Отговори
  • Мнения: 59
 Мисля, че всяка майка трябва да знае тези неща, ако са верни, но ми звучат странно:
:G: На какви етапи се подразделят първите седем?
МА: Етапите са няколко, а във всеки от тях детето усвоява различни неща, т.нар. психически и физически новообразувания. Има си възраст, на която се проговаря, на която се прохожда. Не може нещо да се случи на по-ранен етап от този, който си му е заложен.
Първият етап е още по време на бременността. Най-често допусканата от незнание грешка, която създава характероформиращите травми, е неграмотността по време на бременност. Защото възпитанието започва от вътреутробния период. Една тревожна, неискаща детето си или много уплашена майка, със сигурност създава неблагоприятна среда за бебето. То все още няма мисловни процеси, няма развита кора на главния мозък, но емоционалната памет вече работи. Бебето общува с майка си още оттогава, затова е много важно тя да бъде спокойна. Примерно детето на една алкохоличка свиква с някакви норми алкохол в кръвта и след това се държи като абстинентно, по същия начин, ако майката е била ужасно тревожна през цялата бременност, след това има тревожно бебе, защото то е като наркоман в абстиненция за адреналина, а пък след време ще се чудим защо търси адреналинови ситуации.
Друга травма, която, уви, касае абсолютно всички ни, е откъсването на бебето непосредствено след раждане. То трябва да бъде на гърдите на мама веднага след като е излязло от утробата. Микропедиатрите със сигурност си имат някакви задачки, обаче това отнасяне на бебето в някакво друго помещение е изключително травмиращо за него. В първите месеци от живота на едно дете, тъй като то не се ражда с формирана кора, то не може да има никаква способност за абстракция и никакви мисловни операции. Не може да си каже: „Мама е оттатък“, то няма триизмерна представа за времето, всичкото пространство за него е тук, а всичкото време сега. Когато детето плаче, това е неговият единствен начин да подаде сигнал, че се нуждае от помощ. Защото то дори не знае да се почеше, когато го сърби, то има един-единствен модел – подчинителен. Ако не дойде никой, не може да си каже, че мама е оттатък или ще дойде после. Значи... умира. Детето преживява смъртта си. Ужаса, който изпитва, ние не можем да си го опишем с нашите днешни глави, защото вече имаме възприятия за време и за пространство."
(Малък откъс от интервю, ето линк към цялото интервю:
http://www.graziaonline.bg/v11731/pyrvite-sedem.html

Последна редакция: пт, 19 май 2017, 21:49 от Bell07

# 1
  • Мнения: 2 706
Пълни глупости и стремеж за ПР.

# 2
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 402
Не намирам нищо странно в статията.

# 3
  • Мнения: 5 259
Пълни глупости и стремеж за ПР.
От позицията на какъв специалист и с какъв опит дваш тази оценка?

# 4
  • Мнения: 2 706
„задачките” на педиатрите, за които говори дамата са аспириране, проверка на жизнени показатели по скала и още някои „дррболийки”.
Не се заяждам, но тезите са недоказуеми и повърхностни, вярвайтв в каквото искате, разбира се.

# 5
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 402
„задачките” на педиатрите, за които говори дамата са аспириране, проверка на жизнени показатели по скала и още някои „дррболийки”.
Не се заяждам, но тезите са недоказуеми и повърхностни, вярвайтв в каквото искате, разбира се.
Това, че лекарите вършат важни неща в първите минути след раждането, не пречи бебето да се чувства зле от раздялата с единственото му познато до момента нещо - майката. Няма връзка между важността на процедурите и емоционалния свят на бебето. Доводът ви е несъстоятелен.

# 6
  • Мнения: 46 434
Нищо ново не казва. Това са отдавна писани неща от специалисти.
„задачките” на педиатрите, за които говори дамата са аспириране, проверка на жизнени показатели по скала и още някои „дррболийки”.
Не се заяждам, но тезите са недоказуеми и повърхностни, вярвайтв в каквото искате, разбира се.
Искаш да кажеш, че в белите страни умишлено искат да навредят на бебетата? Не се заяждам, наистина ми стана интересно.
Първото се слага в/у майката, след това се преглежда, докато си е там, не е нужно да се отделя от нея.

# 7
  • Мнения: 5 259
„задачките” на педиатрите, за които говори дамата са аспириране, проверка на жизнени показатели по скала и още някои „дррболийки”.
Не се заяждам, но тезите са недоказуеми и повърхностни, вярвайтв в каквото искате, разбира се.
Раждането не е "замислено" да включва аспириране и прегледи от педиатри. Ние можем да осъзнаваме нуждата от тези неща, но бебето не ги осъзнава и за него раздялата е признак, че нещата не протичат както цялата му биохимия очаква.

Също както ние знаем, че сме в другата стая и бебето е на сигурно място само в креватчето си, но то не знае къде е, знае само, че майка му я няма - инстинктът, който му казва, че е в опасност се включва и то плаче, за да може майката да го намери преди някой тигър да го изяде.

Всичко, казано в статията, е много отдавна известно на психологията, няма нищо революционно.

# 8
  • Мнения: 11 737
Вярно е. Това ви го твърди майка на две осиновени деца, преживели много от описаното дори в малката публикувана част. Не случайно на запад родителите на недоносените бебета имат достъп до детето в кувьоза, а и ги вадят за терапия кожа да кажа. В такива моменти недоносените деца стабилизират показателите си. А откъсването на детето след раждането от майката и то за дълго се нарича първична рана. Не е измислен термин от нас. Има книга на американска психоложка, осиновила бебе направо от родилното, на два-три дена, по-късно ражда и тя. Т.е има база за сравнение.
Дъщеря ми е недоносена и около месец е била в кувьоз и в неонатологично. Изписват я на 42-я ден след раждането и майката си я взема. По-късно я вземат от майката и я настаняват в ДМСГ, но изграждат и поддържат връзката между детето и БМ. Едва на тригодишна възраст я вписват в регистрите. Аз я осинових на 3г и 4м. Въпреки, че по закон след вписването е трябвало да ги разделят и психолог да подготви детето за промяната, да му помогне да изживее болката от раздялата с БМ и даря подготви за осиновяването това не беше направено. Само за 4 месеца детето беше прехвърлено от една институция в друга, пратена на градина и осиновено. А вземането за едно неподготвено дете знаете ли, че протече в неговото съзнание като отвличане? Последиците? Изключително голямо изоставане в НПР, изключително тежка и трудна адаптация и за двете ни, хиперактивност с дефицит на вниманието...
Синът ми също е откъснат от майка си след раждането и на десетия ден даден в приемна грижа. По думите на приемната майка 40 дена са му били нужни да изживее раздялата си с БМ и да приеме приемната. Беше на три месеца като го видях за първи път. Едно спокойно, любопитно, социализирано бебе, което се превърна в едно прекрасно, умно, чаровно момченце.
БМайки - едната алкохоличка, давеща мъката от сполетяла я по-рано трагедия, другата - надявала се до последно да задържи детето си и полагаща грижи за бременността си, осигурила му спокойна бременност, дете, което се е чувствало желано, още в корема на мама.
Ами има разлика и аз я виждам всеки ден вече три години.
Статията на Мадлен Автогара не се отнася толкова до вашите желани и с любов гледани деца. За тях това разделяне в първите 3-4 дни няма такъв драматичен ефект. Думите на МА се отнасят за децата, които са недоносени и отделени в първите месеци от майките си и до децата, чиито майки умират при раждането или ги изоставят(нежеланите деца). Последните в най-голямата степен страдат - нежелана бременност, нездравословни вътреутробни условия, нежелани от момента на зачеването си и отхвърлени още по време на бременността от тази, която им дава живота и с която са биологично и жизнено свързани.

# 9
  • Мнения: 290
Абсолютно вярно! Най-вече първия контакт! Имах благословията да родя извън БГ.,- не съм се отдрляла от детето си за секунда от момента ба раждането! А за понятието,че усещат и преживяват още в утробата-пак абсолютно съгласна! И също така ина значение дори самото раждане-колко тежко или леко,бързо-бавно-мъчително-е било дори това определя до някъв етап съдбата на детето Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт