Православието като начин на живот-7

  • 53 136
  • 739
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 27
Здравейте! Сигурно е обсъждано някъде из темите, но не намирам..Някой може ли да ми препоръча издателство, на което да взема детска книжка за Рождество?
Дъщеря ми почти на 5 и искам на достъпен за нея език да и обясня за раждането на Спасителя, за същността на празника, който предстои. Опитвам с мпи думи по една картичка, но не много успешно.Не искам да свързва празника само с  дядо Коледа и подаръци, даже и казах, че дядо Коледа е само на ужким,  че не е истински... Simple Smile

# 46
  • Мнения: 154
Здравейте, ето че към края на поста си позволявам да поставя един въпрос за размисъл. Отецът, при който от скоро се изповядвам (тъй като до нас построиха нов храм, който ми е по-близо) ми даде една книга за изповедта, която е писана от руски монах и преведена у нас (като се прибера ще видя точното й название и нейния автор). Та накратко - авторът препоръчва на подготвящите се за изповед да не съставят т.нар. "списъци с грехове", в които изреждат относително дребни прегрешения от типа: "наруших поста с парче баница" или "плетох/ших/чистих по време на празник", а да се съсредоточи върху по-фундаментални прегрешения към Бога, към ближния, нарушаването на 10-те Божии заповеди и т.н. И уточнява, че при монасите има практика за ежедневно "споделяне на мисли" с духовния старец и по време на това споделяне излизат грехове, върху които монахът разсъждава и се кае. Но при миряните по време на изповед не следвало да се задълбава в дребнотемие.

Като цяло съм дълбоко съгласна, че изповедта не следва да е изреждане на тривиални действия. Но в същото време какво се случва, ако решим да се изповядваме през по-къси времеви интервали (10-15 дни), през които (Слава на Бога) не сме извършили някой от фундаменталните грехове? Ясно е, че няма да изреждаме механично нелепи ситуации, но дали фактът, че примерно сутрин по път за работа (по време на пост) слушам забавна, светска музика, вместо да се отдам на безмълвие и разсъждения е дребнотемие или е прегрешение? Вие какво мислите по въпроса (поемам ангажимент скоро да допиша автора на книгата и издателството, за да не говорим на изуст).

# 47
  • Мнения: 4 770
Аз изповядвам всякакви грехове, дребни и не толкова, без да задълбавам в конкретика, а само ги споменавам като категория. Като наръчник ползвам една много добре съставена малка книжка на издателство "Витезда". Мисля, че слушането на светски предавания и от този род е добре да се споменат, макар и по-общо,  както и нарушаването на поста. Дребнотемие или не, най-добре човек да спомене всичко, за което се сети като извършен грях, за да е пълна изповедта. Това не пречи да обърне в нея внимание и на по-сериозните неща.

# 48
  • Мнения: 2 204
Някой може ли да ми разясни какво стана в края на краищата с т.нар. "македонска православна църква" Българската православна църква, стана ли майка на македонската църква или не стана, ще я признаваме ли македонската църква или няма. Ако я признаем ще се скараме ли с две от най-големите църкви, наши съседи - сръбската и гръцката, които никога няма да признаят независима македонска църква. И изобщо какво става с нашите митрополити, как мислят да действат с тази македонска църква.
Да, признава я.
А защо трябва да се караме със съседните църкви?! 
Ето защо:



Пак крамоли, пак проблеми между братски църкви. Не отива на добре православието. Вместо да се обединим като братя, поне ние православните християни, ние сме постоянно разделени. Сега пак заради македонците, пак проблеми, пак караници... докога ще е това не знам...

# 49
  • Мнения: 27
Щастлива и благословена нова година на всички!
Гледахте ли интервюто с трите момичета по Нова тв., които напуснали града и се заселили в близост до манастир?
В началото останах очарована от смелостта им, докато не се заслушах по-внимателно и не разбрах за кой манастир става въпрос, кой "духовник "ги е
подканил и че всъщност са изоставили бащите на децата си.
Та става въпрос за тъй наречения Копиловски манастир, който не е към БПЦ. ...Оказва се, че това са някакви старостилци,  които обясняват как в БПЦ  няма благодат и те подмамват да отидеш в техния манастир, да те кръстят отново, защото Кръщението в БПЦ било недействително 😔 ужас. Да пази Бог!
Та този въпросния отец Герман лично на мен ми ги каза тия всички неща някъде преди година, като ми се включваше  постоянно на Месинджър.Признавам си, че успя да ме обърка и разколебае,  но Слава на Бог се осъзнах и го блокирах.
Интересно ми е някой дали е чувал за този манастир ?...И изобщо какво мислите за тази история с момичетата? . Пътищата за Спасение нали са два : Брак и Монашество...? В крайна сметка това мъжки или женски манастир е? Или секта?

# 50
  • Мнения: 9 152
Здрава, мъдра, благослословена 2018 -та година и от мен. Да се молим, да не ни остава благодатта. Да сме будни и да укрепваме във вярата, за спасението на душите ни.
Репортажът не съм гледала ( не гледам българска телевизия)  , но и не ми се иска да се информирам в подробности. Бог да ги избави тези момичета от заблудата,  според впечатлението, с което оставам), те явно  са подведени от по - силни в духовно отношение хора.  Confused А това е много опасно. Нали Христос е предупредил (" ако някой съблазни от тези малките,  тежко му " -цитат по спомен)

По време на последните пости слушах и гледах много проповеди и беседи по you tube и попаднах на някакъв руски свещеник, с който има много разяснителни видеа. А аз имам нужда от разяснения....та в  някои свои слова, той говореше неща, които силно ме разтърсиха и също се зачудих правилно ли говори.

Едно от нещата беше за начина на кръщаването. Подробно описваше ритуала и стана ясно, че ако не сме потопени три пъти, а само напръскани, значи не сме кръстени по православному. (Аз съм кръщавана в български православен храм само с напръскване, без потапяне) .
Каза, че така се кръщавали католиците, а това било сатанинско. Rolling Eyes Shocked
Другото, което ме смути, беше за интимността на жената (става дума за венчани пред Бога съпруг и съпруга) .
Скрит текст:
Свещеникът ясно каза, че ако жената не се въздържа от изпитването на удоволствие, значи била осквернявала матката си и била блудница
.
Честно казано, това не ми звучи нито православно, нито смятам, че светите отци са говорили така.
Имаше и доста други мнения, а какво ли не, но аз престанах да го слушам, защото не бях сигурна, че се образовам с правилни съвети и разяснения.  Blush




# 51
  • Мнения: 4 871
Катерица, без да искам да натрапвам мнението си, ще кажа, че думите на този руски проповедник ми звучат прекалено средновековно. Sad

# 52
  • Мнения: 27
Явно много трябва да се внимава какво се чете и слуша. ...
Аз в началото не знаех, че и в Православието има такива разединения, особено свързаните с календара. .В крайна сметка ние не празнуваме дати, а събития!
Ето и това с повторното Кръщение, както се изразяват някои духовници, си е хула срещу Светия Дух..Много трябва да се внимава, тъй като и в Православието има разни разколи или направо ереси , които са си опасни и душевредни.

Веднъж, още в началото като открих вярата, споделяйки с моя духовник мислите си и опасенията си дали е редно някои много грешни свещеници да извършват Светите Тайнства, той ми даде пример, че за да те хване ток бъркайки в контакта, не е нужно да бръкнеш с благороден метал, а и с най-раждивата тел пак ще те хване. 😊
Слава на Бога!

# 53
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Здравейте мами (и татковци),
Не знам дали ме помните за това припомням: Ние сме седем членно семейство и намерихме православието в САЩ преди малко повече от година. Аз се кръстих в България (докато бях тук с децата за около половин година), а после се върнахме в САЩ и там кръстихме децата (в средата на октомври). Вече сме голямо, православно семейство. За съжаление не успяваме всеки път да отидем на църква (най-близката антиохийска православна църква е на около два часа път с кола от мястото, където живеем), но когато ходим си е истински празник, а и се опитваме в къщи да се придържаме към четене на сутрешни и вечерни молитви, така че като една малка църква става. Кръщението на децата беше много голямо събитие и за нас, и за църквата. В България обичайно идват само роднини и приятели и става нещо като семеен празник, но тук стана точно това, което си представях, че трябва да бъде: празник на цялата църква. Ние имаме пет деца и за всяко от тях имаше кръстник и кръстница, които отецът беше избрал за нас (ние тук никой не познавахме, така че нямаше как ние да ги изберем). Сега се получи така, че "се сродихме" с половината църква тук и толкова хора влязоха в живота ни.... Ритуалът беше близо два часа: много подробности и детайли, които липсваха при моето кръщение се спазиха тук: децата се потапяха три пъти, обличаха нови, бели дрехи след потапянето, които бяха приготвени от кръстниците и прочие. За всички тях (дори и за най-малките) това беше специален ден. Сега те вземат причастие заедно с нас и виждам колко сериозно е тяхното отношение. Мисля си ,че макар децата да няма разбирането, което аз имам, всъщност осъзнават (и усещат) много по-добре от мен много неща свързани  с вярата и Бог.
Днес отецът идваше вкъщи, за да освети дома. Този ритуал той направи и преди една година и явно е нещо, което се прави след Йорданов ден (освещаването на водата в храма). Беше хубаво, защото миналата година ние тъкмо се бяхме преместили в новия си дом, който беше като строителна площадка (без стени и тавани - като едно голямо хале), а сега - година по-късно е коренно променен.
В следващ пост ще задам конкретен въпрос, който се опитвам да си изясня.

# 54
  • Емаесесаесесапипиа
  • Мнения: 488
Ето и въпросът ми: напоследък нямам мир по отношение на поста. Разбирам защо е важен, но някак не го виждам как практически да се приложи към нас без да се стигне до някаква фарисейщина. Пояснявам: миналата година за първи път спазвахме Великденския пост. Бяхме само аз и съпругът (децата бяха в България). Работехме по къщата, почти не готвехме (то и нямаше къде) и много бяхме облекчили "битовизмите" като цяло. Това съчетано с нашия ентусиазъм по откриване на православието - беше направо благословенно и подарено време... Съпругът ми беше особено стриктен и дори не приемаше мазнина (освен в събота и неделя). При него съчетано с много физическа строителна работа (по въпросната къща работеше само той - ковене на греди, гипсокартони, довършителни работи , аз помагах с по-леките задачки), но той съвсем отслабна (винаги си е бил вейка, така че това не беше нещо хубаво), според мен и имунитета му се срина - разболява се по-често, по-продължително и т.н. Тази година той отново стриктно спазва Коледния пост, докато аз включих мляко и яйца (освен рибата, която беше позволена) заради децата. Сега, след по-малко от месец идват отново Великденски пости и не ми го побира главата какво да правя. Не мога да си представя децата за близо два месеца на зеленчуци и хляб. Може би с мляко и яйца няма да е проблем ,но реално без тях от нормалната ни диета остават само хляб и варива. Опитах се да говоря с отеца за това - той не каза нищо конкретно, освен това , че други позволени протеини са скариди, ракообразни, миди и прочие (които навремето са били смятани за храна за бедните), но сега да купувам и готвя скариди за цялото семейство, защото постим ми се вижда безумно и лишено от идея. Свалих една книга от православна американска авторка за постите. Жената има девет деца и е женена за свещенник, така че явно спазват много стриктно постите, но всичко ми се вижда толкова сложно: тя реално предлага заместители на яйцата, млякото и месото с всякакви високо протеинови растения. Рецептите освен по-трудни за приготвяне от нормални, са често и по-скъпи от тях. И къде тогава е идеята? Дали наистина ако съкратя млякото, месото и яйцата и наблегна на на въглехидрати и сладкиши или на скъпи и екзотични храни (които дори като не постим не си позволяваме да ядем) е по-добре? Имам и притеснения как следващият пост ще се отрази на съпруга ми или на големият ми син, който е учи и живее в друг град и като пости, нещата, които може да яде в столовата се свеждат до хляб и салата. Усещам едно лошо нагнетяване на негативизъм към поста - как едва ли не го смятам за някакво бреме, което нямам мотивация и вътрешно убеждение, че трябва да спазвам по точно този начин (със съкращаване на месо, мляко и яйца), едно многоумстване от моя страна, че може би това да е работело на времето, но сега има нужда от адаптиране на тази практика към съвременните условия. Съдя другите, които постят "по американски" (със скариди и раци), дори имах няколко спора с мъжа си колко е полезно за него да пости и как това може съвсем да влоши здравето му... Изобщо, все едни лоши и грешни неща, които стават в моето сърце. Много ми се ще да намеря мир за себе си, но не успявам....

# 55
  • Мнения: 4 871
Аз също съм имала периоди, в които просто не ми се пости-нито имам мотивация, нито ми се занимава все да съобразявам кое е постно и кое не е. Без да го чувстваш, че това искаш, няма как да стане. Затова съм пропуснала постите-когато не усещам, че го искам.
А когато постя,  постя наистина стриктно. Някои купуват морски дарове, заместители на сирене и кашкавал... Ами това не е пост за мен. Точно, както и ти пишеш, не ми се връзва с идеята за пост.
Децата са освободени от пост, така че не ги карайте задължително да постят, ако те не го искат. За мъжа ти също, както описваш, е по-добре да пропусне този пост, който наближава, да си оправи здравето, защото честото боледуване не говори добро за общото му състояние.

Последна редакция: пн, 15 яну 2018, 14:13 от Spring is my season

# 56
  • Мнения: 2 695
От известно време слушам в you tube беседи на свещеници и лекции. Ако правилно съм разбрала, съвсем начинаеща съм, моля да ме извините ако греша, но ако човек не се чувства вътрешно готов или пък ако е физически немощен не е задължително да спази целия пост. Може да пости само седмица преди Великден. Но пак казвам може и за да не съм разбрала правилно, все още се уча и тепърва навлизам в познанието за постите.

Току що си свалих една книжка на руска авторка: "Исцеление постом" от Анастасия Семенова, мисля че на много достъпен език обяснява идеята за постите, най-вече духовната страна. Ако имате възможност прочетете я.

Използвам момента и аз да попитам за предстоящите пости - в седмицата за строг пост какво е разрешено да се яде? Пост с растителна храна без мазнина, това означава ли че може да се яде хляб, а в растителната храна включват ли се варива като картофи, ориз или под растителна храна се разбира само зеленчуци? Простете ми за сигурно глупавите въпроси, но както казах аз тепърва навлизам в постите.

# 57
  • Мнения: 9 152
В you tube има проповеди, в които свещениците дори казват, че и месо може да се яде по време на пости. Андрей Ткачев например. Тук по време на предните пости имаше един чудесен линк, мисля, че беше материал с отец Владимир Дойчев . Като се втурнах да постя първия път, се бях вкарала в тотален смут -как и какво да ям. Така че да е всичко перфектно. Да не греша , да съм безгрешна.(Боже, каква заблуда и наивност)  Още повече, че от близо 30 години не ям така или иначе нито месо, нито риба.
Питах и тук в темата, надзърнах и в темата " православни пости ", която обаче  за мен дава бледо усещане за пост.
Бях попаднала на една карикатура, която обрисува впечатлението, което оставя у мен темата за православните пости,
Ето я :

От  тук

Според мен е много голямо благо и облекчение, ако мирянинът си има духовник/ изповедник/свещеник, който го е поел в стадото си и го води.
Когато се обърнах към свещеник тук, за да го питам какво да правя и как да постя (предивд, че изначално кухнята ми е постна) , последното нещо беше да обръща внимание дали на Разпети петък съм пила вода или не.

Много пъти се е писало в темата, че духовният пост е същината. Но и той, воден без съответния грамотен наставник/духовник/отец/ изповедник, носи своя риск от грешки,  неефективност и дори може вместо да помага, да навреди.

# 58
  • София
  • Мнения: 565
Здравейте! Simple Smile fapua, толкова е хубаво, че толкова далеч има живи православни общности! Тук, в България, където има църкви навсякъде и има толкова светини, ги отминаваме като нещо обикновено, ежедневно... Не осъзнаваме какво богатство имаме. Но слава на Бога за всичко! Има и тук живи православни общности и те не са малко.
 Към въпроса ти за поста. Ще ти споделя моя опит. Имам две деца. Винаги съм знаела, че не бива да ги карам да постят, а те сами трябва да пожелаят това. Преди да започнат постите питам тях и мъжа ми искат ли и те да се включат. Децата винаги са проявявали ентусиазъм, а от скоро и мъжа ми. Щом сме се разбрали, че ще постим, отиваме при нашия отец и той благославя колко и как да го направим. За тях винаги режимът е бил облекчен- по една седмица накрая. Но няколко пъти отецът благослови и строг пост без олио, но само три- четири дни, като през това време винаги има много ядки, пресни и сушени плодове, смутита, зеленчуци, боб чорба без олио (много е вкусна Simple Smile ), соево и ядково мляко и др. подобни.Преди да навършат седем години взимаха Причастие без пост.  Но е много индивидуално и ако в нашия случай всичко това е полезно, за друг може да е различно. Затова питаме отеца.
 Постът е по- скоро духовно преживяване и лишаването от определени храни, заедно с молитвата трябва да ни водят към спасение. Да се обърнем навътре, към себе си и да видим къде грешим, какво трябва да поправим, да имаме истинско покаяние и да почистим нечистотиите в душата си. Хранителният пост е спомагателно средство за това, не той е целта. Без него не може, но трябва да бъде според силите. Не е за всеки еднакво. И е хубаво да сме много внимателни, особено с децата, за да не постигнем обратен ефект и да ги отблъснем от вярата, вместо да ги приобщим. Те растат и се променят и ако са правили нещо насила или по задължение, голяма е вероятността да го отрекат тотално в последствие. И най- важното, може би, което ние лично можем да направим е да им дадем своя пример. И той да бъде такъв,  че те сами да поискат да го последват. Бог с нас!
Ето някои линкове към полезни четива:
Грешките на постещите – мнения на свещеници
Постът при децата
Бесовският пост

# 59
  • Мнения: 4 770
Здравейте!
fapua, поздравявам ви, теб и цялото ти семейство, за вярата и за силния ентусиазъм и  желание за общение с Бога, въпреки трудностите. Много мило ми стана от поста ти, но едновременно и тъжно, защото наистина ние тук имаме всичко - църкви, и параклиси, и светини, а мнозина го подминават като нещо чуждо и ни се струва голям труд в неделя сутрин да станем рано и да отидем на служба.
Мнението ми по зададения от теб въпрос до голяма степен се припокрива с това на nadeto. Децата и хората със здравословни проблеми не са длъжни да постят. Има и още нещо - ако човек е много отпаднал физически, постът е още едно изпитание, което може да му дойде в повече. Или пък, недай Боже, ако психическите му сили и воля са много слаби в даден момент, постът може да има обратен ефект, защото се усеща като нещо, което правиш със сетни сили и това те гнети. Последното не важи за вас, дано Бог ви запази от такова духовно отпадане, но аз съм го изпитала, затова го давам за пример. Трябва да постиш, тогава когато си наистина готов и го чувстваш и желаеш със сърцето си. Тогава духовната полза е неизмерно по-голяма, също съм го изпитала.

Общи условия

Активация на акаунт