Знам че е недостойно да влизам анонимно, обаче доста ми е неудобно.
Искам да споделя всичко с някой защото вече съм оголен нерв, а нямам рамо на което да поплача.
Става въпрос за съпругът ми. Усещам че не го обичам вече - за което си има и причини.
Предполагам че и той вече няма чувства към мен, за което също си има причини.
Ако ви се чете сапунен сериал със много ОФФФ - заредете се с търпение защото ще е дълго, и надявам се поучително.
Женени сме от 6 години. А сме заедно от 10. първите 7 бяха много щастливи. Живяхме в ПЛовдив. Чаках го от казарма, през което време си изревах очите. ПОсле се оженихме. Аз работех на по-добра работа - графичен дизайнер. /казвам го защото вече си мисля че моите успехи в работата го озлобяват към мен/
После той получи предложение за работа в София - аз го последвах като напуснах работата си на която много държах и бях постигнала много. Но заради него го направих.
Дойдохме в София - аз си намерих работа веднага в доста голяма и известна фирма /която няма да споменавам/
В същото време бяхме говорили да си имаме бебе - и двамата го искахме страшно много. А аз даже пиех МАТЕРНА- някой ми беше казал че помага за забременяване.
и така правихме си опитите няколко месеца в които не се разбирахме много много - но аз мислех че понеже съм изнервена от опитите, та затова.
Докато една вечер се скарахме доста сериозно - за това че е натрупал доста сметки на GSM - a
и като се загледах в разпечатката ми направи впечатление че на един и същи номер има пускани по около 12 SMS-а на ден.
Попитах го кой е този номер - а той веднага се наостри - "ти ся подозираш ли ме"
А аз като гръм от ясно небе! Не ми каза чий е - аз естесвено се обадих, дори няколко пъти. Той се ядоса и излезе.
Обаче си забрави телефона вкъщи. И след 30 мин - му пристига SMS - със доста "освободено" - съдържание.
СЛЕД ТОВА ИМАМ БЯЛО ПОЛЕ.
А тогава толкова го обичах - че мисля че получих някакъв малък инфаркт.
Почнаха се едни обяснения - той ми предложи развод- причините: не см го подкрепяла, мислила съм само за пари...и некви такива относно достойнството му. А аз - леле как го обичах - простих му веднага всичко, само да не го загубя - глупачката. После доста след това - той ми каза че всъщност били само приятели и се виждали на кафе , моля ви се. Аз повярвах, и до ден днешен не знам точно какво е станало. Вече не ме и интересува.
Как го преживях - само аз си знам. Бях тръгнала за чужбина - па се връщах от аерогарата. БАСИ!!
По време на този процес - забременях! Стоях си в къщи 9 месеца и си бременеех със едни съмнения в стомаха за мъжа ми.....какво ли става...
Роди ни се прекарасна ама наистина прекрасна - повярвайте дъщеря.
И това ми осмисли живота. Постоянно съм около нея, със нея, до нея - даже малко се престаравам - но мисля че ще ме разберете.
А той - все по малко и по-малк осе включва в нещата в къщи.
1 година не работех нищо - той не успяваше да се справи с неговата заплата и там със страничните му неща, мисля че вината е и малко негова. След като няколко пъти оставахме с 0,00 лева в къщи с малко дете, реших че трябва да направя нещо - намерих си дабота дистанционна, вече споменах каква, да не се повтарям.
Отворихме офис - за едни дейности от моя ресор. Той ми заяви да се оправям сама - че нямало да си напусне сигурната работа - от която в момента е пред съкращение. Почнах уж сама да се оправям - взех момиче обаче - с 1-годишно бебе как да стане. Както и да е, криво ляво се оправям. Без негова помощ. Просто не иска и капка да ми помогне а аз напоследък изнемогвам. Нито за вкъщи, нито за офиса.
Нямал време - а през ден - два си гледа филми по цяла нощ. После спи до обед на другия ден.
А аз като някой наказан.
изобщо една коренна промяна забелязвам, която напоследък ме кара да се замислям за развод.
Причините ли :
Спомням си за две осователни.
1 . Една вечер се запуши тоалетната - а той ми заяви " Да не съм я запушил аз?"
- след което аз обикалях из денонощните магазини да търся нещо за кенефи. БАси срама. И я отпушвах сама. А той заспа милия.
2. Един ден се обади по телефона и ме пита " Искате ли нещо да ви взема - след 15 мин съм вкъщи"
а аз- "да вземи един шаран че ми се е прияло" . Донесе го - като почнах да го пържа - гледам - той нечистен. ПОмолих го да го изчисти. А той ми вика " ААА не съм искал аз шаран"
Изчистих си го, като няколко пъти ми се повдигна и си го пържих, ама не ми беше много кеф после.
Мога да привеждам мнооого случай и примери от живота ни напоследък, но няма да досаждам защото мисля че тези двете дават яснота за всичко.
Ако някой е имал търпението да прочете всичко това - БЛАГОДАРЯ.
И ак оме посъветвате нещо също ще съм много благодарна. Защото едно чудене ме е натиснало.
Усещам че като го няма ми е по-добре.
Към развод ли отиваме.
БАСИ - ако знаете какъв беше в началото.
ПОНЕ МИ ОЛЕКНА.