Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 8

  • 93 615
  • 767
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 190
В групата на моето дете има момченце, което е диагностицирано с ХАДВ. Сладур голям!
Появи се някъде в средата на 4-та група и в началото беше шок за всички - и за момчето, и за децата, и за учителките, и за целия персонал изобщо. Детето хапеше и нараняваше физически госпожите, създаваше хаос в групата, късаше пижамките на децата, разпиляваше завивките, изпадаше в обострени нервни състояния, пищеше...

Всичко това беше направило огромно впечатление на моето дете и използвах повода, за да обсъдим темата. Говорихме много, тъй като и моето момченце на моменти проявява поведенчески особености. Разговори, разговори, разговори... Мед. сестра също многократно е отделяла от времето си, за да обясни на децата в групата, че реакциите и действията на момчето си имат причина, че той не е нито лош, нито невъзпитан... и че просто има нужда да бъде приет. С търпение и разбиране, а не с подигравки.

Минаха няколко месеца и много ми се иска да споделя с вас, че на финалното тържество в градината това дете не просто сияше, ами... очите му светеха игриво от радост! Беше много, много хубаво! Учителките бяха разбрали, че много харесва народните танци и празникът беше така организиран, че да може детето да прояви качествата и уменията си, а не да се чувства неловко и нежелано. Подвикваше радостно, мяташе си юнашката калпака, имаше няколко солови изпълнения и в края на тържеството всички родители, а и останалите деца, искрено го поздравиха. Много трогателен момент!

Та... пиша всичко това, за да дам и обратния пример. Моето мнение е, че е абсолютно задължително педагозите ДА БЪДАТ информирани(с най-малки подробности) за състоянието на детето, защото само така биха могли да са максимално адекватни и полезни.

# 16
  • София
  • Мнения: 1 120
Тинтири_минтири, зависи от педагозите. Да попаднете на учители, които описахте, е почти като да уцелите шестица от тотото. Аз информирах класната и поисках информация как да се свържа с психолога още на първата родителска среща. На следващия ден ме извикаха в училището, за да ме накарат да преместя детето в друго училище. Още тогава ми стана ясно, че такива деца не са желани и се опитах да преместя детето, но в нито едно от близките училища не я искаха. От тогава започна едно мачкане, явно директорката си мислеше, че от инат се натискам детето ми да учи в "елитното" й училище. Не пускаше детето да посещава занятия, докато не й поставят диагноза.
Аз си зная как изкарах тази учебна година. Най-голямата ми грешка беше, че споделих още през първия учебен ден. А детето ми не е тежък случай. Шавлива е, непоседлива (харесах си думичката от една епикриза) и понякога шумна, но не е агресивна. Ако си бях затраяла, детето ми щеше да си ходи нормално на училище. Точно със съдействието си на учителите, аз личиш детето си от училището.
Преди няколко седмици се подписах, че съм съгласна през следващата учебна година дъщеря ми да бъде преместена в индивидуална или комбинирана форма на обучение. Това беше преди да стана свидетел как през последния учебен ден класната й умишлено я провокира. Така че със съдействието и коректността приключих. От следващата учебна година ще бъда истинска майка. Защото до тук слагах интересите на другите деца пред тези на моето. С други думи - провалих се като родител.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 190
Как така ''в нито едно от близките училища не я искаха''? Как е възможно?! Че то, детето, да не е развален плод, че да не го искат?! Имат ли законово основание изобщо да повдигат въпроса за преместване на детето?
Моля да ме извините за реторичните въпроси, сигурно са крайно наивни, но... наистина недоумявам! Shocked
Освен това... колкото деца, толкова и диагнози. В това съм убедена.
По принцип родителите имат ли право да откажат и да не подпишат съгласие за индивидуална или комбинирана форма на обучение? Разбира се, в случаите, в които детето е способно да се впише донякъде в общия модел.

# 18
  • Мнения: 78
Права е miss piggy   . Законови начини няма ,но да създадат нетърпима обстановка са майстори.  а са нужни много малко усилия нашите деца да бъдат приети нормално. Минахме по този път и все още сме на него. Сега сме в 8 клас. В ново училище и всичко започна на ново. за съжаление не толкова от учителите ,колкото от родителите.

# 19
  • Мнения: 320
Не се обвинявайте! Не сте се провалили като родител! Както всички ,просто нямате опит!И аз нямам.  Всеки се учи от грешките си! Преместете детето в друго училище/ ако има възможност/ или в друг клас/ ако има подходящ класен/ или направете това ,което сметнете за добре. И моето дете беше дискриминирано, класната не го взе на екскурзията, а друг учител пък го свали от автобуса ,когато ходиха до Пожарната в града. Но той пак отиде! Просто не ми се говори!Нямам думи, с които да разкажа за всичко  на което бяхме подложени! Сигурно и аз съм сбъркала. Но от всичко най-много ми тежи отношението на класната към мен. От думите и, от постъпките и. Така де, оплаках се.  Не сте сама! Ще се радвам да прочета и  за други положителни отзиви за учителите! За още бели лястовици!

# 20
  • София
  • Мнения: 1 120
Няма как да я преместя. Първо, преместването ще я стресира и ще й навреди. Второ, в района ни никъде не приемат деца с хиперактивност. Дори и да я приемат в някое по-отдалечено училище, няма гаранция, че детето ми ще получи добро отношение. Директорът ще я запише заради делегирания бюджет, но класния, ако не желае да работи с такива деца, ще си го изкарва на детето.
Накрая ще пусна едно дело срещу държавата в Страсбург и ще се окаже, че може детето ми да ходи на училище.

# 21
  • Мнения: 11 737
miss piggy, защо не отидеш в инспектората и не попиташ да те насочат към училище и учител, които приемат деца с хиперактивност и умеят да работят с тях? Пусни една жалба за отношението към детето и проблемите, които имаш, както и за отказа на околните училища да приемат детето. Детето има право на образование и социализация, а отношението към него е дискриминационно. Можеш да сезираш и комисията за защита от дискриминация. Не, че е хубаво с рогата напред, но ако няма друг начин  #2gunfire

тинтири-минтири, дъщерята на моя колежка също беше нежелана от класната си в първи клас и тя рови, докато не изгони детето от училище, дори сезира ЗД и имаше дело, че родителите не полагали грижи за детето и не го лекували /а те години наред плащаха от джоба си изследвания и рехабилитации, е делото го спечелиха родителите, но стреса и неприятностите???/

# 22
  • София
  • Мнения: 1 120
Записала съм детето в най-близкото училище. Защо, заради капризи на директорката, трябва да го местя? Детето ми не  глупаво, по интелект смея да твърдя, че превъзхожда много от децата в класа си. След като по район му се пада това училище, защо трябва да ходя до инспектората и да настоявам да притискат директорите на другите училища. Какво ще постигна премествайки детето в друго училище. освен да рискувам да я пробутат при учител, който ще настрои родителите и другите деца срещу нея?
Сега поне с родителите нямам проблем.
Масова практика за столичните училища, т.к. не могат официално да изгонят дете, да настроят всички срещу него и накрая родителите го преместват, за да му спестят тормоза.
 

# 23
  • Мнения: 676
Има ли тема за деца със синдром на Аспенгер?

# 24
  • Мнения: 11 737
Нямам предвид да притискат някого да приеме детето, но не може в цяла София да няма един сърцат педагог, който да не дели децата, да има подход към всички и да не е против в класа да има по-различно дете. А и сега ти са притисната да си отпишеш детето, карат те да висиш пред училище, вместо да ходиш на работа, за следващата година те изнудват да я минеш в самостоятелна форма. И най-много страда детето ти. Вместо подкрепа и социализация е подложено на дискриминация и изолация. Ти си знаеш най-добре, но поне една жалба защо не пуснеш, може и да се стреснат. И нашите деца имат права, а много често грубо ги нарушават, уж защитавайки правата на т.наречените "нормални".  Все повече се убеждавам колко са прави онези, които казват, че в първи клас се избира учител, а не училище. И това е много вярно за всички деца. Но за нашите важи в още по-голяма степен. Аз също искам децата ми да учат в добро училище, имам определени виждания какъв език е подходящ за детето, но много се радвам, че има добри отзиви и добро първо впечатление за класната. Дано очакванията ми се оправдаят.

# 25
  • София
  • Мнения: 1 120
Имам цяло лято да обмисля какво да предприема.
Приемам и съвети.
Simple Smile

# 26
  • Мнения: 52
Здравейте, синът ми (10г.) е хиперактивен, а напоследък започна да проявява и агресия. 1г. посещавахме психолог, но не само, че няма резултат, но и нещата отиват на по зле. Може ли някой да ми препоръча психолог от който е наистина доволен?

# 27
  • София
  • Мнения: 1 120
Възможно е агресията на детето да се е появила, защото се чувства във враждебна обстановка. Какво е  отношението на класната към детето? Ако показва явно пред целия клас лошо отношение към него, децата копират от учителя и е вероятно всички да се държат грубо с детето, изолират го и го карат да се чувства нещастен.
Напоследък се опитват да пренесат изцяло вината за агресията към семействата, настройват учители срещу родители и родители срещу родителите на различните деца.

Последна редакция: вт, 27 юни 2017, 20:29 от miss piggy

# 28
  • Мнения: 52
Отношението на класната е добро, по неговите думи. Влиза му в положение до колкото и е възможно. Проблемите обаче не са само в училище, а и когато играе навън. Все някой го дразни, обижда, все другите са виновни. Прагът му на търпимост е много нисък и когато се ядоса, а то става лесно, забравя всичко, което говорим и действа първосигнално. Самоконтрола е нещо на което нито психоложката успя да го научи, нито ние знаем как да направим.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 120
И при моето дете това е основният проблем. Невъзможността си овладее емоциите.

Общи условия

Активация на акаунт