Открих случайно, че моят приятел има профил в сайт за запознанства.
Няма нищо притеснително в профила, освен че продължава да влиза веднъж на 2-5 дни. И мен ме човърка притеснение, съмнение...защо влиза, все едно още се оглежда за нещо по-добро, ако излезе. Гадно звучи.
Не ме кефи хич.
Не върви да му казвам, а и не искам. Няма смисъл да му кажа, пък да спре, това не по негова воля ще е временно и неистинно.
Иначе всичко друго е чудесно...уж. Как мога да знам той какво си мисли, няма как.
Как изобщо имате доверие на някой друг? Аз имам проблем с това.
Не е ревност тип - общува си с друга. А липса на доверие. Нещо като - как мога да му вярвам за каквото и да било, ако сам не се усеща за нещо такова.
Другото, което ме тревожи е, че май не се виждаме достатъчно често. То и аз съм ужасно заета де, той също. Но той и не предлага. Аз някак си мисля, че трябва да прекарваме много време заедно, колкото може повече, да се опознаваме. Нещо като - той да предложи, пък ако откажа откажа.
Не знам колко често е нормално.
Как изобщо разбирате, че може да се доверите на някой човек, да си кажете - това е той! И да ви е спокойно.
На мен не ми е спокойно. Ето има като горните неща, които не мога да му кажа, а смятам, че двойките трябва да могат спокойно да си кажат всичко.
Това ми е проблем, не мога да говоря за доста неща спокойно, непрекъснато се притеснявам за някои неща. Най-често свързани с това, че на някой няма да му е достатъчно приятно с мен или ще се чувства като по принуда в компанията ми(ето пример - ако аз предложа да се видим и той се съгласи и лееко колебание усетя или просто си го въобразя, през цялото време ще ми е тревожно и нервно, той дали истински иска да е там с мен или прави компромис и си има по-интересно нещо наум).
Това си е моя неувереност разбира се и някъде дълбоко в мен вярвам, че има човек, на когото ще съм интересна в повечето отношения. Но много мнооого дълбоко в мен е тая вярва. И ми се ще да го намеря този човек без повече разбити сърца и моето и други.
Все по нещо се познава, нали?
Разбирам жестове и неща които прави за теб. Но ето - аз съм млада, здрава, прилично хубава и съвсем прилично умна, имам добра работа и съм напълно добре финансово и имотно... например да речем съм такава.
Той къде ще докаже онова - ''той (на)прави много за мен''. Ми няма къде. Какво много има да правиш в такъв случай, правиш стандартното, което всички правят - цветя, бонбони и обещания, които няма да изпълнят:)
Дълго стана. Цялата работа е в това, че аз съм ужасно неуверена и не знам какво да правя с това.
Няма нищо притеснително в профила, освен че продължава да влиза веднъж на 2-5 дни. И мен ме човърка притеснение, съмнение...защо влиза, все едно още се оглежда за нещо по-добро, ако излезе. Гадно звучи.
Не ме кефи хич.
Не върви да му казвам, а и не искам. Няма смисъл да му кажа, пък да спре, това не по негова воля ще е временно и неистинно.
Иначе всичко друго е чудесно...уж. Как мога да знам той какво си мисли, няма как.
Как изобщо имате доверие на някой друг? Аз имам проблем с това.
Не е ревност тип - общува си с друга. А липса на доверие. Нещо като - как мога да му вярвам за каквото и да било, ако сам не се усеща за нещо такова.
Другото, което ме тревожи е, че май не се виждаме достатъчно често. То и аз съм ужасно заета де, той също. Но той и не предлага. Аз някак си мисля, че трябва да прекарваме много време заедно, колкото може повече, да се опознаваме. Нещо като - той да предложи, пък ако откажа откажа.
Не знам колко често е нормално.
Как изобщо разбирате, че може да се доверите на някой човек, да си кажете - това е той! И да ви е спокойно.
На мен не ми е спокойно. Ето има като горните неща, които не мога да му кажа, а смятам, че двойките трябва да могат спокойно да си кажат всичко.
Това ми е проблем, не мога да говоря за доста неща спокойно, непрекъснато се притеснявам за някои неща. Най-често свързани с това, че на някой няма да му е достатъчно приятно с мен или ще се чувства като по принуда в компанията ми(ето пример - ако аз предложа да се видим и той се съгласи и лееко колебание усетя или просто си го въобразя, през цялото време ще ми е тревожно и нервно, той дали истински иска да е там с мен или прави компромис и си има по-интересно нещо наум).
Това си е моя неувереност разбира се и някъде дълбоко в мен вярвам, че има човек, на когото ще съм интересна в повечето отношения. Но много мнооого дълбоко в мен е тая вярва. И ми се ще да го намеря този човек без повече разбити сърца и моето и други.
Все по нещо се познава, нали?
Разбирам жестове и неща които прави за теб. Но ето - аз съм млада, здрава, прилично хубава и съвсем прилично умна, имам добра работа и съм напълно добре финансово и имотно... например да речем съм такава.
Той къде ще докаже онова - ''той (на)прави много за мен''. Ми няма къде. Какво много има да правиш в такъв случай, правиш стандартното, което всички правят - цветя, бонбони и обещания, които няма да изпълнят:)
Дълго стана. Цялата работа е в това, че аз съм ужасно неуверена и не знам какво да правя с това.
