Ученици на квартира

  • 2 067
  • 11
  •   1
Отговори
  • Мнения: 532
Живеем в едно село, което е на 15-тина км от града, където синът ми е приет в Природоматематическа. Той е само на 13г. и в началото беше много въодушевен, че може да живее на квартира и да бъде самостоятелен. Аз протестирах с доводите, че може да пътува до там, дори и да трябва да сменя два автобуса, а и че не е достатъчно голям. После се обади една майка, която търсеше съквартирант на сина си и така стана, че се съгласих. Сега пък синът ми не иска да бъде на квартира, защото щели сме да му липсваме. Така или иначе аз наех квартирата, но наистина много се притеснявам да го оставя, въпреки че през ден пътувам до там.
Ако някой има опит с дете на квартира, дайте съвет, какво да правя  Praynig

# 1
  • Мнения: 126
Аз нямам лични впечатления, но моя приятелка от съседния клас е на квартира от 8 клас и ми е разказвала за това как се справя. Тя е от Сандански и след 7 клас са я приели във френската гимназия в София. Първоначално и нейните родители са били разколебани, но твърдото й настояване, че ще се справи, ги е убедило да я "пуснат" в София.
През работната седмица е сама в квартирата със сестра си /с две години по-малка, сега приета в испанската гимназия/, а за уикенда обикновено се връщат при родителите си. Разполага с фиксиран седмичен бюджет, с който покрива ежедневните си разходи, както и тези за храна, дрехи и др.
В началото и е било много стресиращо, защото не познавала никого, София и се струвала огромна и всичко-училище, квартира - изключително объркано. Първите седмици не се оправяла и с парите защото не знаела как да разпределя разходите си. Докато намери приятели в училище се чувствала самотна и нямала търпение да се върне в града си... Повечето й тревоги напълно изчезнали след първия адаптационен месец. Приятели открила, научила се къде да пазарува, как да прекарва пълноценно времето си. Трябвало малко време просто да свикне с идеята, че е самостоятелна.
Сега разправя, че не иска да се връща в Сандански, защото животът й се развивал в София, и състоянието й на квартира е нещо напълно естествено. Горда е, че като студент в чужбина ще познава тръпката "да е на квартира" и ще се справи отлично както досега Grinning
Вярвам, че и твоето момче ще се справи. Трябва доверие от твоя страна, че е достатъчно голям и може да се оправи и сам далеч от теб. Успех в начинанието!

# 2
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
wright ще си позволя да се вкл^1а въпреки 1е нямам опит с моето дете. Аз съм била на квартира на една доста по-голяма възраст (20г.!) и ми се струва 1е едно дете на 13г. е още доста малко за това.
Разбира се ако наистина се налага сигурно ще се справи, но на 13г. има още доста голяма нужда от дома си и мама (макар да не го показват толкова Sunglasses)

# 3
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Мой колега и добър приятел е бил от 14-годишен сам в София - първо по общежития, после по квартири... същият случай като твоя син, само че са го приели в НПМГ-то Grinning. Определено се справя много добре с живота си в момента, по-добър програмист от него не познавам. Мисля даже, че първата година е бил точно в тази гимназия, в която ще учи и синът ти, родом е от Горна Оряховица.

Нищо не пречи да опитате, при положение че училището е само на 15 км, а и ти често пътуваш дотам.
Времето ще покаже, ако му е тежко така, винаги може да си се прибере в къщи.
Освен това не се знае, я си представи перспективата НПМГ-София, доколкото знам по-будните деца ги пренасочват натам.

Успех, каквото и да решите  Peace

# 4
  • Мнения: 9 894
аз  започнах да уча в друг град на ненавършени 14. На 120 км от семейството си. Ходех си на 2 седмици за уикенда, също разполагах с фиксиран бюджет, заминах добре подкована/и дори наплашена/от баща ми къде да внимавам и ....изобщо да внимавам в картинката Simple Smile
не ми беше страшно, защото ми беше любопитно всичко. Хазайката ми ме е наблюдавала доста дискретно, без да се натрапва или налага. За мен това ранно отделяне е било само от полза, но - с цената на голямо отдръпване от семейството ми. Всъщност с болезнено преразглеждане на някои основни ценности. Предполагам, че на родителите ми много им е тежало, но не го показваха.
Съпругът ми също е заживял на квартира от такава възраст и това ми харесва/като отношения вкъщи, ангажираност към домакинството, точност, самостоятелност/.
Чисто битовите задължения - осигуряване на храна, пране, чистене и пр. - не са за пренебрегване като умения. Ако не се е научил досега, ето ти подходящ момент.
Ако забравиш за момент майчинския страх и му имаш доверие, че ще се справи - пускай го Simple Smile По-нататък ще му е много по-лесно.

# 5
  • Мнения: 106
голяма част от съучениците ми в гимназията (точно НПМГ) бяха на квартира. и момчета, и момичета. никой не се оплакваше. минали са доста години откакто завършихме и със сигурност мога да твърдя, че те се справят много по-добре от нас, които живеехме с родителите си.

истината е, че синът ти винаги ще ти се струва малък. и на 13, и на 23, и на 53 години дори. все някога ще трябва да се престрашиш да го пуснеш. ти ще решиш кога Simple Smile

# 6
  • Мнения: 532
Освен това не се знае, я си представи перспективата НПМГ-София, доколкото знам по-будните деца ги пренасочват натам.
Права си, за Търново става дума. Перспективата София не ме плаши, защото ние сме си от там и жилище не ни липсва. Още повече, че от малък е кръстосвал столицата. Детето е самостоятелно относно навици като готвене, гладене, пазаруване и т.н. нали ми е най-големия, съответно на мама незаменим помощник. Практиката показва, обаче, че е много прилепчив от лоши приятелчета, малко наивен и лесно го водят за носа.  Sick  Не зная в компанията им какво може да направи  Thinking  Надявам се в това училище децата да са по-разумни и да не правят глупости  newsm78
Благодаря на всички, които се включват в темата   bouquet

# 7
  • Мнения: 1 858
Аз съм от Берковица , и когато ме приеха в едно училище в София (и трябваше да замина) майка ми напусна работа отиде в София намери квартира и нова работа и дойде с мен. Не съм живяла сама. Имам обаче много приятелки, които така живееха на квартира сами или с приятелка. От тези си приятелки знам, че парите дадени им за седмица или две свършват още първите два дни а после....глад. Ти най-добре познаваш детето си а и ще имаш възможност често да го навестяваш.

# 8
  • Мнения: 239
Много е хубаво да го дадеш на квартира защото според мен е малко кофти да се крие от вас по баните, а? Нищо няма да му стане, най-много да направи нещо диво, нетипично. Все едно - нека е различно.

# 9
  • Германия
  • Мнения: 8 084
Дай му време да опита и свикне на самостоятелност. Аз също съм по квартири от 14-годишна. Първите ми 2 месеца в гимназията ги откарах в пансион, в който бяха настанени и ученици на спортното у-ще. Само чакаха да се приберем ние по-малките от село и ни претарашваха яденето, което беше предназначено за цяла седмица. Та на бърза ръка баща ми ми намери квартира и ми мирна главата. Бях с други момичета от езиковата, помагахме си в ученето....и в щуротиите.
Естествено, че в началото е шашкащо, но се свиква и се придобива безценен опит. Така или иначе, щом сте само на 15 км винаги може да се откаже от квартирата и да пътува. Но си струва да се опита!

# 10
  • Мнения: 532
... според мен е малко кофти да се крие от вас по баните, а?
Страхувам се, че това не го разбрах  newsm78 това, за което си мисля... Thinking, все пак не е толкова голям или се лъжа - не се лъжа, той е още дете  Rolling Eyes

# 11
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
... според мен е малко кофти да се крие от вас по баните, а?
Страхувам се, че това не го разбрах  newsm78 това, за което си мисля... Thinking, все пак не е толкова голям или се лъжа - не се лъжа, той е още дете  Rolling Eyes
Wright, не му се връзвай на Жорко, той ни се явява нещо като форумския шут Grinning
Явно не му стига заиграването в клюкарника, нападна и сериозните теми Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт