за левкемията

Лечение

Химиотерапия

Почти всички пациенти с ОЛЛ имат нужда от химиотерапия колкото е възможно по-бързо след поставяне на диагнозата. Принципната цел на лечението е да предизвика ремисия с липса на левкемични бласти в кръвта и костния мозък. Производството на нормални кръвни клетки се възстановява и стойностите на кръвните телца се връщат в нормалните граници.

Таблица 2. Лекарства, използвани за лечението на ОЛЛ.
 
Повечето лекарства против левкемия взаимодействат с генетичния материал в клетката, ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина).
 
Антитуморни антибиотици

Тези лекарства въздействат директно върху ДНК в ядрото на клетката, като пречат на оцеляването й

daunorubicin (daunomycin, rubidomycin, Cerubidine®)
doxorubicin (Adriamycin®, Rubex®)
mitoxantrone (Novantrone®)
idarubicin (Idamycin®)
Инхибитори на ензимите за поправка на ДНК

Тези лекарства действат върху определени протеини (ензими), които помагата да се поправи увредената ДНК. Лекарствата предотвратяват работата на ензимите и така правят ДНК по-податлива на увреждане.

etoposide (VP-16, VePesid®)
teniposide (VM-26, Vumon®)
topotecan (Hycamtin®)
Инхибитори на синтеза на ДНК

Тези лекарства взаимодействат с ДНК, за да я променят химически и да не позволяват растежа на клетки

carboplatin (Paraplatin®)
Агенти, увреждащи ДНК

Тези агенти са създадени,за да взаимодействат и да увредят ДНК

cyclophosphamide (Cytoxan®)
ifosfamide (Ifex®)
Ензими, които пречат на оцеляването на клетките

L-asparaginase (Elspar®)
PEG-L asparaginase (pegaspargase, Oncaspar®)
 Антиметаболити

Това са химикали, много подобни на естествените съставни части на ДНК и РНК. Те са променени от нормалното им състояние на наситеност, така че да заместят същите в клетката и така да блокират способността на клетката да образува ДНК и РНК и да нараства.

5-azacytidine (Mylosar®)
clofarabine (Clolar®)
cytarabine (cytosine arabinoside, Ara-C, Cytosar®)
2-chlorodeoxyadenosine (Cladribine®)
fludarabine (Fludara®)
hydroxyurea (Hydrea®)
6-mercaptopurine (Purithenol®)
methotrexate (Mexate®)
6-thioguanine (Thioguanine®)
Лекарства, които пречат на делението на клетките

Тези лекарства взаимодействат със структурите в клетката, които са необходими за делението. Този ефект намалява бързината на растеж на левкемичните клетки

vincristine (Oncovin®)
vindesine (Eldisine®)
Синтетични хормони

Клас хормони,които прилагани във високи дози може да убият левкемичните клетки

prednisone
prednisolone
dexamethasone
 

При повечето пациенти интензивната химиотерапия е необходима за постигането на пълна ремисия. За начално лечение се комбинират няколко лекарства. Таблица 2 изброява групите лекарства и индивидуалните медикаменти, които могат да бъдат използвани за лечение на болестта. Подходите към лечението са предмет на интензивни проучвания по цял свят и има разлики с общото описание, което е дадено тук. Така че е възможно пациентът да получи различен брой, поредица или вид лекарства от описаните тук и все пак да получава подходящо и ефективно лечение. Възрастта на пациента, наличието на малко или много левкемични клетки в кръвта и типа на левкемичните лимфоцити преценени според вида им, имунофенотипа или хромозомната композиция може да повлияят за вида на лечението. Но е важно да се търси лечение в център, където лекарите имат опит в грижите за пациенти с ОЛЛ.

При подготовката на пациента за лечение се поставя централен път – катетър във вена в горната част на гръдния кош, за да има достъп за вливането на лекарства, кръв и вземането на кръв за изследвания и химични тестове.

При някои пациенти, ако е високо нивото на пикочна киселина, се дава през устата лекарство, наречено алопуринол, за да минимизира образуването на пикочна киселина в кръвта. Едно ново лекарство, rasburicase, давано като еднократна венозна доза, бързо намалява увеличените нива на пикочна киселина. Пикочната киселина е отпадъчен продукт от разпада на клетки, навлиза в кръвта и се излъчва чрез урината. Ако от терапията биват убити едновременно много клетки, нивото на пикочна киселина в урината може да е толкова високо, че да се образуват камъни в бъбреците от нея, които сериозно да нарушат уринирането.     

Индукция

Индукция е термин, използван за началната фаза на лечение с медикаменти. Специфичните медикаменти, дозата им и времето на приложение зависят от няколко фактора, включващи възрастта на пациента, характеристиките на левкемията и общото здравословно състояние на пациента. Таблица 3 дава пример за лекарствата, използвани в днешно време за индукция и пост-индукция.

Таблица 3. Примери за лекарства, използвани при лечението на ОЛЛ при деца
 
Индукция през първия месец

Doxorubicin венозно
Asparaginase чрез мускулна инжекция
Vincristine венозно
Prednisone през устата
Methotrexate спинално и венозно
Cytarabine спинално
Пост-индукционна терапия, провеждана циклично в продължение на 2 години

Vincristine венозно
Prednisone през устата
6-mercaptopurine през устата
Methotrexate през устата, венозно или мускулно
Methotrexate спинално
Cytarabine спинално
Hydrocortisone спинално
Радиационно лечение на главата
Дозите и времето за приложение може да варират в зависимост от възрастта на пациента и характеристиките на левкемията.   
 

Профилактика на ЦНС (централната нервна система)

Клетките на ОЛЛ често се събират в обвивките на гръбнака и мозъка, наречени менинги. Ако не се лекуват, менингите могат да приютят левкемични клетки и да се възобнови болестта (менингеална левкемия). По тази причина лечение, наричано профилактика на нервната система, също се прилага на тези места. Лечението включва инжектиране на лекарства като метотрексат в спиналната област или облъчване на покритието на централната нервна система с помощта на рентгенови лъчи. Понякога се използват и двете форми на лечение. Тези области на тялото, които са по-недостъпни за химиотерапията, давана през устата или венозно, понякога се наричат „убежища”.

Ph-позитивна ОЛЛ

 Има и допълнителен подход за много малкия брой деца с ОЛЛ, които имат хромозомна промяна, в резултат на която се получава специфична генетична мутация, наричана BCR-ABL. Това се нарича Ph-позитивна ОЛЛ. Пациенти с Ph-позитивна ОЛЛ се лекуват с лекарството imatinib mesylate (Gleevec®) в допълнение към останалата мултимедикаментозна химиотерапия. Това лекарство специално блокира причиняващите левкемия ефекти на BCR-ABL-онкогена при много пациенти. Само това лекарство няма да има за резултат излекуване при пациентите с ОЛЛ, така че се комбинира с други медикаменти. Провеждат се изследвания за ползата от този подход при деца с този тип ОЛЛ. Отскоро се развиват и нови терапии с AMN107 и BMS-354825, които може също да са вариант за пациентите с Ph-позитивна ОЛЛ, включително за тези, които са резистентни на imatinib.

Левкемията в детска възраст съпоставена с тази при възрастни

ОЛЛ има необичаен модел на разпространение според възрастта (виж фигура 2 при Остра Лимфоцитна Левкемия). При другите типове левкемия възрастните са много по-податливи да развият болестта. ОЛЛ е най-вероятно да се развие при деца. Рискът за развитие на болестта е най-висок към 4-годишна възраст и после намалява до около 45-годишна възраст. Около 45г. честотата се увеличава отново, особено сред мъжете. Макар че честотата и продължителността на ремисиите  са се подобрили при възрастните, съвременната терапия още няма високите резултати на продължителна ремисия (повече от 5 години) и излекуването, което е възможно при децата.