Здравейте!
Аз съм единственото дете на родителите си и това все повече започва да ми тежи. Винаги са ми изглеждали абсурдни "печалбите" от това да си нямаш нито брат, нито сестра, които някои хора класифицират като "повече внимание, повече подаръци" и прочие. Родителите ми вече са възрастни, родили са ме на 40години, а аз съм в двадесетте. Те също са единствени деца и съответно това ме лишава и от братовчеди.. Всички мои приятели имат сестри/братя и това винаги се усеща, особено по празниците. Винаги съм искала да не съм самичка, а да имам брат или сестра. Страхувам се и от факта, че когато майка и татко си отидат, аз ще остана съвсем сама - едно е да имат брат или сестра, с които да сте близки, друго е чисто сам. Имам близки приятелки, с които често се шегуваме, че сме като сестри, но всички добре знаем, че това съвсем не е същото. Често пъти за жалост някои приятелства приключват поради различия, препирни и прочие, докато когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?
Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢
Аз съм единственото дете на родителите си и това все повече започва да ми тежи. Винаги са ми изглеждали абсурдни "печалбите" от това да си нямаш нито брат, нито сестра, които някои хора класифицират като "повече внимание, повече подаръци" и прочие. Родителите ми вече са възрастни, родили са ме на 40години, а аз съм в двадесетте. Те също са единствени деца и съответно това ме лишава и от братовчеди.. Всички мои приятели имат сестри/братя и това винаги се усеща, особено по празниците. Винаги съм искала да не съм самичка, а да имам брат или сестра. Страхувам се и от факта, че когато майка и татко си отидат, аз ще остана съвсем сама - едно е да имат брат или сестра, с които да сте близки, друго е чисто сам. Имам близки приятелки, с които често се шегуваме, че сме като сестри, но всички добре знаем, че това съвсем не е същото. Често пъти за жалост някои приятелства приключват поради различия, препирни и прочие, докато когато имаш кръвна връзка с някого, това просто ви задължава да сте в добри отношения и дори да се карате, пак сами се сближавате, защото имате кръвна връзка.. Знам, че доста братя и сестри се карат и отдалечават завинаги, но сякаш това са единици, на които така им се е стекъл животът, докато повечето си държат на близката семейна връзка на всяка цена, не е ли така?
Моля ви от сърце, споделете вашето мнение и личен опит по въпроса, те ще ми бъдат много полезни и важни, защото се чувствам сама, тъжна и някак празна.. 😢
