На какво наблягате най-вече във възпитанието на децата си, докато още са малки? Има ли нещо, което е задължително децата да знаят? Искам децата ми да станат хора и искам да разбера дали вървим в правилната посока?
- Публикувана: 17 юни 2017, 14:35 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2017, 09:59 ч.
На какво трябва задължително да научим децата си до седмата година?
Отдавна беше, но преди всичко на хигиенни навици и добри обноски.
Миене на ръце, зъбки, душ преди лягане, както и след спорт.Като по- малък - да си хвърля дрехите за пране в коша.
Да не прекъсва възрастен, а и дете докато говори, да не пие вода по време на хранене, да яде плодове отделно, а не като десерт, да не яде докато върви или играе.Да казва моля и благодаря.
Да изговаря правилно думите, защото вкл. И от учители съм чувала грешни ударения или изговаряне.
Вече там цветове, букви, цифри- според възрастта и желанието, но няма да остане ненаучено детето.
Да е устойчиво на физическо натоварване, напр.дълъг преход в планината.Да разпознава на живо, а не по картинка колкото може повече животни и растения.
Преди да се научи да чете още- да мисли и разсъждава върху прочетеното.В първи клас отиде научен да чете, но стана малко случайно, покрай друго дете в ДГ.Аз много му четях, но по- важно ми беше да говорим върху прочетеното.
Миене на ръце, зъбки, душ преди лягане, както и след спорт.Като по- малък - да си хвърля дрехите за пране в коша.
Да не прекъсва възрастен, а и дете докато говори, да не пие вода по време на хранене, да яде плодове отделно, а не като десерт, да не яде докато върви или играе.Да казва моля и благодаря.
Да изговаря правилно думите, защото вкл. И от учители съм чувала грешни ударения или изговаряне.
Вече там цветове, букви, цифри- според възрастта и желанието, но няма да остане ненаучено детето.
Да е устойчиво на физическо натоварване, напр.дълъг преход в планината.Да разпознава на живо, а не по картинка колкото може повече животни и растения.
Преди да се научи да чете още- да мисли и разсъждава върху прочетеното.В първи клас отиде научен да чете, но стана малко случайно, покрай друго дете в ДГ.Аз много му четях, но по- важно ми беше да говорим върху прочетеното.
Отдавна беше, но преди всичко на хигиенни навици и добри обноски.
Миене на ръце, зъбки, душ преди лягане, както и след спорт.Като по- малък - да си хвърля дрехите за пране в коша.
Да не прекъсва възрастен, а и дете докато говори, да не пие вода по време на хранене, да яде плодове отделно, а не като десерт, да не яде докато върви или играе.Да казва моля и благодаря.
Да изговаря правилно думите, защото вкл. И от учители съм чувала грешни ударения или изговаряне.
Вече там цветове, букви, цифри- според възрастта и желанието, но няма да остане ненаучено детето.
Да е устойчиво на физическо натоварване, напр.дълъг преход в планината.Да разпознава на живо, а не по картинка колкото може повече животни и растения.
Преди да се научи да чете още- да мисли и разсъждава върху прочетеното.В първи клас отиде научен да чете, но стана малко случайно, покрай друго дете в ДГ.Аз много му четях, но по- важно ми беше да говорим върху прочетеното.
Миене на ръце, зъбки, душ преди лягане, както и след спорт.Като по- малък - да си хвърля дрехите за пране в коша.
Да не прекъсва възрастен, а и дете докато говори, да не пие вода по време на хранене, да яде плодове отделно, а не като десерт, да не яде докато върви или играе.Да казва моля и благодаря.
Да изговаря правилно думите, защото вкл. И от учители съм чувала грешни ударения или изговаряне.
Вече там цветове, букви, цифри- според възрастта и желанието, но няма да остане ненаучено детето.
Да е устойчиво на физическо натоварване, напр.дълъг преход в планината.Да разпознава на живо, а не по картинка колкото може повече животни и растения.
Преди да се научи да чете още- да мисли и разсъждава върху прочетеното.В първи клас отиде научен да чете, но стана малко случайно, покрай друго дете в ДГ.Аз много му четях, но по- важно ми беше да говорим върху прочетеното.
С миенето на зъбите години наред имаше проблеми.В един момент става навик.Важно е да се напомня и да не се правят компромиси.
да не пие вода по време на хранене
Още си спомням една ученическа екскурзия, на която нямаше нищо за пиене по време на вечерята... Тогава разбрах какво е да копнееш за глътка вода.
да не пие вода по време на хранене
Още си спомням една ученическа екскурзия, на която нямаше нищо за пиене по време на вечерята... Тогава разбрах какво е да копнееш за глътка вода.
Защото водата разрежда стомашните сокове, и бла бла, не знам си какво още беше. Аз лично не пия по време на хранене, така съм свикнала. Детето - рядко.
Да бъде добър човек. Да се отнася с уважение към всички деца и възрастни, независимо как изглеждат и какво имат.
Да обича и уважава другите живи същества.
Да вярва в себе си. Да не се предава, но в същото време нещо като не се случи точно така, както си го представя - да не се разстройва и да не приема всичко твърде на сериозно.
Да знае, че вещите имат парична стойност и трябва да се пазят, защото за да ги има - някой е работил усърдно. Да знае, че парите не трябва да се харчат за глупости, но и че не са най-важното нещо на света.
Да знае, че неговото семейство винаги ще го подкрепя и вярва в него.
Или накратко за мен има две основни неща – 1. да бъде добър човек и 2. да знае как да изпитва щастие от живота.
Да обича и уважава другите живи същества.
Да вярва в себе си. Да не се предава, но в същото време нещо като не се случи точно така, както си го представя - да не се разстройва и да не приема всичко твърде на сериозно.
Да знае, че вещите имат парична стойност и трябва да се пазят, защото за да ги има - някой е работил усърдно. Да знае, че парите не трябва да се харчат за глупости, но и че не са най-важното нещо на света.
Да знае, че неговото семейство винаги ще го подкрепя и вярва в него.
Или накратко за мен има две основни неща – 1. да бъде добър човек и 2. да знае как да изпитва щастие от живота.
Ами това с разреждането отдавна е отречено от науката...това си е някакъв подход от старата школа, като стегнатото повиване и други садистични идеи без покритие.
Не е отречено, има спорове по въпроса и две противоположни мнения.
За моето дете съм преценила, че по- здравословният вариант е да не пие вода, докато се храни.
Друго мое правило е да се дъвче добре.
От занимаващи се с йога зная една поговорка "И течната храна се дъвче, и твърдата храна се гълта"/т.е. твърдата да се сдъвче до степен на втечняване, да не вземе сега някой да помисли, че се гълта както мисирките го правят/
Според мен най-важните неща са : да е уважително с другарчетата си, и с хората, с които комуникира, да има лична хигиена, доколкото е възможна за възрастта му (да не си бърка в носа, да не яде с немити ръце и т.н), да си мие редовно зъбките, да изразява недоволството си от нещо по културен и цивилизован начин, да има изградена култура на хранене - по възможност да избягва чипсът, тестените храни и т.н.
Според мен колкото по-рано детето си изгради култура на хранене с помощта на родителя, толкова по-лесно ще му бъде в бъдеще. Да, децата трябва да ядат от всичко, докато са малки, защото трябва да се развиват, но от вредните храни е добре да се знае, че трябва да бъде в малки количества, за да не се изтърве положението в по-късен етап.
Също според мен - да си избере извънучилищна дейност, която да упражнява редовно - спорт, балет, народни танци, плуване, езда и т.н. Чрез спортът и спортните занимания детето се учи на самодисциплина, която трудно може да получи по друг начин.
Друго важно нещо - да се научи да губи. Това е проблем при повечето деца, който ако не се разреши в ранна детска възраст, остава неразрешим и в по-нататъшния му живот.
Принципно не се бях замисляла по темата, но се радвам, че я отворихте, защото ме накара да се замисля конкретно върху нещата.
Моето дете отдавна мина възрастта си до 7 години, но все пак не съм имала кой знае какви сблъсъци и проблеми с навиците й - някак си лесно ставаха нещата. 
Според мен колкото по-рано детето си изгради култура на хранене с помощта на родителя, толкова по-лесно ще му бъде в бъдеще. Да, децата трябва да ядат от всичко, докато са малки, защото трябва да се развиват, но от вредните храни е добре да се знае, че трябва да бъде в малки количества, за да не се изтърве положението в по-късен етап.
Също според мен - да си избере извънучилищна дейност, която да упражнява редовно - спорт, балет, народни танци, плуване, езда и т.н. Чрез спортът и спортните занимания детето се учи на самодисциплина, която трудно може да получи по друг начин.
Друго важно нещо - да се научи да губи. Това е проблем при повечето деца, който ако не се разреши в ранна детска възраст, остава неразрешим и в по-нататъшния му живот.
Принципно не се бях замисляла по темата, но се радвам, че я отворихте, защото ме накара да се замисля конкретно върху нещата.
Моето дете отдавна мина възрастта си до 7 години, но все пак не съм имала кой знае какви сблъсъци и проблеми с навиците й - някак си лесно ставаха нещата. 
Най-важното за мен до 7 г. е да се е научило какво поведение е подходящо в различните ситуации и на различни те места, да не проявява агресия, да умее да потърси помощ, ако се наложи и да има основни хигиенни навици.
Също и да има изградена добра хранителна култура, като под добра нямам предвид крайности, а да се храни балансирано, включително с "боклуци" понякога.
П.П. На такива принципи като забранени води, плодове да се ядат не знам си кога и т.н. не обръщам внимание. Ако човекът беше устроен така природата щеше да измисли начин да го направи невъзможно. Просто поредните измислици на хора, които се опитват да изкарат пари от книги, съвети и не знам си какви програми.
Също и да има изградена добра хранителна култура, като под добра нямам предвид крайности, а да се храни балансирано, включително с "боклуци" понякога.
П.П. На такива принципи като забранени води, плодове да се ядат не знам си кога и т.н. не обръщам внимание. Ако човекът беше устроен така природата щеше да измисли начин да го направи невъзможно. Просто поредните измислици на хора, които се опитват да изкарат пари от книги, съвети и не знам си какви програми.