Появи се някъде в средата на 4-та група и в началото беше шок за всички - и за момчето, и за децата, и за учителките, и за целия персонал изобщо. Детето хапеше и нараняваше физически госпожите, създаваше хаос в групата, късаше пижамките на децата, разпиляваше завивките, изпадаше в обострени нервни състояния, пищеше...
Всичко това беше направило огромно впечатление на моето дете и използвах повода, за да обсъдим темата. Говорихме много, тъй като и моето момченце на моменти проявява поведенчески особености. Разговори, разговори, разговори... Мед. сестра също многократно е отделяла от времето си, за да обясни на децата в групата, че реакциите и действията на момчето си имат причина, че той не е нито лош, нито невъзпитан... и че просто има нужда да бъде приет. С търпение и разбиране, а не с подигравки.
Минаха няколко месеца и много ми се иска да споделя с вас, че на финалното тържество в градината това дете не просто сияше, ами... очите му светеха игриво от радост! Беше много, много хубаво! Учителките бяха разбрали, че много харесва народните танци и празникът беше така организиран, че да може детето да прояви качествата и уменията си, а не да се чувства неловко и нежелано. Подвикваше радостно, мяташе си юнашката калпака, имаше няколко солови изпълнения и в края на тържеството всички родители, а и останалите деца, искрено го поздравиха. Много трогателен момент!
Та... пиша всичко това, за да дам и обратния пример. Моето мнение е, че е абсолютно задължително педагозите ДА БЪДАТ информирани(с най-малки подробности) за състоянието на детето, защото само така биха могли да са максимално адекватни и полезни.