Натежа ми :(

  • 9 197
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 403
Здравейте,
Отдавна не съм влизала тук и за съжаление, забелязвам, че се умножаваме   За мен : девойката пораства... вече е на  7 ...изгради се като разумно дете и надрастна годините си (не, че имаше друг избор - нямаше) минахме истеричния първи клас... и вече сме на път към втори.. Минахме през перипетите поставени от близки и роднини и продължаваме...Сиреч, вървим по пътя двечки и нищо ново... На пръв поглед всичко е ок ... имам работа и колеги, които проявяват разбиране... имам възможност да водя детето на работа с мен през ваканциите, защото няма кой да го гледа...дохода ми е ...да речем среден за страната (не че стига - не стига, но тегля кредити, за да отглеждам това дете) … в общи линии се справям - до колко добре – времето ще покаже. И забързана в това ежедневие не забелязах, кога останах съвсем сама с детето... И малкото приятели, които бяха останали след раждането на малката, се оказаха вече само познати. Забелязах го преди година ... И започнах да търся причината в себе си – дали пък не съм досадна с моите си проблеми, дали пък не прекалявам – всеки си има негови грижи, дали пък не съм прекалено изнервена на моменти, дали пък не очаквам прекалено много от хората, дали пък не съм станала асоциална... Отговорът дойде преди месец при мен... осъзнах го едва днес... Имам две приятелки – сестри. Приятелки от преди 15 години. Вече са семейни и двете... имат деца. Едната живее в САЩ и се виждаме веднъж в годината, когато си идва в България за лятото. Та, тези две дами проявиха интерес към хотела в който ходя лятото на море  Разбира се обещах да пратя линк и съвсем непринудено предложих  следващото лято  да спретнем заедно почивката. Всички сме с деца ... тъкмо ще се забавляват.  Получих отговор „Ами ние ще си ходим с мъжете !” Не съм и очаквала да тръгнат без мъжете си... Друга приятелка – с пораснало дете... вече свободна, разведена... оплаква ми се, че няма резервация и нищо планирано за това лято...Предлагам, ако иска да дойде с мен и детето... получавам отговор „С Вас не ми е интересно... аз искам забавления, купони... Потърсете си себеподобна компания.”  На същата тази приятелка, вчера и предлагам за септемврийските празинци да отидем някъде на близо... Сърбия, Румъния... или нещо такова... Нали ги знаете онези тридневните екскурзии, които ги организират почти всички туроператорски фирим... Искам да отида някъде без детето – от 8 години не съм го правила. Мисля да наема детегледачка за 3 дни... няма значение колко ще ми струва... просто искам да се почувствам малко свободна... да отделя 3 дни само за себе си... искам и аз да се забавлявам...  Разбира се получих отказ и съвет да потърся друга дружка.  Заболя ме, защото  това са хора за които аз винаги съм насреща... за всичко... стига да мога да помогна – приятелки съвет, време ... всичко. Заболя ме. И от вчера отново търся причината в себе си... Докато в един момент друга мисъл ме зашлеви през лицето ... наистина ли обществото приема самотното родителство ? Всъщност да - приема го, но дали не го приема лицемерно... Когато си сама с дете, семейните ти приятелки започват да пазят мъжете си от теб, а повярвайте ми – не съм дала никакъв повод за притеснение от тяхна страна. А за несемейните си скучна и с проблеми различни от техните...  Но иначе получавам възхищението на обществото... и потупване по рамото за силата и куража да отглеждам сама дете...   Само аз ли се сблъсквам с това или самотните майки все още сме странна порода... ?!
Изплаках се пред Вас, пред себеподобни,  скрита зад ника... сигурно, защото не искам да показвам слабост ... Може и да ме ошамарите... нямаме право на хленчене и мрънкане – трябва да сме силни и да се борим – за децата... Но давайте ... приемам и съвет за консултация с психиатър ...

# 1
  • Мнения: 12 473
Разбирам болката ти, но престани да търсиш вината в себе си.
И смени приятелките, тези са били временни, а не истински. Нещата от живота - ще срещнеш други хора и т.н. Не драматизирай.
Моите приятелки не промениха отношението, напротив - мъжете им и до днес са ми близки приятели. Никога не ги пазили или да сме пропускали някоя, защото е без мъж.
А 8 г дете вече си е голямо - излизай повече сама и го оставяй почасово на гледачка.

# 2
  • Мнения: 711
въобще не си за психиатър. Това, което описваш, наблюдавам и аз. Макар че не съм сам родител (не използвам самотен, защото си сама, а не самотна). Опитвам се да завържа познанства заради детето да си играе с други деца, но предлагам нещо веднъж и край. Като не искат, не искат. Не разбирам толкова ли се затвориха хората около проблемите си или просто всеки си има своя утвърдена компания и не желае да допуска външни хора. Разбирам, че имаш нужда от време само за себе си, но....дали пък няма да ти е по-добре да отидеш някъде с детето, отколкото с някоя фалшива приятелка? Кураж, справила си се дотук, ще се справиш и занапред. Нямаш нужда от компанията на хора, за които ще бъдеш само разнообразие. Ти си много силна жена! Осъзнай го, оцени себе си и който иска да бъде с теб, ще бъде.  bouquet

# 3
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Аз също имах подобни наблюдения и то почти веднага след раздялата с БНД. От една страна ми беше криво, но това пък ми помогна много бързо да отсея кой какъв приятел ми е. Оставих тези фалшиви познанства зад гърба си и потърсих нови.

# 4
  • София
  • Мнения: 11 942
10 години гледах сина си сама. БНД липсваше отпреди раждането.
Никога не съм забелязвала подобно отношение от приятели.

Е, имало е мъже, които са бягали от мен, защото съм сама с дете, но приятелите си бяха на място.

# 5
  • Мнения: X
Изразът "Ние ще ходим с мъжете си" е показателен за умствения багаж на тези "приятелки". Все едно ти ще похитиш безценните им мъжленца. Нормално е да ти натежи подобна тъпотия от хора, които си считала за приятели, но в крайна сметка, отървала си се. Не ти трябват подобни идиотки.

# 6
  • Мнения: 11 737
Здравей Елеа, не се познаваме, аз съм само от година във форума, нова съм... Забелязала съм обаче, че когато човек промени статута си, се променя и приятелския му кръг. Какво имам предвид? Когато една жена овдовее, започва да общува повече с вдовици, т.е със себеподобни. Децата започват да се чувстват неловко, с дете изгубило родител... Майките общуват повече с други майки с деца на близка възраст... Малко след като осинових дъщеря си, буквално след три-четири месеца моя колежка и позната също осинови. Едва тогава се сближихме. Един ден ми сподели нещо. Малко след като станала майка потърсила свои приятелки да им сподели нещо и не я отблъснали, не я разбрали. Тя е много чувствителна, тежко и навътре приема нещата. Тогава майка й й казала нещо от типа : "Защо ги търсиш тях, те няма да те разберат, не са на твоето място. Ето ти мама Ру, и тя е като теб, тя ще те разбере". И наистина, има неща, които само на нея мога да споделя, защото знам, че тя наистина ще ме разбере. Другото, което забелязах е, че след като станах майка започнаха да ме поздравяват и заговарят хора, с които преди не съм общувала. Вече явно съм от тяхната категория - майка. Третото, което ми прави впечатление, че по-обекновените хора са по-непосредствени, нямат предразсъдъци, не се "държат на положение". Те не те гледат от високо, само защото си нов, или сам родител, разведен и т.н. Някак си са по-толерантни и приемащи/ допускащи сред тях.
Потърси приятелка като теб - сама и с дете на близка възраст. Ако е преминала по същия път като теб, тя ще те разбере, защото ще го е изпитала сама. Другите не са били "в твоите обувки".

# 7
  • Мнения: 12 473
Мама Ру, птиятелството не се влияе от статут.

# 8
  • Мнения: 11 737
Не знам, споделих мои наблюдения. Може би някои големи жизнени промени наистина да са лакмус за приятелството.

# 9
  • Мнения: X
Когато една жена овдовее, започва да общува повече с вдовици, т.е със себеподобни. Децата започват да се чувстват неловко, с дете изгубило родител...
Това си го наблюдавала реално или само си го мислиш?

# 10
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Че са лакмус така е, но не е задължително за всички и най-вече за приятелите. За първи път осъзнах кои в коя група са, когато изгубих майка си. Тогава си отсях приятелите от познатите. Може би затова и ми беше по-лесно след раздялата с БНД и някак очаквано да отсея вече "семейните" ни приятели. Пак ми беше криво да разбера, че примерно най-близката ми приятелка се оказа просто позната. Аз наблюдавах и друго явление, познати за които знаех че са с втори брак или тогава научих се оказаха че са ми по-близки от тези с първи. Та може би това има предвид  Мама Ру

# 11
  • Мнения: 7 325
Изразът "Ние ще ходим с мъжете си" е показателен за умствения багаж на тези "приятелки". Все едно ти ще похитиш безценните им мъжленца.
Не мисля, че е точно така. Аз лично не бих отишла на подобна почивка и не бих поканила приятел/ка на почивка със семейството си не защото може да открадне мъжът ми, а защото не искам да се съобразявам с желанията и настроенията на друг.

Виж сега Елеа, единствената ти вина е, че си се заобградила с неподходящи хора ( приятели ). Може да ревнуват мъжете си, може да са съвсем различни от теб и да не те смятат за подходяща компания, може просто с годините да са се променили, .... нормално е и никой няма вина. Разочарована си и си наранена, защото имаш очаквания, а реално никой на никой не е длъжен. Аз не съм разведена, но съм била самотен родител в даден период от живота си. Когато се разделих с БНД имах чувството че света се върти около мен. Мъже, жени, познанства, приятелства. Непрекъснато някой плануваше нещо, а аз се чудех как да огрея навсякъде, да работя и да бъда майка по едно и също време. И не, не бях специална, невероятна, уникална, просто попаднах в подходяща среда. От доста години живея в чужбина. Познати имам, но приятели не. Нямам на кой да се обадя при нужда, нямам на кой да оставя детето си ако трябва да ида на лекар, нямам на кой да се оплача ако нещо ми тежи. Но съм на ясно, че аз сама си го избрах и направих така. Държа хората на разстояние и смятам, че за мен това е по-добрият вариант. С всичко това искам да кажа, че вместо да търсиш вина и да се чудиш защо става така просто смени средата. Познанства и приятелства които не отговарят на нуждите ти не ти трябва да поддържаш. Приеми, че хората с годините се променят, а приятелствата просто са били добри познанства.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 4 726
След развода ми единствената разлика, която забелязах, бяха "семейните" ни приятели, които останаха приятели само на бившия мъж (подозирам каква ме е изкарал пред тях Simple Smile). Моите приятели си останаха същите, докато бях сама.

Според мен изказването "Ние ще бъдем с мъжете си", макар и непохватно, е било от притеснение, че на теб ще ти е неудобно/тъжно/некомфортно, че всички други са по двойки, малко като трето колело...

И ние миналата година си взехме сам приятел за тридневно море - иначе е приятен човек, но ми скапа морето, то претенции, то мрънкотене. По принцип не ми харесва да ходя на почивка с други хора, защото не искам да се съобразявам с тях, но реших да пробвам. И си затвърдих мнението. Може и твоите приятелки да са такива.

Виж дали и ти в разговорите не задълбаваш много в проблемите или да обръщаш всичко в посока колко е трудно сама, или ако се радваш на свободата - да възклицаваш колко отдавна не ти се е случвало. Може да ги натоварваш, затова да им е скучно с теб? Понякога човек не се усеща, че така действа на другите. Но може и просто да имаш нужда от по-добри приятелки!

# 13
  • Мнения: 11 253
НАдявам се да не бъда оплюта, но аз пък ще ви покажа как стоят нещата "от другат страна".

Имам добра приятелка, която отглежда сама детето си. Всяка година ме кани да идем заедно на море. Всяка година търся как да откажа.

1, Отивам на морето да си почина. Съобразявам се само с моето семейство и нашия режим и начин на живот се е уеднаквил или натамънил. Ставане, закуска, плаж, почивка, басейн, вечеря /къде, какво, кога/, забавления, сън ние сме си ги уеднаквили. Не искам да се съобразявам с друг и с неговите навици. Тя става късно, иска да се стои на плажа по обед, не харесва басейните към хотелите - има това право, но аз не искам да правя тези компромиси, нито да има нацупени.

2. Децата ни са на близка възраст /моето е по-голямо/ но не играят заедно. Много различни са. И започва едно хаткане на моето да си играе с нейното и съответно цупене и караници. Когато отивам на море търсим компания за всички ни. Въпреки, че е умна и добра компания мъжа ми се чувства излишен като почнем да си говорим двете. А почивката не е само моя, а на всеки член от семейството - ако търсим компания то трябва да е подходяща за всеки от нас. Въобще не става дума да си пазя мъжа.

3. Приятелката ми е страхотен човек, но когато сме заедно разговорът винаги се върти около нея - нейната работа, нейното дете, нейните проблеми. Ами ... приемам това за среща две на месеца, но не искам така да мине почивката ми. Хората рядко си дават сметка, че на другите не им е интересно светът да се върти само около тях. А всеки е в собствения си център.


Не смятам, че съм лош приятел. Не смятам, че я деля защото е сама с детето. Нито пък я пазя от мъжа си.   
Моля не търсете за какво да се обидите и няма смисъл да изброявате как вие не говорите само за себе си /просто споменах за конкретен човек/ Вземете от поста ми само това, което може да ви послужи и е полезно. Исках да има и друга гледна точка.

# 14
  • Мнения: 5 513
Не ми се случило почити нищо от описаното.Познатите ми са си все същите.Доста от неговите ги търпях от любезност ,а и много пъти не ходех.Общите са ни пак общи.И да се обадя ще отидем с детето на гости.Знам,че и той ходи.
Предпочитам да ходя сама с детето на почивка.Имам си приятелки женени с деца ,които не ходят семейно на почивка.Два пъти ходихме 4-5 жени с 5-7 деца и аз не искам повече.Те пак си отидоха заедно и тази година.
Мъжете и преди и сега ми налитат.Остави познатите .Те чужди дето не ме познават ми налитат.
Имам си несемейна приятелка.Много близка.Тя си ходи по дискотеки и барове без мен.Аз пък и звъня сутрин да пием кафе и тя спейки над чашата ми прави компания.Ходим с нея и моето дете на пикник и др .места.
Аз съм човек с мнение и не се влиая от другите.Мразя и да съм ,като скачен съд с някого.Не очаквам от някой да ми прави компания.Приятелите с/без мъж пак се менят.То и аз не желая всяка компания нищо ,че съм самотен родител.
Какъв е проблема да ходите сами на море?Днес аз и детето се запознахме скорострелно с няколко човека.И кафе пихме и детето се забавлява.За какво ми е да мъкна някой с мен.

Общи условия

Активация на акаунт