Почина бебето ми

Истината е, че ги изгарят като биологичен отпадък. Никой не ги погребва - най-малкото погребението струва пари, урните  и гробовете също. Можели сте да пожелаете да получите телцето и да погребете детето и тогава щяхте да знаете, къде е, но предполагам, че тогава сте били много шашнати, за да мислите за това, а и едва ли са ви казали за тази възможност.
Съмнявам се, че бебето е откраднато и продадено - не си представям осиновител, който ще купи преждевременно родено с тегло 1 кг. бебе - тези деца обикновено са с увреждания и никой не се натиска за тях дори и при официално осиновяване.
И последно - минали са 3 години, време е да помислите за себе си и живота да продължи. Знам, че не е лесно, но е необходимо  
ПП Пиша от опит, особено за първата част, но ние взехме телцето.

Там бяха две бебета едното по корем обърнато към стената. Не знам защо но в този труден момент аз се обръщах към него а стоях пред уж моето, и другото което не дадоха на сестра ми да го види, а само тя се държеше ние с свекарите, майка ми и мъжът ми не бяхме на себе си, мен ме бяха опоили.

Мнението ми съвпада с това на Дзвер. Липсва, защото е такава процедурата в България.
Дано успееш да се съвземеш и да приемеш истината.
Съжалявам още веднъж за загубата ви...

Съжалявам, но не е така в такъв случай се прави служебно погребение за което дадени институции се грижат,затова разбрах скоро от юристката на централни гробища която ми каза, че не е възможно да го няма и какъв е редът за такива случай. Тя ми вдъхна коража да се боря за истината, защото е сигурна, че има много нереални неща в моя случай и, че не е възможно да го няма при условие, че има акт за раждане и смъртен акт. А и не е било с никакви увреждания бебенцето ми

Ако има смъртен акт, не трябва ли да е погребано? По принцип говоря.


Съжалявам, но това няма как да стане ясно в първите часове след раждането. Много от уврежданията, причинени от такава недоносеност, се проявяват на по- късен етап от развитието на бебето.

Когато моето бебе почина на 45 дена ми предложиха два варианта - единия е да ми предоставят тялото и да го погреба за своя сметка, другия е те да се погрижат. На въпроса, как ще се погрижат отговора беше, че се изгаря като биологичен отпадък, заедно с останалия биологичен отпадък. Говоря точно за Майчин дом - София. Предпочетох да взема тялото.
Уврежданията при преждевременно родените бебета се появяват в последствие. Повярвайте ми, няма осиновител, който съзнателно да плати за недоносено бебе, а не вярвам, че има лекар, който ще открадне недоносено бебе с надеждата, че няма да има увреждания и евентуално ще го продаде някога в бъдеще. Ако ще се плаща, то ще е за здраво бебе, от български произход - това се търси и за това се плаща. Водя същите спорове от време на време с мъжа ми и всеки път се връщам назад и го премислям. 16 години вече мисля по този въпрос и все още не вярвам някой да плати за недоносено бебе.  

И аз не вярвам. Деца с увреждания, подлежащи на осиновяване, има много. И бебета- също.

Извинявай, но леля ми е родена точно така и е жива и здрава и е вече на 57г.

Боже, какво се впрягаш?! Казвам ти, каквото знам по темата. Да е жива и здрава леля ти още толкова години! Има стотици и хиляди недоносени деца, които се развиват нормално, но и стотици и хиляди, които имат леки и тежки последствия от преждевременното си раждане. Това е.

Бебето ви е мъртво. Видели сте го с очите си.
След това е изгорено като биологичен отпадък. Такава е практиката, когато болницата поеме тялото, на мен също не ми харесва, но е такава.
Време е да го приемеш, за твое добро е...

[/quote] Добре защо не фигурираме в болницата? А на твоито правена ли е аутопсия и каде?

По закон нямат право и е крайно време да се разбере и да се спре тази практика. Нашите деца не са отпадъци.

Ако въпросът е към мен - не знам, защо не фигурираш в болницата - няма как да не фигурираш, след като е издаден акт за раждане, предполагам, че е някаква административна бъркотия. Това ми се струва доста по-вероятно, отколкото да откраднат недоносено дете. Честно казано, никога не съм проверявала, дали фигурирам в болницата, не съм се и замисляла по този въпрос.
Аутопсия е правена на моето бебе, но както вече писах, то живя 45 дена и почина в болницата. Ако ме бяха попитали, щях да откажа, но имам някакви спомени, че тогава законите бяха такива, не помня вече. Къде е правена не помня вече, отдавна беше, имам спомени, че е в болницата, но не съм убедена в това.
Аз лично дори не пожелах /не можех/ да го видя, наехме погребално бюро, което да вземе телцето и да организира погребението. Нямах сили след 45 кошмарни дни и нощи.
Според мен проблемът е, че за да не наранят родителите, в неонатологията мълчат и не казват нищо, освен ако не ги попиташ изрично. Това създава илюзията, че има нещо нередно. Просто това е техният начин да те предпазят, който не винаги е най-добрия, но явно години наред върши работа, поне според тях.
Аз лично тогава, след известно време, отидох да говоря с шефката на неонатологията - мисля, че беше д-р Слънчева, но много ми се размиват нещата вече. Тя отговори на въпросите ми и това много ми помогна. Но беше малко време след като дъщеря ми почина.
Продължи напред, не можеш да живееш в миналото. Въпреки, че всеки път когато стане въпрос за такъв случай, аз лично се връщам назад и страдам, няма никога да забравиш, но е важно да продължиш. Ако продължиш да "търсиш" нещо, което никога няма да намериш, само на себе си вредиш.

Защото го водят биологичен отпадък, затова не фигурира.
Ако е било живо никога не биха ви допуснали да го видите.

Така е. И това ще се промени в съвсем близко бъдеще, но когато ви се е случила тази трагедия е било така.

Да...

Отидох в неонатологията там една ми каза - вие се отказахте от детето сега нямате право да го Търсите. Което не е така.