Публикувана: 25 авг. 2006, 22:39 ч.
Последно мнение: 30 авг. 2006, 21:44 ч.

мъчно ми е и ме боли

2 426
28
1

25 авг. 2006, 22:39 ч.

Мнения: 600

искам само да се наплача, знам, че ще изглежда смешно Sad

брат ми, заедно с жената и детето, заминават за една година в чужбина. за тях така е по-добре, защото ще му е трамплин в работата. обаче на мен ми е страшно мъчно. сигурно звучи тъпо, но той е единствения човек, който ми дава сигурност - с това, че го има.
никога не сме се разделяли. всеки уикенд сме заедно - и дребната много се кефи като сме с тях. работим заедно от 3 години.

а сега заминават на 2000км и не знам дали ще се върнат скоро. не ми се смейте, знам, че в живота има много, много по-тежки неща, но аз се чувствам осиротяла. опитвам се да не плача, но понякога не издържам. представям си как се качват в колата в неделя, аз аз ги целувам и тримата и оставаме сами. най-ми тежи, че няма с кого да споделя - на майка й е още по-тежко(те живеят с нея),а мъжът ми ми се присмива - не било нормално да съм толкова привързана към тях.

ами това е, 'наплаках' ви се. дребната заспа и си позволих и да се напия.

# 1 25 авг. 2006, 22:45 ч.

София
Мнения: 4 575

Съвсем нормално да ти е мъчно. И на мен би ми било. Моят брат е тук, в Сф, не се виждаме много, че аз съм заета с децата, но знам, че е ТУК. Не мога да си помисля, ако го нямаше....

# 2 25 авг. 2006, 22:45 ч.

Мнения: 5 622

Свиква се. И моят брат е далеч. И то доста по-далеч от 2000 км Wink

Има и по-лоши работи на тоя свят от такава временна раздяла.

Радвай се за брат си Peace

# 3 25 авг. 2006, 22:48 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Имам един брат в Щатите и един във Франция. Не се виждаме с години. И честно казано не виждам какъв ти е проблема... Брат ти си има семейтво, ти също. Радвай се, че брат ти има тази възможност да се развива. А една година не е толкова дълго, ще се търкулне без да я усетиш.

# 4 25 авг. 2006, 22:49 ч.

област Софийска
Мнения: 1 719

Абсолютно те разбирам. Брат ми мислеше да заминава на специализация в Йордания за девет месеца, добре, че се отказа. Той живее в София, уикенда обаче си идва. Не мога да си представя да не го виждам по-дълго време.

# 5 25 авг. 2006, 22:53 ч.

Мнения: 600

гледам, че не срещам много разбиране...не че е нужно да пояснявам, ама той ми е единствената морална и физическа подкрепа. с т.нар. съпруг много не се понасяме и ако го нямаше семейството на брат ми досега нямаше да издържа. те много ми помагаха като бях в постродилна криза. в общи линии са единственото весело нещо в ежедневието освен дребната. споделят с мен радостите около нея.

# 6 25 авг. 2006, 22:53 ч.

София
Мнения: 6 743

Сигурна съм, че ти е мъчно.Все пак се радвай за него.Ще се чувате,сега поне има всякакви комуникации.Хайде - споко bouquet

.Нагушкай ги в неделя Peace

. А една година наистина бързо се търкаля Hug

# 7 25 авг. 2006, 22:58 ч.

Мнения: 1 288

напълно ти съчувствам. когато изпращах моята сестричка към щатите, направо не знаех къде съм от мъка. и не знаех кога пак ще я видя. вече три години е там и не се е връщала. ужасно е мъчно, когато толкова близки хора заминават далеч от теб. хора, които са ти упора. но все пак знаеш, че след година ще го видиш. времето ще мине много бързо. наплачи се, ако ти е мъчно. дано ти олекне. bouquet

# 8 25 авг. 2006, 22:59 ч.

Мнения: 600

благодаря на всички, kоито ме разбраха. имах нужда. Hug

# 9 25 авг. 2006, 23:01 ч.

Мнения: 600

и ще имам още дълго време Cry

# 10 25 авг. 2006, 23:07 ч.

Мнения: 959

Нормално е да ни боли,когато се разделяме-дори и не завинаги,с хората,които обичаме.

# 11 25 авг. 2006, 23:37 ч.

Мнения: X

Разбирам те напълно-имам сестра с която сме израстнали почти като близначки/имаме малка разлика,но и почти сходни интереси,компания,начин на мислене../ и страшно много ми липсва-от две и половина години е в Англия.До сега си идваха по често,защото децата им бяха тук,но преди месец си ги прибраха при тях и сега ще си идват най-много веднъж годишно.И сестраат на мъжа ми е в чужбина/ тя и в САЩ с зелена карта и няма и изгледи да се прибере някога,освен на гости,но това ще става на няколко години виднъж/,така че мога да ти опиша какво е да останеш без най-близките си...Но искам и да те окуража-поне през нета, ще можете да си говорите-първоначално се чувахме по телефоните,но накратко и само ако има нещо важно...а сега през Скайп-а си правим такива сесии,каквито тук не сме и помисляли...

Последна редакция: сб, 26 авг 2006, 00:14 от Анонимен

# 12 25 авг. 2006, 23:49 ч.

Мнения: 1 866

Напълно те разбирам. Аз затова се върнах в България, омръзнало ми беше всяка година да се връщам за по 2 седмици и всеки път да рева по летищата. Не ми беше мъчно за България, но за близките ми - много. Агония ми бяха тези раздели. Да не говорим, че и преживях трагичната загуба и на най-близкия си човек докато бях в чужбина и години наред се чувствах виновна...Мога да кажа, че материално животът ми в чужбина се беше уредил добре, но емоционално просто се чувствах половин човек. Бях се изхабила...Сега като съм близо до родителите си някак си се чувствам полезна и най-вече спрях да виждам разплаканите очи на майка ми и сега се радвам на усмивката й. Лошото е, че сега пък мъжът ми прави жертвата, защото той е чужденец и неговите близки са далече...В нашето семейство все половината липсва...

# 13 26 авг. 2006, 00:02 ч.

Мнения: 121

Напълно те разбирам, бръмбабела - и при нас е същото. С тая разлика, че аз заминах. Не е определено лесно, защото сме много близки. Всеки ден си пишем мейли, говорим по 2 часа веднъж в седмицата, помага малко, но ... Но щом е за 1 година - може да започнеш да задраскваш изминалите дни и да се радваш на наближаващата среща Simple Smile

Не съм съгласна, че щом някой се омъжи и се сдобие с дете и виждаш ли вече няма нужда от родителите и братя/сестри Shocked

. Както и някой като каже - омъжих се и сега мъжа ми едва ли не трябва да не се вижда със свеки Shocked

. Аз не приемам брака като напускане не едно семейство и образуване на друго, а като разрастване на първото Simple Smile

(обединяване на 2 семейства)
А това с изпращането и рева по летищата ми е много познато. Tired

И ние сме решили да се приберем до 2-3 години по същите причини.

# 14 26 авг. 2006, 01:37 ч.

Мнения: 3 248

Бръмбабела, прегръдка! Hug

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: