Смърт на близък- как говорите с детето

  • 4 864
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 552
Моите баба и дядо живееха точно до гробищата и за да стигнем до къщата им, минавахме напряко през гробищния парк. Разбира се, само през деня. През нощта сме заобикаляли. Като малка ми беше интересно да гледам плочите. Все питах баба "ами този човек познаваше ли го". Не са ми изглеждали страшно, ами напротив - винаги имаше цветя и разглеждах кой по-хубав гроб има (някои имаха по-заможни гробове от други). Имаше и гробове с няколко снимки и се чудех как така са погребали толкова хора, един върху друг, на едно място... Сутрин на двора се чуваше погребалния оркестър - не ми е правело лошо впечатление, но баба ми винаги прехапваше устни като чуеше оркестъра и се замисляше и натъжаваше, и се разплакваше понякога... Бог да я прости!

# 16
  • Мнения: 112
За погребения не знам - това е според детето. За гробища - ходили сме много като малки. 40 дни всеки ден като почина дядо и преди това и след това. На гробища да отида и запаля свещичка ме успокоява от малка.
За погребения също не съм пазена, но отново ме е страх. Предполагам една идея по-малко от хората, на които им се налага да отидат за първи път на 20.
Идеята за звездичките е чудесна. Аз като голям човек вярвам, че близките ни са някъде там и са щастливи. И ако не за погребение, то след погребението всяко дете има право да запали свещичка и да скърби за любимите си хора.
Защо не може да отиде на небето при тях- в живота има неща, които не зависят от нас. Там можем да отидем когато свършим мисията си на земята и когато Бог реши, но това става при големите хора. Децата трябва да на земята.

# 17
  • Мнения: 1 630
Там можем да отидем когато свършим мисията си на земята и когато Бог реши, но това става при големите хора. Децата трябва да на земята.

Браво, това е много добра идея, ще пробвам. Благодаря Hug

# 18
  • Мнения: 112
Няма защо. Радвам се. Дано помогне Simple Smile

# 19
  • Мнения: 10 552
Отворихте другата тема - а за Бог кога говорите на детето? В смисъл, кога вмъквате религията за първи път във светознанието на детето?

# 20
  • Мнения: 112
Добър въпрос...
Според мен това може да стане много лесно по празниците.
Още от бебе вижда, че по Рождество и Великден се прави празнична подготовка.
А защо се прави, защо се боядисват яйца, защо се слагат постни храни, защо се кичи елха, защо се пости точно 40 дни, а не 20 или 100, историята за Ноевия ковчег, която може да е представена като приказка или филмче.
На пръв поглед при малки деца според мен е добър вариант и детската библия, като в началото ще вижда само картинки - има чудни илюстрации.
По-късно ще му четете. Накрая и само ще си чете. Детски по темата.

# 21
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Отворихте другата тема - а за Бог кога говорите на детето? В смисъл, кога вмъквате религията за първи път във светознанието на детето?

пак зависи от семейството.

имам една приятелка с 3 деца и постоянно им говори за Бог: Бог така е искал, Бог това, Бог онова.

вкъщи радко говорим за Бог, но имаше един период, детето беше на 2.5-3г., в които той настояваше да ходим на цъкрва и имаше и точно представа в коя (с различни деноминации сме в семейството).
вкарвал ни е по време на църк. служба, защото иска да слуша.

в ДГ също им разказват нещо, защото един ден потресен дойде да ме пита защо Исус бил разпнат.
беше около Коледа и попитах в ДГ и там ми обясниха, че като са говорили за Коледа и децата са задавали въпроси и са стигнали до разпването.

един път го заведах да палим свещи - знае колко точно иска, за кого ще ги пали и къде да ги пали.
след това посещение поне 3-4 месеца ми задаваше един въпрос, който аз не разбирах (не можеше да го вербализира правилно). накрая се оказа, че пита за първите хора на света.
разказах му за Адам и Ева, но не беше съгласен, друга била историята.
разказах му за теорията на Дарвин, но беше възмутен и каза, че той не е бил маймунка  Joy
накрая си измисли собствена теория и спря да ме пита.

преди го водих на детска църковна служба, там избират една случка или притча от Библията и я разказват подходящо за децата, обикновено после правим нещо по темата като труд и творчество и се пеят 1-2-3 песнички.
вече не иска да ходи, явно трябва да пробвам службата за по-големите деца (това е в църквата на баща му).

иначе аз нямам голям успех с детски Библии. имаме на 2 езика, нещо не го грабват.
иначе за Коледа имаме яслата с Младенеца и животните и може да си играе с тях и крие бебето Исус и го слага в яслата чак на 24ти  Grinning

дайте линк към хубави филмчета, ама и добре озвучени. аз съм намирала само някои с ужасяващо аудио и той отказва да ги гледа.

# 22
  • Мнения: 11 016
Разговорите с детето за смъртта трябва да бъдат като всички останали - искрени и без глупости.
Измишльотините за небето и звездичките директно ги спестявам, не ги смятам за по-добри от "щъркела". Нямаме ревностно вярващи от никоя деноминация в семейството, така че не е нужно да се шикалкави. Съответно не "въвеждам" религията по специален начин - когато възникне ситуация, обяснявам. И без това в детската градина и в училище има повече попщини, отколкото ми понася; детски Библии и прочие недопустими за светско образование неща.

Детето беше на 6 г., когато почина дядо й от рак - знаеше, че е болен, последните няколко месеца беше на легло и нещата бяха очевидни. Бяха нормално близки, без да живеем заедно или да имат някакви особено задълбочени отношения. Не е присъствала на опелото, случайно добро съвпадение - беше за ваканцията при другата си баба. Казахме й, когато се прибра, без увъртания. Не е имало драми, сълзи и прочие.
Човекът приживе бе пожелал да бъде кремиран и да разпръснем прахта му в морето под звуците на любимата му музика ("Уайтснейк" и "Рейнбоу"). Направихме го в края на лятото на див плаж и тогава детето присъстваше. Също не е имало нужда от криене или специални обяснения, даже по-скоро се вълнуваше и забавляваше от цялата церемония. Сама си измисли, че след тая работа дядо й ще се превърне в делфин.
Понякога си спомня за него без особени сантименти. А иначе е много емоционална, лесно плаче и като голяма.
Предполагам, че ако умре наистина близък човек на детето - родител, брат или сестра, или баба/дядо, който го е отгледал вместо родител, е различно. Но такива неща като в моето детство, да се водят малки деца на погребения на роднини от девето коляно, и да подсмърчат фалшиво край трупа с бабите-оплаквачки - не толерирам.

На гробища е била, но не във връзка с близък човек. При пътуванията си попадаме на гробищни паркове понякога - знае накратко историята на огромните босненски гробища с хиляди еднакви бели кръстове, например.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 18:09 от Параход

# 23
  • MUC
  • Мнения: 297
Майка ми почина тази година. Дъщеря ми още не беше навършила 3. Преди майка да почине, беше много зле (отиде си от рак), но въпреки това заведох малката да я види. Направих го по две причини – едно заради майка ми, да може да види още веднъж единствената си внучка, второ, защото исках Мая да види, че баба ѝ е болна, а не просто изведнъж да изчезне (ние не живеем в България, нещата при майка ми се влошиха много рязко и бързо и де факто предишния път, когато се бяха виждали, майка ми още си беше на крак).
После ѝ казах, че е умряла, че я няма вече. Обясних, че е била болна от много лоша болест, която не се лекува и затова е умряла. Нарочно използвах и използвам тази дума, а не "почина", "отиде си" и подобни. Смятам, че децата на тази възраст възприемат всичко буквално и не искам да изпадне в шок или да се ужаси, ако кажем за някой в друга ситуация "отиде да си почине", "отиде си" и т.н. Мъжът ми предлагаше да ѝ кажем, че баба е заминала много далече, но пак по същата причина отказах. Та аз ходя в командировки извън страната, в която живеем, поне веднъж годишно, какво ще стане, ако детето свърже по грешка едното пътуване с другото...
В един момент обаче реших, че ако постоянно казвам, че баба ѝ я няма вече, може просто да я забрави по-бързо. Затова ѝ казахме, че я няма тук, при нас, но е отишла на небето. И понякога Мая стои на прозореца и маха на баба си на небето, и вика с пълно гърло, за да я чуе...
На погребението не беше (понеже нямаше на кого да я оставим, седя в колата със свекър ми и свекърва ми, които се редуваха при нея), но ние всъщност погребахме урната. Баба си мъртва не е виждала.

# 24
  • Мнения: 1 696
Първото погребение, на което съм била, беше като бях на 9. Травмиращо ми беше и още ми е. Видях как баба ми умира и дълго след това проверявах майка ми дали диша нощно време. Не бих си го причинила, ако можех да избирам. Моя приятелка като бяхме малки казваше: "Аз много обичам да ходя на погребения, защото там дават картофена салата." И досега ми става смешно като си спомня. Едно е да знаеш за смъртта като част от живота, друго е да видиш труп, ридаещи баби и поп. Определено не е за малки деца, според мен.

# 25
  • Мнения: 11 560
Казвам му истината. Когато дядо ми почина се сблъска за пръв път със смъртта. Обясних му че е звездичка вече и е на небето. Беше на 4. Нормално прие обяснението ми. Като се сети поглежда към небето и му помахва. Като видеше некролози казваше че тези хора също са звездички и са на небето, и на тях махаше.
Водих го веднъж на гроба на дядо ми, но нещо не ми се хареса идеята и не съм повтаряла, въпреки настояването на майка ми. Има време да ходи, да чукам на дърво.
ЗА съм наричането на нещата с истинските им имена.
Редовно ходим иначе на църква и палим свещички за здраве. Може да се кръсти и знае кога се прави. От занималнята ги водили за някакъв празник в църква и госпожата беше изумена че можел да се кръсти.
Не се сещам за моето първо погребение, но никога не плача на такива "събития". И аз не знам защо. Казвам си че човека си е поживял, изпълнил си е мисията и си е отишъл. Така се самоуспокоявам един вид.

Картофена салата- Joy

# 26
  • Мнения: 1
Здравейте. Съвсем не в духа на Коледа, искам да попитам нещо. Може би не е най-подходящата тема, но съм нова и не мога да се ориентирам още в сайта. Преди 8 месеца баща ми почина и оттогава ме гложди една мисъл, а именно защо преди смъртта си беше разхвърлял целия етаж от къщата беше изпочупил всичко, което е могъл, плазми, чаши, перилни препарати, всичко до което се беше докопал беше на земята, след което беше седнал, подпрян на леглото и беше починал така. Нека някой вярващ, запознат да изкаже мнение. Не мога да се примиря, че не знам какво се е случило, гложди ме отвътре толкова време и искам да намеря някакъв отговор най-после... Благодаря ви за времето и весели празници на всички, бъдете здрави и се обичайте.

# 27
  • Мнения: 1 630
На колко години беше? Някакви заболявания?

# 28
  • Мнения: 11 280
Karmen2, баща Ви вероятно е бил в криза. Емоционална криза, която го е накарал да изпочупи всичко /вероятно е бил от хората, като се ядосат да трошат и хвърлят/. Предполагам, че е вдигнал кръвно от емоцията и физическото натоварване и е получил инсулт или инфаркт.

Има и веротност да е получил първичен лек инсулт причиняващ неадекватно поведение, но тогава не би бил толкова физически силен, за да изпочупи всичко.

Опасявам се, че не познаваме добре родителите си и нямате представа колко емоционални или агресивни са в действителност.

Също така не мисля, че е невъзможно ДРУГ да е влязал и изпочупил всичко и пак от емоцията от видяното баща ви да е получил инфаркт. Как беше облечен като го намерихте? С обувки ли бе или по чорапи?

Общи условия

Активация на акаунт