Таткото, таткото, ама и той човек

  • 1 285
  • 23
  •   1
Отговори
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Такаааа, първо да си напиша, че тоя форум ми е нова тръпка и трудно се оправям с търсенето по ключови думи, щото още уча ключовите думи  Mr. Green
Става въпрос за следното, дълго и пространно:
Аз, че не съм майка за свяст, туй си го знам. То и детето го знае, защото плаче за татко си. Ето, днес, след като мъжът ми излезе за работа, плака неутешимо половин час. Като го види, ме забравя и иска да си играе с таткото. Таткото не го е виждал цял ден и се чувства гузен, та не отказва. Аз нямам нищо против-не ревнувам и не отказвам помощ-но и бащата е човек.
Като сме само двамата с Филип, принципно нямам проблеми-играе, смее се, опитвам се да го уча на това-онова и пр. Като види баща си и не иска да се отделя от него. За пример ще дам, че стои и реве пред вратата на тоалетната и като го дръпна оттам, ревът става сериозен.
Вечерта също е ад, защото с мен си заспива нормално, а като е тук мъжът ми, заспива само на ръце (татковите, да не си помислите, че ми обръща внимание  Mr. Green).
Много се радвам на връзката син-баща, ама ми се ще по някакъв начин да я ориентирам във връзка "не на всяка цена и постоянно".
Пробвах да го заигравам, да пея, да се правя на маймуна, да правя нещата, които обича, когато сме заедно, но отива и хваща баща си крака и не пуска, докато не му обърне внимание (разбери-вземе). Вече мразя неделните дни, защото е като ваденка към баща си и оревава всичко, ако го пусне за малко. В делнични дни няма такива номера. А съзнавам, че мъжът ми не ходи на почивка през деня и има нужда от отдих.
Ще ми бъде полезно някой да сподели дали и как се е справил с подобен проблем или просто това е поредният период.  Confused

# 1
  • Мнения: 7 474
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=96556.0

Идентичен случай от миналата седмица.. Ще ти е интересно.

# 2
  • Мнения: 2 479
Татковците по правило са по-интересни,защото ги виждат по-рядко,а и не им е отредена неблагоприятната роля по цял ден да възпитават - те предимно се радват на децата и играят с тях.Предлагам да пробвате някой почивен ден да остане сам малкия с татко си,ама за цял ден ако може,и да прекарат деня така,както ти и детето обикновено го прекарвате.Малкия да види,че и той е като мама,а не по-забавния и занимателен родител.Мисля си,че ще има ефект... newsm78

# 3
  • Мнения: 7 474
Ми, много съм умна, то имало тема, ама като не е Клюкарникът, не следя редовно  ooooh!
И как се спасява положението?

От предната тема оставам с впечатление, че не се спасява. Чакаш да му мина. Tired
Ако някой знае лек да казва.

# 4
  • Мнения: 1 425
Все едно си описала синът ми.Абсолютно същата история.Направо понякога го съжалявам мъжът ми ,виждам че не смее и той да каже нищо.Синът ми ходи на градина и цял ден не се виждаме и като го взема и като се  залепи за мен точно като ваденка/дори в тоалетната идва с мен/ и така докато се прибере мъжът ми.След това се сменят ролите.Не знам докога ще е така ,но ние не намерихме никакво решение. newsm78

# 5
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Имаше период, в който беше абсолютно забранено който и да било да пипа мои вещи, мен самата, а понякога и да ми говори  Tired
До тоалетна ходехме винаги двама, винаги...

Е...с времето мина... Laughing

# 6
  • Мнения: 922
"Това е моя тати, няма да го пипаш" казва синът ми
И до ден-днешен е болезнено привързан към него. Когато се прибере вкъщи просто аз преставам да съществувам... Вода да иска - тати трябва да даде (дори аз да съм на мивката)...
Но мен това не ме притеснява... Цял ден съм се занимавала с него, 2 часа преди сън да се позанимава баща му - добре дошло за мен Grinning

# 7
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
Eдна случка:
Правя забележка на кръщелницата си (5 год), да слуша мама, защото е "мамина отмяна"

а тя не съм на мама отмяна, а на татко.

Минават и такива периоди. Децата поначало и биз двамата не могат.

# 8
  • Мнения: 222

 Ех, блазе ви! При мен е обратното. Пример: Хранят се с баща си в кухнята, а аз в другата стая кърмя малкия и дъщеря ми се провиква "Мамоооо искам сокчее".
 А иначе по темата, мисля че е добре като се прибере татито, в техните занимания да се включваш и ти, т.е. всичко да правите тримата заедно. И таткото да прави забележки и да наказва, когато се налага, за да разбере детето че двамата родители имат едно и също отношение към лошите и добрите постъпки. Ох, дали е ясно newsm78, че се опитвам едновременно да чета и Трите прасенца?

# 9
  • Мнения: 3 034
М-даа, период е ще мине...макар и труден.
И при нас беше така, по едно време се чудех аз ли съм му майка на това дете, тaтко и ли ?!?!
Но сега ни редува Two Hearts  на случаен принцип, обаче, за да ни държи в напрежение... Mr. Green

Последна редакция: чт, 11 май 2006, 16:55 от iviche

# 10
  • София
  • Мнения: 39 715
МИнали сме го този период. Дияна го преживя м/у 1.7г - 2 и нещо.
Ужас. Пищеше на вратата когато мъж ми излизаше за работа. Аз се правех на маймуна и всячески се опитвах да я успокоя.
Сутрин мъж ми става и отива да се облича (гардероба ни е в детската стая), аз също ставам, че да залисвам събудилото се момиченце. Да не се усети, че тати излиза.
След известен период вече му даваше целувка за довиждане.
Малко търпение   bouquet

# 11
  • София
  • Мнения: 607
Май ще се отклоня малко от темата, но аз лично се радвам на тази привързаност. Вярно е, че сега ни тежи, но като порастнат децата ще търсим тези моменти на любов. И при нас е така - Боби на ясла цял ден, виждаме се вечер, чакаме тати на вратата.....

# 12
  • Варна
  • Мнения: 10 781
Такаааа, първо да си напиша, че тоя форум ми е нова тръпка и трудно се оправям с търсенето по ключови думи, щото още уча ключовите думи  Mr. Green

Калина, научи една нова ключова дума: ПЕРИОД  Laughing

И ние сме минали през него и през още много други.... чакаш, търпеливо...  Wink

# 13
  • Мнения: 5 622
Такаааа, първо да си напиша, че тоя форум ми е нова тръпка и трудно се оправям с търсенето по ключови думи, щото още уча ключовите думи  Mr. Green
Става въпрос за следното, дълго и пространно:
Аз, че не съм майка за свяст, туй си го знам. То и детето го знае, защото плаче за татко си. Ето, днес, след като мъжът ми излезе за работа, плака неутешимо половин час. Като го види, ме забравя и иска да си играе с таткото. Таткото не го е виждал цял ден и се чувства гузен, та не отказва. Аз нямам нищо против-не ревнувам и не отказвам помощ-но и бащата е човек.
Като сме само двамата с Филип, принципно нямам проблеми-играе, смее се, опитвам се да го уча на това-онова и пр. Като види баща си и не иска да се отделя от него. За пример ще дам, че стои и реве пред вратата на тоалетната и като го дръпна оттам, ревът става сериозен.
Вечерта също е ад, защото с мен си заспива нормално, а като е тук мъжът ми, заспива само на ръце (татковите, да не си помислите, че ми обръща внимание  Mr. Green).
Много се радвам на връзката син-баща, ама ми се ще по някакъв начин да я ориентирам във връзка "не на всяка цена и постоянно".
Пробвах да го заигравам, да пея, да се правя на маймуна, да правя нещата, които обича, когато сме заедно, но отива и хваща баща си крака и не пуска, докато не му обърне внимание (разбери-вземе). Вече мразя неделните дни, защото е като ваденка към баща си и оревава всичко, ако го пусне за малко. В делнични дни няма такива номера. А съзнавам, че мъжът ми не ходи на почивка през деня и има нужда от отдих.
Ще ми бъде полезно някой да сподели дали и как се е справил с подобен проблем или просто това е поредният период.  Confused

И при нас беше така до скоро, сега е обратното  Stop

# 14
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 642
И при нас е същата работа.
А аз като отявлена скорпионка, даже се и обиждам понякога.
Тогава таткото казва - имам си две деца - Марти и Деси hahaha

Общи условия

Активация на акаунт