Моят син е на 1 година и от около седмица започна да проявява голям инат.Ако не стане на неговата започва да вика и да плаче без да спре докато му дадеш каквото иска.Опитвам се да го разсейвам с нещо друго понякога се получава , но не винаги.Моля посъветвайте ме какво да правя.Не искам да го превърна в лигльо,който като тропне с крак да има целия свят.Осъзнава много добре кое е разрешено и кое не ,но понякога се опитва много да се налага.
- Публикувана: 8 май 2006, 11:20 ч.
- Последно мнение: 21 май 2006, 00:31 ч.
детския инат
Да, при повечето деца има един такъв неприятен период от няколко месеца - година да речем. Просто си стегни нервите. Като кажеш не - значи не! Пробвай да му предложиш нещо друго, да го разсееш, но когато нищо не помага просто аз го оставям мойто ревало да се нареве, натръшка и т.н. Знам, че е много неприятно, особено навън или на обществени места, но не обръщай внимание на другите, дръж се доколкото можеш спокойно и не отстъпвай от позицията си!!! Имала съм случаи по две -три лелки да се спират и да ми дават съвети - направо побеснявам. Друг трик за навън е да си носиш някоя малка изненада в джоба - мъничко бонбонче, солети - нещо, което обича. Аз така туширах някои сцени. И после, когато се успокои му говори и му обяснявай - когато реве няма смисъл от обяснения. Желая ти здрави нерви и успех! Всичко преминава с времето, въпросът е ти да издържиш!
Ние вече сме на три години, но нашия инат датира от доста преди това.Сега вече е в пълна фаза т.е. облича само каквото той пожелае(може и мръсни дрехи), за друго и дума не може да става. Има подарени дрехи от миналия рожден ден, които още не е слагал и едва ли ще сложи.Че така да те успокоя, при нас има периоди и на "смирение", но те са много редки, трябват ти наистина железни нерви и да не ти пука от хорското мнение, добре го е казала f706wjr, но при нас тези трикове не помагат 
Още един съвет никога няма да ти натежи. Освен,че съм съгласна напълно с другите отговорили искам да ти кажа,че на 1г. той все още те пробва,т.е. това е началото на ината му.Бъди твърда за нещата,които си казала "НЕ" и тактично ги замествай с други любими за детето неща.Ако сега не му покажеш колко си твърда в по-късна възраст вече няма да имаш тази възможност.
Ако още от сега му позволиш да се налага горко ти за по-нататък когато порасне.При мен когато синът беше малък ината му не минаваше.И да се тръшка и да реве не отстъпвай обяснявай му защо не е хубаво да прави това .Така той сам ще види ,че няма смисъл да се тръшка като няма да стане на неговото.
Калина е на 1 и 10 м. и също е в отбора. Мен не ме притеснява толкова тръшкането, защото решавам проблема като не й обръщам внимание, а навън просто й обяснявам, че ако не стане от земята /където се търкаля, когато не е на нейната/ ще се приберем - обикновено помага, ако не, изпълнявам заканата си и я прибирам в къщи. Важна е последователността. Притеснява ме фактът, че посяга на мен и баща си за щяло и нещяло. По този повод накарах майка ми да се консултира с психолог от Агенцията за закрила на детето, понеже работи там. Психоложката каза, че на тази възраст много-много обясненията не дават резултат. Просто тябва да поставиш граници, примерно с наказания, но леки. И никакъв бой!
Още един съвет никога няма да ти натежи. Освен,че съм съгласна напълно с другите отговорили искам да ти кажа,че на 1г. той все още те пробва,т.е. това е началото на ината му.Бъди твърда за нещата,които си казала "НЕ" и тактично ги замествай с други любими за детето неща.Ако сега не му покажеш колко си твърда в по-късна възраст вече няма да имаш тази възможност.
По този повод накарах майка ми да се консултира с психолог от Агенцията за закрила на детето, понеже работи там. Психоложката каза, че на тази възраст много-много обясненията не дават резултат. Просто тябва да поставиш граници, примерно с наказания, но леки. И никакъв бой!
А наказания какви?
Някъде бях чела, че най-голямото наказание е да оставиш детето само в стаята, ама ми се вижда много сурово.
Аз хич не се справям, само трупам чувство за вина... Щото нервите съвсем не ми издържат вече, започнах да и крещя
(невърши работа). Реве "до посиняване"- гушкам я, говоря и - нищо.
И съвсем се сривам когато се прибере баща и и каже: "Детето плаче не от инат, а от болка! Зъбче ли те боли или коремче? Кажи тате!"
Тази вечер отново: "Пусни детско!" - пускам, рев и: "Пусни Алф!" - (незацепих и...) пуснах, рев и пак: "Пусни детско!", ей тука вече ми просветна и спрях всичко. Реакция - два часа рев за най-малката дреболия. Още хълца милата, а на мен ми се реве...
Ами не е уточнила за наказанията, защото са я извикали по спешност, но съм чела на други места, че наказанията не трябва да лишават детето от любов, храна. За оставянето на детето само в стая - прибягва се само в крайни случаи - примерно, предупредено е, че ако не направи това или онова, ще последва наказание, но то продължава...При това за такива малки дечица изолацията не трябва да продължава повече от минута!
Ох, Палечка, и аз се опитвам да съм последователна и да прилагам прочетеното по дебелите книги, но като ми се изчерпи всичкото търпение, с което съм се въоръжила - избухвам и понякога крещя като истеричка! И като я видя Калина, че това я кефи - че е успяла да те изкара от кожата и ми иде да рева с глас. И за такива случаи има съвети - да не показваш по никакъв начин емоции...Ама нали и ние сме хора
Ох, Палечка, и аз се опитвам да съм последователна и да прилагам прочетеното по дебелите книги, но като ми се изчерпи всичкото търпение, с което съм се въоръжила - избухвам и понякога крещя като истеричка! И като я видя Калина, че това я кефи - че е успяла да те изкара от кожата и ми иде да рева с глас. И за такива случаи има съвети - да не показваш по никакъв начин емоции...Ама нали и ние сме хора
И аз имам сериозен проблем с ината и тръшкането. Общо взето в такива случаи не обръщам внимание- казвам му да става или се права, че не ми прави впечатление. Проблема е, че напоследък започна да се самонаказва, когато му кажа за нещо "не" той започва да се бие сам по лицето или главата и то доста силно. Дори наскоро се самонаби на сън. Никога не съм го удряла през лицето, шляпвала съм го по памперса, но и това е много рядко и въобще не мога да си обясня как му е дошла тази идея. Въобще нищо не помага- нито отвличане на вниманието, нито забрани, нито нищо. Това от инат ли е или какво? Някой имал ли е такъв проблем и как се е справил с него? Доста се притеснявам по тоя повод най-вече защото не мога да си обясня какво го е провокирало да реагира така. Всякакви мнения, предположения и тн. ще са ми от полза.
Ох, и моята дъщеря е същата, направо съм отчаяна, реве, удря, изпада в истерия. Помага само като й кажа " добре тогава, щом като се държиш така, мама си отива" - и се правя че излизам от вкъщи. Но напоследък това я довежда до още по-бурен рев. Мислех да я водя на психолог - то направо ненормално ми изглежда на моменти.
Явно този период /дано да е само период/ е точно във възраста, в която са ни дечицата сега. Гледам от лентичките горе-долу са на една възраст м/у 1 и 2 годинки.
И при нас от известно време се появи този инат и опит за налагане
. Аз много, много не и се връзвам, като ревне, че не е по нейната, но чувствам как почвам да се изнервям. 
От скоро в речника на малката съществуват главно "не" и "неискам", като зацепи на тях и на всичко така отговаря 
. Ето вчера следобяд 40 мин. ми викаше неискам, като я слагах да спи 
, най-накрая заспа с рев. Още не се е сещала да се тръшка 
и навън не се се проявявала Слава Богу, но вече се подготвям и за такива изненади. 
Дано ги прескочим де. 
И при нас от известно време се появи този инат и опит за налагане
. Аз много, много не и се връзвам, като ревне, че не е по нейната, но чувствам как почвам да се изнервям. От скоро в речника на малката съществуват главно "не" и "неискам", като зацепи на тях и на всичко така отговаря . Ето вчера следобяд 40 мин. ми викаше неискам, като я слагах да спи , най-накрая заспа с рев. Още не се е сещала да се тръшка и навън не се се проявявала Слава Богу, но вече се подготвям и за такива изненади. Дано ги прескочим де.
Здравей!Наистина още е много малък, за да определя той правилата 
.Не му се давай и се опитай в такива моменти да му отвлечеш вниманието с нещо друго - той още е малък и ще успееш - може би 
Другият съвет, който мога да ти дам е, че всички трябва да действате съгласувани в ситуациите, когато се казва "НЕ". Много е важно да няма разногласия, в смисъл ти да му забраняваш нещо, а някой друг да казва обратното
Иначе ще стане по - лошо!
Успех!
.Не му се давай и се опитай в такива моменти да му отвлечеш вниманието с нещо друго - той още е малък и ще успееш - може би Другият съвет, който мога да ти дам е, че всички трябва да действате съгласувани в ситуациите, когато се казва "НЕ". Много е важно да няма разногласия, в смисъл ти да му забраняваш нещо, а някой друг да казва обратното
Иначе ще стане по - лошо!Успех!