Аз съм майката, а ме наричат "бабата на детето"

Ами не знам тогава какво точно чешет и коментираш, защото аз напълно споделям това, което си написала. Всеки може да е родител, независимо възрастта, килограмите и изобщо как изглежда. Обиди винаги можеш да получиш за най-различни неща. И изобщо, комплексите не помагат...

Коментирах това, което беше написала в отговор на мой пост: Нямам спомен да съм твърдяла, че да си млад и красив е условие да станеш родител и че иначе детето може да расте в комплекси.

Твой пост не съм коментирал, коментарът ми беше насочен към изказване на Дева, която се разсипа да убеждава, че трябва да си млад и красив, за да не се срамува детето от майка си.

Значи съм останала с погрешно впечатление, защото постът ти беше точно под моя. В такъв случай, дължа извинение.

Споко, трябвало е да цитирам. Както и да е. Дано авторката си извади от цялата тази гмеж тук нужните изводи и да продължи напред. Млади, стари, грозни, красиви, хора сме, имаме еднакви права. Отделен въпрос е, как и дали се случват нещата, както искаме ние.

Аз съм чувала за детето на колежка, което я критикувало за дрехите й, да се гримира  и т.н.
Едва се удържах да й кажа, че ако беше моето...

Аз родих на 37, след 2 месеца навършвам 40.
През тези три години побелях, състарих се, отпуснах се и не мога да се стегна (въпреки редовните спортни занимания за които ставам в 06.00 ч  ), косата ми стана безкрайно суха и нищо не помага, нито една дреха от предишния ми живот не ми става, май и като жена приключвам.
Ми, остарявам, бе!
В момента съм незаменимо по-щастлива отколкото преди, когато бях млада, доста красива и с убийствено тяло - поне мълвата за мен беше такваз 
И мен са ме наричали баба - не ги отразявам.
Ако не ме харесват как изглеждам, да ми подсигурят приличен доход без да се налага да работя, личен фитнес, детегледачка, домашна помощница, редовни посещения в салон за красота и някой да ми прави салати, фрешове и филенца на скара.
Явно полагате достатъчно усилия - защо толкова сте се вторачили как изглеждате? Прости хора винаги ще има 

Извинявай, защо смяташ, че някой друг е длъжен да ти осигури тези екстри? Още повече непознати хора....

Благодаря за споделено мнение.
Вероятно си останала с много погрешно впечатление, че аз имам тези екстри и съм отдала съществуването си на поддържане на външния вид. Не. Аз съм безработна, защото, въпреки образование и двата чужди езика, единият от които от езикова гимназия, заради ЕГН-ето ме не наемат на работа. Живеем доста скромно. Преди години си бях направила 10-годишна застраховка "Живот", която изтече, и ползвам тези средства. Изключително пресметливо, защото скоро ще свършат.
Много рано си се отказала да се бориш. Ти нямаш още 40. Приятелски съвет: "Стегни се!" Започни с хранителни добавки за коса, кожа, подходящи кремове за лице.
Вече е коментирано колко жестоки могат да бъдат децата, обиждайки друго дете за външния вид на родителите му. Нима искаш да причиниш това на детето си? Такива обиди децата помнят цял живот. Преди години срещнах съученичка, която, се оказа, била родила на 19 г. След това два пъти се развеждала. Без да я питам защо толкова рано е станала майка, тя се мотивира с това, че нейната майка я е родила на 39 г., което за онези години си е било направо престаряла първескиня. Съученичката ми била обиждана от деца от класа, от съседски, дори още в детската градина, че "идва да те вземе баба ти". Така й се набила в главата възрастта на майка й, че решила никога нейното дете да не чува подобни реплики.
Мисля, че двете с теб не бива да причиняваме това на нашите деца. И моето е на 3 г. В живота едно го мислим, друго става. Никога не съм помисляла дори за секунда, че ще стана "стара" майка. Това, че се чувстваш щастлива е чудесно, но помисли как ще се чувства твоето дете след някоя и друга година, чувайки за теб определени грозни епитети, от които и теб ще те боли.
Че остаряваме, е повече от ясно. Но поне да го правим красиво, според възможностите ни. Отпускането не решава проблема, който и двете имаме, а го задълбочава.
Дано ме разбереш правилно 

Orange-2, за мен ти прекалено се фиксираш на реакцията на детето. Разбирам те донякъде, предвид конкретната ситуация, но само донякъде
А за примера, който даваш - нямам думи. Значи съученичката ти е причинила 2 развода на детето си, които невинаги минават гладко, но важното е "детенце" да се фука с млада майка?
Т.е. имам думи, но...не съвсем благоприлични

Orange-2, може да се опиташ да формираш подходящи нагласи на детенцето ти за външния вид на хората и неговото значение. с дъщеря ми много си говорим на теми като красота и външен вид. надявам се да успее да се научи да “не преценява книгата по корицата“.
например наскоро обсъждахме външният вид на жените от списанията. че тези снимки са направени след специална подготовка, грим, подбрани дрехи, допълнително обработени са, и че една жена не може в ежедневието си винаги да изглежда по този начин. казах ѝ че ще се учуди колко от тези съвършени жени са хващани в непривлекателен вид, разгледахме някои снимки в интернет, направени от папараци.
говорили сме си и за остаряването като естествен процес, за желанието на всички ни да сме млади и красиви. за това, че красивото за едни, невинаги е красиво за други, зависи от вкуса на човека и т.н.
опитвам се да огранича негативни коментари за външния вид на хората - виж колко е дебел, лицето на този господин беше цялото в пъпки, и други такива. питам я как би се чувствала ако някой каже така за нея или за приятелката ѝ, мисли ли, че този човек е лош само защото изглежда така и т.н.
ако детето има правилна нагласа трудно могат да го уязвят закачки за възрастта на майка му. 

сетих се една случка, когато беше на 3 години. в парка има кафене, което се държи от мъж с много ефектна приятелка - бяло руса, с много хубаво тяло, напомпани устнички, облечена по последен писък с маркови дрехи. дъщеря ми я видя и каза: “много ми харесва, искам тя да ми е майка“. съвсем чистосърдечно ѝ казах: “да, много е красива. но ти не я познаваш, сигурна ли си, че искаш да ти е майка?“. малката отговори, че много я харесва и иска и двете да сме ѝ майки. казах и че няма как, ще трябва да избира, майката е само една, и тя ми каза: “избирам тебе, защото те обичам“. разговорът протече като на шега, лековато някак. след това си поговорихме, че децата не избират майките си и семействата, в които живеят.

Коментарът ми беше напълно шеговит...наистина ли вярвате, че смятам че някой друг трябва да ми подсигурява каквото и да било?!?
Никъде не съм писала, че съм се отпуснала - просто самоиронично описах промените, които настъпиха с мен през тези три години.
Къде точно прочетохте, че съм спряла да се грижа за себе си?
Не съм спирала нито за миг, но нито редовното боядисване, нито кремовете или пък изкусния грим могат да заменят младостта. Това са само средства за прикриване на белезите на старостта.
И да - след като работя цял ден за жълти стотинки и на практика сама отглеждам дете, напълно възможно е да нямам много време за себе си.
Всъщност Вие се жалвате как Ви наричат въпреки всичките Ви усилия - аз просто реших да се опитам да Ви повдигна духа.
Вие имате проблем със себе си - както виждам, имате проблем и с други хора.
В действителност, мен баба ме нарече едно малко момиченце - каза, че съм й приличала повече на баба отколкото на майка. Спомням си добре как се почувствах и затова се включих.
Не случайно обаче е казано ''Подай ръка и ще ти се качат на главата''.
На моята успяхте да се качите - дано сте се почувствали по-добре обяснявайки ми назидателно какво трябва да очаквам и какво трябва да правя
Хайде, със здраве!

Усмихвай те се и продължавайте. Когато съм се родила баща ми е бил на 44г
 и 6м. Не стига това, ами и до пубертет са бях голяма мъжкарана. Като излезеш с баща ми из града често се спирахме да приказваме с негови познати. Въпросът винаги беше:"А Кольо, това внука ли е?" А той с присъщото му чувство за хумор отговаряше: " А не, това е дъщерята."

Отзад напред - когато човек сподели проблем, е редно да знае, че ще получи всякакви отговори.
Да, не е приятно, че младостта се свързва с фертилността, но това е положението.
 Не мисля, че това е проблем само в България. Но и тук се случва все още лекар, гинеколог да каже на бременна, че е "дърта първескиня", а пък тя да е над 30.
Както вече се писа многократно, тепърва ще се сблъскате с недобронамерени хора. Въпроса е да не го мислите толкова.

Т.е. извън България, когато видят 45-годишна жена с бебе или 50-годишна с 5-годишно, всички предполагат, че е майка му? Това откъде го знаеш?