Да родиш на 16

Как смяташ да завършиш с бебе на ръце? Приятеля ти работи, но дали неговата заплата ще стига за трима? Няма да получаваш майчинство, нали знаеш? Абе каквото и да си говорим, на 16 не е време за бебета. Та собствената ти майка все още получава детски за теб от държавата............

Как ние да ти помогнем да решиш? Това си е твое решение.

Говори с родителите си колкото се може по-скоро, съберете се четиримата и решете какво да правите.

Аз лично на 16 не бих се чувствала готова да родя.

Аз родих на 30 и в момента детето ми е на година и половина. От раждането дори не съм имала възможност да се погледна, но всяко дете е различно и аз конкретно имам помощ единствено от съпруга ми, когато си е вкъщи. Мисълта ми е, че ако няма кой да ти помага сериозно и постоянно и ти не си много, ама много силно мотивирана и амбицирана, не виждам как ще се справиш с училище.
Много зрели жени не могат да разчитат на зрели мъже, какво остава да се опираш на 18 годишно хлапе, което забременява шестнадесет годишна ученичка и не знае къде се намира. Не съм оптимист и по този нъпрос.
Да родиш на 16 според мен е истинска лудост, ако нямаш много стабилна и сериозна подкрепа от родителите ти. 

1- не бъди толкова сигурна в гаджето ти, това съм го чувала и при най-малкия проблем са си плюли на джапанките, за деца да не говорим.
2- да имаш нормално (общоприетото нормално) бъдеще е нулево. Дискотеки, морета, кафета, алкохол и т.н. ще ги забравиш за доста време.
3- с мъжа ми работим, и двамата взимаме четицифрени заплати и не сме сигурни дали може да си позволим дете.
4- училище- трудна работа. Като видиш как те гледат само след няколко месеца и като чуваш как говорят за теб, ще се откажеш... В междучасията няма да можеш да го кърмиш.
5- гаджето работи, ти учиш, вашите може да те изгонят и кой ще гледа бебето? Родителите на гаджето?
Знае той...знае само къде му е пениса.

Ако родиш,няма да си майката на това дете,родителите ти ще викат по теб,но ще ти помогнат,може да го отгледат,но твое  ли ще бъде?
Рано е,но има назад в годините е практика да се женят и  раждат на тази възраст.Рано е за сегашното време.Трябва да си уверена,че го искаш ,да приемеш последиците,да завършиш образованието си въпреки трудностите.Ти не си изграден човек до край още,ще трябва да градиш друг.Каквото да мислиш,без помощ няма да стане.А ако се заемеш сама-доста трудности те очакват,ти си ги представяш по-добри от действителните.
Ако се решиш на аборт,нека е в лечебно заведение.При добър лекар.Щом приятелят ти е до теб,ще те подкрепи и  финансово.И нататък се предпазвай  сама.

Освен ако родителите ти не те подкрепят безусловно за бебето, не виждам как би се справила.

Подкрепа от моите родители,реша ли да родя нямам да имам в това съм повече от убена.
От родителите на приятелят ми,най-много финансова...

Говори с родителите си. Няма да те изгонят.
Решението ще вземете заедно.
И независимо дали родиш или не, надявам се си научила урока, че няма такова нещо като разбиране, секс се прави само с предпазни мерки. За твоята възраст - презерватив.

Съвет не мога да ти дам, мога да кажа какъв съм дала на дъщеря си, 3 г. е по-малка от теб - да каже възможно най-рано, защото тогава има варианти за избор.

Още сега им кажи, колкото повече отлагаш толкова по-зле става положението.
Успех и да пишеш после!

Написала си , че има къде да отидеш . Приятелят ти сам ли живее ? Техните как биха приели сина си на 18  с бременно момиче на 16 ? Познаваш ли майка му ? Що за хора са ? Приятелят ти учи ли , освен , че работи ? Има ли завършено средно образование ? Ти сега смяташ , че вашите няма да приемат избора ти , ако решиш да раждаш. Но според мен бъркаш . Да , реакцията ще е буреносна. Но няма по-сигурни хора от родителите ти .  Каквото и да решиш ,  на тях трябва да разчиташ .

Ще е грешка да го родиш според мен. Ще ти отмине младостта и ще изпуснеш всички възможности за развитие. На тази възраст трябва да градиш и с годините да надграждаш, изпуснеш ли времето, после трудно ще наваксаш. Ще ти отидат дните с приятели, без ангажименти, без притеснения... Освен ако родителите и на двама ви не решат да го отгледат вместо вас... ако са съгласни. Но преди да си правиш сметки и да размишляваш трябва да съобщите на твоите и на неговите родители и да решите заедно какво да правите.
Извинявам се ако съм прозвучала много крайна, все пак смятам, че си достатъчно голяма да отсееш съветите, които смяташ, че ще ти бъдат полезни. Каквото и да решиш важното е да имаш подкрепата на близките си, за да преминеш през този труден момент. Успех 

А всъщност как така приятелят ти на 18 работи? Не трябва ли да е ученик още?

Няма завършено средно образование,тази година завършва.
Учи и работи.
Родителите му за доста заможни,той живее с тях.Но да те биха ме приели просто са друг тип хора.

Единствено ти си човекът, който трябва да вземе решението. Аз се омъжих на 17, веднага след като завърших гимназията, родих на 18, на 20 години вече имах две деца. После започнах да уча за висше и да се развивам, но имах много помощ от страна и на двете семейства, пък и на държавата в ония години. Никога не съм съжалила, сега децата ми са самостоятелни и мога да се наслаждавам на живота. Имам и други приятелки, които се омъжиха и родиха млади, всички се справиха, едната от тях тази година - на 53 стана баба и завърши висшето си образование. Всички се справиха, но няма да те лъжа, много е трудно. Като цяло, аз съм много против човек да се жени за първата си любов, много мои познати после се сетиха, че не са се находили и наживяли и така стават разводите. Мисля, че ти е много рано още за дете, има още много неща, които да видиш и да постигнеш, но ако си твърдо решена, направи го. Аз съм по-скоро за аборт, няма да си нито първата, нито последната, заложено е бъдещето ти. Но каквото и да решиш, оттук нататък да ти е като обеца на ухото - недей да разчиташ на мъж да взема предпазните мерки. Предпазвай се сама, за да си спокойна и да не стават грешки. Желая ти успех!

Здравей,
Не мисля, че можеш да вземеш сама такова решение поради две причини:
1. Непълнолетна си. Доколкото ми е известно за аборт ще искат съгласието на родител/ настойник. Да задържиш бебето и да си излезеш с него от родилното - също. Ако родителите ти не дадат съгласие да вземеш детето, ще отиде за осиновяване .(Трийсет дена след раждането ще подпишат съгласие за осиновяване или шест месеца по-късно и без тяхното съгласие, ще бъде вписано по служебен път в регистрите. Предвид, че не си от ромски произход ще бъде осиновено до месец-два).
2. Чисто финансово си зависима от родителите си. Ще трябва да разчиташ на тях още доста години и финансово и физически. В началото на 90-те имах състудент,чиято приятелка забременя някъде на твоята възраст 9-10 клас. Бебето се роди в началото на годината, а моят състудент прекъсна шест месеца по-късно с два невзети изпита (на бебето му пробивали зъбки и той не можел да спи и да се готви.) Неговите родители обаче ги подкрепяха, момичето също продължи да учи.

Ако моята лудетина ми сервира такова нещо след 9-10 години, ще я оставя сама да вземе решението, все пак това е нейният живот. Ще застана зад нея каквото и да реши, единственото, което няма да й позволя е да даде детето за осиновяване, дори и това да значи аз да го отгледам.

Моят съвет е да си дадеш малко време. Нека шокът от новината премине. Седни пред белия лист, раздели го на две колонки, всяка с две подколонки - +/- за аборта и +/- да родя. И вземи решение. Само не оставяй времето да решава вместо теб. Каквото и решение да вземеш последиците от него ще са най-вече за теб и за цял живот. И говори с родителите си. Майка ми винаги ме съветваше каквото и да ми се случи, колкото и да ме е страх от реакцията й, да й кажа, защото иначе може да е по-лошо.