Годеникът ми почина

  • 9 477
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте! Незная дали тук е мястото на което мога да споделя,но на 17.06.2017,годеникът ми почина внезапно,без да мога да му кажа нещо..просто в един момент знаех ,че е добре ,и в следващия ми съобщиха че вече го няма... Не мога да си намеря място,болката е неописуема,с всеки изминат ден се чувствам все по-сама,все по-зле и нз вече какво да направя... На 23 г. Съм,той беше на 28 вече мислехме за деца и сеатба,като цяло щахме да имаме прекрасен живот.Всеки ми каза че още съм млада и живота е пред мен,а като чуя тези думи ми идва от вътре да се разкрещя на всички.Не мога да си представя живота с друг човек и си искам стария живот.Не зная дали съществува живот след смъртта,много ми се иска да е така и да имам възможност да изживея с него всичко което не можахме...За мен той беше моята стодна душа,моята опора,единствения човек с който някога съм била..

# 1
  • Мнения: 5 508
Съболезнования.
Знам какво е и не минава ...
Миналата година по същото време почина приятелят ми, с когото бях от 3 години, три месеца след смъртта на мама. Почина при трудов инцидент. Чухме се сутринта, защото белеев друг град, а след 3ч. ми казаха, че е мъртъв ...
Гадно е, боли, не минава ... Аз в момента имам нова връзка. Момчето, с което съм ме изкара от дупката след двете загуби. Върна ме към живота много трудно ...
Ше мине време, ще приемеш нещата и ще продължиш, но винаги ще го има момента с 'Защо на мен? Защо на него?'. Ще сравняваш следващата връзка с миналата, ще ръжиш, ще плачеш, ще обвиняваш кого ли не, ще се чувстваш виновна, че вече не си сама ... Но живота продължава. Горе главата!

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Хората не ти го казват от лошо, това си е самата истина. Просто ти не си в съответното психическо състояние за да чуеш точно това. И сама знаеш, че за съжаление няма как да имаш стария си живот. Човек има нужда от време за да скърби и да изживее мъката си по загубения човек. Клише е, но времето ще те излекува. Сега едва ли го вярваш, но е така.

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 327
Съболезнования, миличка. Толкова тежко ми става като чуя подобна история. Жалко за младия човек, жалко и за хората, които са го изгубили и ще живеят с тази болка. Разбирам, че сега ти идва да крещиш и да рухнеш, но ти си тук, живота е пред тебе и времето ще те лекува.

# 4
  • Мнения: 2 837
Съжалявам за това, което ти се е случило. Няма човек, който да може да преживее нещо подобно лесно. Просто трябва време, за да  отработиш мъката си. А тя ще си остане в теб винаги. Но ще стане поносима.

Последна редакция: пт, 11 авг 2017, 21:18 от bubanka

# 5
  • Мнения: 9
Проблемът е,че не искаам да продължа,когато се зарадвам за нещо се чувствам виновна за това,че той не може да се зарадва с мен...сутрин ми е особено тежко,защото всяка вечер го сънувам и се събуждам адски объркана.Не мога да споделя с никой какво ми е ,защото не познавам някой преживял подобно нещо и не го пожелавам на никой😣Знам,че на сила не мога да умра,но единственото за което мисля е ,че не желая да имам живот в който няма да присъства...Старая се да осъщества всички планове които имахме и да го накарам да се гордее с мен,ако ме вижда от някъде..😢

# 6
  • Мнения: 5 508
Всички тези чувства са нормални, но с времето нещата стават по-леки. Ако имаш нужда да поговориш с някой, преживял същото на сходни с теб години - драсни ЛС.
Аз след двете загуби за 3 месеца (като мама почина ден след рождения ми ден) бях като ходещ мъртвец - без да ям, без да говоря, не излизах с никого, не контактувах с хора ...
Не исках да помислям за бъдещето си, гледах само назад, но от нищото се появи настоящият ми приятел и пак така от нищото се случи всичко останало Simple Smile Като на филм, сякаш някаква сила го прати в точния момент при мен.
Та, мисълта ми е, че в началото е много трудно, но винаги изгрява слънце Simple Smile

# 7
  • Мнения: 177
но винаги изгрява слънце Simple Smile - винаги ли ?

# 8
  • Мнения: 5 508
Стига човек да не мисли само за момента, а има реална представа за нещата - да.

# 9
  • Мнения: 88
Моите съболезнования! Много мъчно ми стана като прочетох. Сега раната е толкова прясна, че не можеш да очакваш да не се чувстваш така, както се чувстваш. Само запомни-времето лекува. Да, ще остане белег, ще остане и болката някъде вътре в теб, но ще се отърсиш от тази непоносимост към всичко и нежеланието за живот и ще продължиш напред. В момента не очаквай нищо. Губила съм близки хора и знам какво е да искаш един човек да бъде до теб, но това да е невъзможно.  Убийствено е, но трябва да се примириш един ден. Оххх, наистина несправедливост голяма има! 

# 10
  • Мнения: 11 253
Остави мъката да мине през теб. Скърби, плачи и тъжи докато душата ти пожелае да стане. Случило се е нещо ужасно и е нормално да се чувстваш така.

Няма да те лъжа, че ще го забравиш и живота ще продължи нормално. Ще си самотна, ще смяташ, че си неспособна да създадеш каквато и да е връзка, защото си изпепелена от мъката, ще виждаш знаци и неща ще те връщат все към него. Ще се чувстваш виновна като се засмееш един ден истински, ще се чувстваш като предателка като един ден целунеш друг. Обаче искам добре да помислиш ако ти си бе отишла какво щеше да искаш той да стори?

Да се роди наново - да пропълзи трудно и болезнено обратно в живота и да продължи напред. Нали? Би искала да намери начин да живее. Щеше да му обещаеш, че ще си около него и един ден ще се върнеш при него с децата му. Така и той. Сега е около теб. Прегръща те, целува те и е спокоен, защото знае че един ден пак ще сте заедно - времето е само имагинерно понятие. Един миг и ти вече ще си стара баба с внуци и ще е дошъл твоя край, ще е новото начало за вашата любов.

Любовта мила моя не е само в този живот, тя се върти и идва при нас със нашата сродна душа във всеки следващ и предишен живот. Но ако всеки живот сте заедно и се обичате безумно то няма да се научите на нищо. Затова сега в този живот ролите са такива - той е поел напред и е оставил ти да станеш силна, да осъзнаеш, че смъртта не е края, да разбереш, че може да обичаш по много начини и това не е предателство.   

Обещавам ти - не винаги ще боли така. Ще дойде ден, когато ще се усмихнеш при спомена и любовта ще клокочи все още жива в сърцето ти  Heart Eyes

Той е там и е добре. Наистина е добре!

# 11
  • Мнения: 52
Моите най искрени съболезнавания,аз преди 40 дни изгубих съпругът си с който бяхме щастливи 14 г. няма как да те утеша няма думи които да можеш да чуеш и разбереш най вече в този момент.Той завинаги ще бъде в твоето сърце,и аз в самото начало след като го сънувам се чувствах така,сега е по леко сънувам го и се чувствам спокойна щом е бил до мен.

# 12
  • Мнения: 4 609
Много съжалявам за случилото се. Но искам да ти кажа да не сее притесняваш да споделяш с близките си, даже да не са минали точно през същото е важно за теб да видиш, че имаш хора до себе си и не си сама. Сигурно и те са губили любими хора,  дори да не е заради смърт. Общувай си с тях, не се затваряй в себе си прекалено дълго време.  Времето наистина лекува, сигурна съм че той би искал да си щастлива и здрава.

# 13
  • Мнения: X
Проблемът е,че не искаам да продължа,когато се зарадвам за нещо се чувствам виновна за това,че той не може да се зарадва с мен...сутрин ми е особено тежко,защото всяка вечер го сънувам и се събуждам адски объркана.Не мога да споделя с никой какво ми е ,защото не познавам някой преживял подобно нещо и не го пожелавам на никой😣Знам,че на сила не мога да умра,но единственото за което мисля е ,че не желая да имам живот в който няма да присъства...Старая се да осъщества всички планове които имахме и да го накарам да се гордее с мен,ако ме вижда от някъде..😢
Съболезнования за загубата ти!   
Минала съм през това...бях на 19, той остана на 22.
Мразех дори слънцето сутрин, защото то изгряваше всеки ден, а той вече не можеше да го види.....   Cry
Съвсем нормални чувства.Минават.ОБЕЩАВАМ ТИ!    Peace
Няма да забравиш, но живота ще притъпи болката....пак ще има моменти, когато ще си спомняш, ще ти става мъчно понякога, но няма да е със същата сила на болката.
Не казвам, че е лесно, това си е травма за цял живот.Гадно е, че се случва.....Но, живот, съдба, орис....не знам какво е.Явно е трябвало да ни се случи.Може би за да ни научи на нещо, кой знае....
Каквото и успокоително да напиша, едва ли ще свърши работа....изживей мъката си, дай воля на сълзите си.
Когато "му дойде времето", болката самА ще намалее.....
Прегръщам те!    Hug

# 14
  • Мнения: X
Съболезнования, мила. Тук сме, пиши.

Общи условия

Активация на акаунт