NO COMMENT

Anichka Всичко това което си преживяла наистина е нещо ужасно!
Но трябва да си дадеш сили за еднин голям старт!
Едно ново начало! Бъди силна!Гушни си своето момченце!
Пиши повече тук момичетата тук ще те разберат и ще ти помогнат!
Уверявала съм се вече много пъти че ние нямаме лекари!

Целувам те!
п.с. Втория файл не го прочетох при мен не се отваря

Anichka,не можах да прочета второто,свалих но не знам с коя програма да го отворя.
И аз съм възмотена от отношението на лекарите в Шейново.Писала съм по въпроса,но не вярвам да има резултат.
Те просто са непоправими.Бих искала да разбера какъв е отговора.Знам през какво си минала,и се връщам отново на преживяното от мен Януари месец.

С Adobe Acrobat Reader. Тегли се безплатно http://www.adobe.com/products/acrobat/readstep2.html

Anichka,разбрах с какво и как да го отворя,имам го ,но пак не ми отваря файла  ,и вече не знам защо.

ами сте се пробжам да OCR-на документа. Това е отговорът.

Сега мисля, че може да прочете и втория файл.

Anichka, съжелявам за загубата ти.
Това което бих желала да те посъветвам е да се постараеш да забравиш за случката. едва ли ще можеш, но не се рови в раната повече.
В Бг има едно "нещо" наречено терапия за задържане първите 3 месеца. То като цяло си е грешка според мен. И с нея и без нея % спонтанни аборти първите 3 месеца остава непроменен.
За да те успокоя донакъде бих ти казала какво се прави по света при наличие на кървене/с или без болки, с или без съсиреци/

преглед за установяване на състоянието 1 път седмично - дали бебето е живо. после си отиваш у дома.
Ако кървенето се засили/мокриш 1 превръзка обилно в рамките на 30 минути/ или имаш силни болки се прави пак преглед.  при жив плод - отиваш пак у дома и наблюдаваш за съсиреци и промяна в състоянието.Лекарства дават примерно само желязо и то само ако имаш голяма кръвозагуба.
Ако ли не ходиш веднъж седмично да те гледат до преминаване на кървенето или установяване на миседа или пълен/непълен аборт. В зависимост дали е задържам аборта може да се наложи абразио.

Така че "лечението" им от тази гледна точка е било адекватно понеже не си имала силни болки и обилно кървене. За кръвните изследвания за rh- не съм много наясно, но пък лечението ти в болницата е било адекватно. Тук изследват кръвната група след констатиран мисед при абразиото - така че едва ли ако си престояла няколко дни си направила антитела.


Знам че много те боли сега. Далече съм от оправдаване на лекари и персонал, но сега те са на печалившата страна. Знам, и че в такова състояние не "по желание" ами дори и една успокоителна дума може да прозвучи като обида.
Аз бях подивяла когато мъжа ми след загубата на 3тото ми бебе ме успокояваше, че пак ще си направим. Защото аз не исках друго бебе, аз исках точно това което загубих и то веднага!

това което бих могла да те посъветвам е да намериш сили да погледнеш напред. Защото твоето ЖИВО дентенце го заслужава! то не заслужава нервите и разправиите с доктори, сигурна съм, че то би желало една спокойна весела и усмихната мама!

Ох, Аничка... чак сега видях темата ти, а тъкмо писах в седмичната.
Подкрепям цялото обяснение на Деси.Деси, няма да спра да ти се възхищавам и винаги ще те помня, за силата и борбата ти.

Бъди силна, Аничка....за съжаление, много момичета сме преминали през това...прегръщам те и ти желая напред да те чака само щастие!!!

Преди писах, писах и всичко замина в небитието.

Та да кажа - аз съм си много добре вече. Гледам напред - не съм от тези дето дълбаят дупки. Но ..... Не искам да оставя някой да си развява байрака колко е велик, без да е човек.

Ясно ми е, че от медицинска гледна точка са изрядни - особено документите. Но за мен има много "дупки" в организацията.
Само да кажа, че декларацията, която подписах е за аборт по ЖЕЛАНИЕ, а не по медицински показания или misses abortion. А разлика има.
Започнах да съжалявам, че не се прибрах вкъщи и не отидох в събота например с обилен кръвоизлив, за да приключи процедурата още тогава. Но не - за да съм спокойна останах там под лекарско "наблюдение", за да чакам на опашка. Между другото визитацията мина почти в 10, а не както е стандартното около 8:30-9:00. След което процедурата мина чак към 11 без нещо, а аз вече бях в шок от случващото се и исках по скоро да се махам от там. Буквално 20 минути след процедурата изхвърчах за ваксината и още 20 чаках да ми напишат предварителната епикриза.
Както се казва - добре че съм здрава като циганка 

А иначе, синът ми си има най-готината мама (ако го питате каква е мама, ще ви отговори "Готина мацка") 
Гледам да им се радвам на мъжете, защото и без това от работа времето е много кът.

Пак казвам - това го пускам само за инфо, не за да търся още съчуствие. Аз вече го получих от всички вас и без да пиша постинги, а само дори четейки тук. С вас се чуствам добре.

Ами това е - наесен с песен ще се пробваме пак - аз все пак си държа на баскетболния отбор (ама много ще остарея - може да се огранича до комплект за брижд) 

мила много съжалявам за всичко.Аз също не мога да отворя втория линк и за това не мога да го коментирам.Иначе Деси ти е писала много хубав отговор.
 П.П.Ние сме съседки-аз съм от Дружба 2.

Че то и "комплект за бридж" не е зле! Е, аз пък за тройка белот съм го намслила!

Аничка, повечето неща сме си ги казали вече - много съжалявам за това, през което премина, но от личен опит познавам и ситуацията, и докторите и болницата и знаех, че не може да се очаква нещо различно. Знам, че си силна и гледаш напред! Аз се справях доста по-зле по това време.

Искам само да  коментирам постинга на Деси, много е верен и точен. На повечето места е така - до 3-тия месец се чака да се види ще го бъде ли бебчето или не. Грозно и цинично, но това е. За тях това е ежедневна практика, висока статистика, значи няма смисъл да се хабят. За нас е загуба на дете. Те си "връзват гащите" с "лечение" и това е.


А особено този пасаж е страшно верен, казвах го на няколко прителки, които след мен преминаха след това (само да вметна, че всички си имаме здрави дечица след това!), казах го и на теб. И съм аболютно убедена, че само жена минала през същото може да те разбере напълно. Мен от много "добронамерени" реплики още ме боли, 6 години по-късно.


Разписах се повече от колкото исках. Просто преживявам отново и твоята, и моята история.
А си обещах, че няма да пиша сълзливо   

P.S. Бройте ме и мен в кандидат-3-ките за бридж

Ани, какво да ти кажа ... същата ужасна работа беше и при мен
Миседът ми беше установен от личния ми гинеколог и след това отидох в Шейново. Там попаднах на някакъв дежурен лекар (не помня името, но не беше българин), който въртя-сука и ми поиска пари Избягах потресена от Шейново и отидох в Майчин дом (вече през нощта беше, когато ме приеха "по спешност" - сами го определиха така). Там пък попаднах на отвратително отношение, сякаш нарочно съм си докарала мисед, за да им нарушавам хармонията на нощната смяна
Няма смисъл да продължавам да изброявам примери на "отношение"... Толкова гадости ми се случиха... Наистина това не са хора!!!
За миседа не обвинявам абсолютно никой, просто така стана Но за трайните психически травми и стреса, който ми причиниха в болницата, това никога няма да простя!
И аз искам тези "хора" да разберат, да се трогнат... Но истината е, че гласът ни е глас в пустиня, а те си живеят супер удобно в черупките си от темерутщина. Просто имах възможност да ги наблюдавам как се възпитават един-друг в цинизъм и простащина - друго не бълват устите им...
В този ред на мисли и аз мисля, че не си струва да си тровиш нервите и да се връщаш отново и отново към преживяното, за да се бориш с вятърни мелници.
(Да ме прощават малкото истински доктори, които си разбират от работата и не са забравили, че не сме опитни мишки, а жени с чувства и емоции... Но една птичка пролет не прави!)

За мен писането на жалбата беше вид терапия. Така се освободих от някои неща и ми олекна. Очаквах някаква реакция - близко е до очакванията ми нищо да не се случи.
Но от тук нататък ще се забавлявам тровейки нечий друг живот. Никога не съм била гаден и отмъстителен скорпион, но явно не съм попадала на хора, които заслужават да бъда такава. Е сега си намерих.

Знам, че гарван гарвану око не вади, но е много готино да разбереш, че някой е по-черен от теб. 
И именно защото шефа на това отделение учи младите на не каквото трябва - това е.

Ама хайде да не се изхвърлям - като стане нещо пак ще пиша.

А иначе за мисед-а няма кой да виня. Пак казвам мен ми стана по-кофти от отношението им.

Аничка, ти си силна и трезво мислеща жена.  Успех!