Публикувана: 24 юни 2006, 15:50 ч.
Последно мнение: 22 юли 2006, 12:52 ч.

Удряли ли сте ?

3 485
89
1

24 юни 2006, 15:50 ч.

Мнения: 2 214

Въпроса ми относно децата, понякога толкова ни ядосват че може би не видаги успяваме да се контролираме?
Така ли е?
Виждала съм как реагират някои майки на разврищали се деца.
Кажете когато децата ви ядосват, или ви е срам за постъпката им или ви разочароват или най обикновеното не ви слушат, как реагирате? И ако някой споделя тезета че шляпането е част от възпитанието нека да споделет ефекта от такова възпитание.
В смисъл помага ли шляпането.
Благодаря.

# 1 24 юни 2006, 15:58 ч.

Мнения: 495

как реагирам - все едно нищо не е станало, продължавам със спокойния тон и любвеобилността
ако много ми е дошло - ами какво да крия, просто си поплаквам тайничко
върл противник съм на пошляпването и смятам, че няма нищо възпитателно в него
нещо повече, боят винаги се възприема като нещо унизително, т.е. ако искаш да имаш дете със самочувствие, не трябва да го биеш
братовчедите ми отраснаха без майка, на улицата, редовно бяха навиквани и бити, и какво - никаква промяна, вагабонти си бяха като деца, такива са и като големи
с любов трябва да се възпитава детето, не с физическо насилие
не случайно почти всички насилници са малтретирани като деца
доказано е че това води до дълбоки личностови промени и все в негативен аспект

# 2 24 юни 2006, 15:58 ч.

Magrathea
Мнения: 2 771

Не, не съм удряла и не мисля, че има ефект от такова възпитание Naughty

Мен са ме удряли един единствен път и то имаше наистина защо.

# 3 24 юни 2006, 16:05 ч.

Мнения: 6 155

Ефект няма. Не мисля, че това е начинът за възпитание, но съм излизала извън нерви и съм удряла. Embarassed

# 4 24 юни 2006, 16:24 ч.

Мнения: 1 492

Цитат на: Biby в сб, 24 юни 2006, 16:05

Ефект няма. Не мисля, че това е начинът за възпитание, но съм излизала извън нерви и съм удряла. Embarassed

И аз така.

# 5 24 юни 2006, 17:18 ч.

Мнения: 3 576

Случвало ми се е, когато ме е изкарвал извън нерви и после се чуствам ужасно!!!
Той сега е в такава възраст, че често му се случва да ме ядосва много, но установих че наистина няма никакъв ефект от боя - последния път аз го удрям, а той ми се хили в лицето.

В момента търся нови методи за възпитание, защото спокойният разговор и обяснения не дадоха резултат, повече не искам да си бия детето, та...... не знам какво ми остана, освен да си крещя като глас в пустиня.

# 6 24 юни 2006, 18:01 ч.

Мнения: 18 542

Най-често заплашвам, после наказвам и накрая бия (шляпам по дупето, не си пребивам детето).

# 7 24 юни 2006, 18:04 ч.

Мнения: 46 488

Шляпвам от време на време Tired

не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това Confused

# 8 24 юни 2006, 18:10 ч.

Мнения: 7 474

Случва се

има ситуации , в които чашата прелива #Cussing out

Особено, когато е по-голямо и прави нещо нарочно. Crossing Arms

# 9 24 юни 2006, 20:36 ч.

Bristol
Мнения: 9 358

Случвало се е, но не го приемам като възпитателен метод, а по-скоро като израз на безсилие от моя страна Rolling Eyes

На публично място никога не удрям Crossing Arms

Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.

# 10 24 юни 2006, 20:50 ч.

Цитат на: Никол в сб, 24 юни 2006, 18:04

Шляпвам от време на време Tired

не знам дали помага, но като нищо друго не действа стигаме до това Confused

Това е.Мисля че не съм единственна

# 11 24 юни 2006, 21:16 ч.

Мнения: 6 206

Не, не удрям. Никога. Обаче днес съвсем съзнателно се затича бързо към улицата, а на мен сърцето ми се преобърна, настигнах го наистина в последната секунда и да, шляпнах го.
Но той го направи нарочно, после се обяснявахме надълго и нашироко.
Мен повече ме втрещяват майки, които псуват и обиждат децата си. Вчера видях една наистина пипната девойка, хубавица, накипрена а пред нея вървеше най-сладкото и мило момиченце, дъщеря й, момичето се забърза и щеше да падне, наистина стана опасно за него, при което майката се развика:
"Ей, лай*о такова, го*но скапано, докога ще се занимавам с теб, лигло мръсна." и тн.т.
Извинявай ама да наречеш сладко тригодишно момиченце лайно, не ми влиза в работата да се възмущавам от другите, но на тази ми идваше да й дръпна една реч.

# 12 24 юни 2006, 21:40 ч.

Мнения: 5 140

Поплясквам, но най вече повиквам, като и говоря нормално и обяснявам НЕ ЧУВА, а като крясна става по ниска от тревата, характер кво да го правиш.

# 13 24 юни 2006, 21:44 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: м_е_р_и в сб, 24 юни 2006, 20:36

На публично място никога не удрям Crossing Arms

Уважавам децата си и не бих ги унижила по този начин.

Така мисля и аз. Също не крещя на публично място. Рядко крещя и у дома. Случвало ми се е да ударя, но освен, че показвам безсилието си, не постигам друго. Във всеки случай няма никакъв смисъл да се пошляпват деца под 2 год. възраст. Не води до никъде. Не подкрепям шамарите и в по-късна възраст, но нямам опит и не мога да кажа как ще реагирам след време.

# 14 24 юни 2006, 21:46 ч.

Мнения: 9 990

И аз поплясквам и повиквам.Не чува, не вижда, изпадала е в истерии за глупости, ставала е неконтролируема.Та не съм го правила с възпитателна цел а с такава-да я извадя от това и състояние.Не заради моите нерви, не заради това,че реве на улицата и хората гледат.А заради нея самата-да дойде на себе си.Става за секунди някак си-стряска се, че лошо и се пише и спира.Сдобряваме се и се черпим нещо.Говорили сме си за това-за какво я шляпвам.Обикновено викането помага, но когато е пуснала тежката артилерия-отнася и шляпване.

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Бързи въпроси и отговори деца -6

Съвети - Социализиране на дете 3+ години

Причина:

Причина: