:G: На какви етапи се подразделят първите седем?
МА: Етапите са няколко, а във всеки от тях детето усвоява различни неща, т.нар. психически и физически новообразувания. Има си възраст, на която се проговаря, на която се прохожда. Не може нещо да се случи на по-ранен етап от този, който си му е заложен.
Първият етап е още по време на бременността. Най-често допусканата от незнание грешка, която създава характероформиращите травми, е неграмотността по време на бременност. Защото възпитанието започва от вътреутробния период. Една тревожна, неискаща детето си или много уплашена майка, със сигурност създава неблагоприятна среда за бебето. То все още няма мисловни процеси, няма развита кора на главния мозък, но емоционалната памет вече работи. Бебето общува с майка си още оттогава, затова е много важно тя да бъде спокойна. Примерно детето на една алкохоличка свиква с някакви норми алкохол в кръвта и след това се държи като абстинентно, по същия начин, ако майката е била ужасно тревожна през цялата бременност, след това има тревожно бебе, защото то е като наркоман в абстиненция за адреналина, а пък след време ще се чудим защо търси адреналинови ситуации.
Друга травма, която, уви, касае абсолютно всички ни, е откъсването на бебето непосредствено след раждане. То трябва да бъде на гърдите на мама веднага след като е излязло от утробата. Микропедиатрите със сигурност си имат някакви задачки, обаче това отнасяне на бебето в някакво друго помещение е изключително травмиращо за него. В първите месеци от живота на едно дете, тъй като то не се ражда с формирана кора, то не може да има никаква способност за абстракция и никакви мисловни операции. Не може да си каже: „Мама е оттатък“, то няма триизмерна представа за времето, всичкото пространство за него е тук, а всичкото време сега. Когато детето плаче, това е неговият единствен начин да подаде сигнал, че се нуждае от помощ. Защото то дори не знае да се почеше, когато го сърби, то има един-единствен модел – подчинителен. Ако не дойде никой, не може да си каже, че мама е оттатък или ще дойде после. Значи... умира. Детето преживява смъртта си. Ужаса, който изпитва, ние не можем да си го опишем с нашите днешни глави, защото вече имаме възприятия за време и за пространство."
(Малък откъс от интервю, ето линк към цялото интервю:
http://www.graziaonline.bg/v11731/pyrvite-sedem.html