Храбрата кандидат-булка (или "Ако не сега кога?")

  • 4 577
  • 43
  •   1
Отговори
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Има ли подходящо време за бебе? И въобще да създадеш семейство?
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
Защото аз съм уверена в себе си и в решението което взех(макар понякога наистина да ме глождят съмнения). Решението, което взехме заедно с моя бъдещ съпруг. И не просто ще се омъжа! Но твърдо съм решила, че ще си имаме бебе при първа възможност. Всъщност най-малко две.
Вярно, нямаме пари, намаме къде да живеем и още куп неизвестни. Както и една моя приятелка беше казала - едно бебе не се храни с любов. Но пък си мисля, че щом наистина го искаме, можем да се справим. Сигурна съм, че можем да създадем един прекрасен дом за децата си. И ще са облечени и нахранени и с добро образование и много, много, много обичани...  family
Не казвам, че ще ни е лесно. Напротив. Семейния живот е трънлива пътека. Още повече, че сме съвсем отскоро заедно и тепърва ни предстои да заживеем заедно. Истината е, че безумно ме е страх да не се провалим... Пфу! Тия вечни мои съмнения... Важното е любов и разбирателство да има...   loveuuu

Преди две-три седмици имах съмнения, че може да съм бременна. Чаках и се надявах да не съм (прости ми, душицо златна, за думите, но при цялата тая лудница в която се намираме в момента не е време за бебе)...  EFN Но когато разбрах, че няма бебче ми стана много мъчно  cry и осъзнах всъщност колко много искам.
Болно ми е обаче, че семействата ни не ни подкрепят в това начинание. Все още си мислят, че се шегуваме за сватбата. Но не искам да се омъжа като братовчедките си - само защото забременяха. Искам всичко да е по реда си, както трябва. Вярно, че след три-четери месеца ставам на 21. Моя любим бъдещ съпруг е на 26. Наистина съм млада откъдето и да го погледнеш. И двамата се чувстваме едва ли не все още деца. Но в същото време се чувстваме готови да се хвърлим в това предизвикателство и... Ако не сега то кога?

# 1
  • Мнения: 11
Ами щом искаш, ще го получиш Wink) Когато стане - тогава. А за роднините - ами... не мога да кажа нищо. Както каза накрая - любов и разбирателство трябва да има. Едно дете не може да се храни с любов - вярно. Но храната се купува със стотинки, а любовта.... ами или я има или я няма. Без значение колко пари имаш...
Love U  Heart Eyes

# 2
  • Canada
  • Мнения: 1 773
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
А тези твои роднини, които те разстройват, кога са се оженили? Не вярвам да да били на много повече от 21 (за жените имам предвид). Много интересно как се мери с двоен аршин. За мен може, но за нея - не!
Selene, брат ми беше на 21, а снаха ми на 20 като се ожениха. След два дни ще празнуват 11 години щастлив семеен живот. В "играта" наречена семейство, единствените пожелателни правила са любов, уважение и взаимни компромиси.
Желая ти късмет и дълъг и щастлив семеен живот!

# 3
Selene, аз се омъжих на 20, съпругът ми беше на 22. Студенти и двамата - без жилище, пари, работа... Но много се обичахме и не искахме да чакаме  loveuuu Родителите ни бяха малко изненадани, че бързаме с женитбата, но, за разлика от твоите, ни подкрепиха Peace А ние не бързахме с бебето - първо завършихме, намерихме си постоянна работа и едва тогава решихме да имаме дете. И нашият батко се роди когато бях на 25 Grinning Сега съм на 34, малкият син е на 8 месеца, а ние имаме почти 14 години щастлив брак Hug И живота ни се подреди - и семейството, и кариерите Peace Дали щях да имам това щастие, ако не се бях омъжила за съпруга си тогава? Thinking Малко се съмнявам Crossing Arms
Щом се чувстваш готова за брак - направете го! Hug А роднините с времето ще разберат, че това е било правилната стъпка Wink Желая ти много щастие Hug

# 4
6tom si reshila i go iska6 tolkova silno ne se kolebai ,pojelavam ti uspeh i mnogo 6tastie  bouquet

# 5
  • Мнения: 1 731
Щом се чувстваш готова,няма какво да се чудиш. PeaceЕдинствено вие двамата знаете доколко сте готови за това предизвикателство,наречено "семейство", HugТака че скачай смело.Съмнения винаги ще има,няма как без тях.Хората сме изтъкани както от добри,така и от недотам добри чувства.Но има ли любов,всичко друго е вятър-работа.Обичайте се и всичко ще се нареди! Flutter Praynig PraynigЖелая ви от сърце дълъг семеен живот и много ,много любов!!!  bouquet  bouquet  bouquet

# 6
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Ами щом искаш, ще го получиш Wink) Когато стане - тогава. А за роднините - ами... не мога да кажа нищо. Както каза накрая - любов и разбирателство трябва да има. Едно дете не може да се храни с любов - вярно. Но храната се купува със стотинки, а любовта.... ами или я има или я няма. Без значение колко пари имаш...
Love U  Heart Eyes

Благодаря ти, любов моя, за подкрепата. Чудя се как съм се справяла сама преди да те срещна, даже ми харесваше оня живот... Но сега сме двама и тази увереност, която усещам ме крепи, когято не сме заедно...

# 7
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Защото откакто разбраха, че ще се омъжвам мнозинството от роднините и част от приятелите ми ми натякват каква лудост е това и колко съм малка, и едва ли не недорасла, разбирала ли съм аз каква отговорност е това и прочие... Направо ми иде да се гръмна на моменти... Само ме тровят със съмнения и най-черни прогнози.
А тези твои роднини, които те разстройват, кога са се оженили? Не вярвам да да били на много повече от 21 (за жените имам предвид). Много интересно как се мери с двоен аршин. За мен може, но за нея - не!
Selene, брат ми беше на 21, а снаха ми на 20 като се ожениха. След два дни ще празнуват 11 години щастлив семеен живот. В "играта" наречена семейство, единствените пожелателни правила са любов, уважение и взаимни компромиси.
Желая ти късмет и дълъг и щастлив семеен живот!

Всъщност баба ми е била даже по-малка от мен, когато се е омъжила... И ето вече повече от 50 години са заедно с дядо ми. Баща ми пък е бил на 32, когато са се оженили с майка ми... и се разведоха след 13 години. С този горчив опит зад гърба си е съвсем разбираемо да си има удно наум... Но в крайна сметка аз не съм той...

# 8
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Благодаря ви на всички за хубавите думи! Надявам се да имаме сили да се справим с цялата лудница... И винаги много да се обичаме...

# 9
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 051
Аз също се омъжих на 21. Мъжът ми беше на 25. Все още нямаме жилище, живеем с баба ми. Справяме се някак, не сме зле. Детето си отглеждаме в разбирателство и любов.
Последвай сърцето си  Peace

# 10
  • Мнения: 2 431
С мъжа ми се оженихме на същата възраст, бяхме студенти. Сега сме семейство с две деца - петокласник и мис "предучилищна" и ни е много добре. Освен всичко друго семейството е малка лудост, колкото си по-млад толкова по-лесно приемаш нещата. А че животът не е само рози е ясно, но на 20 години ти можеш да погледнеш на ситуацията от една гледна точка, а на 30 години обмисляш елементарни неща до припадък. Явно от годините и натрупания житейски опит започваш да забавяш темпото и да виждаш, че не са ти останали много изненади. И точно това е хубавото - да се наслаждаваш на постигнатото.
Освен всичко друго ранния брак е добър за отглеждането на децата. Имам колежки и познати, които родиха децата си към 30-те и сега им е по-трудно, защото е трудно да правиш кариера и да надзираваш първокласник например.
Баща ми беше шашнат навремето ото решението ми за ранен брак, дори се изказа против, но си остана с това. Сега обаче поне веднъж седмично ме поздравява за избора ми, защото разбра че съм била права.
А на тебе - много късмет и успех!!!

# 11
  • в една мансарда точно под звездите ..........
  • Мнения: 317
Няма нищо по-хубаво от това, че и двамата се чувствата готови да сключите брак и да си имате дете! Желая ти успех и послушай сърцето си!

# 12
  • Мнения: 47 898
и аз се омъжих рано,а близките ми и досега-след 5 години брак и 2 деца,все още не одобряват
понякога ми е много криво-защо не се радват на това че сме щастливи,и имаме 2 прекрасни,здрави и хубави дечица,а само коментират че сме бързали да се оженим!
решението си е твое,и семейството ще си е твое,направи това,което чувстваш че е правилно
има много примери за успешни и за провалени бракове,и ,да ти кажа,ранния брак не значи непременно развод,а както percepolis е написала,има си и предимства

# 13
  • Мнения: 1 612
Запуши си ушите и не слушай никой!
Аз се омъжих когато бях на 20, а мъжът ми беше на 22.
"На който когато му е дошло времето за сватба" - казвам аз.
Щом се обичате и имате желание да сте заедно не му мисли.
И аз като теб първо исках сватба, а след това бебе ( е друг е въпросът, че още нямаме).

# 14
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Запуши си ушите и не слушай никой!

Ох, лесно е да се каже...
Ама и аз какво съм се разхленчила!? Embarassed Що не се стегна малко?!  doh

Общи условия

Активация на акаунт