Не си даваме играчките ! Помощ

  • 4 665
  • 99
  •   1
Отговори
  • Мнения: 60
Здравйте , притеснена съм от факта че дъщеря ми не си дава нищо , тя е на 1г и 5 месеца , и като ни идват на гости
други деца на нейната възраст и почнат да и взимат нещатата моментално полудява започва да креши
Да дърпа играчките от ръцете на децата и буквално иЗпада в нервна криза , примерно има две
Колички за игра и детето като земе едната тя полудявя каквото и да държи само като види
другото дете и започва да иска нейното и на вън пак така прави , с баша и винаги сме я учили да си дава
Нещата , но просто незнам .. сядам до нея и започвам да обеснявам да го даде За малко
Да го види другото дете , но тя просто така вика и се ртъшка че разстройва чак и др двте
Моля ако някой се е зблъсквал с подобен проблем да ми даде съвет какво да правя
Крайно ми е нетриятно Sad започвам да си мисля че ще почнат да ни избягват другите родители
И това ме ртевожи

# 1
  • Мнения: X
Това е период, ще премине, не се притеснявай. Ще го израсте.

# 2
  • Мнения: 30 802
Всъщност за детето е изкл. полезно да развие усещане за собственост, граници и да НЕ си дава играчките. Оставете я. Оставете ги. Нали не искаш да я научиш вечно да отстъпва, за да не си помислят другите нещо лошо? Ако родителите ви отбягват, значи нищо не разбират от деца и не са ви добри приятели- майната им.

Няма нужда да я учите да си дава нещата. Ако иска да играе, има право да играе. Може да ги даде, след като се наиграе, но не и да си прекъсва играта. Ти ако си на работа и ползваш компютъра, ще го дадеш ли на някого, само защото иска да си поцъка малко?

# 3
  • София
  • Мнения: 28 133
Всъщност за детето е изкл. полезно да развие усещане за собственост, граници и да НЕ си дава играчките. Оставете я. Оставете ги. Нали не искаш да я научиш вечно да отстъпва, за да не си помислят другите нещо лошо? Ако родителите ви отбягват, значи нищо не разбират от деца и не са ви добри приятели- майната им.

Няма нужда да я учите да си дава нещата. Ако иска да играе, има право да играе. Може да ги даде, след като се наиграе, но не и да си прекъсва играта. Ти ако си на работа и ползваш компютъра, ще го дадеш ли на някого, само защото иска да си поцъка малко?
Съгласна съм с това. Ако много държите да ги дава, изчакайте да се наиграе. По принцип не бих настоявала много да ги дава, да предложа – да, но да я карам насила...

Всъщност, и аз не си давам играчките. Примерно телефонът ми не може да бъде пипан от друг.

# 4
  • Мнения: 11 258
Ами не разрешавайте да и вземат играчките. Вие сте нейни родители и трябва да се грижите тя да се чувства добре, а не да носите играчки за другите деца.

Вие сте голям човек какво точно давате на другите хора да ви вземат? Давате ли да ви ровичкат из чантата? Да ви ползват гримовете и бижутата - надали. Давате ли на всеки всичко което поиска от вас. Едва ли! Това са нормалните човешки отношения, чувството за собственост е различно при различните хора, на какво точно я учите тогава?

Като попорасте ще и обясните как да преценява кое да носи със себе си и на кого да го давате да го види. На 1,5 години ако ще да се спукате от обяснения надали ви разбира - чувството за собственост е много силно при вашето дете. Съобразете се с детето си, а не с вашите разбирания кое е редно и кое не.

Когато излизайте питайте детето кое да вземете, преценете кое и дали въобще да вадите на площадката.
Научете я да си пази, прибира и иска без крясъци играчките. Не канете деца у вас или предварително се уговорете с детето си с кои играчки ще играе с другите деца.

# 5
  • Мнения: 30 802
И още нещо. Не се и престаравайте да вардите детето и играчките му. Нека се научи да се справя с фрустрацията и да свикне да преговаря за играчки. Родителят не е длъжен да спести на детето си абс. всяка негативна емоция. Ще писка, ама с времето ще си калибрира реакцията и ще свикне, че няма да свърши светът, ако й вземат играчката. Иначе ще свикне, че мама и тати ще се борят за нейния интерес всеки път и ще е още по-голяма драма.

Изобщо, родителите трябва малко да оставят децата да се разберат помежду си, без да стават рефери. Да, ще пореват, ще се разстроят, но как иначе ще се научат да си управляват емоциите и да комуникират, ако винаги има възрастен, който да се намесва...

# 6
  • София
  • Мнения: 28 133
А, даже ми се струва, че когато възрастен се намеси, има повече рев и става по-зле.

# 7
  • Мнения: 30 802
Именно, над 95% от скарванията и драмите се разрешават за 30 секунди, ако не скокнеш веднага да гълчиш. Имам ежедневен опит с това. С времето като оставиш децата да се разберат, има все по-малко конфликти и все повече спонтанно споделяне.

# 8
  • Мнения: 11 258
Именно, над 95% от скарванията и драмите се разрешават за 30 секунди, ако не скокнеш веднага да гълчиш. Имам ежедневен опит с това. С времето като оставиш децата да се разберат, има все по-малко конфликти и все повече спонтанно споделяне.

Това е мнение като майка на неагресивно дете, нали?

Също така ето я ситуацията - идва твоето, реве сякаш са му откраднали чеиза, сочи виновника с лопатката и майката какво прави? Седи и ... гледа, обръща му гръб, вдига рамене? Къде е родителския респект и вяра, че родителите могат да оправят всичко. И тази вяра е изключително важна за детската психология, за да не се чудим после защо имаме невротично или комплексирано дете.
Детето трябва да се чувства защитено и то по справедлив начин. Емоциите му не бива да бъдат оставени незабелязани, разбира се, че семейството трябва да му покаже, че зачита емоциите му и да му помогне да ги онтролира.

# 9
  • Мнения: 30 802
Относително неагресивно. Случва се да се бият двете малки.

Точно това правя- ако ревне за взета лопатка, се правя, че не е станало кой знае какво. Между другото, въобще не мисля да й показвам, че мога да оправя всичко. Помагам за по-големи неща. Тя като ме види, че не се шашкам, след време също спира да се шашка.

По принцип на площадката следя само за физически опасности, не реферирам играта. Оставям ги да се посдърпат.

И има ефект, с времето си калибрират емоциите.

# 10
  • Мнения: 11 258
И като дойде детето при теб с искане да му помогнеш какво правиш?

# 11
  • Мнения: 30 802
Гледам в хоризонта, отлагам, не се впускам като орлица, но тихичко наблюдавам за знаци, че сама започва да овладява емоцията. Правя се на неразбрала и бавномислеща, за да позволя на детето само да отработи ситуацията и емоцията. Или помагам, но частично. Но в никакъв случай не грабя играчки, не гълча, не въздавам правосъдие. За да види, че ситуацията е ОК и нищо страшно не се е случило.

По принцип едното ми дете е драматично и плаче от нищо. Игнорът й помага повече, ако много й обръщам внимание, повече кипва. Като види, че не подскачам, и тя се успокоява сама.

# 12
  • Мнения: 11 258
Тогава няма ли децата ти да спрат да те търсят като има проблем?
Сега проблемите са малки /малки деца - малки проблеми/, но са в основата на това да искат твоето съдействие и да споделят емоциите си с теб като растат.

Давам пример със себе си - моята майка е на твоя пример - дава кураж, кара ме да "погледна отгоре на нещата", но въобще не се намесва в моите детски драми. И до ден днешен и в цялото си бурно пуберство за всичко важно, за споделяне, дори и за помощ търся баба си. Реално тя е стожера и родителската фигура в живота ми.

# 13
  • Мнения: 30 802
Не вярвам в тази теория да ги обуча да ме търсят. Не знам как ще стане скокът от тривиални проблемчета на наистина големи. Големите проблеми ще вземат да решат да ги скрият.

И аз не търся майка си за проблеми. Не знам дали е грешно. По принцип съм привърженик на развиване на самодостатъчност и находчивост. Мисля, че дори деца и тийнове могат сами да си отработват емоциите. За мен т. нар. споделяне малко прекрачва границата на неща, които би трябвало да си останат само в главата на един човек, не да се разказват. Да си ги отработи сам човекът- дневник, мислене. Иначе знам за споделянето като психологическа теория, имало е разцвет в 50-те години на миналия век, но е просто това- теория. Няма правилен начин. Просто споделям своята стратегия и философия. Не обичам споделяне, овъртолване, съзависимост и деца, които се нуждаят от родителя и нямат свой механизъм за справяне.

# 14
  • Мнения: X
В чужбина учат децата си да споделят играчки, тук масово децата се учат да са скрънзливи индивидуалисти.

Едно е детето да не дава играчката, с която играе, съвсем друго е да не дава нито една своя играчка, при това на някой, който му е на гости. И тъй като имам грозни примери пред себе си на големи деца, които не дават нищо свое, мисля че въпреки грозната българска действителност е редното детето да не развива собственическо чувство към вещите си. Обяснява му се, че Х иска само да погледне играчката и после ще му я върне.

Общи условия

Активация на акаунт