Моля за информация относно операция и последващ фатален край

  • 4 654
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 129
Тъжна новина за цялото ни семейство. Наш близък си отиде само за два дни ..не зная как да изразя мъката , нещата стават все по тежки с всеки изминал ден ,голямо  е измъчването .
Ако някой има познати или някой да е чувал нещо подобно , ще ви помоля да напишете .
 Случаят Е : рано сутрин човека става и почуства силна болка в корема , скованост , и подкосяване на краката , вика се бърза помощ с 119 -установява се че кръвното МУ  е 60/40- оттам в Окръжна , където 2 часа го бавят - казвайки ,че му правят скенер - скенера е направен , показващ аорта увеличена двойно над допустимото , следва транспортиране към 3-та градска или   ,Шефа на Окръжната /на Спешното /казва ТРЕТА ГРАДСКА , В СИТИ НЯМАЛИ КАК ДА СЪБЕРАТ ЕКИП БЪРЗО /ВСИЧКО СЕ СЛУЧВА В НЕДЕЛЯ /
 Там В ТРЕТА ГРАДСКА  след 2 часа започва операция -/през това време събират спешен екип , правейки различни изследвания -като установяват - хем атом на аортата + перитонит , който е предизвикал инфекцията на червата и Др органи . Опират го в неделя , понеделник му вливат антибиотици ,за преодоляването на инфекцията , която се оказва по големия проблем , но след ДВА дни  ,той си отиде , скръбта е голяма , много голяма .Правилно ли са го лекували , оперирали , ако нещо е пропуснато , държаха ни в неведение винаги, когато минаваха сред нас ,само в случаите когато ние  ги питахме
Ако някой може да каже нещо , моля ви

Последна редакция: пн, 22 яну 2018, 23:10 от mimi_8686

# 1
  • Мнения: 11 253
Било му е писано! Да почива в мир душата му, дано БОГ даде сили на скърбящите! моите съболезнования.

Мъката при загуба наистина е голяма. Но този човек е бил с две неспасяеми диагнози.  Значи е трябвало да си отиде в този ден. Не насочвате добре мъката си - трябва да я преодолеете с времето, а не да се самозадълбочавате и да я генерирате все повече. В такъв момент трябва да насочите мислите си към това, че сега той е добре, че не е страдал и не се е мъчил дълго, че е нправено всичко възможно, че някой ден пак ще сте заедно, а сега предстои трудната част да се научите да живеете без него.  Нямало е какво да направите повече, няма лекарска грешка. Просто съдба! Обичан е бил, създал е следа след себе си - значи животът му не е бил напразен!

# 2
  • Мнения: 129
Било му е писано! Да почива в мир душата му, дано БОГ даде сили на скърбящите! моите съболезнования.

Мъката при загуба наистина е голяма. Но този човек е бил с две неспасяеми диагнози.  Значи е трябвало да си отиде в този ден. Не насочвате добре мъката си - трябва да я преодолеете с времето, а не да се самозадълбочавате и да я генерирате все повече. В такъв момент трябва да насочите мислите си към това, че сега той е добре, че не е страдал и не се е мъчил дълго, че е нправено всичко възможно, че някой ден пак ще сте заедно, а сега предстои трудната част да се научите да живеете без него.  Нямало е какво да направите повече, няма лекарска грешка. Просто съдба! Обичан е бил, създал е следа след себе си - значи животът му не е бил напразен!

Плача гледайки написаното , нощите са много тежки ,а все още месец не е минал . Отиде си,  без да каза нищо

# 3
  • Мнения: 5 892
То няма как да не те боли, когато почине близък. Но повярвай ми да вие от болка и да не може да му помогнеш с месеци, не е по-хубаво....

# 4
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Свекър ми си отиде от дисекация на аортата. Сковаността в долните крайници е специфичен симптом,  след който връщане няма. Не мога да го обясня компетентно, знам че беше свързано с кръвоснабдяването на краката. И при него се случи. Знаехме, че когато дойде време ще ни напусне изведнъж, той също го знаеше. Така и стана.
Не брой часовете за реакция на болниците, сцепи ли се аорта няма връщане. Детето на бившия президент и то от това си отиде, ако не бъркам...

# 5
  • Мнения: 11 253
Редно е в такъв труден момент да ползвате успокоителни. Особено вечер. Поговорете а лекар или фармацефт и се спрете на нещо, което ще ви помогне да спите.
Ако вие си бяхте отишли щяхте да искате от него да се грижи за себе си - да се храни, да спи и да излиза. Времето е лечител!
Няма да се забравите, няма да обичате по-малко, но няма да е толкова трудно и болезнено. С времето няма да плачете при всеки спомен, а дори понякога ще се усмихвате.
След голямата буря все някога грейва слънчице  Hug

А той е добре! Наистина е добре. Шока от загубата на здрав човек, който почива толкова бързо заварва близките неподготвени и шока е огромен. Нормално е да ви е ужасно трудно. Грижете се за себе си. Опитвайте се сама да се успокоявате, помагайте си с каквото можете, търсете хора да има около вас. Да се потопите в тъгата не е нужно за никого и няма да върне никого.

Какъв ви беше той?

# 6
  • Мнения: 129
Свекър ми си отиде от дисекация на аортата. Сковаността в долните крайници е специфичен симптом,  след който връщане няма. Не мога да го обясня компетентно, знам че беше свързано с кръвоснабдяването на краката. И при него се случи. Знаехме, че когато дойде време ще ни напусне изведнъж, той също го знаеше. Така и стана.
Не брой часовете за реакция на болниците, сцепи ли се аорта няма връщане. Детето на бившия президент и то от това си отиде, ако не бъркам...

На твоя свекър правена ли му бе операциятогава  , ако да - къде и на колко години си отиде /Бог да го прости /

# 7
  • Мнения: 39 039
Знам, че за аортата тръгне ли  няма как, но за перитонита няма ли някакви подсказващи симптоми?

# 8
  • Мнения: 129


Какъв ви беше той?
[/quote]

Татко

# 9
  • Мнения: 129
Знам, че за аортата тръгне ли  няма как, но за перитонита няма ли някакви подсказващи симптоми?
Симптомите на перитонит се делят на местни и общи. Към местните симптоми се отнасят онези, които се развиват в резултат на дразненията в коремната кухина, изпълваща се с възпалителен ексудат, кръв, жлъчен сок. Тези симптоми се развиват като защитен механизъм, а зоната на локализацията им зависи от мястото на патологичното огнище и големината на засегнатата площ. Основните симптоми тук са болката и напрежението на коремните мускули. Към общите симптоми отнасяме повишената температура, повръщане, учестено сърцебиене, понижено артериално налягане, намалена диуреза, сухота на кожата и изостряне чертите на лицето, ацидоза, обърканост на съзнанието.

# 10
  • Мнения: 414
Моя татко също си отиде внезапно преди
1 година и 2месеца почти...десет дни преди Коледа.....
Починал е за минути на работното си място...
Шока и мъката са огромни...
Ще те посъветвам да не дълбаеш,да не се чудиш дали е можело да се направи нещо и той да е жив....
Недей...от това боли още повече.Аз месеци наред връщах като на лента деня в който си отиде ,постоянно си задавах въпроси ,,ами ако колегите му бяха му направили сърдечен масаж,ами ако линейката беше дошла по бързо,ами ако бях настоявала повече да ходи на прегледи...,, дали сега щеше да е жив??
Не можех да ям,да спя.Постоянно се обвинявах за какво ли не...За жалост нищо не може да ги върне... така е било писано...може би...
А аз освен че бях в истинска депресия месеци,промених се много и отключих и паническо разтройство...друго не постигнах от толкова мислене, страдание и обвинения....
Отпусни си душата,страдай...изживейте го но и го ПРИЕМИ.
Колкото по рано толкова по добре...
Ходи на гроба,носи цветя,поплаквай си...
С времето искаш не искаш се налага да свикнеш с мъката....
Тежко ми е че няма да види и изживее много неща с нас...няма види как расте внука му който е само на 5г....
Прегръщам те mimi ...

# 11
  • Мнения: 129
Моя татко също си отиде внезапно преди
1 година и 2месеца почти...десет дни преди Коледа.....
Починал е за минути на работното си място...
Шока и мъката са огромни...
Ще те посъветвам да не дълбаеш,да не се чудиш дали е можело да се направи нещо и той да е жив....
Недей...от това боли още повече.Аз месеци наред връщах като на лента деня в който си отиде ,постоянно си задавах въпроси ,,ами ако колегите му бяха му направили сърдечен масаж,ами ако линейката беше дошла по бързо,ами ако бях настоявала повече да ходи на прегледи...,, дали сега щеше да е жив??
Не можех да ям,да спя.Постоянно се обвинявах за какво ли не...За жалост нищо не може да ги върне... така е било писано...може би...
А аз освен че бях в истинска депресия месеци,промених се много и отключих и паническо разтройство...друго не постигнах от толкова мислене, страдание и обвинения....
Отпусни си душата,страдай...изживейте го но и го ПРИЕМИ.
Колкото по рано толкова по добре...
Ходи на гроба,носи цветя,поплаквай си...
С времето искаш не искаш се налага да свикнеш с мъката....
Тежко ми е че няма да види и изживее много неща с нас...няма види как расте внука му който е само на 5г....
Прегръщам те mimi ...


Sad

# 12
  • Мнения: 337
Моят баща почина за броени часове от дифузен перитонит + панкреатит на 69г.
Беше в болница, заобиколен от познати, близки и много близки до семейството ни лекари. Споменавам това, за да не си помисли някой, че "връзките" или парите са били фактор. В плановете на Господ те никога не са фактор. (казвам "Господ", така, метафорично)
Далеч съм от идеята да обвинявам лекари, а и никога не ми е хрумвало подобно нещо. Тези диагнози са толкова сериозни, да не кажа неспасяеми.
Било е писано, станало е.
По-добре ми е да виждам нещата по този начин и да приема мъката, от колкото да обвинявам и да генерирам по-голяма.
(виждам, по-горе са те посъветвали същото)

# 13
  • Мнения: 129
Благодаря ви приятели,много хора ми казват продължавай напред, но никой не може да ти каже подобно нещо без да го е изпитал лично и да го е преживял.Имам такива познати,които много лесно забравят все едно не е било.Е аз скърбя и ми е болно защото такава е моята личност-страдаща за малкото животно и за големия човек.Всеки ден си мисля ами ако го бяха закарали до Сити клиник , а не към 3 та градска -сега щеше ли да е жив.След това си казвам че той е бил по спешност и самото спешно  решава къде да бъде транспортиран и дали да бъде опериран, дали можех аз да реша нещо друго , да се намеся .Ако му бяхме направили един ехограф дни или месеци по рано щях да разровя и земята за най доброто лечение,болници и лекари.
Питам се не го ли държаха много в Окръжна преди да го транспортират за операция , можехме ли да спечелим време.Най гадното е че човек дори няма време да боледува, а всичко се случва за 1 ден като на филм и нямаш време да мислиш кое и къде ще е най добре. А най лошото е че в голям процент тази диагноза няма ясни симптоми, всичко идва изведнъж като гръм.
Благодаря ви отново !
Мъката е голяма:(

# 14
  • Мнения: 101
Здравей Мими, приеми моите съболезнования. Знам през какво минаваш, аз също вървя по този път. Баща ми почина септември месец и ми е много тежко. Също като теб се обвинявам дали можехме да му помогнем, дали докторите постъпиха добре, дали ние не объркахме нещо, можеха ли нещата да се развият по друг начин?
Няма да намеря въпроси на тези отговори, както предполагам и ти. Тежко ми е, че го няма, липсва ми ужасно много. Искрено вярвам и се надявам, че след време отново ще бъдем заедно. Не минава болката, просто свикваш с нея. Разбираш, че него го няма вече. Всичко ще ти напомня за него. Много е тежко, трудно и тъжно. Поплачи си, винаги, когато имаш нужда - не задържай болката в себе си. Пожелавам ти, по-скоро да приемеш, че е било неизбежно и така е трябвало да стане. Успех! Ако имаш нужда да споделиш мъката си - пиши тук или на лично!

Общи условия

Активация на акаунт