Първа консултация

  • 866
  • 3
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 54
Здравейте, отварям тема за първото посещение при психолог и ще се радвам да се включат хора, на които им предстои, които са го преживели и тези, като мен, които не са сигурни да направят тази крачка.
Аз съм на 29 г, преживяла съм доста сривове в живота си и много пъти съм била в дилема, дали да посетя психолог или не. Мнението ми по този въпрос нонстоп се върти от едната в другата крайност- от "добре съм, нямам нужда някой да ми казва какво ми е, да ме анализира и да ми казва какво да правя", до "мисля, че полудявам, трябва ми помощ".
В момента пак съм в този епизод, в който съм склонна да си дам шанс, но първата крачка ми се струва невъзможна. Трудно се доверявам на непознати и не мога да си представя как отивам и казвам "здравейте, мисля, че съм съвкупност от menatl disorders, искате ли да ме диагностицирате?"
Та въпросите ми са как правите първата крачка, как започвате разговор, казвате ли "мисля си, че имам еди какво си психично разстройство", или чакате мнението на психотерапевта?Мислите ли си, че не сте достатъчно "болни", за да потърсите помощ?

# 1
  • София
  • Мнения: 220
Blush
Няма нищо страшно.
Преди 13 години, когато бях зациклила не, ами направо потънала в депресията, един познат ми записа час при психиатър. Казах му: "ама аз не съм луда", а той отвърна нещо от рода: "не си луда, но имаш нужда от помощ, от човек, с когото да си поговориш".
И така от тогава си го посещавам редовно, независимо дали имам проблем или не. Не помня как съм започнала разговора, мисля че плаках... Не се притеснявай, психологът знае как да поведе разговора. Важното е да се отвориш и да говориш. Иначе няма как да ти помогне.
И между другото, посещението на терапевта ми е едно от най-добрите решения/избори в живота ми.
Успех!

# 2
  • Мнения: 403
Няма какво да се чудиш, запази си час. Единствено можеш да се почувстваш по-добре! В началото ми беше мааалко гадничко, когато уцели точните места и точните въпроси... но това е начина. Не бих се колебала пак да отида.

# 3
  • София
  • Мнения: 38 206
Въобще няма нищо страшно. Те първо само слушат, общо взето. Кимат мило, а ти си казваш всичко даже без да се усетиш. После - каквото трябва.

Общи условия

Активация на акаунт