Синдром на родителското отчуждение

  • 28 953
  • 337
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 145
И същевременно бащата те гледа под лупа и те клевети , че не възпитаваш добре детето , че не учи достатъчно. В по-висока възраст-че  е започнало да пуши или да ходи по дискотеки. Той е само инспекторът , който заклеймява и обвинява.
Отначало ми искаше да се отчитам в писмена форма за развитието на децата ежеседмично. Сега се тръби, че нямал бил информация, и му се налагало да се вижда с учителите на децата. Всичко това засега е на хартия до мен, но не знам какво би станало, ако тръгне с бутонките напред.
Индивидуален подход в български служители няма и няма и да има Тайс . Това са служители на минималната работна заплата, които са там само за да им мине работния ден. За тях е достатъчно детето да има какво да яде и къде да спи за да определят бащата като способен да гледа дете.
Не знам, по време на развода адвокати ми се кълняха, че в АЗД били професионалисти, и че съдиите не растат по дърветата и всичко разбират.

# 16
  • Мнения: 14 907
Индивидуален подход в български служители няма и няма и да има Тайс . Това са служители на минималната работна заплата, които са там само за да им мине работния ден. За тях е достатъчно детето да има какво да яде и къде да спи за да определят бащата като способен да гледа дете.
Напълно съм съгласна. Тези служби във вида им в момента , с огромната им натовареност и ниски заплати , са по-скоро вредни. За децата най-вече.
Промяна някаква трябва да се случи , защото се работи механично , императивно и бездушно. Пораженията още не се знае какви ще бъдат. Особено ме "радва" , като в някой социален доклад открия мантрата СРО. Ох, колко зловещо ще е за детето и за бъдещето му , ако не вижда насилника над майката , например. Ох , какви социопати ще станат тези деца. Е , не , не мога . Затова и пуснах темата.
Ще ми е интересно да се включат и хора , които са на мнение , че наистина има такъв синдром и че той би бил фатален за бъдещето на детето.

# 17
  • Мнения: 14 907
И същевременно бащата те гледа под лупа и те клевети , че не възпитаваш добре детето , че не учи достатъчно. В по-висока възраст-че  е започнало да пуши или да ходи по дискотеки. Той е само инспекторът , който заклеймява и обвинява.

Отначало ми искаше да се отчитам в писмена форма за развитието на децата ежеседмично. Сега се тръби, че нямал бил информация, и му се налагало да се вижда с учителите на децата. Всичко това засега е на хартия до мен, но не знам какво би станало, ако тръгне с бутонките напред.
Неговото е форма на контрол. Прекрасно те разбирам Hug

# 18
  • Мнения: 5 225
Казах ти  Крими, нищо няма да стане . Само повече ядове ще си навлечеш.

# 19
  • Мнения: 30 802
По отношение на синдрома като такъв- мисля, че това е в най-добрия случай псевдо-психология. Къде са изследванията, къде са учените, тестовете, лабораториите? Имаме някакво описание на човешко поведение- дали е добро или лошо, никой не може да каже. Но общо взето всички тия "отчуждаващи" поведения са в зоната на здравия разум. Нормално е да говориш за някои неща с детето си. Ето, аз параноично нищо не говоря, не подтиквам, не коментирам.
Има доста статии за Ричард Гарднър и защо той не е провеждал изследвания, а просто е разчитал на личен опит и лични усещания, за да формулира т. нар. "синдром".
Във всеки случай от един момент нататък е въпрос на здрав разум да обясниш на детето си кое е нормално човешко поведение- бащата не може да се извини, само защото е баща и детето трябва да има избор дали да се среща, особено ако срещите му са неприятни.
Най-тревожното е кръговата логика: ако на детето му е неприятно с бащата, то е защото е отчуждено и трябва да вижда бащата.
http://nomas.org/parental-alienation-syndrome-hoax-hurts-children/
Интересна статия.

# 20
  • Мнения: 30 802
И другото, което ме тревожи- има една доста активна и нахъсена организация на българските бащи. Та не се знае през годините какви постъпления са правили и какво са приказвали, но може и да са успели да си насадят позицията за PAS в съда и пред други специалисти.

За съжаление това е поредния елемент от пъзела "жените са луди и за тяхно добро специалистите знаят най-добре какво трябва да правят и мислят". Неприятното е, че точно след развода, до където жената едва ли е стигнала от много хубаво, се почва едно унижение и гледане под лупа.

# 21
  • Мнения: 41
По отношение на синдрома - хора всякакви има. Вероятно има и такива майки, които без каквато и да е причина отчуждават децата си от бащите им. Но странното е как в рамките на един разговор с продължителност от около час психолога/социалният работник може да разбере, че детето е отчуждавано и то без да е анализирана цялостната ситуация. Има една поговорка дълеч от очите, далеч от сърцето. Нормално е децата като не вижат някого бързо да го забравят и дори да разрушат емоционалната си връзка с него. Проблема според мен е в това, че от една фондация често си организират протести с медийно отразяване пред съдебните зали и в резултат на това и решенията са толкова безумни и алогични.
Съдебната практика по тези въпроси е доста обемна - на хартия и тълкувателни много добре е описано, но де факто... Няма и специализирани съдии. Няма и разлика между дела при развод и фактическо съпружеско съжтелство. Едно е детето да е живяло 7 години и с двамата си родители, съвсем друго е когато бащата е изчезнал още преди да се е родило детето. И странното в тези случаи е как ще отчуждиш едно дете от родител, който детето нито е виждало нито познава, нито пък има каквато и да е връзка с него.
Социалните не ги коментирам, конкретно в нашия случай мисля, че си свършиха работата адекватно. Толкова, колкото им позволяват законите. Проблема при тях за мен е, че самото проучване се прави от различни отдели, по местоживеене на родителите. И обикновено не се посещава на място родителят, при който не живее детето. Странно е и как преценяват родителския капацитет на човек, без да са го видяли в ситуация в присъствието на детето. Позовават се само на желанието му да контактува - ама как и колко отговорно това не важно.

# 22
  • Мнения: 5 513
С бащата се разделихме като хора.Взима и вижда детето когато иска.И ако детето иска.Детето ми не изостава в училище нищо,че при баща си също не учи.Нямам издръжка и не търся.Баща му не дава и не купува нищо.Нито аз говоря лошо за баща му (дори напротив) ,нито баща му за мен.Даже му се кара,ако чуе ,че не ме е слушал.Баща много го обича.И ако аз бях против той да вижда детето щеше да се бори за родителски права.Нямаше да има шанс,но проблеми щях да имам.Когато детето е при него не дудна и не казвам кое как да правят.Както не искам той да ми казва.Детето знае,че някой неща могат да се случат само при тати.И ако иска да отиде да живее при него ,защото е решил ,че там ще е подобре ще го пусна.Тогава аз ще ходя да го видя.Ще ми е мъчно ,но...нали се гледа детето да е добре.Пък и скоро ще може да бъде изслушван.

# 23
  • Мнения: 5 225
Преди моето последно дело (за сега) за международен паспорт на детето което водих имаше друго дело отново за паспорт . Когато делото преди моето приключи , на излизане от залата чух съдийката да се изказва така " майката може да е много добре установена в чужбина, бащата може да излежава 5 годишна присъда, но той ще я излежи и като излезе може да поиска да види детето си, а когато майката е емигрирала с детето, то кой ще е виновен тогава ,че бащата няма да има възможността да си ползва правата над детето, това желание на майката да изведе дъщеря си от България си е СРО"  Shocked Shocked Shocked Изключително много се шокирах от думите на тази уж образована жена . Та дори детето и майката да живеят в чужбина , бащата като има желание ще намери начин и ще си вижда детето . Простотията българска е пълна както винаги .
На моето дело за родителски права ми се падна съдийка тип махленска клюкарка с ужасен език и дори си позволи да ме попита " ти искаш ли да ти взема с едно щракване детето и да го дам на баща му " .Нито съм и позволявала да ми говори на "ти" нито съм провокирала такова отношение . Отговора ми към нея беше "Уважаема г-жо съдия , моля така изпипайте решението си с конкретни доводи защото ще са ви нужни в Хага" , тогава тя ме изгледа и ми каза, че много си вярвам , а аз отвърнах "вярвам ,че няма съд който да се съгласи да присъди дете отглеждано 6 години само от майка му от самото му раждане до сега на бащата, та дори и той да е толкова богат ,че да може да си плати за това "

Деси , ти смяташ ли че дете може самостоятелно да взема решения ,при това правилни ? Не мислиш ли, че за да се реши такова нещо ,то някой ще му е помогнал ?

# 24
  • Мнения: 41
С бащата се разделихме като хора...

Когато срещу теб стои разбран човек нещата се получават.

И аз не дудна и казвам кое как да се прави. Но и не може детето да се прибере в неделя вечерта и тепърва да седне да пише домашното за училище. Макар и деца, те също имат своите интереси. Защо детето да не посещава курсове и школи ако го влече и защо желанието на детето да ходи по състезания да се счита за родителско отчуждаване. Децата, макар и малки, много бързо осъзнават доброто и лошото, правилното и неправилното. Много съм могла да говоря за БНД, но думичка не съм казвала, напротив все съм оправдавала липсата и незаинтересоваността му. Но детето ни много добре се ориентира в ситуацията и много правилно я предцени, а и аргументите, с които подкрепи твърденията си бяха като за голям и зрял човек.

Моето също знае, че ако каже, че иска при баща си веднага ще го заведа и няма да го спирам.

# 25
  • Мнения: 145
С бащата се разделихме като хора.Взима и вижда детето когато иска.И ако детето иска.Детето ми не изостава в училище нищо,че при баща си също не учи.Нямам издръжка и не търся.Баща му не дава и не купува нищо.Нито аз говоря лошо за баща му (дори напротив) ,нито баща му за мен.Даже му се кара,ако чуе ,че не ме е слушал.Баща много го обича.И ако аз бях против той да вижда детето щеше да се бори за родителски права.Нямаше да има шанс,но проблеми щях да имам.Когато детето е при него не дудна и не казвам кое как да правят.Както не искам той да ми казва.Детето знае,че някой неща могат да се случат само при тати.И ако иска да отиде да живее при него ,защото е решил ,че там ще е подобре ще го пусна.Тогава аз ще ходя да го видя.Ще ми е мъчно ,но...нали се гледа детето да е добре.Пък и скоро ще може да бъде изслушван.

Деси, когато моите деца са при баща си нито веднъж не съм казала какво трябва да правят, нито как да го правят. Детето ми до тази година беше на целодневно обучение, и единствено през уикенда имаше домашно, но за сметка на това - огромно. Различно е, когато се ходи на смени, защото тогава уикендите са свободни като цяло. Следващата учебна година ще сменяме училището, и вероятно е на смени, ще видя тогава как ще е с домашните през уикендите, може и да не се налага да работят. Синът ми не изостава в никакъв случай, отличник е, но се е случвало да доучва в неделите по нощите, защото таткото е преценил, че няма да ползва уикенда си с тях за това. Детето страда от това, не аз, но после на него му се втълпява, че майка му само го тормози и не го оставя да си почива. Същото се говореше и на класната на детето, която инициира с мен разговор да съм била оставяла детето да почива. Като го оставих през лятото да си почива, пък, му се говореше, че не прекарва достатъчно време в решаване на задачи за приемните изпити - трябвало не 2, а 4 часа да решава, и да не играе толкова по площадките. И детето се помъкна при същата тази класна, която е и учителка по математика в бившето училище на сина ми, с мотива "да навакса детето, че решава много малко". На детето се говори, на мен ми се пишат имейли.
Не коментирам какво ядат, къде го ядат, нищо! Бащата започна да купува дрехи за тях напук на мен, слагам багаж в чантата, той не се ползва, децата се обличат при него с едни дрехи, и се връщат отново с моите дрехи, само бельото се ползва. Нищо, аз пак си слагам в багажа всеки път. Обаче, през изминалия уикенд от 30 градуса стана 18 градуса, и се е коментирало, че "майка ти не е сложила якета в багажа". Детето е мълчало, и дори удобно забравило, че през 4-те дена се чухме 3 пъти, и аз три пъти напомних, че е станало изненадващо студено, и че ако имат нужда от връхни дрехи, да ми кажат и ще се уговорим да дам. Напомних на детето, че го говорихме това, но той си "спомни" едва, като се върна в къщи и минаха 24 часа от срещата му с бащата. Ако не напомня че съм предложила дрехите, обаче, в главата на детето остава, че не съм се погрижила, а не е вярно. Аз си мисля, че психиката на детето се настройва някак да не влиза в разговори с бащата дори, и да има нужда за това. Как иначе да си обясня, че не е казал на баща си, че сме говорили за тези връхни дрехи?
Веднага след развода правих опити да общувам с бащата - резултатът беше, че или не ми се вдига телефона когато децата са с него, или ми се казва, че няма да му казвам какво да прави. Добре, спрях да му казвам какво да прави, няма проблем! На детето, обаче, се казва, че аз не участвам в отглеждането на децата, и че преди развода той тях ги е гледал повече от мен, което не е вярно просто! Преди 1 месец имаше повод да сме на едно и също място с бащата и децата, от сутринта до късен следобед, в негов уикенд. Малкият не си легна за следобеден сън. С децата се чухме в 11 вечерта, малкият пищеше, че му се спи и беше супер превъзбуден, но тепърва щели да гледат филм. Помолих да говоря с бащата, и го помолих да сложи малкият да спи. Резултатът - беше ми обяснено, че едвам се бил сдържал пред децата да не ми се развика, че си позволявам да взема отношение към режима им в неговия уикенд. Ами какво е това, ми кажете?

# 26
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Много сте нахъсани срещу бащите тук. Нека бъдем обективни все пак. Децата имат нужда и от двамата си родители, разбира се ако са адекватни и нормални.
Имам пример пред себе си вече 8 години. Синът на съпругът ми, който той е припознал и живял с майката година и малко след раждането му.
Познаваме се с мъжа ми вече 30 години. Не е престъпник, наркоман, алкохолик и тн.
Имаме 3 деца- 2 осиновени и 1 биологично.
Дело за режим на виждане издръжка заведе той, защото майката не даваше детето. 4 години тя обжалваше решенията на съда с безумни доводи. Твърдеше, че детето е с умствена изостаналост, има ДЦП и куца с единия си крак. И това без грам доказателства от лекари, психолози, психиатри и тн..Освен това имал наследствени поведенчески проблеми от баща и дядо по бащина линия...В един момент детето започна да бъде аутист, да има алергия към кучета/ ние имаме 2 дакела/ и за това не можело да се вижда с баща си, с преспиване у дома. Сега са му взели куче- та сещайте се дали има алергия...Баща му е правил панели за алергии и нищо не се показа там! Но беше привикан в районното да дава обяснение как си е позволил да го води и да го изследва.
Нерви, насаждане на ПАС синдром и какво ли не още. Повече от 2 години мъжа ми ходеше да взима детето със свидетел, защото не можеше да е сигурен дали ще му го дадат или не.
Когато осиновихме близнаците/ в самото начало/ детето в един момент /при едно от идванията си/ започна да им обяснява, че не сме техни майка и татко и да ходели другаде...Наричаше баща си боклук и парцал и тн...Сега, при последните срещи учеше най-малката да удря близнаците.
Детето е прекрасно, мило и разбрано и това му поведение е единствено в резултат на настройване от майката и семейството й.
Всеки един път когато е взиман от баща си е бил мръсен, със скъсани дрехи и напълно неадекватно облечен. Започнахме да му купуваме дрехи, които естествено седяха у дома.
Подаръци, които сме му правили за рожден ден или без повод са отивали в кофите за боклук- той е казвал това.
Та в тази връзка ми е мисълта- нека не са виновни само бащите за всичко...
п.с. Папките от безумните дела са факт и когато той стане достатъчно голям и зрял ще ги получи, за да прочете всичко, което пише майка му там и да си изясни доста неща...
Баба ми на времето казваше: "Вола рие, рие и на главата му пада!"...
А толкова по- добре би било за децата да общуват и с двамата си родители.
И като допълнение- детето получава доста висока издръжка, с която поне биха могли да го обличат нормално.
Да чудя мненията ви? Ще ми бъде интересно какво мислите за такъв тип отглеждащи майки...

# 27
  • Мнения: 5 513
Злодеида детето е на 8 + години.От 5г не живее с баща си.Баща му го обича.И никога по никакъв начин не би му навредил умишлено.Бели се случват и при мен.Ако е искал да го настрои досега да го е направил.Детето има същите интереси ,като баща си.И е логично (поне за мен) в един момент да поиска да е при него.И ще е щастлив.

# 28
  • Мнения: 41
betray, с риск да решиш, че защитавам другата страна, но замисляла ли си се какво точно е в главата на това дете?
Срещате лошо отношение, но защо автоматично го превръщате в СРО? Вие обяснили ли сте ситуацията с близнаците? Говорили ли сте с детето на тази тема? От устата на моето детете съм чувала страшни изрази, но и за момент не съм си помисляла, че БНД е виновен за това. Децата ходят на градина, училище, гледат телевизия, чуват разни неща, и после ги повтарят, без дори да знаят какво точно означавт.

# 29
  • Мнения: 30 802
"Папките от безумните дела са факт и когато той стане достатъчно голям и зрял ще ги получи, за да прочете всичко, което пише майка му там и да си изясни доста неща"

Ей това вече е пълна гадост. Аз пък изхвърлих и изтрих гадостите. Синът ми ще си има свой живот, не ми се иска като младеж да му изсипя една торба гадости, за да знае "истината". Въобще не ми пука какво ще знае, стига да си действа по делата и да не се сдухва. Няма полза от такова "изясняване" за никого. Даже може накрая детето да тегли една майна и на двете страни, защото ще си има свой живот и не му е работа да е арбитър кой крив и кой прав.

Общи условия

Активация на акаунт