Дълга история - за хора с железни нерви

  • 3 580
  • 25
  •   1
Отговори
Здравейте момичета!
Знам че е недостойно да влизам анонимно, обаче доста ми е неудобно.
Искам да споделя всичко с някой защото вече съм оголен нерв, а нямам рамо на което да поплача.

Става въпрос за съпругът ми. Усещам че не го обичам вече - за което си има и причини.
Предполагам че и той вече няма чувства към мен, за което също си има причини.
Ако ви се чете сапунен сериал със много ОФФФ - заредете се с търпение защото ще е дълго, и надявам се поучително.
Женени сме от 6 години.  А сме заедно от 10. първите 7 бяха много щастливи. Живяхме в ПЛовдив. Чаках го от казарма, през което време си изревах очите. ПОсле се оженихме. Аз работех на по-добра работа - графичен дизайнер. /казвам го защото вече си мисля че моите успехи в работата го озлобяват към мен/
После той получи предложение за работа в София - аз го последвах като напуснах работата си на която много държах и бях постигнала много. Но заради него го направих.
Дойдохме в София - аз си намерих работа веднага в доста голяма и известна фирма /която няма да споменавам/
В същото време бяхме говорили да си имаме бебе - и двамата го искахме страшно много. А аз даже пиех МАТЕРНА- някой  ми беше казал че помага за забременяване.
и така правихме си опитите няколко месеца в които не се разбирахме много много - но аз мислех че понеже съм изнервена от опитите, та затова.
Докато една вечер се скарахме доста сериозно - за това че е натрупал доста сметки на GSM - a
и като се загледах в разпечатката ми направи впечатление че на един и същи номер има пускани по около 12 SMS-а на ден.
Попитах го кой е този номер - а той веднага се наостри - "ти ся подозираш ли ме"
А аз като гръм от ясно небе! Не ми каза чий е - аз естесвено се обадих, дори няколко пъти. Той се ядоса и излезе.
Обаче си забрави телефона вкъщи. И след 30 мин - му пристига  SMS - със доста "освободено" - съдържание.
СЛЕД ТОВА ИМАМ БЯЛО ПОЛЕ.
А тогава толкова го обичах - че мисля че получих някакъв малък инфаркт.
Почнаха се едни обяснения - той ми предложи развод- причините: не см го подкрепяла, мислила съм само за пари...и некви такива относно достойнството му. А аз - леле как го обичах - простих му веднага всичко, само да не го загубя - глупачката. После доста след това - той ми каза че всъщност били само приятели и се виждали на кафе , моля ви се. Аз повярвах, и до ден днешен не знам точно какво е станало. Вече не ме и интересува.
Как го преживях - само аз си знам. Бях тръгнала за чужбина - па се връщах от аерогарата. БАСИ!!
По време на този процес - забременях! Стоях си в къщи 9 месеца и си бременеех със едни съмнения в стомаха за мъжа ми.....какво ли става...
Роди ни се прекарасна ама наистина прекрасна - повярвайте дъщеря.
И това ми осмисли живота. Постоянно съм около нея, със нея, до нея - даже малко се престаравам - но мисля че ще ме разберете.
А той - все по малко и по-малк осе включва в нещата в къщи.
1 година не работех нищо - той не успяваше да се справи с неговата заплата и там със страничните му неща, мисля че вината е и малко негова. След като няколко пъти оставахме с 0,00 лева в  къщи с малко дете, реших че трябва да направя нещо - намерих си дабота дистанционна, вече споменах каква, да не се повтарям.
Отворихме офис - за едни дейности от моя ресор. Той ми заяви да се оправям сама - че нямало да си напусне сигурната работа - от която в момента е пред съкращение. Почнах уж сама да се оправям - взех момиче обаче - с 1-годишно бебе как да стане. Както и да е, криво ляво се оправям. Без негова помощ. Просто не иска и капка да ми помогне а аз напоследък изнемогвам. Нито за вкъщи, нито за офиса.
Нямал време - а през ден - два си гледа филми по цяла нощ. После спи до обед на другия ден.
А аз като някой наказан.
изобщо една коренна промяна забелязвам, която напоследък ме кара да се замислям за развод.
Причините ли :
Спомням си за две осователни.
1 . Една вечер се запуши тоалетната  Embarassed - а той ми заяви " Да не съм я запушил аз?"  Shocked
- след което аз обикалях из денонощните магазини да търся нещо за кенефи. БАси срама. И я отпушвах сама. А той заспа милия.
2. Един ден се обади по телефона и ме пита " Искате ли нещо да ви взема - след 15 мин съм вкъщи" Shocked
а аз- "да вземи един шаран че ми се е прияло" . Донесе го - като почнах да го пържа - гледам  - той нечистен. ПОмолих го да го изчисти. А той ми вика " ААА не съм искал аз шаран"  Shocked
Изчистих си го, като няколко пъти ми се повдигна и си го пържих, ама не ми беше много кеф после.

Мога да привеждам мнооого случай и примери от живота ни напоследък, но няма да досаждам защото мисля че тези двете дават яснота за всичко.

Ако някой е имал търпението да прочете всичко това - БЛАГОДАРЯ.
И ак оме посъветвате нещо също ще съм много благодарна. Защото едно чудене ме е натиснало.
Усещам че като го няма ми е по-добре.
Към развод ли отиваме.
БАСИ - ако знаете какъв беше в началото.

ПОНЕ МИ ОЛЕКНА.

# 1
  • Мнения: 5 468
Включвам се в темата, само за да напиша, че изчетох всичко, но съвет не мога да ти дам, защото става въпрос за теб самата. Много е лесно да кажеш - Зарежи го, не си струва... А колко си струва, ти самата си знаеш.
Знам само, че е гадно да срещаш такова отношение, от човека, с който сте били влюбени до уши.
Поетите правилно писаха - "Няма щастлива любов" Confused.

# 2
  • София
  • Мнения: 6 477
Да, прочетох я и аз. Съжалявам да чуя такава тъжна история. Съвет не мога и не бива да давам. Всеки трябва сам да реши какво да прави с живота си, за да няма други виновни после. Аз това от личен опит го установих. Както се казва - каквото човек сам си направи и цяло село не може! Но ако ти е олекнало докато пишеш всичко това - хубаво е, може сега да имаш по-реален поглед върху нещата и да решиш какво да правиш.
Няма да е лесно да се разделите, няма да е лесно и да останеш сама. Но те ще прецениш къде плюсовете са повече. Как ти би се чувствала по-добре - физически и психически, сега и в бъдеще. Ако все още има шанс с разговори да се разберете и желание за компромиси от двете страни - пробвайте. Ако не - ще се бориш както и до сега си се борила, както и всички ние се борим.
Успех каквото и да решиш!  bouquet

# 3
  • Мнения: 2 479
   Много тъжно наистина...и аз не знам какъв съвет да дам.А опитвала ли си да разговаряш с него за това как се чувстваш?Ако седнете и откровено си поговорите на кой какво му е и къде е причината,може пък и да успеете да оправите нещата.Аз сега съм на такава вълна и ми се струва,че с много говорене и споделяне и с подобаваща доза желание и от двете страни бихте могли да се разберете.Опитайте да прекарвате малко време само двамата - намерете кой да гледа бебето някоя вечер примерно и излезте.Рутината в ежедневието,проблемите в работата,грижите за детето,финансовите проблеми - всичко това понякога става повод за вътрешно негодувание и подсъзнателно разочарование от партньора,който не ни помага (и вероятно изпитва същото).Кажи му как ти изглеждат на теб нещата,дано да се вслуша и да се сепне.
   Всичко това в случай,че имаш желанието да продължиш напред с този човек - ако пък не - тогава пътища много...Успех!  bouquet

# 4
  • Plovdiv
  • Мнения: 612
Аз бих ти казала следното, пусни го да пътува в неговото си пространство, а ти започни нов живот - САМА с детето. Щом се оправяш сама, няма да имаш проблеми, а след време ще намериш човек, който наистина да те обича, и да те прави щастлива. Всичко друго е дълга агония, която след време ще доведе до същия край, само че ти няма да си същата. УСпех и много смелост ти желая, каквото и да решиш  Hug

# 5
  • Мнения: 312
що ли ми се струва, че има нещо гнило в цялата тази дълга история за хора с железни нерви...  newsm78

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
Мила анонимна, с риск да си навлека нечий гняв ще ти кажа, че просто си попаднала на един типичен БГ-мъж. Непрекъснато ги вижда, че даже и си отглеждах един такъв...

Имаш два изхода - Първия: оставаш с него и свикваш, че ти си всичко - майка на две деца, домакиня, работеща жена, изтривалка, водопроводчик, вечния виновник за всичките неудачи на милия ти съпруг... Втория: Вземаш си бебето, шапката, шарана и го оставяш.

Съвет няма да ти давам, но ето как аз открих ключа от палатката: Партньорството значи да даваш и получаваш. Ако ти даваш всичко, а той нищо - за какво ти е той?  newsm78

# 7
Малееееее, тва е напрао кът сапунен сериал. Твойта история ме разби! Но ако аз започна да разправям, ще ти трябват три опаковки носни кърпички. Горе главата мацко, ша съ опраиш! Peace

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 6 884
Това с шарана сериозно ли го считаш повод за развод?

# 9
  • Мнения: 357

Съвет няма да ти давам, но ето как аз открих ключа от палатката: Партньорството значи да даваш и получаваш. Ако ти даваш всичко, а той нищо - за какво ти е той?  newsm78
  202uu

# 10
  • Мнения: 2 327
Явно нещата са доста зле при вас, щом си посочила такива причини за развод. Стигнала си до момента, в който всичко в него те дразни. Или разбери къде наистина е проблемът и вижте дали не можете да направите нещо двамата, или се разделете, защото едва ли средата е подходяща за детето.

# 11
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
МИ мен нещо също ми смърди историята, но..хм по-добре излъгано пуйче отколкото някой подминат в беда

1. ако ти беше писнало наистина за развод - нямаше да драскаш дълги истории, а щеше да вдигнеш чукалата
2. пишеш някак несвързано - което ме навежда на мисълта, че определено нещо или си объркана и още не си си подредила нещата на тавана и НЯМА да предприемеш нищо докато не си подредиш ума... или че историята нещо куца
3. от цялата история има много по-гадин неща от това да си чистиш сама шарана - но ти се хващаш за по-дребните - или с цел да не видиш по-лошите или и аз не знам защо

От всичкото си вадя един извод - с "еба си" нито ще наредиш нещата, нито ще вземеш решение - затова спри да мислиш какво е БИЛО - щото то е май в минало свършено... направи си ревизия преди с детето да се озовете сами на улицата, а той - при тая от смс-те! ревизирай живота си и прецени - защо си с него и струва ли си? имаш дъщеря - тя ще гледа и ще се учи...
НО!!! Твоята обърканост може да се дължи и на факта, че между лошите неща има и такива дето не са чак толкова лоши, че имаш и хубави мигове... ТУк във форума се запознах с хора с разни съдби и между тях често има жени изправени пред трудни дилеми - ем не става семейния живот, ем не е лишен от добри и хубави мигове. Тогава  човек се чувства изгубен - и тогава не може да се даде съвет.
МОже пък и ти да имаш и добри мигове?!
НО каквото и да те посъветваме, то ще опира до фата да си помислиш, да си преосмислиш нещата... и САМА да си вземеш решение... ако можеш. Ако не - просто почакай това решение само да узрее в теб!
Успех и горе главата - щом с тея трудности си стигала до тук - ще се справиш и с другите!

# 12
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 Според мен, този човек само ще те дърпа назад..........Не мисля, че трябва да си с него........Браво, че се справяш така.......Много си смела...аз не бих могла...........

# 13
  • Мнения: 2 792
 Прочетох цялата история, това което се вижда от нея, че сте загубили контакта и общуването, влизаш в дребнаво изброяване на случки за него, което е напълно разбираемо, защото си му ядосана. Със сигурност, ако той пишеше тука, може да разкаже от своя гледна точка множество очернящи те истории, всички си имаме кирливите ризи Rolling Eyes. От прочетеното също така виждам, че си доста взискателна и също така ревнива, не искам да те обиждам, само анализирам изнесеното в текста,  единственото, което мога да те посъветвам е вмясто да се самонавиваш, да се опиташ да погледнеш на съвместния ви живот обективно или от неговата позиция, като не търсиш виновен, а причина за определено поведение.
   

# 14
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Съжалявам за начина по който се чувстваш!
Ти се дразниш от дребни неща и си мисля, че не ви е останало много за казванев ежедневието. Покрай всичко, което ви е на главите или по друга причина, или защото ти си толкова успешна в професионален план.
Говорете колкото може по-спокойно и добронамерено за нещата, които ви тежат и после реши.
Може да се чувства ненужен съпруга ти с толкова дейна и самостоятелна жена и да ти прави нещо като бойкот за да осъзнаеш, че и той е ценен. знам ли... детинско е, но съм го виждала.

Общи условия

Активация на акаунт