Екопътеки и всякакви приятни разходки

Да съживя темата есенно с впечатления от Годеч. Досега не бяхме ходили натам - отидохме за един ден. Градът е много зелен, чист и приятен, добре поддържан център. Не е много туристически - местата за туризъм са в околността. В събота сутрин беше оживено, има къде да се закуси и да се пие кафе. От Годеч се спуснахме към с. Разбоище през с. Туден - намират се на няколко километра едно от друго. В центъра или по уличките на Разбоище може да се спре и да се продължи пеш (за предпочитане). След последните къщи пътят вече е черен. Върви се по него, минава през гора, после излиза на планинско било и се спуска към Рабоишкия манастир и р. Нишава.

Последната му част през билото е най-трудна, защото е много открито, печеше слънце, сухо и без почти никаква сянка, но е кратко. Общо от края на селото до манастира се минава за 30-40 минути. Точно преди манастира трябва да се внимава, защото се върви няколко метра по жп релсите и по моста над реката. ЖП линията е действаща, така че трябва хубаво да се огледате и ослушате. Самият манастир няма постоянни монаси, една жена идва събота и неделя да го поддържа. Мястото е много приятно, през градината се стига до реката, има няколко маси с пейки. По пътека в скалите се стига до параклиса и същинския манастир - той е полу-скален.


За съжаление някъде през 40-те години са унищожили стенописите, запазени от няколко века. На едно място вътре се вижда как са драскани и изкъртени, за да се сложи нова мазилка.

В манастира ни казаха, че може да се стигно през едно съседно село по черен път. Наблизо има водопади, но като разпитахме хора от Годеч ни казаха, че още през юли са пресъхнали от жегата. Районът е много красив, за моя изненада се различаваше доста от Трънско и Берковско, а ги делят няколко рида. Около Годеч има доста селца и махали, ползвани предимно за вилни зони. По пътя ни имаше още два манастира, но не сме спирали. За всички манастири има табели, ама някои са малки и импровизирани, така че трябва да се гледа внимателно

По пътеката пеш не е труден маршрут, но с удобни обувки, слънцезащитен крем и много вода - по пътя няма чешми и извори. Не го препоръчвам с малки деца - на няколко места е стръмно, пързалят се камъни и може д се падне, освен това трябва много бързо и внимателно да се минава край релсите и по моста над Нишава.

Пътят до Годеч е поносим- минахме през Костинброд, към Петрохан, където в момента ремонтират, така че има доста ограничения и трябва да се внимава. Веднага след отбивката за града започва хубав път, но като излязохме от главната улица вече си пролича стария асфалт. От Годеч се хваща пътя за Драгоман (има табели в града), има доста дупки. След отбивката за с. Туден е поносим, макар и тесен. Може да се мине от София през Драгоман, но не знаехме как е там, така че не ни се рискуваше.

Препоръчаха ни ресторант "Бунарь" в центъра на Разбоище, но беше затворен за външни гости тогава. Обядвахме в комплекса, който е на главния път за Петрохан - точно срещу отбивката за Годеч, и мога да го препоръчам. За жалост не успяхме да се ориентираме къде точно е магазинът на мандрата в Годеч да напазаруваме, но се успокоявам, че ги има и в София.

Не знам дали отправям въпроса си в най-подходящата тема, но.... То всъщност не е и въпрос, ама ...
Така ми се иска утре / 06.09./ да се изкачим на връх Мусала. Като слушам прогнозите за времето, го дават лошо, а пък на сайта meteoblue  - за утре го дават мin 2 градуса, максимум 14 градуса, без валежи... Не знам какво да правим . Какво е вашето мнение? Планувате ли утре някъде ходене в планините?

Утре времето няма да е за Мусала определено. Според мен не рискувайте.

.
Ходете. Те прогнозите за дъждовете са малко ... . Преди десетина дни пак на Мусала си поваля, въпреки добрата прогноза на Метеоблу. Обличате дълги панталони, тениска, суичър и ветровка. Аз така ходя при такива температури. Баир е и човек се сгрява. По един дъждобран и сте готови. Гледате да сте на лифта най-късно 8 и 15, че става опашка. Така в 9, 9 и нещо ще сте горе. Максимум за 4 часа сте на върха, дори и бавно да ходите по стръмното. Слизането е за около 2,5 ч, ако не се мотаете много. И да вали ще е след 14-15 часа. По това време ще сте или на хижата или почти на лифта.

За планина не тръгвам само, ако прогнозата е твърдо дъждовна или ако има минимален шанс за гръмотевици. Това разбира се не може да се предвиди точно, та и дъжд ни е прал и гръмотевици са ни гърмели. Последното е страшно. Докато се качвате, ще ви е топло, но горе като седнете ще духа най-вероятно. На слизане също е по-хладничко. Облечете се на катове и задължително нещо горно с качулка, непромокаемо.

Днес ходих до Етрополския манастир и два водопада - Варовитец зад манастира и Враната вода до с. Ямна. До манастира се качихме от селото пеша, за да минем по екопътеката. Само още една кола спря до нас - млад татко с три дечица - едното бебе в самар, а другите две на около 3 г. Големи сладури. Всички други превземаха баира с колите до самия манастир. Пътеката е кръгова и ние минахме по частта покрай реката, водопада и после манастира. Слязохме по другата част, която започва от пътя пред портите. Водопадът е много готин. Заврях се чак в нишата, да го снимам отвътре навън. Е, понаваля ме малко, но емоцията си струва. При другия водопад беше доста обрасла пътеката, главно с къпинаци и не можахме да стигнем самата скала. Снимахме я от 20-на метра и айде наобратно. Във всяка посока е по около 20 мин, а в началото срещнахме двама бургазлии, които го бяха търсили над 2 часа. Пътеката пак е кръгова и те бяха хванали тази, която излиза над водопада и едвам са го намерили. Ние минахме по долната пътека и точно за 20 мин. го стигнахме. Къде бяха обикаляли тия хора, не знам, но порядъчно се бяха омазали с къпини, че и за нас бяха оставили
Ето и малко снимки:

"Варовитец" е уникален водапад,един от най- красивите ,които съм виждала.Бяхме отседнали в Ямна и се запътихме ,и към " Врана вода",но местни хора ни отказаха.Било трудно достъпно място.... Явно не са ни излъгали.

Чак труднодостъпно не е. Самата скала е доста обрасла, но от пътеката си се вижда прекрасно. Може би напролет като няма толкова растения и има повече вода ще е по-хубаво.

Така е. Не е трудно. Напролет, когато не е разлистено, е по-добре. Ходила съм с децата, ок е.

Днес за достоен завършек на отпуската си направих малка разходка (около 13 км) по Бели Искър. Чета ви за екопътеката, а последно съм била преди да направят мостовете и ми беше мерак да я видя. Самата пътека е супер. След друсането по изровения път над селото оставих колата до първия мост и от там пешачката до някакви хотели ли са, що ли - Орлови скали. На връщане досами пътя видях и някакви стъпала и пътечка към някаква наблюдателна площадка. Сгреших, че не погледнах картата, че пътеката слиза по-натам пак на пътя, а оставих приятелката ми да ме чака в началото. Така и не стигнах, за да не я карам да виси на шосето. Но трябва нещо и за следващия път да остане
Времето беше прекрасно. Поваля ни съвсем малко, но бяхме вече в колата на път за Самоков. В София явно повече е бил дъждът. Имаше доста локви преди Кокаляне.

Вчера направихме едно пътешествие до Лакатнишките скали с влак.Бях скептично настроена към БДЖ,но заради малкия рискувахме.Доволна съм обаче.Бяхме с прикачване,повечето влакове са с климатици,чисти,всички вървят по разписание.Самата пътека е лесно достъпна,обезопасена с парапети и лесна като маршрут.Около два часа ни отне качването,с малки спирания заради детето,което мрънкаше,че е уморено и все питаше ''има ли още...''.Връщането беше сравнително по-лесно.Гледката отгоре е фантастична !!
За обяд седнахме в ресторант ''Пещерата",много съм доволна.Отлична кухня и много отзивчив персонал.Въпреки,че беше пълно ,поръчките идваха страшно бързо !! Горещо препоръчвам !!

dussie благодаря за споделеното! И ние миналият уикенд минахме по нашите стъпки и останахме много доволни. А ресторант
 "Пещерата"  е наистина много добър - вкусна храна, изключително бързо обслужване  и достъпни цени.

Здравейте и ние от тази есен тръгнахме по еко-пътеки. Първата, която всъщност не е точно еко-пътека но за мен е едно райско място е над Севлиево като изкачваш крепостта Хоталица, в гора е изцяло, качваш се отгоре нависоко в ниското е Севлиево а отсреща при ясно време се вижда цяла Стара планина, даже Шипка.

После ходих с децата до Дряново, но не бяхме особено подготвени за прехода, изгубихме се и малко, но стигнахме до пейката на влюбените. Уникален маршрут, качвахме го в дъжд и успяхме дори и с децата и няколко падания нанадолнище.
Там има и още екопътеки, но друг път.

И накрая отидохме в Елена по пътеката Усое-Момин камък- за жалост стигнахме само до КАМЪКА, без да продължим, а всички ни уверяваха, че гледката от следващия Раюв камък е невероятна, но преди това имахме доста ходене из самата Елена и разглеждане и децата се умориха много. Раюв камък остава за друг път, ще се радвам да го посетим, пътеката не е много поддържана, но има маркировка и е кръгова, в началото има комплекс, където може да се хапне, но ние разбира се на празника на Еленския бут не успяхме и си ядохме сандвичите.

Сега отиваме на Еменския каньон ще видим до къде и как.

Ние си направихме разходка до Шипка и Бузлуджа.Изкачихме стъпалата до върха и обиколихме наоколо.Пътя обаче от Шипка до Бузлужда /12 км/ е страшно лош,предупреждавам за тези,които ще шофират до там.

Минахме по екопътеката на Еменския каньон с децата, много яко изживяване, аз се страхувам от високо на отиване голям страх брах, на връщане си вървях спокойно. Не е страшна честно, но някак не се бях качвала така високо от години, пък и малкият е непредсказуем и не ми даваше да го държа та и там имахме разправии.
Има обозначения, на места се разделя и се чудиш коя да хванеш но все стигаш до едно място, слизането до водопада си беше по дупета за децата, но им беше забавно склонът е доста стръмен и много трудно се слиза. За хора с травми изобщо не го препоръчвам. По пътеката имаше много хора и много румънци на едно място даже ни помогнаха, че бяхме хванали по-стръмната част и ни напред ни назад хаха. Гледките са уникални, изобщо не бях изживявала такава наслада от много време. На нас ни отне отиването около час и малко а връщането към час.
Има и пътека през гората от която можеш да стартираш еко пътеката без да катериш, но слизането до водопада няма как да избегнеш ние си се катерихме то това е част от забавлението.