Ей сега, например, в съседния двор почти целия ден тракат някакви железа (не разбрах точно какво правят, но все едно е вкъщи). А детето ми е болно, неспокойно и едва заспа, защото при всеки трясък отваряше широко очи. И понеже ме беше страх да не се събуди, а и направо се вбесих от този шум, отидох да им направя забележка... Обясних им ситуацията и те толкова се притесниха и ми се извиниха (макар че в случая извинението не ми върши никаква работа) и предложиха да затворят вратата на гаража, в който работят. Съгласих се и си тръгнах сърдито (без да кажа нищо повече), ама усетих, че цялата треперя... И сега наистина почти не се чуват, но на мен ми стана кофти, че са без въздух, че може би не са знаели, че имам бебе в съседство (някакви работници бяха) и т.н. и т.н. Направо ми идваше да отида пак и да им кажа, че вече е добре или нещо подобно (един вид "извинение"). Не го направих, де. Но винаги съм такава, дори и да съм била права, ми става кофти, че съм наранила човек. И смятам това за "слабост".
Вие как бихте реагирали и въобще как се чувствате, когато си извоювате нещо? А когато извоюваното не се е оспорвало по никакъв начин от отсрещната страна?
Вие как бихте реагирали и въобще как се чувствате, когато си извоювате нещо? А когато извоюваното не се е оспорвало по никакъв начин от отсрещната страна?
).
...и това се е случвало...) 
След като изкарах цялата си бременност паралелно с ремонта на другото семейство под нас, тъй като целият мезонет им го прави един единствен, самичък майстор 
, съм безкомпромисна........... иначе няма оправия 
