Преживях спонтанен аборт, да поговорим

  • 155 131
  • 847
  •   1
Отговори
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Това е закованата темичка за момичета преживяли един или няколко спонтанни аборта, в която можем да обменяме информация за причини, изследвания, които сме направили, как ще продължим напред и надявам се скоро да я запълним с хубави новини!

Ето и няколко теми в които сме обсъждали конкретни емоции и преживявания, около и след аборта:

Кога се почувствахте готови за бебе, след аборт?
Колко време след като Ви направиха аборт кървяхте?
Напрегнати гърди след спонтанен аборт
Как се случи? Как го преживяхте? Къде бяха половинките Ви?
За епикиризата след аборт и резултати от хистологията

Последна редакция: ср, 04 окт 2006, 15:41 от Tаня

# 1
  • София
  • Мнения: 1 098
Ba ,добра темичка.На кратко да разкажа мойта история.Имам един аборт пожелание,бях млада и неподготвена да ставам мама.Спомням си ,че дори тогава страдах след изживяното и дълго време не бях на себе си.Миналата година Октомври месец дойде добрата новина,че с моят любим ще ставаме родители.Голяма радост беше,сърцето ми се изпълни с такова щастие ... !Пътувахме в чужбина за няколко дни,и аз се бях притеснила страшно много от полета.През цялото време бях много неспокойна и напрегната.Когато пристигнахме получих прорязваща болка ниско в корема,и си казах "това е краят".  Sad
След това започнах да кървя,и щастието ни помръкна.
Надявах се да е нормално кървене до 4 месец,но след това започна по-обилно кръвотечение.Върнахме се в Бг.Отидохме в болницата на преглед....,и ни съобщиха ужасната новина."Плода няма сърдечен ритъм",но не от няколко дена а от 11 г.с.,а аз бях в края на 14 г.с. Можете да си представите ужаса от чутото.Трябваше незабавно да направят манипулацията,за да не получа кръвоизлив.
Приеха ме веднага,и всичко приключи много бързо,но за мен беше цяла вечност,имах чуството,че времето е спряло.
Прибрах се в къщи,и с дни не спирах да кървя.След месец отидох на контролен преглед,при друга специалистка,която се хвана за главата като ме прегледа.Не ме бяха почистили изцяло  #Cussing out  #2gunfire
Препоръча ми да не правя кюретаж,а да пробваме по консервативен начин.Предписа ми витамини ,че и това не ми бяха казали да пия,и "Окситоцин" ,мускулно в дупето,за предизвикване контракции на матката,за да може парченцето да се отлепи и да се изхвърли с цикъла.
Така направих 2 серии с инжекции и накрая резултатът беше налице.Преди две седмици ,след последният преглед видяхме че матката се е изчистила напълно и лигавицата на матката за този ден от цикъла е в нормалните размери.Голяма радост за всички нас  Simple Smile Попитах я дали мога да забременявам вече,позамисли се малко ,прецени че са минали 3 нормални цикъла,и каза "ДА" Пожела ми успех ,и ми каза,че този пут всичко ще бъде наред,ще забременея и ще износя здраво детенце.Но кой може да ми го обещае!?
Това ме прави безумно щастлива все пак ,и благодарна за това,че освен некадърни лекари има и много добри специалисти,които си вършат работата.
Дано не съм била много обстоятелствена.Но нека всички ние продължаваме да вярваме,и да се надяваме скоро да бъдем възнаградени за всичко през което сме минали .
Понякога си мисля ,че това е било наказанието ми за предишният аборт.Дано съм изкупила греха си.

# 2
  • Мнения: 651
Да разкажа и аз. Първият ми страх на тема бременност се появи през април 1998г. - постъпих в болница с много силно възпаление на ляв яйчник, уплътнена тръба на десен и след всички прегледи се установи, че след коремна операция в детска възраст са ме зашили грешно. Всички органи изтеглени и зашити силно в дясно - матка, дебело черво и т.н. Лекарката беше категорична - забременяване никога. От дясно непроходимо, в ляво хронифицирано възпаление. Рев, но бях на 16г. и се надявах докато дойде време за бебе медицината да напредне. Е без всякаква намеса забременях през октомври 2005г. Радост, но една тиха. На прегледа казаха, че матката се е изместила на мястото си и бебето е където трябва. Ей тогава вече беше радостта. До два прегледа по-късно в 17г.с.. Без какъвто и да било признак казаха "Няма сърдечна дейност". И така приключи всичко. Сега чакам да мине периода на пазене и се надявам на здраво бебче.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 3 871
И аз да разкажа моята случка, съвсем прясна отпреди 3 седмици  Sad
Бях бременна в 7 г.с. 4 дни. Нямах абсолютно никакви проблеми, освен леките болки в корема, които са си нормални. Дори гаденето понасях леко. И така въпросния четвъртък просто отидох до WC и видях, че кървя. Изпаднах в паника и хукнах с едно такси при доктора. Той излизаше тъкмо от операция. Прегледа ме на ехограф и каза, че матката е празна, явно плодът е паднал. И да очаквам да се излющи лигавицата. Решихме да чакаме сама да се изчистя. Само 3 часа след това всичко падна навън - почти цялата лигавица. През следващите дни кървях доста. След 1 седмица прегледът потвърди, че всичко се е изчистило. Сега пия Герикапс и фолиева киселина и другия месец пак сме на фронта  Simple Smile
Според доктора най-вероятната причина за случката е била някакъв проблем с плода - неправилно оплождане, развитие и т.н. и организмът ми е разпознал проблема и го е махнал.
Всъщност още при първия преглед, когато видяхме плодния сак и констатирахме бременността, бях предупредена, че това е възможно до 10 седмица, и че 10 % от всички бременности завършват така.

Сега се надявам следващия път да няма такива изненади  Praynig

# 4
  • Мнения: 479
И аз да разкажа моята случка, съвсем прясна отпреди 3 седмици  Sad
Бях бременна в 7 г.с. 4 дни. Нямах абсолютно никакви проблеми, освен леките болки в корема, които са си нормални. Дори гаденето понасях леко. И така въпросния четвъртък просто отидох до WC и видях, че кървя. Изпаднах в паника и хукнах с едно такси при доктора. Той излизаше тъкмо от операция. Прегледа ме на ехограф и каза, че матката е празна, явно плодът е паднал. И да очаквам да се излющи лигавицата. Решихме да чакаме сама да се изчистя. Само 3 часа след това всичко падна навън - почти цялата лигавица. През следващите дни кървях доста. След 1 седмица прегледът потвърди, че всичко се е изчистило. Сега пия Герикапс и фолиева киселина и другия месец пак сме на фронта  Simple Smile
Според доктора най-вероятната причина за случката е била някакъв проблем с плода - неправилно оплождане, развитие и т.н. и организмът ми е разпознал проблема и го е махнал.
Всъщност още при първия преглед, когато видяхме плодния сак и констатирахме бременността, бях предупредена, че това е възможно до 10 седмица, и че 10 % от всички бременности завършват така.

Сега се надявам следващия път да няма такива изненади  Praynig

Аз съм с 2 аборта, бях писала за тях в друга тема. Първия път изчаках 4 месеца за повторен опит, но сега май ще чакам 6  Sad Ти колко време ще чакаш за второ забременяване? И за какво е Герикапса? За фолиевата киселина, след като 4 гинеколожки не ми казаха  колко е важна, сама взех решение и вече я пия, въпреки че има поне още 4 месеца докато прабваме отново (втория ми аборт беше преди 2 месеца и половина).. И така. Пожелавам успех и на двете ни!   bouquet

# 5
  • Мнения: 133
   Здравейте и от мен.И аз се причислявам към вас.На мен ми се случи преди 2год и 3мес. в 9г.с.Незнам защо,явно просто се случва,прокървих и не ми бяха дадени никакви лекарства за задържане,на всичкото отгоре бяха и почивни дни.Нямах лекар тогава и на никой не се обадих,още повече че съм от малък град.Чак след 3дена отидох на преглед при специалист и се оказа мисед и на следващия ден ми направиха кюртаж.След това пих противозачатъчни 1год.И вече минава година не мога да забременея,нямаме никакви проблеми,всички изследвания направени ни досега са перфектни.Преди 2месеца ми откриха раничка,която този месец ще лекуваме.
На всички момичета преживели това желая само Кураж и Вяра,че и нас ще се случат чудеса!       

# 6
  • София
  • Мнения: 1 098
Забравих да кажа ,че и на мен ми откриха раничка на шийката,но ми казаха да не я горим сега,а като родя.

# 7
  • Мнения: 515
Здравейте момичета това което ми се случи беше започна преди около година и половина със съпруга ми решихме да имаме бебе много силно го искахме аз съм на 23години той е на 25г. вече една година беше изминала от сватбата и двамата се чувствахме готови да бъдем родители забременях веднага и бях много щаслива но съдбата реши друго прокървих когато бях в 7-8 седмица веднага отидох на лекар тя ми каза че всичко е наред да не се шашкам същата вечер получих кръвоизлив и изхвърлих плода приеха ме по спешност и ме кюртираха оказа се че плода е мъртав от доста време идваше ми да я убия генеколожката #2gunfire #2gunfire
Преживях го зле аз попринцип съм много емоционална и ми беше трудно да се съвзема newsm45 smile3518
След уверението на лекар/смених генеколога/ че нищо непречи да опитаме отново бяха минали около 4-5месеца от аборта ние се престрашихме и не след дълго забременях отново но този път не се зарадвах изобщо от мига в който разбрах че съм бременна изпитах страх и притесненията бяха постоянни може би психически не бях готова плачех по цели нощи без причина и историята се повтори тъкмо когото реших че вече няма опасност бех в 12-13 седмица бях съкрушенна трудно е да ви опиша чувствата които бушуваха в мен тогава.

Мина вече около година  от тези събития направихме си много изследвания увериха ни че нямаме проблеми което ако не друго то поне ме успокоява до известна степен сега отново сме решили да опитам и вече го правим luvbed
Дано този път всичко завърши добре  Praynig Praynig Praynig
Знам че страха винаги ще живее в мен и във всички нас но трябва да се борим

# 8
  • Варна
  • Мнения: 3 871
Аз съм с 2 аборта, бях писала за тях в друга тема. Първия път изчаках 4 месеца за повторен опит, но сега май ще чакам 6  Sad Ти колко време ще чакаш за второ забременяване? И за какво е Герикапса? За фолиевата киселина, след като 4 гинеколожки не ми казаха  колко е важна, сама взех решение и вече я пия, въпреки че има поне още 4 месеца докато прабваме отново (втория ми аборт беше преди 2 месеца и половина).. И така. Пожелавам успех и на двете ни!   bouquet

Eli4ko, съжалявам за това, че ще чакаш. Аз изобщо няма да чакам, но това е защото не ми е правен кюртаж, изчистих се сама за 5 дни и 20 дни след това имах овулация  Flutter Доколкото ми обясни докторът, изчакването няколко месеца е нужно ако е правен кюртаж или са давани други лекарства с цел изчистване на матката.
Герикапс е комбинация от витамин А и Е, подпомага възстановяването на тъканите и по-специално на лигавицата на матката. Мъжът ми също го пиеше, помагало да са по-подвижни плувците  Simple Smile Фолиевата най-добре се пие авансово, така че хубаво си направила, продължавай да я пиеш. Успех!

# 9
  • Мнения: 343
Здравейте момичета, много добра идея за закованата тема. Аз съм с два миседа - единият миналият септември в 9г.с., другият съвсем скоро в 11 г.с. без никакви признаци и оплаквания. Първият път освен емоционалните, нямах никакви други проблеми. Сега е точно обратното - вече преживяла го веднъж, го приех по-спокойно, но тъй като не ме изчистиха добре (кървях много, имах болки, треска) се наложи втори кюретаж преди 10 дена. Сега продължавам да кървя, но се чувствам добре. Засега ще започнем с генетични изследвания и за антифосфолипиден синдром, но гинеколожката каза да изчакам поне първият цикъл да мине. Спермограма също ще правим. Не съм говорила още с нея за имунологични, но има време. Този път май ще изчакаме повечко преди да опитаме пак, въпреки че на мен вече ми се иска. Просто единственото лечение в тази ситуация е едно здраво и пухкаво бебе и аз ще се боря докрай.

Страхът винаги ще живее в нас, но и от нас зависи да го преборим. Горе главите и успех на всички!  Heart Eyes

# 10
  • Мнения: 2 120
Преди една година точно, направих спонтанен в 7 г.с и няколко дни.
Всичко уж беше наред, но зацапах и хукнах на лекар. Той ме увери, че били няколко капки само и удвоихме дозата `Утрогестан`, който слагах вагинално след потвърждаване на бременността. И така 5-6 дни. Имах симптоми, но в един миг спря да ме боли всичко, не ми се гадеше вече. Отидох на кръвен тест, нивата на ЧХГ падаха. Зацапах отново. Пак хукнах на лекар. След прегледа ми каза, че сакът се е отлепил от стената и ще абортирам до 24 часа, да спирам `Утрогестана`. Така и стана. през ноща след големи мъки от контракции и болки все пак прокървих. Влачих се ни жива, ни умряла седмица. Беше ми лошо, кръвното ми падаше. После отидох на преглед. Бях се изчистила и на следващия цикъл имах овулация.
Нещото от, което най-много ме е страх,  е да не се повтори. 

# 11
  • Мнения: 357
Не мисля, че мястото на тази тема е тук (в Проблемното), или поне не с това заглавие. Ако се казваше "Преживях два или три поредни спонтанни аборта, да поговорим" нямам нищо напротив. МОЛЯ МОМИЧЕТАТА, КОИТО СА ИМАЛИ ЛОШ КЪСМЕТ ВЕДНЪЖ НЕ ЗАПОЧВАТ ВЕДНАГА ДА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ИМАТ ПРОБЛЕМ. Знам от собствен опит, че един от хилядите въпроси след подобно нещастие е: "А мога ли изобщо да имам деца?". Това натоварва излишно психически, а всички знаем, че при подновени опити подобна бариера не ни е нужна. Не случайно лекарите тук (в Германия) правят контролен преглед и ако си се изчистил те пращат по живо, по здраво. В България се изписват лекарства за задържане при следваща бременност за щяло и нещяло, без да се споменава факта, че приемането им крие рискове за плода. В повечето случаи по-трудно излечимата болка след спонтанен аборт е не тази, която изпитва тялото, а тази, която терзае душата, а в "Родители преживели загуба" има достатъчно съчувствие и разбиране, за да можем един ден да продължим напред...

# 12
  • Мнения: 59
 Здравейте момичета. И аз ......"имам един аборт пожелание,бях млада и неподготвена да ставам мама.Спомням си ,че дори тогава страдах след изживяното и дълго време не бях на себе си.Миналата година Октомври месец дойде добрата новина,че с моят любим ще ставаме родители.Голяма радост беше,сърцето ми се изпълни с такова щастие ... ! ....." Но във 6 седмица от М прокървих и право при гинеколога.Той видя плоден сак, но не ми "честити", а каза да отида след седмица.Отидохме с милото ми след 10 дена, изпълнени с противоречиви чувства и ооооо радост, чухме сърчицето на мъничкото нещо в мене. Той веднага излезе на вън и позвъни на баща си да му каже, че ще става дядо и то така, че разбра половината болница за това Outta Joint. Embarassed.Изписаха ми прегнил, който бих малко след прегледа.След няколко часа получих силен кръвоизлив и някакво парче падна. Разбрах веднага какво става. Отидохме след 2 дни  за да установи доктора, че вече няма сърдечна дейност и на следващия ден - аборт. Същата вечер се консултирахме с друг гинеколог за по сигурно, но диагнозата беше потвърдена. То беше сълзи, прегрътки и въпроси.... И така след два цикъла пазене сега съм при вас изпълнена с надежди за нов живот. Съчувствам на всички и желая от все сърце пухкави бебенца.

# 13
  • София
  • Мнения: 3 123
Ами и аз имам един спонтанен аборт в 9 г.с..Забременях няколко месеца след лапароскопията за фенестрация на яйчниците и 2 стимулации с Клостилбегит.Беше една радост ,едно чудо-това беше нашата Коледна приказка.Да ,но за съжаление не беше с щастлив край. SadНямах никакви оплаквания-нито кървене,нито болки;слагах си Утрогестан 2х2 вагинално и си живеех с мисълта,че ще имам едно сладко мъниче през Август.В 9 г.с. обаче се оказа ,че бебо няма сърдечна дейност и всичко приключи. CryИмаха съмнение за моларна бременност,но за щастие не се потвърдиха.Сега трябваше да се пазим 3м.,но явно ще е повечко време,защото първия цикъл след аборта ми беше чак на 73-тия ден и то предизвикан с лекарства.Ще видим този път кога ще ми дойде и после ще се реши още ли ще се пазим.

# 14
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Аз имам 3 ранни спонтанни аборта и съмнения за още един.
След като минахме през проблемите на самото забременяване заради ПКЯ, забременях през първия месец, в който БТ показа, че има овулация, а я мерих вече година и 2 месеца. Не знаех,че съм бременна, защото ми дойде нормално, но тогава споделих с момичетата, че гърдите ме болят, не ми се яде нищо и такива разни малки симптомчета. Направих си тест по техен съвет и той беше положителен. Ясно ми беше, че с това силно кървене няма никакъв шанс, но отидох на лекар във Враца, който не видя нищо в матката и ми изписа лекарства за намаляване на кървенето, защото вече беше минала 1 седмица от цикъла ми, а не ми спираше. Те не подействаха, смени ги с други и така почти един месец, докато накрая не вдигна ръце от мен и  ми каза, че може да е рак Shocked. Веднага заминахме  с моя мъж в Пловдив при д-р Даскалов и той каза, че има парче, което не може да се излющи и трябва да направя кюретаж, защото много дълго кървя вече. Направих кюретаж с пълна упойка, на следващия месец имах овулация, както и следващите цикли. От май започнах утрогестан, защото имам дефект в лутеалната фаза и ми закъсня доста- за тогава са съмненията за 2 спонатанен. Октомври 2005 видях пак положителен тест, но не можах да се зарадвам, вече си имах едно на ум. започнах да правя кръвни тестове, които обаче трябваше да излязат след 1 седмица в един и същи ден, както и уринни. Чертичката втората не се променяше на цвят, процапа ми и вече ми беше ясно. В деня, в който ми дойде излязоха резултати от кръвните- имаше бременност, но хормонът падаше. Решихме да повторя едни антитела, които са ми извън норма, докато чаках резултата не се пазихме и така ноември пак имах положителни тестове, но се повтори същото.
Антинуклеарните ми антитела не са в норма, затова заминахме за Плевен, където правят и генетични изсследвания, на които им идваше реда вече.
Имам две генетични изменения, които изискват по-висока доза на фолиева киселина, поради риск от спина бифида и ранни аборти, както и проблем с кръвосъсирването, а антителата изискват вливане на имуновенин.
Сега почиваме, пия фолиевата киселина и се настройваме за всичко това.
Ако има нещо хубаво в цялото това е, че всичките спонтанни са в ранна седмица, дори не успявах да ида да видят дали има нещо в матката иначе мисля щях да съм рухнала вече, защото съм много емоционална.

Общи условия

Активация на акаунт