Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 2

Баща ми не е стигал до там, но знам че има такава фаза има. Принудителна фетална поза мисля че се казва. Самите мускули стават като камък. Баща ми едвам го обличахме. Не можехме ръцете да разгънем. Краката бяха добре при него. Но ги боли ако разгъваш. Така че недей, ако няма друг начин. Има и едни специални триъгълни възглавници за повдигане на краката, но в тоя случай може да не помогнат.

Под прасците слагах  възглавници.
Обезболяващи мазила не сме опитвали.

Момичета, малко ме нямаше и не можех да пиша доста време че през телефона става бавно, но четях какво ми отговаряте. Благодаря за подкрепата и разбирането. Мама е добре. Свежа е, има цвят на бузите, храни се, дори казват, че общува, до колкото може с другите и с персонала (преди въобще не го правеше). Няма вече гной, като ме видя, стана от стола като пружинка, а преди като имаше възпалението, почти не можеше да стане. Дори казват, че инцидентите с размазването на.....(сещате се) по стените и леглото са намалели на 1-2 пъти седмично, а преди бяха по 1-2 на ден! Пак си е объркана, то няма как иначе с тази диагноза, но като цяло реагира по- бързо на въпроси, подкани, жестове и т.н. Ръцете й са топли, много ми се радва като ме види, спокойна е. Усещам, че някъде там вътре си е моята мама. Прегръща ме и казва колко много ме обича, пита ме как съм и с какво може да помогне........майчицата ми, милата ми. Хора, майчината любов е по силна от тази отвратителна болест. 

**ElIna** много се радвам. Много ме трогна написаното от теб. Дано с майка ти нещата се стабилизират трайно. Аз винаги съм го казвала това. Не бива да се губи надежда и да се отписва човека, защото там вътре не знаем какво е. Аз знам, че баща ми до последно знаеше коя съм, едвам говореше милия, думите му объркани, но като го питам знаеш ли коя съм и ми казваше името. Последните месеци и това не можеше, но пак знаех, че ме обича и знае че аз го обичам. И като му казвах, че го обичам понякога също казваше, че и той ме обича и гласа му се разтреперваше. Ей така, както не можеше да говори дори и само бъбреше едни странни словосъчетания, така казваше понякога отчетливо нещо от сорта. Знам, че знаеше коя съм аз и майка ми със сърцето си. Звучи романтично и клиширано, но е така.

Но за да разбереш как комуникират тези хора, на които много често говора им се уврежда е нужно точно със сърцето си да ги слушаш.

Благодаря за съчувствието и за съветите. Това необходимо постоянно присъствие е от декември миналата година - почти точно една година. Агресивните периоди са кратки - аз просто изчаквам да отминат. Но когато е неспокойна и за дълго време - постоянно говорене (колко е смислено знаете сами), постоянно ходене насам-натам - много трудно се понася.  На 30.03. имаме дата за явяване нса ТЕЛК. Във връзка с това изискват някои задължителни прегледи и изследвания (психиатър, психолог и др.). Във Варна има специализиран център -
Варна
УМБАЛ „Света Марина”, ул. Хр.Смирненски 1
Неврологична клиника, специализиран център за лечение на деменции с ръководител доц. Надежда Делева
Екип: д-р Иван Димитров
Телефон за контакти: 052/978 242; 0888 45 85 28 – д-р И. Димитров
Смятам да я заведа да направим тези изследвания там. Ще следвам, каквото те препоръчат.
Също има свиване на крайник - пръстите на дясната ръка, не знаех, че това е симптом.

Момичета, днес пак бяхме при мама. Добре е, дори в дома атмосферата е празнична, украсено, миришеше на нещо вкусно и т.н. Стори ми се, че като че ли ръцете й леееееко треперят. Дали е нормално. Иначе бяха топли,, подвижни в ставите и т.н., но сякаш имаше лек тремор. Дайте идеи...

Не знам дали е симптом на болестта или следствие. Болните, които са трудноподвижни не сгъват и разгъват крайниците си както го прави здравия човек. Склонни са дълго да прекарват в една поза, което ограничава притока на кръв към ставите и връзките около тях и те започват да се схващат, да болят, някои сухожилия и мускули се скъсяват. Болката при разтягане в такива условия е предполагам близка на тази, когато ние се разтягаме за нещо непривично, например за шпагат. Аз опитах да направя масаж на коленете и ги отпусна значително, намазах и с гел за спортни травми, просто това ми хрумна. Но предполагам, че при първа възможност ще си свие пак краката, защото така и е по-удобно и не запомня за дълго защо я карам да се протяга и движи

Виждала съм и други старци със свити пръсти. При това са били съвсем с разсъдъка си. Може да е в следствие на някакво възпаление, нещо ревматоидно, не знам, питайте за всеки случай лекар. Флексорната контрактура става от липса на движение, дехидратация, проблеми с оросяването. Това научих от краткото ми проучване в интернет, може да не съм 100% права.

Свити пръсти може да са артрит. Но тук се касае за друг проблем наистина.
Елина, често болестта е придружена с паркинсонов синдром. Баща ми беше така, но при него той оказваше влияние на походката, нямаше треперене.

Днес за първи път  майка ми сама взе лъжицата, хвана я правилно с дясната си ръка - пръстите на която са свити от няколко месеца, и се храни с нея. Също си взе филийка  хляб и бисквити. И в момента пръстите й са отпуснати. От два дни й давам Ашваганда и Сумента.
http://www.himalaya.bg/product/57/ashvaganda-indiyski-zhenshen-p … ma-pri-stres.html
http://www.himalaya.bg/product/414/sumenta-podpomaga-oblekchavan … a-i-bezsanie.html
Не знам дали това е причината, но отбелязвам факта.

Чета темата, но не съм писал до сега. Искам и аз да споделя нещо. Баща ми е болен от Алцхаймер от 6.5 години. Диагностицираха го в Св.Марина, не съм никак очарован от тях. Направиха всичко ,което трябва, но ги приемат за обречени.

За лекарствата специално, не знам до колко помагат, но не им се доверявам напълно. За мен едно от важните неща е да се обърне внимание на диетата. Според разни проучвания Алцхаймер може да се класифицира и като диабет тип 3, защото глюкозата не стига до мозъка и той "гладува", именно заради това мазнините са особено полезни в тези случаи, защото са алтернативно гориво под формата на "кетони", преминават мозъчната бариера и стигат, като гориво за мозъка. Именно поради тази причина повечето болни губят тегло. За това е хубаво да се приемат повече мазнини. Всяка мазнина е добра, когато е хубава като зехтин, маслини, авокадо, ленено семе. Ядките също са много полезни. Също е важно да се приемат белтъчини, особено важни са, грубо трябва да се приемат минимум около 1-1.5 г/кг. Ограничете въглехидратите, особено преработени храни. Като цяло се придържайте към чисто месо (без тлъстини), зеленчуци, плодове, ядки, а от животинските продукти сирене, кашкавал, мляко, яйца също са хубави. Месото трябва да се яде задължително със салата заради фибрите и да не се комбинира с мляко в едно хранене.

Може да се добавят и различни суплементи:
Мултивитамини (Витамини Б12, фолиева).
Витамин Д.
Куркума: 3-8 грама на ден. Относно Куркумата, ние я слагаме в киселото мляко без обработка,
примерно по 1 -2 грама, също ние ядем често пилшеки гърди и друго бяло
чисто месо. Витамин Д е задължителен за всички хора, особено за възрастните. Витамини Б12 и фолиева също.
Екстракти от боровинки, годжи бери и др.
Лененото семе е изключително полезно и за фибри.
Кокосово масло: зависимост от поносимостта, започва се с 1 чаена лъжичка, като се стремите да достигне 3-4 супени. Не трябва да е хидрогенирано.

Всичките суплементи е хубаво да се дават с яденето за по добра усвояемост. Трябва да се пие достатъчно вода, поне 1.5л на ден.Забравете за газирани напитки и сладки. Може да се дава 1-2 пъти седмично по нещо, но не повече. Захарта е изключително вредна за тях, особено, ако е без фибри и белтъчини.

Идеи: За улеснение може да си закупите "whey protein" какъвто пият културистите за лесни белтъчини, а и стават много вкусни смутита, например протеин + банан + кокосово + прясно мляко в блендер.

Съвети, принципни не конкретно в зависимост от етапа на болестта:
Хубаво е да се движи човека редовно да не се застоява, двигателната активност е важна, дори и в къщи да се разхожда. С оглед на бъдещето, и ако го оставяте сам, съветвам ви да си купите IP камера (около 70лв) с която може да го следите дори и когато не сте вкъщи от смартфона си. Обезопасете стаята в която живее, да няма препятствия да не се спъва, пада, удря. Да не може самостоятелно да излиза на балкони, тераси, както и навън, често срещано е да излизат и да се губят, баща ми го е правил няколко пъти и добре, че в по страшния случай един познат го намери, но с течение на времето това е голяма опасност, ако не заключвате и т.н. Ако все още е добре и болния излиза сам навън, е хубаво винаги да има някой с него защото рано или късно ще започне да се губи. Трябва да се внимава и за падания. Купете си памперси за възрастни да сте подготвени, когато стигнете до там. Хубаво е да имате поне 1-2-ма души с които да се редувате на гледането, защото е доста тежко за сам човек и ако работите, почти невъзможно. От тази болест не се умира бързо, умира се от настинки, загубвания, падания,
заседяване.
Пускайте музика често, това е една от зоните, които изглежда почти до края остават незасегнати и им действа много добре. Другата зона, която не се засяга са чувствата, те също остават до края.

**ElIna** радвам се, че майка ти е значително по-добре(не бях чел повече от месец), бях потресен на какво си подложена и ти се възхищавам за начина по който се справяш!


Статии за Алцхаймер има много. Някои са добри, други направо смешни. Мислейки логично: На каква възраст обикновено са хората, които даряват кръв? На каква възраст се разболява човек от Алцхаймер? На баща ми не е преливана кръв. Никога. Според мен Алцхаймер се провокира и отключва от наслагани във времето страхове в човек за нещо. Или по-скоро с невъзможността на човек да се примири/приеме с нещо или някакво събитие. Например дъщерята се омъжила за негър и родила дете с различен цвят на кожата, или единствения син отишъл в чужбина и не се върнал повече оставяйки човека сам. Психиката се пречупва и се отключва някаква болест. Дори това ,че хората, които пиели и пушели са по рискови да се разболеят за мен е смехотворно.

Лично аз не бих настанил мой близък в такъв дом. Първо не е специализиран за болни с деменция и/или Алцхаймер, а това за мен е най-важното. Обслужващия персонал трябва да познава болестта, да има опит с такива болни за да реагира адекватно на десетките различни ситуации, които предлагат те. Най-малкото трябва да има подход за общуване, който е коренно различен с този на другите възрастни. А това, че има само двама настанени, не знам да се смея ли или да плача....Още нещо - климатика, телевизора, хладилника и банята са последните неща, които вълнуват болния. Най-малкото, защото за да стигне до дом той не знае как да си служи с тях.....

Няма такъв дом в България, където да познават болестта. Тук знаят как да сменят памперс, как да изкъпят, как да нахранят. Толкоз. Ама то и това даже е трудно да се намери някой да го прави като хората.

За съжаление е така. Няма качествен персонал дори и за ежедневните грижи, а камо ли за по- специализирана помощ. В домът, където е мама, лекар идва 1 път седмично, сестрата е там през ден. Болногледачките знаят как да звъннат на 112. Толкова. Но това е дом, не хоспис. В хосписите, тип болница, където има болни, лежащи и изискващи 24 часа мед. обслужване, има лекари. Но по принцип трудно се намира.
Zars, благодаря за подкрепата