Аз съм майката, а ме наричат "бабата на детето"

Да, чувствам се майка на това дете от първия ден, в който го видяхме в Дома. Първоначалното решение за осиновяване на дете, за да стана майка, аз взех много бързо. На съпруга ми му трябваше повече време, но и той е напълно осъзнат баща. Никой в нашето обкръжение не ни е критикувал, че ще осиновяваме. Напротив, изразяваха положителни емоции, поне през нас. Не съм имала външен натиск да правя или не правя нещо, свързано с осиновяването. Това е решение само мое и на съпруга ми. Моите родители бяха много щастливи. Когато, след дълго чакане, най-накрая докарахме детето вкъщи, почерпихме близките съседи; обадих се на първи братовчеди и ги информирах, че си имаме детенце. Само два месеца след идването у дома, детето ме нарече "мамо", а не можеше да говори. Това беше първата думичка. Плаках от щастие.

Право "в десетката"  ! Благодаря!

Бих те посъветвала  като цяло да не приемаш думите на хората присърце, това само може да ти повлияе зле. Както искат да те наричат, нали ти си знаеш, че си майката на детето ти. Иначе ако се подмладиш, може и да се почувстваш по-добре.. даже е почти сигурно. Наистина може да промениш гардероба си, прическата и да проучиш за различни процедури за подмладяване. Понякога дори малките детайли ни променят много. А ако комбинираш няколко промени във външния си вид, нищо чудно да почнат да те наричат "каката" . Все пак нали си гледала пълна промяна нали. 

Не се хващай само за цветовете.
Не прави блокаж на всяко предложение, защото се чувстваш нападната, не всеки това е целил, като е писал в темата ти. Опитай да видиш какво виждат в теб хората отстрани.

Тази тема вече стана грозна и няма да ти е от полза, но има доста форуми /дори и тук има такива теми/ където може да покажеш временно своя снимка и да чуеш мнения какво би могла да промениш. На 47 е рано да виждат в теб баба и явно има нужа от някаква промяна.

Не си мисли, че само ти имаш подобни негативни емоции. Аз родих на 30 и пак много хора ме накараха да се чувствам стара. Сякаш мой дълг е да родя на 18 с писано в картона "закъсяла първескиня"  . Напълнях с 32 килограма след раждането. Детето ми бе на 2-3 когото дете в пясъчника се скара с него и му каза, че майка му е грозна. Да ме обиди някой възрастен не бих се засегнала толкова, колкото от начина по който ме погледна моето дете и ме попита защо онова дете ме нарича грозна.  Ами доста усилия положих да е гордо детето ми с мен. Не съм свалила всички килограми, не съм винаги навита кифла  , хич и не се давам за пример, но искам да ти кажа че те разбирам.

Опитай да промениш нещата, преди да приемеш, най-важното е да сме живи и здрави  

Нито се чувствам по-умна, нито по-млада от Вас. Не обичам да правя и да ми правят захаросани и явно преувеличени комплименти, наистина звучат по-скоро като шега или подигравка. Оправете си самочувствието и се радвайте на детето вместо да се разстройвате от глупости. Не, хората няма да Ви определят като "майче", защото 2% майки като вас са изключение, а не правило. И това няма нищо общо с начина, по който изглеждате. Нито Ви прави по-малко или повече майка. Вместо да търсите причина във външния си вид или "злобата" на околните, се стегнете, оправете си мисленето - щом изглеждате млада за възрастта си и се справяте с малко дете, имате предостатъчно причини да сте с високо самочувствие и да се радвате на живота, вместо да броите килограми!

Точно мен да определите като груба и заядлива, отдавам по-скоро на това, че сте чувствителна на тази тема. Опитах се директно да Ви обясня, че в неформална обстановка като детска площадка в България, няма как да чуете "дама" и едва ли ще чуете "госпожа", а доста често ще Ви определят като "баба на детето" ако не Ви познават, бавачките тук също са предимно жени около и над 50-те, които в тази среда се определят като "баби". Такт в групи преуморени и изнервени родители и обслужващ малки деца персонал е не правило, а по-скоро феномен. Почти всички потребителки също споделят, че са срещали единици родители на Вашата възраст не просто в последните години, а през целия си съзнателен живот. По тази причина непознати хора, които Ви срещат покрай детето (защото едва ли ще инициират разговор, свързан с интелекта или работата Ви, а ще е реплика, свързана с детето), е логично да са Ви приели за нещо различно от негова майка.

Аз никъде не твърдя, че в тези клиники има само и единствено жени около и над 40. Има и 25 годишни, и 30 годишни. Да, зная, че в България повечето деца се раждат без асистиране. В предишния ми коментар нямаше нито ирония, нито заяждане.

Детето ще порасне обичано от вас! След 10-15 години ще останат само хубавите емоции. Няма да ви дреме дали някой някога ви е казал баба и дядо или пък нещо друго. Гледайте си детето, радвайте му се и нека всички сме живи и здрави да си отгледаме децата.  Млади, стари, слаби или дебели, все тази е! Времето тече толкова бързо, не си струва да тровим нерви за такива маловажни неща....

Аз не се чувствам нападната. Да, има няколко заядливи коментара, но останалите са добронамерени, за което искрено благодаря на всички съфорумки 
Позволих си да направя коментари под някои постове, за да внеса уточнения и да обясня.
Опитвам се да променя онези неща, които мисля, че мога. Вероятно звучи така, сякаш се оправдавам за постъпките си. Не, не това е била целта ми.

Препрочетох всички постове по 3 пъти. Във всеки един от тях се опитвам да намеря полезното, което да ми помогне да преодолея проблема, който имам.
Чета съвети да не обръщам внимание на тези хора, които, вероятно, изобщо не са искали да ме засегнат. Да, не са искали, но са ме засегнали. Аз живея в това общество и съм продукт на това общество. Не знам дали самочувствието ми е ниско, или наистина боли от думите.

Животът продължава и трябва да намеря начин за справяне.

Тук не мога да се съглася. Не говоря за случаите, в които момичетата раждат на по 15 г, но като цяло не виждам нищо лошо да си млада баба - майка ми стана баба на 45 г, аз родих на 24 г.

Относно салоните:

Orange-2, лично аз бях по-директна, и особено в единия коментар по-рязка, защото наскоро бях в подобно на твоето положение. Съчувствието помага, но по-добре се почувствах, когато ме свалиха на земята и успях да приема, че околните не са масово зли. Просто някои неща, с които не са се сблъсквали  не могат любезно и възпитано да игнорират, а някои и да предположат първоначално, че са възможни. Естествено е, не са възпитавани на етикет и политически коректна изкуствена усмивка, а и дори да бяха, не се очаква винаги и навсякъде да реагират, съобразявайки всичко. Не мисля, че без да приемеш това, ще успееш да се почувстваш по-добре.

Мила Orange-2, аз също като теб съм осиновила мама далеч не в първа младост, закръглена и с очила  Не се оставяй това да ти влияе лошо на самочувствието, след като се поддържаш, доколкото можеш. Хората са различни и по външност, и по характер, не всеки ти желае доброто, както и не всеки ти желае злото. Просто си имай готов отговор за такива ситуации, бъди подготвена как да реагираш на хаплива реплика, за да не се чувстваш безпомощна и да се разстройваш излишно. Не си заслужава да си го слагаш на сърце, пази си силите за по-важните неща. Нито пък си длъжна да се променяш, за да угодиш на някого, освен на себе си.
Цени мнението и коментарите на хората, които са важни за теб. Ако ти се чувстваш силна и уверена, един злобен коментар пред детето ти няма да те събори. Винаги можеш с подходящи думи да му обясниш как стоят нещата в действителност, за да не се разстройва. Вярвам, че всичко опира до вътрешната ти настройка, върху която си в състояние да влияеш. За теб самата е много важно да се чувстваш добре и удобно в кожата си.
За детето си ти си най-добрата и прекрасна майка, без значение как изглеждаш и на колко си години - за него най-важното е, че го обичаш. Не го забравяй.

Аз съм единствено дете на възрастни родители. Когато ме е родила майка ми била на 39,6г, а баща ми току що бил навършил 48г. Един единствен път дойюде да ме вземе от детска градина и дежурното дете каза "дядо ти", а аз нямах дядовци. Стана ми гадно и реагирах. А баща ми каза " не обръщай внимание, ти нали знаеш, че не съм ти дядо". Пътувайки с влак, често пъти хора умишлено са казвали за майка ми "баба ти", много добре чувайки, че аз се обръщам към нея с " мамо" и "предполагайки, че може да е стара майка или маминка, като нали, някои деца така наричали бабите си". Аз осинових също по-късно, разликата с дъщеря ми е 38г, а със сина - 42. Бих могла да имам внуче на неговата възраст нали? Една възрастна жена ме попита веднъж майката ли съм или бабата, аз се мислят и й казах, че още ми е рано за баба. Учителките в детската градина се обръщат към всички с " Майче" и не е захаросани - Маки сме всички, независимо от възрастта. Повечето осиновители, които познавам също имат 40+ години разлика с децата си и само една е споделяла, че я наричат баба.
Не се гримирам, откакто станах майка, предпочитам дънки, не се влияя от модата, гледам да ми е удобно.
Ориндж, поздравления за куража да станеш майка. Твоето отношение и нагласи влияят на това как детето ще преживява подобни подмятания и коментари. Изгради си защитна стена, свят в който важните сте ти, съпругът и детето ви. Злобата и нетактичността ги е имало и ще ги има винаги. И възрастни родители е имало и ще има винаги. И те не са по-лоши родители от младите. Осиновяването, особено на по-голямо възраст е едно изключително осъзнато и отговорно родителство, нашите деца, може и да са заченати случайно, но ние не сме станали родители случайно, по погрешка, в резултат на една пиянска нощ или защото "така е редно". Ние сме обмислили и изстрадали решението си да станем родители и сме също толкова отдадени и добри родители като младите дори повече от тях понякога. Бъди щастлива!

Orange 2, нормално е, след всичко през което си преминала, за да станеш майка, да си уязвима. Затова придаваш значение на коментари за възрастта. Част от тези кометари са предназначени да те уязвят, но останалите съм сигурна, че не са такива. Аз съм на близка до твоята възраст, на 45 и си давам сметка, че на нашата възраст една жена вече може да е и майка на малко дете, и баба. Приятелката ми от училище роди за пръв път на 38, а друга съученичка на 42 стана баба. Та, ето ти пример, че и едното, и другото е нормално. Със сигурност не изглеждаме като бабички, но и никой не би казал, че сме под 40. В най-добрия случай, човек може да реши, че сме с 3-4-5 години по-млади от действителната ни възраст. Ми, съвсем нормално си е.  Не се впрягай. Дори от темата виждаш, че майките на малки деца на нашата възраст не са малко. Моето най-малко дете е на 11, та и аз се правя на младо майче, докато най-голямото (на 24) не реши да ме направи баба.  

Забременях на 33, родих на 34 години. Майка ми, дете на възрастни родители ( били са на около 40 години), бързала да се омъжи и ме родила на 20 години, вероятно подсъзнателни компенсации. Никога не е била първа хубавица, и вероятно затова никои не ми е завиждал, че имам млада майка 
Мен и сестра ми ни е отгледала баба ми, и затова изобщо не си се представях да имам дете на 20 години, на 30 ми харесваше да пътуваме и да се забавляваме с ММ, искаше ми се дете, но не много. В крайна сметка ММ деликатно ми напомняше, че все пак минам 30, и е добре да действаме, за да не се окаже, че не се получва.
В крайна сметка получи се бързо и лесно.
За мен беше леко травмиращо, че в момента в които се появих с количката от "момичето" и "какичката" , станах "лелята" и "жената" , но моето са бели кахъри 
 Аз пък имах обратния случай, пазарувам дрешки за детето, пред мен дама на около 40 с количка с бебе, плаща на касата, бебо нервничи, аз го успокоявам "Мама ей сега идва" , тя пък подскочи "Аз съм бабата" и ми сочи едно около 20 годишно момиче с думите "Тя е майката, това е дъщеря ми, аз съм бабата"   
 Ми добре, аз да се чувствам виновна ли?

Не, разбира се.
Дъщеря ми веднъж излезе с мен и брат си в количка и, както се очакваше, една продавачка я попита: "Твое ли е?" Дотам беше, повече с мен и бебето не се появи никъде публично.  
Е, сега вече се случва да го взима от у-ще, но инцидентно.