Проблемът явно е у мен

  • 13 913
  • 132
  •   1
Отговори
  • Мнения: 485
Предварително се извинявам за дължината, има и други неща, но вече би станало цял роман...

Преди броени дни приключи трета поредна връзка за мен, отново не по мое желание. Момчето, с което се виждах от три месеца и половина, реши да сложи край на отношенията ни. Аз съм на 23, а той на почти 24.
Проблемът е, че съм много обсебваща, контролираща и изискваща внимание, което, разбира се, е убиец за всяка връзка. И трите връзки, които съм имала досега, не издържаха повече от няколко месеца.
Осъзнавам го, но въпреки това не мога да спра да имам съмнения и осезаема липса на доверие в човека до мен.

Този път основната причина беше, че той е много активен в социалните мрежи, особено в Инстаграм. Аз самата нямам профил в нито един от тези сайтове и не разбирам манията по самоснимането и удоволствието от получаването на лайкове. Той обаче качваше нова снимка, най-вече на себе си, почти през ден, а харесалите отдолу бяха на 90% от разни засукани млади мацки. В началото реших да бъда толерантна и да не обръщам внимание, докато не видях, че той не само им връща лайковете, но и си позволява коментари под техни снимки от сорта на Nice, Sexy и т.н. Това и фактът, че преди да ме срещне така си е намирал секс, ме притесни много и започнах да повдигам въпроса защо го прави. Той каза от скука, нищо не правел, нищо не означавало... Помолих го да спре да го прави, тъй като ми е неприятно, той спря само за момичетата, за които му бях казала, че знам, с останалите си продължи. След няколкократни препирни по този въпрос той просто си заключи профила, като ми заяви, че е за мое добро и да не се дразня като следя кой го лайква и т.н... Стана ми обидно, но го приех, като той обеща да ми праща снимките, които качва. Да, ама не. Постовете се увеличават, а на мен нищо не ми праща. Все си мисля, че първото му желание би трябвало да е аз да видя снимката и едва след това останалите 300-400 последователКи. Отделно, че си пишеше доста често и до късно с някого във вайбър, но не и с мен.

Сега, чудя се аз ли съм параноична и следяща маниачка на тема контрол и да знае всичко или наистина тези работи са дразнещи и ненормални. Ние имахме и други проблеми - той пуши трева, и то почти ежедневно, случваше се и по няколко пъти на ден, а аз не го одобрявах, тъй като оказваше влияние на поведението му и отношенията ни, например е проспивал среща или пък е казвал, че е на стаж в болницата (учи медицина), а всъщност е бил в някой парк да пуши с приятели.

И уж в началото беше решил, че иска сериозна връзка с мен, а преди няколко дни ми заяви, че всъщност му се живее, харесвал ме, но харесвал и другите момичета и искал да спи и с тях. Искал свобода и да си бъде сам, това било твърде сериозна връзка за него. Мъчно ми е, защото въпреки всичко аз наистина го харесвам и едва преди две седмици се върнахме от едноседмична почивка на море, където бяхме само двамата, и като цяло се разбирахме чудесно и си изкарахме много добре. През останалото време, когато бяхме заедно, също ни беше хубаво и приятно. Караниците бяха когато не се виждахме за по-дълго време и съмненията почваха да ме гризат.

Това, което ме измъчва е, че отново аз провалих всичко с контрола и съмненията ми, които на всичкото отгоре не мога да сдържам в себе си, а си казвам всичко на момента. Явно няма как да оправя нещата, защото той казва, че вече нямало тръпка и иска да види какво е с други момичета. Аз обаче се чудя дали ако си бях мълчала нямаше да останем заедно, но пък от друга страна каква връзка е тази, в която ще трябва да си затварям очите за неща, които са ми неприятни?!
Търся обективно мнение аз ли не съм в ред или наистина имам основание да се дразня за такива неща. В следваща връзка, ако имам такава, да не следя ли толкова поведението на избраника ми в разните там социални мрежи и да си затварям ли очите за тези неща, които може и да са нормални за другите... Също струва ли си да поддържам връзка с този човек и да опитвам да се съберем или пък не...

# 1
  • Мнения: X
В този описан случай виновният е той. Тревар, нарцис и женкар - пас! Ще си намериш някой сериозен, спокойно.

За предишните ти връзки не мога да коментирам, защото не си писала подробности. Ако и предишните са били от този тип - вината не е в теб, освен ако нарочно не си търсиш такъв типаж.

# 2
  • у дома...
  • Мнения: 3 072
Защо искаш връзка на всяка цена? И защо правиш толкова генерални компромиси със себе си?

# 3
  • Мнения: X
Проблемът не е в теб. Когато срещнеш човек на място, на който му пука за теб и иска да бъде само с теб няма да ти се налага да си "обсебваща, контролираща" и т.н. Този не струва...

# 4
  • Мнения: 31 381

Ако си контролираща, обсебваща е лошо.
Но че си избрала мухльо също се вижда. Наркоман, който учи медицина. Горките му бъдещи пациенти  Mr. Green
Нон стоп висене в социални мрежи говори много лошо за един човек. Скуката може да се убива с други неща, по-приятни.
Това с тревата също е кофти.
Има неща с които може човек да се примири, но с други не. Всеки има право да си прави каквото си иска, но пък другите имат право да избират дали може да търпят наркомания и флиртове в нета. Като иска свобода, дай му я и не се занимавай повече с него.
Избирай си по-добре приятелите за вбъдеще.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 36 474
Подобно присъствие и активност в социалните мрежи от страна на половинката ми и аз не бих приела. Тревата също. Не се наемам да отсъждам дали наистина си обсебваща и контролираща, но не мисля, че си поставила някакви абсурдни искания. Проблемът е бил отсреща.

# 6
  • Мнения: 485
Защо искаш връзка на всяка цена? И защо правиш толкова генерални компромиси със себе си?
Благодаря за мненията! И аз това се чудех, дали ако съм с правилния човек за мен, аз самата няма да съм по-спокойна и уверена, нещата биха се случвали естествено и може би не бих била толкова невротична и изпълнена със съмнения. Въпросът е има ли такъв и ще го срещна ли. Може би изначално съм си неудовлетворена. И с тримата, с които съм била досега, съм чувствала някаква несигурност и съм си задавала въпроса това ли искам за себе си. Другите двама не са били такива, но си имаше други проблеми и пак се измъчвах.

За горния цитат - да, правя компромиси със себе си, опитвам се да понасям много неща, които иначе не ми харесват, да съм разбираща и толерантна, защото когато реша да имам връзка с някого, много силно се привързвам и после не мога да сложа край. Много пъти съм си мислела, че може би е по-добре да се разделим и трябва да покажа повече воля и характер, за да ме уважават, но след това си казвам, че нещата може и да се оправят, може и да греша, в крайна сметка нищо не е станало, може би аз съм все недоволна и изискваща... Освен това ми е непосилна мисълта изведнъж, от днес за утре, да прекъсна контакт със същество, с което съм била толкова близка, споделяла съм мигове и тревоги, чували сме се по няколко пъти на ден, и хоп, после нищо, все едно не се познаваме. Много трудно преживявам разделите, а и го приемам като личен провал. Най-голямото ми желание винаги е било да имам свое семейство, което явно ме кара да бъда твърде сериозна във връзките си и плаши мъжете, въпреки че от самото начало съм заявявала, че очаквам дълготрайна връзка, а не просто нещо мимолетно за запълване на времето. Уж и те искат същото, но после тази ексклузивност, вярност и отдаденост, която аз очаквам, им идва в повече и бягат.

# 7
  • Мнения: 31 381
Защо искаш връзка на всяка цена? И защо правиш толкова генерални компромиси със себе си?
Благодаря за мненията! И аз това се чудех, дали ако съм с правилния човек за мен, аз самата няма да съм по-спокойна и уверена, нещата биха се случвали естествено и може би не бих била толкова невротична и изпълнена със съмнения. Въпросът е има ли такъв и ще го срещна ли. Може би изначално съм си неудовлетворена. И с тримата, с които съм била досега, съм чувствала някаква несигурност и съм си задавала въпроса това ли искам за себе си. Другите двама не са били такива, но си имаше други проблеми и пак се измъчвах.

За горния цитат - да, правя компромиси със себе си, опитвам се да понасям много неща, които иначе не ми харесват, да съм разбираща и толерантна, защото когато реша да имам връзка с някого, много силно се привързвам и после не мога да сложа край. Много пъти съм си мислела, че може би е по-добре да се разделим и трябва да покажа повече воля и характер, за да ме уважават, но след това си казвам, че нещата може и да се оправят, може и да греша, в крайна сметка нищо не е станало, може би аз съм все недоволна и изискваща... Освен това ми е непосилна мисълта изведнъж, от днес за утре, да прекъсна контакт със същество, с което съм била толкова близка, споделяла съм мигове и тревоги, чували сме се по няколко пъти на ден, и хоп, после нищо, все едно не се познаваме. Много трудно преживявам разделите, а и го приемам като личен провал. Най-голямото ми желание винаги е било да имам свое семейство, което явно ме кара да бъда твърде сериозна във връзките си и плаши мъжете, въпреки че от самото начало съм заявявала, че очаквам дълготрайна връзка, а не просто нещо мимолетно за запълване на времето. Уж и те искат същото, но после тази ексклузивност, вярност и отдаденост, която аз очаквам, им идва в повече и бягат.

Каква любов, каква привързаност за връзка от три месеца? Не мога да си го обясня. Но хора всякакви.
Лично аз трудно се привързвам и трудно се влюбвам. За тази цел ми е необходимо много добре да опозная някой човек.
Такъв като твоя много бързо бих го зарязала и след описаните неща не виждам причина за привързаност, камо ли обич.
Иначе привързаността няма много общо с любовта и обичта.
А за компромисите. Ако ти примерно не гледаш футбол, а той да, логично е да не се бъркаш и да настояваш да спре. Всеки си има своите интереси и хобита.

# 8
  • Мнения: X
А къде се запознаваш с тези мъже?

Оставяш ли си време да ги опознаеш, преди да станат сериозни нещата?

Струва ми се, че имаш проблем със самочувствието и с поставянето на граници. Аз също бих се чувствала несигурна, ако приятелят ми се глези с някакви жени пред очите ми, че и се опитва да ме изкара ревнива параноичка. Недей да търпиш такова отношение, отстоявай се.

С този подход още на 23 да търсиш супер сериозна връзка сред връстници сама си залагаш капан. Момчетата на тази възраст рядко са узрели толкова, а връзките с по-възрастни крият други рискове. Това "Най-голямото ми желание винаги е било да имам свое семейство" говори за някакви дефицити, нямаш ли други цели в живота? Вътрешни липси външен човек не може да ги запълни. 3 месеца са адски кратък период за влагане на толкова много надежди, чувства и очаквания.

# 9
  • у дома...
  • Мнения: 3 072
Колко време продължи тази връзка? И преди това ли поведението му ли беше същото? Всички правим компромиси във връзките си. Важното е да са взаимни и в разумни граници. Наркотици, постоянно висене и търсене на лайкове в социалните мрежи. Не влизай във връзка на всяка цена. Млада си, живей си живота. Точният човек ще се появи в точния момент. И ще го разбереш.

Но защо оставам с впечатлението, че търсиш връзка на всяка цена. Просто за да си във връзка, а не заради конкретния човек.

# 10
  • Мнения: 485
Да, това с хобитата и интересите е ясно, аз дори ходих на мач с него, независимо, че не се интересувам от футбол.
Също и аз разграничавам привързаността от влюбването и обичта. Но съм го питала той какво чувства и е отговарял, че ме харесва, но не е влюбен, което ми е било обидно. Може би влюбването идва по-късно и с времето, но някак си смятам, че точно в началото чувствата са най-силни или поне тогава копнееш да прекарваш колкото се може повече време с човека до теб, искаш да го чуваш, виждаш, интересно ти е, вълнуващо...
А с него не беше така, чувствах някакво безразличие и незаинтересованост, дори за морето инициативата беше основно моя. Освен това той реши след морето да се прибере за месец в родното си място, в което няма нищо лошо, освен неговата тотална липса на желание през това време да се организираме по някакъв начин, за да се видим поне за един уикенд. И всъщност аз се оказвам през целия август сама, въпреки че и той, и аз нямаме ангажименти, което също ме подразни. Всъщност раздялата дойде след като вече две седмици не се бяхме виждали, просто явно тотално не му липсвам или поне не достатъчно.

# 11
  • Мнения: 2 478
Не си виновна ти ,били сте много различни,с различни цели.Ти очакваш сериозна връзка,той пуска кукички в мрежата,с цел секс .Марихуана. Вероятно и самовлюбен.Не вярно ,че на тази възраст няма момчета с нагласа за сериозна връзка,но като цяло ,май на повечето им се живее.

# 12
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 238
Човек употребяващ наркотици и висящ постоянно в социалните мрежи не става за сериозна връзка.

# 13
  • Мнения: 31 381
Скрит текст:
Да, това с хобитата и интересите е ясно, аз дори ходих на мач с него, независимо, че не се интересувам от футбол.
Също и аз разграничавам привързаността от влюбването и обичта. Но съм го питала той какво чувства и е отговарял, че ме харесва, но не е влюбен, което ми е било обидно. Може би влюбването идва по-късно и с времето, но някак си смятам,
че точно в началото чувствата са най-силни или поне тогава копнееш да прекарваш колкото се може повече време с човека до теб, искаш да го чуваш, виждаш, интересно ти е, вълнуващо...
Скрит текст:
А с него не беше така, чувствах някакво безразличие и незаинтересованост, дори за морето инициативата беше основно моя. Освен това той реши след морето да се прибере за месец в родното си място, в което няма нищо лошо, освен неговата тотална липса на желание през това време да се организираме по някакъв начин, за да се видим поне за един уикенд. И всъщност аз се оказвам през целия август сама, въпреки че и той, и аз нямаме ангажименти, което също ме подразни. Всъщност раздялата дойде след като вече две седмици не се бяхме виждали, просто явно тотално не му липсвам или поне не достатъчно.

Аз пак не разбрах. Кое точно му е вълнуващото, интересното на мъж, който пуши трева всеки ден, кисне в социалните мрежи за да лови мацки. Кое точно те накара да харесаш такъв типаж? Thinking
Иначе е хубаво, че е бил откровен като ти е казал, че не е влюбен в теб. Нима лъжата щеше да я предпочетеш?

# 14
  • Мнения: 1 701
С този подход още на 23 да търсиш супер сериозна връзка сред връстници сама си залагаш капан. Момчетата на тази възраст рядко са узрели толкова, а връзките с по-възрастни крият други рискове. Това "Най-голямото ми желание винаги е било да имам свое семейство" говори за някакви дефицити, нямаш ли други цели в живота?
И аз на твоята възраст исках семейство и деца, винаги съм била готова за тази стъпка.
Говори за дефицити, да, при мен беше това, че израстнах без родители, при баба и дядо.
Но след няколко разочарования, подобно и при теб, се съсредоточих върху кариерата си, и си казах, че явно принцът ще се появи на по-късен етап, когато вече мъжете са зрели и знаят какво искат.
Завърших си, започнах висококвалифицирана работа, развивах се, наслаждавах се на хобитата си.
И така около 5 години.
Станах на 30-се и се поизплаших.
Но точно в този момент срещнах съпругът ми. Знаехме, че сме си намерили половинката, оженихме се, имаме две прекрасни дечица и никога до преди това не съм била по-щатслива от сега.

Не си виновна за нищо, искаш съвсем нормални неща.
Но за съжаление попадаш само на мухльовци.

Какви са ти хобитата? Работиш ли, следваш ли?
Какво е семейството ти- стабилно или не толкова.
Отговори си сама на тези въпроси и може би ще разбереш причината за доста неща, които ти се случват.

Общи условия

Активация на акаунт