Здравейте момичета, нова съм тук, така че предварително се извинявам,ако има такава тема или не е позиционирана на точното място.От много време исках да си направя регистрация,но едва днес вече е факт.Искам да споделя историята си, ще се опитам да не бъде много дълга и оттегчителна 
) Та...Всичко започна с отслабването ми преди две години,когато свалих около 10кг.Стана много постепенно почти неусетно и без да съм се стремяла.Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.До онзи момент,никога не съм имала проблем с кг си,била съм добре/нормално сложена-25 години,167 висока и около 57 кг.След като започнахме да се виждаме без спорт и диети свалих 7 кг.Чувствах се прекрасно,носех най-малкия размер дрехи.Виждах се като манекенка.Оттогава започнаха и драмите ми с кантара- всеки ден,всяка сутрин се теглих и ако не виждах 52кг или по-малко число на кантара,целият свят ми беше крив.СПРЯХ да ям.Хранех се през ден.Един ден пълен глад,на следващия изяждах до 4 праскови и толкова.Не можех да спя,защото когато легна, коремът ми изпълняваше всестранни симфонии,непрекъсното къркореше от глад,но психически нямах проблем с това.Постоянно ми се спеше и нямах сили да изкача стълбите на етажа,въпреки че всеки ден правех дълги разходки,за да поддържам кг.Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.Това слава богу продължи около две седмици,за които качих само 4кг.Започнах да тренирам и си възвърнах формата.И започнаха проблемите-срещах др мъж-започнах тренировки всеки ден,вървене по 18 кг на ден, а яденето ми беше - 1 маруля за деня.Това продължи около 3-4 месеца.Станах 47 кг,правих си тест при диетолог,който ми каза,че имам отрицателен процент подкожни мазнини,което нз дали е възможно и ми състави диета богата на полезни мазнини.Естествено дори не я започнах.Моята цел беше да стана 42кг.Представете си 167см и 42кг колко грозно би било,но тогава ми се виждаше съвсем нормално.Разделих се и с този мъж по Великденските празници 2016г. и от състояние на глад,преминах в такова на преяждане.Емоционално хранене без задръжки и спирачки.Не мога да опиша за какво количество храна става въпрос-на едно хранене ядях - два пакета бисквити,три шоколада,два хляба,две парчета пици,лешници 300 гр.,по 5 вафли,два чипса,два снакса,баница,кроасан.И изобщо не преувеличавам за жалост.Това се нарича хиперфагия.Психологическо заболяване.Към днешна дата съм 62 кг.Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото.Лицето ми е толкова овално и бузесто,поглеждам се и се чудя кое е това дебело момиче,което е изяло предишното ми и красиво Аз.Подлагам се на изтощителни тренировки с цел да сваля някой кг.,след което минава сецмица-две и започвам отново да преяждам.Ям без да съм гладна,ям само вредни и гадни храни,които преди това не са ми били вкусни.Винаги съм била злояда и претенциозна по отношение на храната,което беше и доста натоварващо за майка ми,купуваше само най-скъпите продукти и готвеше доста изискани менюта с цел да ми допадне храната.Сега нещата са коренно различни.Ако някоя от вас има или е изпадала в такава ситуация,моля да ми даде съвет ,някаква помощ.Каквото и да е.Ходих при психолог,но това не ми помогна,защото говорихме само за храна,а аз искам да спра да мисля за нея.Искам отново да изглеждам добре, без да се превръщам в анорексичка.
) Та...Всичко започна с отслабването ми преди две години,когато свалих около 10кг.Стана много постепенно почти неусетно и без да съм се стремяла.Просто тогава имах най-големия стимул да изглеждам перфектно- започнах да излизам с един мъж,с много добра външност и аз съответно исках да бъда на ниво.До онзи момент,никога не съм имала проблем с кг си,била съм добре/нормално сложена-25 години,167 висока и около 57 кг.След като започнахме да се виждаме без спорт и диети свалих 7 кг.Чувствах се прекрасно,носех най-малкия размер дрехи.Виждах се като манекенка.Оттогава започнаха и драмите ми с кантара- всеки ден,всяка сутрин се теглих и ако не виждах 52кг или по-малко число на кантара,целият свят ми беше крив.СПРЯХ да ям.Хранех се през ден.Един ден пълен глад,на следващия изяждах до 4 праскови и толкова.Не можех да спя,защото когато легна, коремът ми изпълняваше всестранни симфонии,непрекъсното къркореше от глад,но психически нямах проблем с това.Постоянно ми се спеше и нямах сили да изкача стълбите на етажа,въпреки че всеки ден правех дълги разходки,за да поддържам кг.Разделих се с въпросния мъж.Изгубих всякакъв апетит.След като всичките ми надежди за повторна връзка с него приключиха започнах да ям като невидяла.Това слава богу продължи около две седмици,за които качих само 4кг.Започнах да тренирам и си възвърнах формата.И започнаха проблемите-срещах др мъж-започнах тренировки всеки ден,вървене по 18 кг на ден, а яденето ми беше - 1 маруля за деня.Това продължи около 3-4 месеца.Станах 47 кг,правих си тест при диетолог,който ми каза,че имам отрицателен процент подкожни мазнини,което нз дали е възможно и ми състави диета богата на полезни мазнини.Естествено дори не я започнах.Моята цел беше да стана 42кг.Представете си 167см и 42кг колко грозно би било,но тогава ми се виждаше съвсем нормално.Разделих се и с този мъж по Великденските празници 2016г. и от състояние на глад,преминах в такова на преяждане.Емоционално хранене без задръжки и спирачки.Не мога да опиша за какво количество храна става въпрос-на едно хранене ядях - два пакета бисквити,три шоколада,два хляба,две парчета пици,лешници 300 гр.,по 5 вафли,два чипса,два снакса,баница,кроасан.И изобщо не преувеличавам за жалост.Това се нарича хиперфагия.Психологическо заболяване.Към днешна дата съм 62 кг.Не мога да се понасям,не мога да се гледам в огледалото.Лицето ми е толкова овално и бузесто,поглеждам се и се чудя кое е това дебело момиче,което е изяло предишното ми и красиво Аз.Подлагам се на изтощителни тренировки с цел да сваля някой кг.,след което минава сецмица-две и започвам отново да преяждам.Ям без да съм гладна,ям само вредни и гадни храни,които преди това не са ми били вкусни.Винаги съм била злояда и претенциозна по отношение на храната,което беше и доста натоварващо за майка ми,купуваше само най-скъпите продукти и готвеше доста изискани менюта с цел да ми допадне храната.Сега нещата са коренно различни.Ако някоя от вас има или е изпадала в такава ситуация,моля да ми даде съвет ,някаква помощ.Каквото и да е.Ходих при психолог,но това не ми помогна,защото говорихме само за храна,а аз искам да спра да мисля за нея.Искам отново да изглеждам добре, без да се превръщам в анорексичка. 
Помисли за козметика и спорт, примерно, по-приятно ще ти е. За разходки, книги и филми. За работа. И за партньор, пред който не е нужно да блестиш и да се доказваш постоянно, което е крайно изтощително и нездравословно. Успех 
И без да искам да те нагрубявам, ако бях 84кг и аз щях да мисля 63 кг за малко.Все пак всеки гледа от своята камбанария.Но ако си била 50 щеше друго да мислиш.И именно защото не искам да стана 80+, писах тук за помощ от хора с подобен психологически проблем.