пак за казването

  • 1 334
  • 13
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 324
Вече от 5-6 месеца подхващам темата, но не може да стане разговор. Показвах снимки, разказвах, при всеки възможен случай вмъквам по някое изречение. Нищо. Тишина и се сменя въпроса. А иначе е най-подробното същество на света. Всяко нещо се нищи до дупка с върховни подробности. Посъветвах се с психоложката на дома, от който я взехме, каза: "Тя знае" Е, добре де, тя знае, тогава беше на 4 месеца, сега е на 3 години и 4 месеца. С нищо не показва, че тези разговори я дразнят, не казва, че не иска да й разказвам за това. Нищо. Все едно не ме е чула. Утре /7 май/ стават 3 години, откакто сме заедно и днес исках да й събуда интереса с подготовка за утрешния ми празник, нищо, а пак казвам, че е супер емоционална и за всяко друго нещо много се вълнува.
???

# 1
  • Мнения: 77
Скъпа Ralissa, надявам се мнението ми да не повлияе неправилно, но мисля, че детенцето е още малко, а и щом отказва да води разговор по темата - това е недвусмислен сигнал, че не му е времето сега. Ще имате достатъчно много време да го обсъждате, да го преживявате, да го обяснявате - поне при нас осмислянето на осиновяването отне доста време и продължаваме да "работим" върху него.

Пожелавам ви щастливо празнуване и най-красивите подаръци за малката кралица!

# 2
  • Мнения: 1 652
Според мен разбира и знае, но това вече я наранява. Моят син е на същата възраст и точно преди 5-6- месеца започнах да му казвам. Когато му разказах участва в разговора, хареса му, наистина все още не осъзнава, но аз му разказах една история, която той прие колкото може и реагира. Липсата на реакция говори нещо.Супер емоционално дете и да не реагира?! newsm78Тук наистина имаме проблем. 

Мила Ралица, ще помисля и ще ти пиша на лични. smile3523

# 3
  • Мнения: 7 718
Мисля, че трябва да му кажеш направо, пък когато дедето е готово само ще поиска да говорите. През това време трябва непрекъснато да му показваш обичта си.
По-добре е да се каже когато детето е по-малко и се чувства по-зависимо от теб, отколкото по-късно.
Детето една ли знае или разбира за какво точно става дума. Според мен улавя твоето напрежение и уплаха и се опитва да се спаси чрез незаинтересованост.
Затова още повече мисля, че трябва да му се каже директно, да се свали напрежението и после всичко ще е наред - и при него , и при теб.

# 4
  • Мнения: 490
И аз мисля , че е рано, поне да стане на 5-6 .
Моята вуйна е осиновено дете , била е на 4 когато са я вземали и винаги са и казвали , че те не са я родили , но тя е специална за тях защото са избрали точно нея!

# 5
  • Мнения: 3 164
авторката да ме извини, че ще използвам темата й, но явно и при нас има някакъв проблем Rolling Eyes аз от време на време му загатвам, дори се е случвало да му кажа че друга жена го е родила и т.н. но той не разбира нищо и нищо не пита Thinking а вече наближава времето в което трябва да му кажа, но никакво любопитство от негова страна ooooh!

# 6
  • София
  • Мнения: 1 324
Психоложката ми каза, че на 3 годинки детето трябва вече да знае и да не го отлагам повече, само да издебвам да говоря за това в момент, в който детето е спокойно. Каза също да я заведа в дома, но САМО, АКО ТЯ ИСКА. Тя не иска. Предлагах й да занесем подаръци и шоколадчета на децата, тя каза: "Не, не, не искам". Истината е, че първия и втория път, когато започвах темата бях пред припадък, но след това се чувствам спокойна и не вярвам по някакъв начин да й влияя. Също така е съвсем на ясно, че бебетата преди да се родят са в корема на майките си, но никога не коментира нейното раждане.

# 7
  • Мнения: 273
Мила Ралица,
моята осиновена дъщеря е на почти 5 години. От деня, в който сме я взели - беше на 2 месеца, се говори за осиновяването пред нея съвсем естествено и непринудено. Не конкретно с нея, а с приятели познати, разказвали сме как станаха събитията, колко радост ни донесе малката Радост. Дори съм имала случай, в които наши близки са ми правили знак, че детето слуша, а аз съм отговаряла, в нашата къща тайни няма. И така и аз като теб на тригодишна възраст реших да събудя интереса й по темата. Разхождахме се в парка сами, седнахме на нова, непозната пейка и аз й разказвах, как сме мечтали за момиченце като нея, как има едни специални детски градини, където можеш да се срещнеш със своето дете и как когато сме се запознали тя ми се изпишка в полата, и че това е бил неайния начин да каже «това си е моята мама». Тя ме изслуша внимателно и нищо не каза. След време поиска да отидем на същата пейка в парка и да й разкажа отново. направих го разбира се. Другото, което съм казвала е: ние се срещнахме, запознахме и решихме да бъдем семейство, така както и с тати сме се запознали, малко по-рано и сме се харесали и събрали..   
След което тя тръгна на детска градина, аз на работа и малко се "поразделихме", оставих на нея сама да повдигне темата. Както бях писала преди из форума, един ден се прибра от градина със стихчето - "аз обичам мама с обич най-голяма, тя ме е родила, тя ме е кърмила на света едничка тя е най-добричка". Без да чакам нито миг, отговорих, не миличка моя, аз не съм те родила, Очаквах въроса  . а кой, но за моя изненада не последва. тя тактично замълча, дали се усети моето напрежение?!

Няколко месеца след това се случи чудото - забременях. И тогава тази малка, безкрайно будна и умна кукла заяви, моето братче или сестричка расте в корема на мама, а аз съм се родила в корема на друга жена. Страхувах се да не се отчужди, да не намрази и мен и бебето и още куп страхове. Днес сестичката е на четири месеца, каката я обожава а и аз работя денонощно върху това, непрекъснато повтарям, че те ще са най-добрите приятелки и как им завиждам, защото аз съм едно дете и си нямям такъв приятел. Отново казва, че тя се е родила от корема на друга жена, и очаквам следващия въпрос .. а коя е тя?!

# 8
  • София
  • Мнения: 533
Мила Ralissa,

Като психолог, и аз съветвам да не отлагаш казването. Бих те посъветвала също за известно време да спреш да говориш каквото и да било на детето, свързано с  осиновяването. Много е възможно, ако прекалено често си отваряла темата напоследък, детето да се е затворило и да не желае да говори по този въпрос. Липсата на интерес, любопитство и каквато и да е реакция също е показателно - детето ти дава знак, че за момента не желае или не е готово да асимилира подобна информация След като многократно правиш опити, на които тя не откликва по какъвто и да било начин, тя ясно и недвусмислено ти показва, че не е сега момента.

Отложи разговора за след време. Наблюдавай детето, не я подпитвай непрекъснато, не търси поводи да разговориш по темата. Известно време изобщо не повдигай въпроса. След това, някой ден, задължително когато детето е спокойно, седни с нея и й разкажи със съвсем простички думи - спомени самата дума "осиновена". Обясни й какво значи това на детски език - на езика и по начина, по който би те разбрало едно три-годишно момиченце.

Остави детето да те води. Сега тя ти казва "Мамо, не ми говори повече за това". Ако продължиш да търсиш различни варинати, с които да я провокираш да ти задава въпроси, детето още повече ще се затвори в себе си и ще реши, че след като си толкова настоятелна, явно това наистина е нещо изключително важно.

Има много начини, чрез които след време би могла отново да заговориш по темата и да й кажеш това, което прецениш. Обяснявайки й за осиновяването, не забравяй, че дете на 3 или 4 годинки не може да направи разликата между осиновяване и раждане. Това са абстрактни понятия за децата. Освен това, когато ти задава въпрос, се опитай да разбереш какво точно иска да чуе детето като отговор - много често децата задават съвсем простички въпроси, на които искат простичък отговор, а родителите се впускат в сложни, неразбираеми за тях обяснения и излишни подробности.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 324
Благодаря на всички, които се включиха. За сега ще изчакам и няма да насилвам нещата. Аз и до сега не съм ги насилвала и не говоря често за това, но времето минава и тя расте...

# 10
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
Има време -всичко ще си дойде на мястото!Идете до някой дом с дечица и им занесете по една вафличка!Постойте при тях,после обясни на детенцето си,че те живеят там и нямат мама и тати и чакат да си намерят такива.С времето ще се получи желаният диалог,търпение!!!
Ani_M   newsm51  smile3501
Shoni   всичко с времето-някъде по-рано  Thinking другаде по-късно lovekiss

# 11
  • Мнения: 53
                    Мила Рали,
         
           Не се отчайвай.
           Бъди търпелива. Сега е момента за истината. Колкото повече отлагаш, толкова ще ти се струва все още рано. Казвам ти това от позицията на осиновено дете. Аз разбрах за това горе долу на същата възраст, на която е и твоето детенце. Израстнала съм с тази мисъл и бях много добре подготвена за момента на "неправилно разкриване на истината", а такъв винаги ще настъпи, само въпрос на време е.... Много важно е да накараш детенцето ти да се почувства по-специално..... То е избрано........ То има огромен късмет...... Просто трябва време за да се осмисли това нещо...., още повече на тази възраст... Поела си в правилната посока..... Пожелавам ти успех.

                Бъдете здрави.

# 12
  • Мнения: 341
Здравей,Ралица!
Съвет е трудно да дадеш особено когато става въпрос за индивидуална личност-коквото е твоето дете.Ще ти споделя нашия опит и дано да ти помогна по някакъв начин.
Ние имаме 2 осиновени деца-момчета.Единия го взехме на 3м.,а другия близо 10м.Всяка година те празнуват по 2 рожденни дни-единия когато са се родили и другия когато сме станали едно щастливо семейство благодарение на тях.Приемат го с голям ентусиазъм и удоволствие-"та това е празник с който много малко деца могат да се похвалят,ние сме наистина специални"Подготовката му е и повод за разговор,който не всеки ден можеш да водиш.Така за нас ние намерихме начина по който да кажем на децата,че са осиновени,но в същото време и много специални.Кико вече е 6г.,а Лъчи е на 4г.През другото време,ако те се сетят и попитат им отговаряме,но темата винаги я започват те-особено големия.Децата са невероятно интуитивни и когато са готови винаги ще ти дадат знак,че могот да те чуят и най вече да те разберат.Ще ти разкажа една весела история:Кико беше на 4г. и си играеше на неговите любими колички,а Лъчи-2г нещо се ядоса и се разплака.Кико се приближи към него потупа го по гърба приятелски и му каза"Недей да плачеш,ние сме те взели,но много те обичаме." и после го прегърна.Весело ми е сега,но тогава почти се разплаках.На тях им трябват прости обяснения.А въпроси ще има безброй.Май се поувлякох....дано не съм досадила.Успех мила Ралица и не губи смелост-ти си най добрия психолог за твоето дете.Успех и на всички други родители пред който седи все още този труден момент.

# 13
  • Мнения: 202
Здравей Ралица,мога само да те посъвтвам да изчакаш дтенцето само да подхване тази тема.на около4-5 години,повечето деца започват да сеинтересуват от къде идват бебетата и това е подходящотот време да му обясниш,че се раждата от майките,но ти примерно не си мога да имаш и затова сте отишли в дом с много бебенца и като сте я видяли,че точно тя е Вашето детенце и сте я взели,Е тук можеш да използваш собствената си фантазия,а и ти си познаваш детето най-добре.Аз изчаках синът ми сам да попита и му обясних по детски за да може да ме разбере,все пак беше само на 4 годинки.Но след това,след като веднъж е казано,детето започва само да задава въпроса,моят син вече се интересува и от биологичната си мама,аз не го лъжа за нищо,той е голям вече  и си говорим съвсем свободно.Но никога не повдигам аз темата,ако той иска тогава говорим,Това обикновено е сутрин рано,когато всички други спят и ние двамата сме сами в кухнята.Преди месец  и нещо му се бях ядосала и му викам,айде бе мамо,айде по бързо,много си муден,а той ми мамо това съм го наследил от другата си майка,тя е била по-спокойна от теб.Но това всичко с нормален тон ей така междудругото.Като бяха по=малки със сестра си и се скараха за нещо,тя за да го нарани му казаваше-да,ама мама теб не те е родила,а той най-спокойно  и отговаряше-да,ама аз имам две мами,а ти една.Понякога се притеснявам какво ми предстои,защото той е на 11 години,надрастнал е обаче връстниците си,навлиза и в пубертета,но се надявам да нямаме проблеми по-различни от останалите деца-родители  в тази възраст.

Общи условия

Активация на акаунт