Задавам въпроса по повод темата "Не знам какво се случва с мен..."И къде е тънката граница между привличане и влюбване?На мен не ми се е случвало,но съм почти сигурна,че е възможно.
- Публикувана: 4 юли 2006, 09:52 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2006, 03:04 ч.
Може ли човек да бъде едновременно влюбен в двама?
Може разбира се. Всяко влюбване е различно от предишните. Случва се понякога (да не ви дава господ да ви се случва!) влюбване в различни хора по различен начин. Влюбването само по себе си е едно от най-приятните изживявания, но такава дилема те поставя в психологичен план в задънена улица и често- нужда да лъжеш единия или и двамата...Ако отношенията са толкова разкрепостени, че да не се налага лъгане, трябва да се запита човек...доколко ответните чувства са взаимни. 
Що се касае границата...е, тя е толкова тънка, че не съм се замисляла...Предполагам тя е там където започва сексуално желание и трепет. При всички случаи, тази граница няма нищо общо с едновременно влюбване в двама човека.
Що се касае границата...е, тя е толкова тънка, че не съм се замисляла...Предполагам тя е там където започва сексуално желание и трепет. При всички случаи, тази граница няма нищо общо с едновременно влюбване в двама човека.
И аз мисля,че зависи от човека...аз лично съм моногамна...докато съм влюбена и обичам мъжа до мен...другите мъже ги възприемам само като хора...при това положение е абсурд да се окажа влюбена в друг..Все си мисля обаче,че такива неща се получават,котато все още чувствата ти са в начален етап...има колебание..затова "лова"не е спрян..и е нормално някой друг да попадне в мрежата!
Може.
Не е по-различно от това едновременно да обичаш двете си (или повече) деца, няколкото си приятели, майка си и баща си, брат си и сестра си.
Само че за разлика от роднинските отношения и с цел осигуряване на моногамността не се приема за нормално и затова се създава една такава легенда, че не е възможно и че всъщност едното не е любов А предвид че става въпрос за двама различни мъже (или жени), които обичаш по различен начин и заради различни неща, няма никаква причина да смяташ, че едното е по-любов от другото
Обаче... именно заради възпитанието и отношението на околните, както и заради усещания натиск да се вземе някакво решение за излизане от нещата всъщност такава ситуация е далеч от радостта и вдъхновението, които обикновено предизвиква любовта и човек се разкъсва и терзае много болезнено...
Не е по-различно от това едновременно да обичаш двете си (или повече) деца, няколкото си приятели, майка си и баща си, брат си и сестра си.
Само че за разлика от роднинските отношения и с цел осигуряване на моногамността не се приема за нормално и затова се създава една такава легенда, че не е възможно и че всъщност едното не е любов
А предвид че става въпрос за двама различни мъже (или жени), които обичаш по различен начин и заради различни неща, няма никаква причина да смяташ, че едното е по-любов от другото Обаче... именно заради възпитанието и отношението на околните, както и заради усещания натиск да се вземе някакво решение за излизане от нещата всъщност такава ситуация е далеч от радостта и вдъхновението, които обикновено предизвиква любовта и човек се разкъсва и терзае много болезнено...
Аз лично не мога да кажа, че обичам двете си деца по еднакъв начин - еднакво силно да, но в никакъв случай по един и същи начин. Те са много различни, съответно и отношението ми, и емоциите ми към всяко от тях се различават съществено 
А за едновременното обичане на 3-4 мъже... трудна работа, прекалено емоционално натоварване ще дойде, пък и липса на чисто физическа възможност
От децата няма измъкване и завърташ живота си около тях - но с мъжете не е така, слава богу 
А за едновременното обичане на 3-4 мъже... трудна работа, прекалено емоционално натоварване ще дойде, пък и липса на чисто физическа възможност
От децата няма измъкване и завърташ живота си около тях - но с мъжете не е така, слава богу 
Любовта към партньора изисква твърде много разход на емоционална енергия, за да мога да я разпределя към двама. И си мисля, че все пак любовта към мъжа се различава по интензивността в сравнение с всичката друга обич, която изпитваме и не може да се сравнява с нея ... 
стана доста неясно, но лично аз не бих могла да обичма двама мъже, по-скоро би трябвало да спра да обичам единия, за да започна да обичам другия ... Не знам дали това има връзка с моралните рамки на обществото или не, по-скоро сигурно има, но аз съм "за" моногамията, колкото и изтъркано да звучи. А емоционалната изневяра, разделянето на любовта, пренасочването на чувствата е точно това - да зачеркнеш моногамията ...
Освен това моментната емоция едва ли може да се сравни с избистрената с годините емоция - дали ще я наречен любов, привързаност или както щете , все едно ...
стана доста неясно, но лично аз не бих могла да обичма двама мъже, по-скоро би трябвало да спра да обичам единия, за да започна да обичам другия ... Не знам дали това има връзка с моралните рамки на обществото или не, по-скоро сигурно има, но аз съм "за" моногамията, колкото и изтъркано да звучи. А емоционалната изневяра, разделянето на любовта, пренасочването на чувствата е точно това - да зачеркнеш моногамията ...Освен това моментната емоция едва ли може да се сравни с избистрената с годините емоция - дали ще я наречен любов, привързаност или както щете , все едно ...
Човек може да бъде влюбен едновременно в двама...
Случвало ми се е да се влюбвам в две дами, случва ми се понякога и сега, ще ми се случва и в бъдеще...
И така, както казва една древна китайска мъдрост... Една река никога не мие един и същи бряг по еднакъв начин...
Така и любовта винаги е различна... Дори и към един и същи човек... Просто всичко тече, всичко се променя...
Случвало ми се е да се влюбвам в две дами, случва ми се понякога и сега, ще ми се случва и в бъдеще...
И така, както казва една древна китайска мъдрост... Една река никога не мие един и същи бряг по еднакъв начин...
Така и любовта винаги е различна... Дори и към един и същи човек... Просто всичко тече, всичко се променя...