било в квартала...абе където и да иде, все дразги стават. Лошото е, че го нарочиха в училище, а около нас децата свикнаха, че ние сме строги и му се караме (наша грешка) и за всичко все той виновен 
Обеща, че тази година няма да се бие поне.
, но не знам как да се справя