За психотерапевт ли сме?

  • 2 720
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте мами!Обръщам се тук към вас с последна надежда за съвет т.к се оказах безпомощна към проблем който наболя в семейството ми преди 1 година и с който не мога да се преборя!Надали много от вас са се сблъсквали с това и на никого не го пожелавам!Към проблема-имам три деца-момчета на 17 на 10 и на 8!Мъжът ми има дъщеря от предишна връзка -на 25 г. с която обаче не поддържа връзка отдавна !Миналата есен решихме да ги запознаем и да се сближим естествено с нейно съгласие!За пояснение само тя има 10 годишна връзка с едно момче!Всичко вървеше страхотно радвахме се на многобройното си семейство най-вече аз на така жадуваната дъщеря която нямах!Приех я повече от радушно без никакви задни мисли и скруполи.Говорехме за сватби внуци и т.н. докато моят син-най-големият реши че ще живее с тях-те са на 300 км. от нас.Батко му и кака му си имат бизнес.Съгласихме се с мъжът ми нали го оставяхме в ръцете на голамата му кака!Всичко беше наред моето дете си намери работа прехвърли се задочно да учи и всяка седмица бяхме заедно в събота и неделя!Докато в началото на юни тази година моето дете имаше изпити и трябваше да си дойде за 10 дена при нас!Забелязахме че нещо с него не е наред беше нервен чуваха се със сестра си през 5 минути тя му държеше сметка къде ходи и... нас ни удари гръмотевица!Сетихме се че са прекрачили бариерата на взаимоотношенията брат-сестра и са навлезли в други взаимоотношения!Поговорихме с него получихме признание и още на момента отидохме да му съберем багажа!Поговорихме всички заедно -тя с мъжът и който и прости и каза че продължават заедно!Ок но за съжаление вече 4 месеца сагата продължава чакахме да се осъзнаят говорихме-много и тактично обещаваха но ни лъжеха и тя и той.Виждаха се тайно така поне те си мислеха.Сега сме стигнали дотам че тя се разделя с приятеля си и искат да живеят заедно на квартира т.к. никой не ги иска да ги подслони нито ние нито майка и!Лошото е че детето ми е обсебено от нея не иска да се храни ако хапне нещо го връща обратно посяга към чашката и не дава и дума да се каже срещу нея !Мисля че тя му е първата!Притеснена съм за него нея вече я изключих от семейството както и мъжът ми не иска да контактува с нея по никакъв начин!Гледам как ми се топи детенце и съм безпомощна да му помогна а не можем да се съгласим с неговият избор .Най-вероятно ще се обърна към психотерапевт но за тази цел той трябва да е осъзнал че има проблем а той е далече от тази мисъл.Лошото е че покрай всичко това вкъщи е като кошер всички сме изнервени и незнам къде ще му излезне краят!Моля ви за съвет!

Последна редакция: сб, 22 сеп 2018, 12:03 от marinovi2008

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Въпросът е да разберете какво точно му дава тази връзка и по какви причини е толкова обсебваща. Със сигурност през забрана и осъждането няма как да се получи.
Освен това както самата връзка е прекрачила и оспорва морални, етични и генитични правила и граници, по същия начин вие на свой ред прекрачвате границите на интимността и възрастността

# 2
  • Мнения: 3
Здравейте Даниела Тахирова първо благодаря за отговора!Както споменах почти сигурна съм че тя му е първата интимна партньорка което е най-вероятната причина тя да го е обсебила!А относно какво му дава тя не мога да разбера т.к. той се е затворил в себе си трудно споделя и говори дори не иска да излиза навън и да контактува със свои връстници което мисля че е пагубно за един младеж!Обяснили сме му с подробности какви могат да бъдат последствията от тази връзка обяснили сме му и че тя е невъзможна но той отказва дори да ни изслушва.За това мисля че трябва да се насочим към специалист въпросът е той да осъзнае че има проблем!Това е на което сме се запънали!Лошото е че и от нейна страна нещата стоят като при него и нямаме съдействие и от там!

# 3
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Точно това имам предвид- когато го осъждате той се затваря.
Колкото и да му обяснявате последствията, авно връзката му носи нещо, заради което е склонен да пренебрегне последствията.
Същото се отнася и за границите - вие като че ли се опитвате да поемете отговорността на последствията заради него.
Много добре знае, че тази връзка няма добър излаз - двамата не могат да създадат деца, твърде рисковано е. Покрай тази обсебеност ще пострада и трупането му на социален опит.
Според мен действията ви трябва да са в посока - предупредих те, но щом искаш троши си главата.
От там нататък го натоварете с отговорностите и последствията. Не го улеснявайте по никакъв начин. Трябва сам да разбере и изпита негативите от подобни взаимоотношения. Когато негативите надвишат удоволствията, връзката ще приключи
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 4
  • Мнения: 3
И това обмисляхме с мъжът ми да му дадем пълната свобода да носи отговорност за действията си но в следващия момент си задавахме въпросът ами ако стане най-лошото а именно да създадат поколение как ли ще се почустваме ние и дали няма да се обвиняваме цял живот за това че не сме ги спряли?Нали в крайна сметка това е нашата функция на родители да ги напътстваме да вървят по правилната пътека?Тук кръстът е много тежък и не мисля че сме способни да направим компромис спрямо децата!Бих се почуствала като съучастник в престъпление ако направя компромис.Не мога няма как съжалявам!

# 5
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Факт е че вместо да ги "спирате" ги "наостряте". Така че е време да опитате нещо различно. Важна е крайната цел, не фантазиите. Освен това ако успеете, на какво ще научите сина си - че винаги когато сгафи вие сте на среща? До кога? Някой неща трябва да се изстрадат лично, за да не се случват повторно. В това родителите няма как да помогнат - не може да изживеете неговият живот заради него. Не може да вземете болката му, защото няма да има какво да го предпази от следващата неподходяща жена. Трябва сам да се научи да ги различава и себеотстоява.
Даниела Тахирова

Общи условия

Активация на акаунт