Преди малко прочетох поста на Ета и колкото и глупаво да звучи направо си ревнах. Не мога да разбера аз ли съм нещо не добре или всички майка са така? На ден поне по веднъж изпитвам ужас, че Дариа може да умре /бррррррр даже ме е страх да го напиша/. Винаги преди да се разделя с нея й казвам колко много я обичам, защото ме е страх, че я виждам за последно. Като я видя да спи си мисля как бих се чувствала ако я няма...
Ако я оставя при майка ми само си представям разни картинки и звъня по телефона, до степен майка ми да ми се тросне наскоро, че ако още веднъж й се обадя с наставления тя няма повече да гледа Дариа.
До скоро всяка температура за мен беше менингит. Още ми е смешно като се сетя как миналото море Дариа започна да повръща посред нощ, а с бившия само се спогледахме и в един глас заключихме "Менингит".
Минава ли това някога или цял живот ще си живея в този тих ужас?