Разглезено ли е детето ми

  • 3 001
  • 55
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 704
Повод е хвърлената реплика от моя приятелка вчера,че аз съм била на принципа нищо да не отказвам на малкия.
Това,естествено,не е вярно. Но ме накара да се замисля за доста неща и ще се опитам да ги изложа ясно и поддредено  bowuu ,пък да видим вие какво мислите..

Главният въпрос е: може ли майката да прецени и признае,че детето й е разглезено?

Склонни ли сте да попитате хората,гледащи отстрани как определят детето ви? Има ли значение кои хора? Доколко са ви близки, имат ли деца или не.Ще им повярвате ли, ще се замислите ли, ще се оправдавате ли (пред тях или пред себе си?) или ще им кажете да си гледат работата?
Случвало ли се е мъжът ви да ви каже,че разглезвате детето? Как реагирате?
Доколко това е проблем за вас -дали детето ви наистина е разглезено?
И ако въпреки всички самозащити, си признаете,че е разглезено, ще промените ли възпитанието му? Което,според мен, означава да промените самите себе си...

абе,имаше и още въпроси,но и така се събраха доста

# 1
  • Мнения: 7 474
Моят мъж смята,че я глезя, аз естественно възразявам. Naughty Смятам,че детето е с характер и е голям инат, което той определя като разглезване  newsm78

# 2
  • Мнения: 14 654
има много голямо значение кой ще каже,че детето е разглезено . ако е някоя бабка,която го е видяла да се мята по земята и да рита с крака ,понеже нещо не е както иска ,а и детето е в кофти настроение - е едно ,друго е ,когато бащата или някой,който често вижда детето направи такава констатация . защото познава характера ,познава и обичайното поведение .бих се вслушала ако мъжът ми каже ,че разглезвам детето ,но някоя от бабите или някоя приятелка -не! защото на всяко дете може да случи да се държи лигаво и нетипично и точно в този момент някой наблюдател да си направи грешен извод . и не бих си променила начина на възпитание

# 3
  • на североизток
  • Мнения: 285
Мисля си, че като майка мога да преценя дали го глезя или не.И си признавам, че до някаква степен, според мен разумна, го правя. Синът ми е още малък, но вече знае, че не всичко е позволено и възможно Sad - и това е важна крачка във възпитанието му, която не позволява да се разглези до безумие.
Има моменти, в които не мога да му откажа разни дребни радости и удоволствия, които карат очите му да греят - мисля, че е нормално да го правя, но не минавам граница, която за себе съм приела за разумна. NaughtyНе ми е лесно - има плачове, тръшкане, ......... ooooh!, но няма как - ако не започна навреме, след това ще ни е трудно и на двамата.
А относно въпросите за това дали таткото е казвал, че е разглезен - не се е случвало да сега.Гледаме и двамата да сме единодушни в решенията и в това кой какво позволява Peace
Относно мнението на хората - честно казано, слушам близките си, но до някаква степен, защото никой не познава детето ни по - добре от нас двамата с баща му Grinning.А попаднало в отделни ситуации, то реагира според зависи - и така външните хора могат да си извадят погрешни заключения.........и иди им обяснявай.Бих се вслушала в съветите на хора, които уважам и ценя разбира се и го правя.
Ами това е.Не е лесно да възпиташ и отгледаш дете и то да стане човек!Важното е да имаш воля и постоянство и много да го обичаш Grinning
А за темата с разглезването може да се говори многоооооооо

# 4
  • sofia
  • Мнения: 8 925
Аз пък да попитам за възрастта на детето и разглезването....
Едно да ми се налага и капризничи едно дете на 6-7 г., друго е едно на 2 г.....та според възрастта и критериите за разглезване....евентуално

# 5
  • София
  • Мнения: 7 242
Първо, поне за мен, е много трудно да си отговоря, какво разбират отделните хора под  "разглезено дете".
За някои, това е детето, към което винаги се държат с уважение и внимание, което закрилят и непрекъснато е обсипвано с нежност. За мен, това категорично не е глезено, а добре гледано дете.
За други, "глезено" е детето, чиито желания се изпълняват почти винаги. Но, ако възрастните имат желание и възможност да го правят, а детето от своя страна се съобразява и с техните желания, това за мен също не е глезено дете.
За някои, глезено е детето, което при евентуален отказ, започва да реве, да се "тръшка" и т.н. Често обаче това е характер, който не е резултат от поведението на родителите и който те при добро желание могат да променят. Така че и това не е точно разглезено дете.
Всъщност не съм се замисляла, какво точно разбирам под "разглезено дете". Може би дете, което след определена възраст все още не е осъзнало, че не е центъра на света и че трябва да се съобразява с желанията и потребностите на заобикалящите го, които не са по-маловажни от него.
Предполагам, че една майка трудно би признала, че детето й е разглезено. Най-малкото защото нейните "кретерии" са различни от тези на "обвинителят". Често и моето дете е набеждавано за глезено, т.к. задоволявам повечето му желания. Но пък, когато поискам нещо от него, в общия случай то го прави, а не се тръска, както децата на мои близки, съответно определяни по тази причина от мен като "разглезени".
Ако някой ми каже, че детето ми е разглезено, ще ми стане неприятно, но нито ще се оправдавам, нито ще се замислям...
Рядко бащата на детето ми е казвал, че то е разглезено. Но той е единствения, чието мнение по този въпрос ме интересува и съответно сме обсъждали какви мерки да вземем /обикновено безуспешни/.
Детето ми е разглезено в умерени граници за което съм виновна аз. Причината е, че ми доставя огромно удоволствие да се "вдетенявам" - да използвам детето като оправдание да ходя на интересни и забавни места, да купувам играчки, хубави дрешки лакомства и т.н. Истината е, че често аз имам много по-голямо желание за нещо, отколкото дъщеря ми и съответно още при първата молба го изпълнявам/купувам. Опитвам се да променя това, но не особено успешно за сега Grinning.

# 6
  • Мнения: 2 700
има много голямо значение кой ще каже,че детето е разглезено.

Абсолютно съм съгласна. Съвети приемам от приятели /с деца/ и от роднини със сходни на моите разбирания / брат, снаха и т.н./ Това, което на възрастните им се струва глезотия, за хората от нашето поколение е необходимост, но това е друга тема.
Лично на мен ми се е случвало да констатирам разглезването на дъщеря ми и ми се е налагало да предприемам съответните действия. Действително, налага се да се коригираш сам себе си - нали ти си първопричината за глезотията. Налагаш си воля, повтаряш си какво трябва да правиш и накрая успяваш.

# 7
  • София
  • Мнения: 6 999
Първо може би трябва да питаш приятелката си какво разбира под разглезено дете?  newsm78 Какво включва тази квалификация? - Дете, което получава всичко, което поиска, дете, което не приема "не", дете, което се тръшка, дете, което е агресивно, дете, което ....
Много хора сигурно смятат и моето за такова, но аз не мисля така. Във всеки случай никой не е казвал, че Дариа е разглезена в прав текст. Може би само аз - когато баща й и моя баща я оставят да им се качи на главите /буквално/, а те й се хилят радостно Sick

Никога не казвам "не", когато мога да кажа "да" от това да купя бонбони, до това да я оставя да се рови в боклука. Имам някои правила, спазването им е закон - всичко останало е позволено или може да бъде позволено ако с поведението си детето ми не застрашава себе си, околните, вещите на хората и не ме дразни  Mr. Green Имам си изградена стратегия за възпитанието на Дариа и ми доставя огромно удоволствие да виждам, че тя е точно такава каквато искам да бъде - от търкалянето по пода в магазина и това да отстоява своето мнение до край, до пълната липса на агресия в нея. В тази връзка мнението на околните слабо ме интересува, да не кажа никак.

М/у другото смята, че точно любимото "строго" възпитание на децата в БГ - под което повечето хора разбират да крещят забрани нон-стоп /повечето напълно безсмислени/ води до агресията в децата изразяваща се в чупене на играчки, на люлките в градинките, ритане, блъскане и прочие отвратително поведение... Което е много по-обезпокоително от едно глезено дете.


Лекси абсолютно те подкрепям. Само да ти кажа да продължаваш да купуваш - това няма да разглези девойката.
А подписът ти е част от любимо мое произведение - жалко, че повече родители не са чели и проумели какво е искал да каже Кхалил Гибран в "За децата". Лично аз смятам да го сложа в рамка в новата стая на Дариа, за да си го приопомням всеки път като вляза там....

Последна редакция: пн, 05 юни 2006, 10:53 от Isa

# 8
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Не  мисля, че си глезя децата.
Приемам ги като равни на мен. Ако Елина ме помоли да и донесе нещо от другата стая го правя и съответно очаквам същото от нея, ако аз я помоля. Когато иска да ми се качи на конче докато работя на компа и позволявам, но веднага щом и кажа, че ми тежи - слиза.
Няма как да искам тя да ме слуша, ако аз не слушам, нали?

Няколко пъти съм правила демонстрация на ближния си как едно "глезещо" се дете просто не е добре разбрано или подхода към него е кофти.

Съвети...ако ми харесат приемам от всички:)

# 9
  • Мнения: 1 756
Аз често се замислям по въпроса, не е лошо от време на време да чуем странични мнения, което не значи да се съобразим или обидим
Може би не усещаме понякога как ги глезим
А и няма лошо Hug

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 704
абсолютно съм наясно колко разтегливо понятие е "разглезено дете".
За възрастта също нарочно не уточнявам.
Думата ми е за вашето мислене и отношение. За това склонни ли сме и можем ли да видим грешките си. Особено спрямо децата си.

# 11
  • София
  • Мнения: 7 242
Не ми е толкова трудно да ги видя, колкото да ги "поправя".

# 12
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 3 941
Ами аз смятам, че децата ми са до известна степен разглезени, признавам си. Под разглезване, в моя случай имам предвид, непрестанните им желания нещо да им бъде купено.  Това което най-много ме дразни, но сама съм си виновна smile3538, е че са свикнали като ги вземам от ДГ, да им купувам по нещо малко. И задължителната реплика след "Здравей, мамо" е "Какво си ни купила?". След моя отговор "Нищо" следват абсолютно целенасочени, манипулативни действия от тяхна страна - сърдене, рев..... и аз се предавам. Как да променя ситуацията не знам  ooooh!. Знам, че се оставям да бъда манипулирана - явно аз трябва да се променя. Много ме е страх, че възпитавам едни малки консуматорчета  Tired. Та и от вас приемам съвети  Hug.

Приемам забележки и търся съвети от други хора, най-вече от родители с малки деца. Смятам, че начинът на възпитание много се променя с времето и ми е доста по-трудно да възприема съветите на някоя баба за адекватни. Сега децата се възпитават като равни, дава им се много повече свобода да изразяват себе си и да вземат решения.

Проблемът при нас е, че живеем 4 различни поколения в една къща и всеки се чувства длъжен  #Cussing out да възпитава моите деца, според собствените си разбирания. Е, това не го приемам. Предпочитам, забележките да бъдят отправяни към мен, а оттам насетне аз да преценя с кое съм съгласна и какво мога да приложа. А не три-четири ръкомахащи възрастни индивида  #2gunfire да да отправят словесни атаки към няколкогодишно дете, което в повечето случаи дори не разбира с какво е сгрешило.
Сори, май се отклоних от темата.

# 13
  • Мнения: 14 654
...е че са свикнали като ги вземам от ДГ, да им купувам по нещо малко. И задължителната реплика след "Здравей, мамо" е "Какво си ни купила?"...

и аз винаги купувам нещо като го взимам от детската градина .  това носи хубава емоция и на мен и на детето . знае , че като го взимам винаги ще му нося нещичко и се уговаряме какво да бъде от предишния ден . случва се и нищо да не занеса и при най-малкия опит за хленчене и възразяване от негова страна - казвам,че ако се държи така -изобщо никога повече няма да получи сок примерно и че така се държат само лигавите деца,а той не е лигльо -обикновено това го убеждава

# 14
  • София
  • Мнения: 6 999
След моя отговор "Нищо" следват абсолютно целенасочени, манипулативни действия от тяхна страна - сърдене, рев..... и аз се предавам. Как да променя ситуацията не знам  ooooh!. Знам, че се оставям да бъда манипулирана - явно аз трябва да се променя. Много ме е страх, че възпитавам едни малки консуматорчета  Tired. Та и от вас приемам съвети  Hug.

Ако приемеш един съвет от мен...  Вие си имате вече някакъв стериотип на поведение, вместо както биха те посъветвали повечето хора да си твърда и да откажеш аз бих направила следното: Отиваш да вземеш зверчетата от градина. Питат те какво си им купила ти казваш - "Нищо, но сега ще отидем да ви купим нещо. Дъвка ли искаш или близалка?" Или там каквото обикновено успяват да ти измъкнат с ревове. Според мен ще са ужасно изненадани от поведението ти. Когато всеки ден си толкова благосклонна /в рамките на разумния харч обаче гледай да стоиш/ в един момент ще започнат да пропускат дни. Ако сами не се сетят да искат - ти не им предлагай покупки.

Пробвай - дано подейства. А ако не подейства, поне няма да ти пилят всеки ден по нервите с мрънкане. Ще излезе, че ти искаш да им купиш, а не те те манупулират към това.

Общи условия

Активация на акаунт