за един десетокласник - мога ли да помогна и как

  • 749
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 506
Момчето е роднина на наши семейни приятели. Доскоро живееше в провинцията, само. Баща му е починал преди няколко години, сестра му миналата година на 17 год, майка му е с шизофрения, която не се поддава на лечение (по-често е в болница, отколкото вкъщи), има жива баба, но тя от известно време "не го иска". Тежка съдба.

Нашите приятели решиха да го докарат в София и по едно стечение на обстоятелствата мъжът ми го записа в училище в нашия квартал. Сега ни е на гости, но идеята им е да му намерят квартира, където да живее само. Те не могат да го вземат у тях, имат си доста проблеми и без него Sad

На мене обаче ми е едно такова свито. Чудя се дали квартирата е най-доброто.

Младежът почти не говори (2-3 думи на ден в краен случай), в училище досега е минавал по милост, всичко му е все едно - като се почне от по-общи неща от рода на това дали тук му е по-добре, дали се радва, че се е преместил и пр. и се стигне до съвсем конкретни - дали е гладен, дали му се излиза... От горе на това преди няколко месеца е изкарал туберколоза, тежи 50 кила с мокри дрехи, още месеци наред ще е на антибиотици. Какъв би бил резултатът да се остави това момче да живее само в една стая...

Мога да предложа да остане у нас известно време - ще има нормална храна, няма да е сам, ще му помагам с ученето (ако не ме отреже). Но дали пък това ще е добре - няма ли още повече да се засили чувството, че му е все едно (ако му сипя, ще яде, ако не - няма)...
Да говоря с него да идва два-три пъти в седмицата? Но как - коя съм му аз, пък и какво знам за това, през което е минал? Какво да му кажа?
Или да потърсим някакъв интернат за младежи и да го настаним там, пък да идва тук на училище? Има ли такава институция изобщо - той все пак е пълнолетен вече?

Не знам, объркана съм. Как изобщо се комуникира с човек, който само мълчи? Как разбираш какво си мисли? И как да обясниш на 18-годишен младеж, който нищо хубаво не е видял в живота, че не бива да му е все едно........

Дайте някакви идеи, моля.

# 1
  • Мнения: 2 353
  Ако имаш възможност да го поканиш у вас може би е най-добре. Ще мълчи, ще мълчи, пък ще се съвземе.

# 2
  • Мнения: 3 506
Хапка, имам възможност принципно, пък и някак си това ми е усещането - че не е дошло случайно при мен това момче. Ще имаме обаче известни затруднения. Най-малкото - ще трябва да се съберем с децата в една стая. Отделно мъжът ми е резервиран (меко казано - раздава го дипломатично засега Mr. Green), майка ми е против (не че има думата, ама в най-добрия случай ще трябва да и слушам после мрънкането, че не мисля за моите деца). За да водя тази битка, трябва да съм убедена, че това е най-доброто или поне, че няма повече да му навредя..........

# 3
  • Мнения: 1 878
Мисля, че някой психолог би помогнал тук най-добре. Ако имаш възможност - консултирай се.

# 4
  • Мнения: 2 353
  Е, тогава случаят е по-сложен. В такъв случай може би е по-добре ако можете да му вземете стая под наем, но с тихата и настоятелна уговорка, че ще ходиш веднъж седмично при него и веднъж седмично той ще идва у вас. Не се впечатлявай от мълчанието му, едно наранено момче на 17 няма много модели на реакция, най-нормалното е да мълчи. Не знам дали има интернати за такива младежи, а ако има там са възможни известни рискове, може да тръгне по "крив път", за да се докаже, да се чувства отхвърлен и т.н. В момента ще му дойде малко нанагорно хем да си ближе раните, да си осмисли нещата, да се отърси и едновременно с това да създава нови отношения и да се внедри в нова система. Сигурно наистина е най-добре да се консултираш с психолог, аз изказвам само мамино мнение Peace
  Дано успеете да помогнете на това дете!

# 5
  • Мнения: 3 861
Аз да ти кажа не съм сигурна какво трябва да направиш относно местоживеенето му, но си мисля, че ако можеш да се опиташ да го ангажираш по някакъв начин, да се чувства полезен и пълноценен, това може би, би го извадило от вцепенението, в което се намира и би му помогнало да се адаптира. Нещо да помага, да се върти около вас. Не казвам да му плащте, но да има някаква макар и символична награда, нещо което да го стимулира...Не съм психолог и най вероятно говоря пълни глупости, но така ми хрумна Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт