А като проходиха извеждате ли ги сами?

  • 1 650
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 355
Чудя се колко майки от форума успяват да се справят с разходките на 2 (или повече) ходещи човечета сами в парка.
Докато бяха бебета в количка излизах сама без проблем, но откакто са проходили - това стана мисия невъзможна. Отначало беше, че трябваше да ги придържаме, защото бяха нестабилни, а сега е просто защото хукват в различни посоки, към стълби, към коли..... Даже като ги хвана и двете за ръце, едната започва да се дърпа наляво, а другата - надясно и двете реват, защото аз съм по средата и не знам накъде да поема. Понякога са много кротки и си играят с другите деца, а аз седя на пейката и им се радвам, но понякога ми се струва, че и двама души сме малко за разходките им   Rolling Eyes.
Винаги съм се справяла сама с тях и сега това, че постоянно трябва да уговарям помощници за излизанията ми тежи. Искам да ги разхождам сама, а не мога да се справя.
А при вас как е?

# 1
  • Мнения: 4 965
Да, трудна работа, но аз ги извеждам.
Имаше наистина един период след стабилното прохождане, в който направо ми се плачеше и все чаках да имам помощници, но бързо премина.
Покрай самото прохождане му бях "намерила цаката". Когато искаха да ходят, ги свалях от количката и ги слагах зад нея (хващаха се за кошовете за багаж) и така 3-те бутахме заедно, а те се учеха да ходят, без да трябва да ги държа постоянно.
Сега вече изобщо не ползваме количка, но при нас предимството е, че изпитват ужас от коли и при пресичане буквално се залепят за ръката ми. Преди 2-3 месеца се опитваха и да ми бягат (т.е. хукваха в парка в различни посоки), но след 2-3 падания усетиха, че аз не мога веднага да отида при тях при нужда (ако едната падне, а аз в момента гоня другата) и започнаха да се въртят около мен или да бягат заедно (обикновено Киса бяга и вика Еса да я последва).
Сложно е единствено при по-далечните разходки, затова излизам на някоя от площадките около блока и те се заиграват на люлките или с някое детенце и кротуват.
Решение да не хукнат някъде в парка е и топката - носим си надуваема и те се забавляват с нея.
Лошото е, че обичат да се пързалят и тогава ми е трудно да ги опазя и двете, но пък Есата е по-внимателна и се пази самичка.
Та така.
Най-спокойно ги извеждам сама на вилата - наоколо има полянки и няма коли - тичат колкото и където поискат, но пък ги е страх от буболечки и рядко се отдалечават.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 037
Вече да -но като бяха на около 1.5-2г. ми беше доста трудно добре че една приятелка помагаше от време на време.Сега са на 2г и 11м.и пак бягат в различни посоки но могат повече да схванат от обясненията че има коли и могат да пострадат ,често падат ,но го преодоляват бързо тъй като като прохождаха бях сама,така че издържат на болка Laughing,а сега гледам да ходим на горе-долу заградени места,а и се възползвам от това че имат страх от непознати.Когато не мога да ги накарам да се приберем,което става много често-им казвам че ще ги оставя да ги вземе някой-на единия му действа и тръгва с мен,но другия който е голям инат се прави че не чува и тогава брат му започва да плаче за него .общо взето сме голям цирк и аз само викам като луда ,но това е положението-ще свикнеш.

# 3
  • Мнения: 2 839
Сага едва ли ще ми повярваш, но бързо ще отмине този период и ще забравиш дори как си се справяла.
Най-доброто което можеш да направиш е да набележиш безопасни места, паркове, заградени градинки, за да си спокойна, че и да `драснат` няма да е опасно за тях. А те да знаеш, много бързо се връщат  Mr. Green
Другото - остави ги малко да си натъртят дупетата и коленете, сами ще се сетят, че им е по-добре да се въртят край теб  Twisted Evil
За колите ... аз лично съм се преструвала, че залитаме тримата от тротоара в момент в който минава кола  Blush Така се `уплаших` и едва успях да прошепна притеснена нещо от рода `леле, колко се уплаших, тази кола щеше да ни блъсне, после в болницата ....`. Не знам дали от това театро, но и двамата имат голям страх от коли  Rolling Eyes
Спокойно, имаш още максимум 1/2 година зор, после рязко се оправят нещата  Peace

# 4
  • Мнения: 412
ами справяме се..от 15 май сме без помощник и ходим сами до градинката и обратно - за сведение на 2 септември ставаме на 2;
в общи линии влача господина за ръчичката като се надявам че госпожицата ни следва и в повечето случаи надеждите ми се сбъдват..не ми се коментира за случаите когато не е така Praynig Joyголяма сме картинка но хората наоколо също помагат - случайни минувачи или съседи, даже и в маршрутка сме се возили сами

# 5
  • София
  • Мнения: 6 522
Аз не се справям особено добре за повече от 1 час. Винаги излизаме с количка - иначе е causa perduta ooooh!. На етапа са дето бягат в различни посоки (особено Цвети) и не я е страх Shocked или пък все някоя иска да бъде носена, а другата съотвенто копира. Търся що годе обезопасени места, пясъчници, люлки, клатушки за да им е интересно. Факт е обаче , че мама се справя. Гледа ги сама всеки работен ден от 17 докъм 19 часа. За помощта помагат ми повече по-големи деца, явно им се радват Grinning. Изобщо това за помощта ми е стара рана дето сега пак се отвори. При нас на площкадките около блока е бъкано с деца, особено по обяд, защото детската кухня е близо. Особено след нас имаше бум на много бебета от 6 м. до 1 г. по-малки от моите. Като проходжаха ми е помалага само 1 майка и съответната баба, въпреки, че тяхното е с 2-3 месеца разлика от моите и също беше на етап изправяне. Всичко друго си гледаше кротко количките със спящите вътре бебета Rolling Eyes, не искам да кажа че някой ми е длъжен -неее, ма нали уж сме Човеци и Майки,  аз все си мисля, че не бих постъпвала така. С ужас си спомням ситуации, когато и двете искаха да излизат едновременно, а едва се крепяха на краката си - благодаря на Господ, че нямахме жестоки падания тогава. 

# 6
  • Мнения: 89
Оле, като ви чета направо ми се изправя косата. Ние сме на 5 месеца, в период на чесане на венци, кисели сме и на разходка честичко огласяме улиците. Рядко излизам сама и когато се наложи,в повечето случаи държа единият на ръце, бутам тежката количка и все се заричам, че ще изляза чак през септември. Явно съм си въобразявала, че когато стоят седнали в количката ще им е по-интересно, ще се заглеждат и ще слушат. Не ми се мисли какво ме чака...
Поздрави на всички майки героини!

# 7
  • Мнения: 4 965
Е, вече мога да се разпиша не само по отношение на излизането сами, а и за ходене сами на рожден ден на други близначки.
Ходихме днес следобед - тричките и се побърках. Беше на заведение и имаше много дечица - предимно по-мънички. Единствено на отиване баща ми ни закара до някъде (слава Богу, защото не си представях как ще стигна до там с децата, багажа - моята и тяхната чанта + подаръците). При това, за първи път бяха на детски ден-ден с непознати хора и на открито (все сме били на роднински и приятелски деца, където познават всички и в затворено помещение). Татито само дойде да ни прибере след работа, но пък ни прибра пеша, от което шушулките съвсем каталясаха.
Изобщо откъм емоции съм и аз като парцал:
1. следобед не искаха да спят и все чакаха да тръгнем за "дения ден";
2. там първоначално се стъписаха от толкова непознати хора - уж щяха да дават подаръците на дечицата, а се засрамиха и тръгнаха да си ходят;
3. после пък се отпуснаха и хукнаха да тичат - ту на люлката, ту на пързалката, ту се опитваха да се гонят с няколко по-големки дечица - аз, естествено, след тях (дори биричката си глътнах на 2 глътки в движение, а тортата ми остана само нахапана и то, докато им давах тяхната); е, поне е добре за фигурата ми;
4. Еса си игра спокойно и внимателно - дори с едно друго момиченце си подхвърляха балончета, но от Кика се изприщих (буквално) - удари 2 дечица, които се опитваха да общуват с нея и ги гонеше да не я закачат (аз, междувременно, потънах в земята от срам);
5. после се кротнаха, докато си изядат тортата и разбраха, че идва баща им, след което хукнаха извън двора да го посрещат на улицата, а аз хукнах да си ги прибирам; аз дърпам навътре, те крещят "татоооо";
6. разгеле, татито дойде - прегръдки, целувки със щерките и те го завлякоха на люлките, ама татито никой не познаваше от компанията и му беше неудобно, а аз вече бях толкова изморена, че ми идеше да си полегна на земята (че и на токчето тръгнах);
7. успяхме да откопчим щерките от люлките; взехме си "довиждане" и поехме към къщи - повече от половината път се наложи да носим шушулките, защото те започнаха да клюмат и едвам стигнахме до банята;
8. къпане - всички под душа дружно и още недооблечени диванетата заспаха на дивана - Киса моментално, а Еса се опита да прави маймунджилъци, но я гушнах и тя направо затвори очички и започна да похърква.

Сега е ред да пробвам подобни емоции - сами от излизането до прибирането - направо ще съм готова за Сървайвър след това.
А пък имам идея да ги водя сама до Сливен при братовчедките ми (само моите родители да ни закарат и после да ни приберат). После сигурно ще имам истории зацял роман.

# 8
  • София
  • Мнения: 6 522
Азаф, ние когато сме бивали поканени по токива мероприятия винаги питам или предупреждавам (  зависимост от това колко близки са ни организаторите), че ще сме 2-ма възрастни и 2 деца, щото иначе - не ставаааа #Crazy #Crazy #Crazy, откакто проходиха -неее. И другото - зодължително паля колата, ако не е в квратала и товаря вътре и количката им (все още) - като се спече положението 1-2 кръгчета наоколо спасяват положението и потушават избуелите емоции.

# 9
  • Мнения: 4 965
Оооо, Биби, аз също така. А и рожденичките са близначки, та на родителите им е ясна ситуацията.
Бяхме поканени и двамата със Жоро, но той не успя да дойде навреме - забави се в работата, а баща ми нямаше как да дойде с нас, защото и той си имаше работа. Просто така се стекоха събитията. Иначе, другите гости ми помагаха, ама всички бяха с по 1-2 деца и беше почти невъзможно.
За колата - нали съм вече официално обявена за луда и още ме тресе шубето от катастрофата преди 3 г., та карам само с мъж до себе си, а и нещо не са ми редовни документите (сменяхме адресна регистрация и не съм си оправила книжката).
А количката девойките вече от няколко месеца категорично не признават. Мина ми като идея, но това означаваше да влача и тях, и количката.
Изобщо, жълтата книжка вече трябва да започват да ми я печатат  Mr. Green.

# 10
  • Мнения: 228
мойте мушмули още не ходят аз и не бързам ,но засега стоят в количката и си бръмчат много им харесва да гледат колите ,а привечер ги разхождаме с майка ми само че ги държим за една ръка и те много се радват,но после като проходят не ми се мисли ,тук при нас една бабка ми разкарва как отгледала нейните внуци близанци връзвала единя за клоличката а другия ходи hahahaе направо ме разби ,добре че емо ме слушка повече иначе няма да мога да се оправя Thinking

# 11
  • Мнения: 4 965
...тук при нас една бабка ми разкарва как отгледала нейните внуци близанци връзвала единя за клоличката а другия ходи hahahaе направо ме разби...

Я да я питаш как става номера и на колко са били децата, пък и с какво ги е връзвала. Ама сериозно, не се майтапя.
Защото нашата количка има колани и отпред пречки за краката. Девойките си откопчават коланите от много отдавна (преди годинката се промушваха през презрамките, после се научиха да отварят механизма), а около 1,5 г. се научиха да махат и пречките за краката и се изхлузваха изведнъж пред количката. Когато веднъж замалко не прегазих Еса (бях се заблеяла в една витрина), просто се отказах категорично от количката.

# 12
  • Мнения: 355
Много ви благодаря за отговорите.
Аз отскоро забелязах и нещо друго - като съм сама с тях и много слушат и главно се въртят около мен, но появят ли се помощници и започват да капризничат, че искат тук или там да ходят.
Обаче най-лошото е, че никъде около нас няма читава градинка, която да отговаря на моите изисквания за безопасност и чистота - едната е просто невероятно мръсна и със стъкла от счупени бутилки, другата е нова и чиста, но няма едно дърво, а да не ви казвам в Пловдив лятото как напича, следващата е пълна с кучета и съответните им кучешки производни, и една - също много хубава, но пълна с комари, които ни направиха на решето.....
Абе ужас направо. Карам от 8-9 мес. кола, но мъжът ми още не ми гласува доверие да возя децата, иначе с колата ще ми е много по-лесно - ще ги водя където си искам, а наистина - ако е безопасна и чиста  градинката, няма да се притеснявам да не ми избягат някъде.
Но сега е едно тичане и притеснение - всички възможни градинки са ми около блокове, където маневрират коли и камиони, които зареждат под-блоковите магазинчета и така....

# 13
  • гр.София
  • Мнения: 55
Моите мъжлета са доста палавички и имам затруднения с извеждането,особенно ,когато съм сама.В момента правя опити да ги науча да вървят до мен за ръчичка.Мисля,че имат напредък.Най-големият ми проблем са мръсните улици и градинки.Васко е голям буклучар.Където види боклук се навежда и го взима светкавично и право в устата.Сега правя опити да го науча да хвърля боклуците в кошчето.И какво мислите правим по цял ден ?-оборка на градинката.Просто се чудя как може да има толкова безотговорни майки.Стоят по цял ден с децата си в градинките роптаят,че е мръсно,а именно те правят най-големия боклук.Хвърлят фасове,пластмасови чашки,обелки,опаковки и всевъзможни боклуци около пейките,а преди да си тръгнат не събират собствените си боклуци.Та нали на другия ден пак техните деца ще играят там в боклуците и мърсотията.Не казвам,че всички майки са такива.Момичета някой да не вземе да се обиди.Просто виждам,че повечето не им пука.Много малко са тези,които събират собствения си боклук,а и не само него,а и този  на другите.Та нали нашите деца играят там.Омръзна ми вече да чистим всеки ден заедно с още една майка градинката,а на другият ден все едно е изсипан контейнера със смет и пак наново събирай. newsm75 newsm79 newsm28Но какво да се прави това вече е до възпитание през първите 7 год.от живота.

# 14
  • Мнения: 4 965
Мелита, много си права, ама на такива странни реакции съм се нагледала. Последните 2 бяха в неделя в Западния парк.
Понеже и аз съм от тези, които си учат децата да си изхвърлят боклука. Та, седнали сме си четиримата (аз, татито и шушулките на една пейка), децата си играят и ядат солетки, а ние с тати пием биричка с фъстъци. Изпихме си ние биричката и аз решавам да предавам уроци. Извиках шушулките и им дадох те да изхвърлят боклука в кошчето. Минаващи лелки изкоментираха "Гледай ги пък тези. Мързи ги да станат и карат децата да им вършат работата."  hahaha. Както и да е, след малко децата си изядоха солетите и Еската съвсем доброволно се запъти към кошчето да си хвърля боклука (в смисъл, без аз да я подканям), стигна до там, надвеси се и в момента на хвърлянето отнякъде се спусна някаква възмутена лелка, която я грабна, отмести я, взе й пликчето от ръката и го хвърли на земята и започна да ми вика, че не съм си гледала детето, а то ровило в кофата и щяло да се разболее. Чак си забравих речника от изненада, а детето писна, че са му попречили да си свърши планираното и тръгна да си гони боклука, за да го изхвърли. На лелката й казах как стоят нещата, но тя определено не ми повярва и сумтейки се отдалечи. Идеше ми да я ошамаря направо, а после доста време успокоявахме Есинка и й обяснявахме, че тя е постъпила правилно, а лелята е разбрала погрешно и колко лошо е направила, хвърляйки боклука на земята и ей такива неща.
Де да знам, аз рядко си позволявам да пипам чужди деца (само ако има опасност да паднат или нещо подобно) или ако са на близки/познати, пък какво остава за подобно вмешателство, без да знае как стоят нещата.
 #Cussing out

Общи условия

Активация на акаунт