Страшно ли е да си мама?

Ами хубаво е , то самият факт че си споделяш ежедневието с новият член на семейството ти е интересен.Ама на всеки му влияе различно стоенето в къщи с бебето , така че никога не знаеш при теб как ще е , докато не ти се случи

При мен беше обратното - с напредването на годините станах по-зряла и уравновесена, научих се с лекота да се справям с проблемите и кризите на личността си, намерих Принца и вече нямам никакво колебание по отношение на майчинството.
Може да звучи наивно, но това си е моето лично усещане

Темата ме вълнува и мен, така че ще я следя с интерес

Никак не е страшно, напротив много е хубаво. Когато станеш майка, от самосебе си ще ти дойде увереността и ще почувстваш удоволствието и ще видиш че приоритетите ти ще се променят коренно.
Желая ти самоувереност, за да посрещнеш това хубаво предизвикателство, а именно да станеш майка.

Това е най-хубавото нещо на света!
Изобщо не се притеснявайте, мами! Бъдете уверени и дълбокомислещи!

Интересното човек сам си го прави.
Ако чакаш някой друг да дойде и да те забавлява... -  забрави!
Времето, когато бях в майчинство, беше най-хубавото в живота ми!  

Здравей Nuty, страшно е, докато не си станала мама. задаваш си въпроси, не че сега не си задаваш, но мноооого хубаво. Боже, само като ти се ухили бебока с тази беззъба усмивка и можеш да си сигурна, че едва ли има нещо по-хубаво Това мъниче даде смисъл на живота ми, чувствам се изпълнена с любов, все едно си постоянно влюбен.
Няма да те лъжа, че първия месец и половина е доста труден, докато си свикнете, докато започнеш да се привързваш към мъничето. Да не говорим за коликите, дребните неразположения и какво ли още не, но ЗАСЛУЖАВА СИ. Знаеш ли, преди да родя питах постоянно мои приятелки как така обичат толкова силно децата си, какво е майчиното чувство, а те ми отговаряха, че е трудно да се опише, но е нещо, което не чувствал преди. Наистина се оказаха прави. В момента, в който сложиха Йоанка на гърдите ми, за да я цункам, почуствах прилив на любов и се влюбих мигновено при някои майки, това чувство се появява по-късно дори може и след 3-4 месеца, но щом задаваш този въпрос, значи няма да чакаш дълго
относно следродилната депресия - да, аз я изпитах. Беше за около седмица след като се прибрах у дома. Интересно, че в родилния дом изобщо не бях депресирана, но щом се прибрахме и останахме на саме с бебелана и като ревнах, та така цяла седмица. Струваше ми се, че нищо няма смисъл, задавах си въпроса защо изобщо съм се хванала на хорото, но скоро ми мина и се поокопитих. Баба ми идваше да я гледа за 2-3 часа, а аз излизах и обикалях квартала ревяйки. Ужас Така баба като ме изритваше навън ми повлия най-добре и се справих.
Сега само като кажа на Йони - Къде е на мама усмивчицата? и тя като ми се ухили и ссе чувствам безкайно щастлива.
Надявам се да съм дала отговор на въпроса ти и да вземеш да се замислиш  

И е прекрасно и е страшно. Прекрсно е да гледаш как частица от теб се превръща в човек с характер, да гледаш свое или на съпруга ти омалено копие, мило е, необяснимо е как може да те разтърси една бебешка прегръдка с нескопосано обръщение ма-ма и протегнати към теб мънички като на кукличка ръчички...
Но когато започна да си задавам въпросите ще успея ли да го направя Човек, ще успея ли да му дам всичката любов, от която има нужда, ще бъда ли добър родител, ще мога ли да му осигуря живота, който ми се ще да има... тогава ме хваща страх

Страшно изглежда преди да станеш мама. После е хубаво. Ама много хубаво!

Страхуваш се само до мига в който станеш мама и видиш малкото човече . И после забравяш за всички страхове и притеснения .

 Само като ти се усмихне..............и като ти каже"Много те обичам мамо.."   и те гушне...друго нищо няма значение...         Разбира се като порасне достатъчно и проговори, но пък си заслужава.   Търпение!

Не съвсем 
Има и страшни моменти, има и весели, има и ревливи, и тъжни, и носталгични, но всичко това си заслужава...
защото когато погледнеш в двете малки очички, които греят и виждат само мама...когато две малки ръчички се протягат да те гушнат...когато гледаш как малкото човече спи сладко...когато усетиш миризмата на бебе...и чуеш "обичам те мамо"  - нищо друго няма значение, чувстваш се най-щастливата жена на света 

Здравей nuty  Според мен възрастта няма нищо общо с притесненията относно това да имаш дете. Всяка жена, независимо на каква възраст е, се притеснява. Защото това да бъдеш майка ще бъде нещо ново за теб, а и нещо много отговорно. Аз също имах притеснения като твоите, а и сега си ги имам - дали съм добра майка, дали давам най-доброто за детенце и т.н. Сигурно цял живот ще се чувствам така, но това е да бъдеш родител. Колкото до следродилната депресия - не ме подмина, но я преживях и не е толкова страшна.
Когато Вики беше бебе, по цял ден бяхме навън, въобще не сме се заседявали у нас. То и сега е така  На мен ми е интересно как всеки ден детето прави нещо ново и колко бързо расте. А колкото по-голямо става то, толкова по-интересно е за околните.
Не се притеснявай толкова, да имаш дете е най-хубавото нещо, с нищо не може да се замени радостта която то ти дава. Знай че имаш ли желание, ще се справиш с всякакви трудности по отглеждането му